Povest' Znak Kaina - literaturnoe soprovozhdenie tret'ego toma Istorii Rossijskogo gosudarstva. Ot Ivana III do Borisa Godunova izvestnogo pisatelya i issledovatelya Borisa Akunina. CHitatel' provedyot vsego odin den' v Moskovskom carstve, glyadya na mir glazami samogo Ivana IV Groznogo. So vsej ego lichnoj vnutrennej bor'boj mezhdu strahom i nenavist'yu, detskimi eshchyo kompleksami i obidami, no i s gosudarevym vzglyadom na stranu i na narod. Smelyj tvorcheskij ehksperiment Akunina budet navernyaka interesen chitatelyam.
Real name - Grigory Shalvovich Chkhartishvili (Russian: Борис Акунин; Georgian: გრიგორი შალვას ძე ჩხარტიშვილი; Аlso see Grigory Chkhartishvili, Григорий Чхартишвили), born in Tbilisi, Georgia, in 1956. Since 1958 he lives in Moscow. Writer and translator from Japanese. Author of crime stories set in tsarist Russia. In 1998 he made his debut with novel Azazel (to English readers known as The Winter Queen), where he created Erast Pietrovich Fandorin. B. Akunin refers to Mikhail Alexandrovich Bakunin and Akuna, home name of Anna Akhmatova, Russian poet. In September of 2000, Akunin was named Russian Writer of the Year and won the "Antibooker" prize in 2000 for his Erast Fandorin novel Coronation, or the last of the Romanovs. Akunin also created crime-solving Orthodox nun, sister Pelagia, and literary genres. His pseudonyms are Анатолий Брусникин and Анна Борисова. In some Dutch editions he is also known as Boris Akoenin.
Акунин се утвърди като един от любимите ми съвременни автори през годините. Поредицата за историческото развитие на ранна Русия според мен не е на нивото на тази за Ераст Фандорин,но също е интересна смесица от история и приключения. Разбира се, негативите се дължат на малко познатите ми факти и събития, заложени в основата на романа. За познавачите на руската история може би сравнението би имало друг знак. Както обикновено Акунин се е погрижил да създаде вълнуваща интрига в борбата за власт,която също така очаквано съсипва всичко по пътя си. Пътят към адските порти отново е покрит с добри намерения. А властта е в ръцете на три новгородски жени. Обожавам начинът по който този човек изгражда характерите и отношенията между тях. Диалозите са толкова естествени и живи. Отново се е постарал в описанията на места,събития, нрави и обичаи. Отново се прокрадва социална и психологическа линия. Отново на предна линия са белязаните. Недостатък за мен е неплавния преход към едни по-близки времена и изгубената нишка в родословието на белязаните, той явно се превръща в запазена марка на автора за поредицата,но това няма да ме спре да потърся следващата книга.
Основни героини в романа са три горделиви жителки на Новгород, които са си извоювали привилегировани позиции, и които държат под контрола си града. И трите са се парили от московската агресия, едната дори е загубила син, но и упорито воюват една с друга за властта в града. Но го правят внимателно, като направляват събитията в своя полза, запазвайки поне привидно установените порядки. В един момент обаче се налага да сключат крехък съюз поради заплахата от Иван III, който доближава стените на подвластния му поне формално град с очакване окончателно да го подчини на волята си. Следват шеметни събития, които прерастват в сложни избори за ръководната позиция на града, от което зависят и бъдещите отношения с Москва.
Здравейте четящи, тъкмо завърших "Знакът на Каин" и съм просто в шок след края. Не го очаквах, въобще... Изключителни БЛАГОДАРНОСТИ на @izdatelstvo_ednorog, за предоставеното копие. Признавам си, това е първият исторически роман, който чета и благодарение на издателството, преоткрих себе си и това, колко ми харесва този жанр. . Започвам, както винаги, с корицата. Този път, ще си позволя да кажа - корицата няма никакво значение, защото историята те оставя без дъх. Уникално смислена книга, която от мен получи 5 звезди. . Малко за историята. Започваме с "Вдовишка забрадка", а действието се развива именно през 15 век, в Крести, селце близо до Новгород, през месец ноември. Всички очакват да настъпи отново война, когато по пътя от Москва се показа група конници. "Какво ли ни очаква Господи?, Кой ли се носи откъм Москва? " - питаше се Старейшината... Три силни жени, един велик Княз, много истина и препратки към днешно време. Историята не може да се опише, трябва да бъде прочетена. Краят, беше справедлив, умен и неочакван. . "Знакът на Каин" обаче, по нищо не отстъпва. Отново изпълнен с много силни персонажи, за мен се превърна в любимата част от книгата, която и именно ме тласна да дам 5 звезди. Любов, интриги, тежкото битие през онези дни и решаващият знак на Каин. Онзи, който притежава знака на Каин, е по - силен от всеки друг. Всички трябва да му се кланят... Определено краят ме отвя и остави без думи. . Пс: Книгата е много силна, струва си да бъде прочетена. Аз съм много горда, че я прочетох, тъй като съм учила именно в руска паралелка и смятам, че тази книга може да разясни много добре факти от историята на Русия. Препоръчвам горещо.
Започнах „Знакът на Каин“ на Борис Акунин с ясното съзнание, че това е третата книга от поредицата на автора, в която описва историята на руската държава. От това, което предварително знаех за романа обаче ми стана ясно, че съвсем спокойно мога да го прочета самостоятелно, без непременно да съм изчела „Огненият пръст“ и „Звезда на челото“. Макар че, след като вече прочетох романа, си мисля, че все пак е добре да се четат последователно.
Не мисля, че този факт ми развали удоволствието от четенето. По-скоро се оказа, че е трябвало да имам предварителни познания за историята на Русия, за да мога да разбера по-добре нещата, които се случват в романа. Исках да прочета именно „Знакът на Каин“ заради това, че действието се развива по време на управлението на Иван III Велики и на неговия наследник Иван IV Грозни (от руски Грозньй – Страшни) – самите им прозвища са достатъчно любопитни, за да проявя интерес. Борис Акунин обаче ни хвърля направо в дълбокото, без шнорхел и водолазен костюм.
През по-голямата част от книгата проследяваме последните свободни избори в Новгород, който бива управляван от три велики жени – Марфа Борецка (наричана Желязната), Настася Григориева (Каменната) и Ефимия Горшенина (Копринената). Всяка от тях е заслужила прякора си. Всяка се бори за по-голяма част от Новгород. И трите са в постоянна интрига и борба за власт и надмощие. И трите не биха се оставили да бъдат победени.
Последните избори в Новгород ни показват на какво са способни трите жени. И ни разкриват всички похвати, които са готови да използват, за да победят. Всички задкулисни игри и удари под кръста. Но всички схеми, които готвят, довеждат до едно – падането на Новгород. Москва най-накрая успява да завладее великия град и да го превърне в част от руската държава по времето на Иван III Велики, който си служи най-вече с ума си и трезвата си мисъл. В тази работа е намесена една жена с петно на челото, а историята на рода й започва още през първата книга – „Огненият пръст“.
Разказът на Борис Акунин е много често фрагментарен – прехвърля ни от едно място на друго и от един момент, в друг. Така и внезапно ни прехвърля от момент, малко след изборите в Новгород, направо по време на управлението на Иван IV Грозни, без въведение. Във фрагмента от историята, който авторът е избрал да ни представи, отново се намесва родът с петно на челото и една жена, която се изпречва пред владетеля, първия цар на Рус.
Вероятно съм твърде свикнала със западни писатели и по-западния стил на писане, защото изпитвах известни затруднения с езика, използван от Борис Акунин. Имаше много думи, чието значение ми беше неизвестно, а понякога структурата на изречения или цялостно на текста ми бяха неясни. Подобни затруднения със самия текст имах и с Глуховски, и с Лукяненко, затова го отдавам по-скоро на „руската школа“.
"Я всегда это знал: я один из всех человеков чувствую боль по-настоящему. Такое мне испытание от Господа. Прочие на пытке и визжат, и бабьим голосом орут, а все притворство. Им бы, как мне, один денек головной болезнью помаяться…" Повесть "Знак Каина", часть проекта Бориса Акунина "История Российского государства", описывает один день из жизни Иоанна Васильевича, царя, прозванного Грозным. Целая страна оказалась в заложниках его безумия, хотя сам он считал, что лишь исполняет высшую волю: "И делается мне по душевной моей благости умилительно. Вот ведь нередко бранюсь я, неблагодарный, на народ мой, а русский народ всех прочих языков возвышенней, Божьей воле и государю своему покорней. Поляки или немцы, да те же татаре давно взбунтовались бы, не стерпев испытаний - и тем огневили бы Господа, и погубили бы свои души. А мои голуби терпят и мою ярость, и мое окаянство. За то и спасутся".
Твір, за словами Б. Акуніна, є художнім супроводом третього тому його "Історії Російськ��ї держави" - і лише як супровід і доповнення до історіографічної література його і можна розглядати. Хороший опис побуту і звичаїв двох описаних епох (часу Івана ІІІ та Івана ІV) не робить цю книгу кращою з художньої точки зору, хоча й розширює горизонти розуміння особливостей доби. Книга складається із двох частин - власне роману "Вдовий плат", події якого відбуваються у часи Івана ІІІ і ілюструють протистояння двох діаметрально протилежних систем урядування - торгово-аристократичної демократії Новгорода і автократичної деспотії Москви (3/5); і повісті "Знак Каїна", де читач проживає один день в голові у Івана ІV формату часів опричнини, стаючи свідком його навіженості та неадкватності (2/5).