Призрачна Япония. Легенди и фантазии

by Lafcadio Hearn

Лафкадио Хърн (1850–1904 г.) е проникновен познавач на традиционната японска култура и литература. Талантлив писател и поет, той още приживе е оценен от западните критици като "един от неподправените изразители на изящния японски естетизъм". Ирландец по рождение, Лафкадио Хърн прекарва почти 30 години в Далечния изток.

През 1890 г. заминава като кореспондент на списание „Харпър“ в Япония. Там открива своя дом и вдъхновение. Започва да работи като учител в Мацуе. През 1891 г. се жени за Сецу Коизуми, дъщеря на самурай. Имат четири деца.

През 1985 г. приема името Коизуми Якумо, а по-късно и будизма. Става натурализиран японец през 1896 г. и се премества като преподавател по английска литература в Токийския имперски университет.

Статиите му за Япония се публикуват в списание „Атлантик Монтли“, а просле и в други вестници в САЩ.

След 1896 г. до 1903 г. е неговият най-блестящият и плодотворен период. Книгите му го представят като един от най-големите познавачи на историята и културата на Япония. На нея посвещава петнайсет книги с разкази и есета, за обичаите, религията, литературата, историята и хайку-поезията. Оценен е от западната критика като „един от неподправените изразители на изящния японски естетизъм“.

Лафкадио Хърн умира от инфаркт на 26 септември 1904 г. в Токио. Погребан е в гробището „Джошигая“ в Токио.

288 pages, Hardcover

First published January 1, 1895

About the author

Greek-born American writer Lafcadio Hearn spent 15 years in Japan; people note his collections of stories and essays, including Kokoro (1896), under pen name Koizumi Yakumo.

Rosa Cassimati (Ρόζα Αντωνίου Κασιμάτη in Greek), a Greek woman, bore Patrick Lafcadio Hearn (Πατρίκιος Λευκάδιος Χερν in Greek or 小泉八雲 in Japanese), a son, to Charles Hearn, an army doctor from Ireland. After making remarkable works in America as a journalist, he went to Japan in 1890 as a journey report writer of a magazine. He arrived in Yokohama, but because of a dissatisfaction with the contract, he quickly quit the job. He afterward moved to Matsué as an English teacher of Shimané prefectural middle school. In Matsué, he got acquainted with Nishida Sentarô, a colleague teacher and his lifelong friend, and married Koizumi Setsu, a daughter of a samurai.
In 1891, he moved to Kumamoto and taught at the fifth high school for three years. Kanô Jigorô, the president of the school of that time, spread judo to the world.

Hearn worked as a journalist in Kôbé and afterward in 1896 got Japanese citizenship and a new name, Koizumi Yakumo. He took this name from "Kojiki," a Japanese ancient myth, which roughly translates as "the place where the clouds are born". On that year, he moved to Tôkyô and began to teach at the Imperial University of Tôkyô. He got respect of students, many of whom made a remarkable literary career. In addition, he wrote much reports of Japan and published in America. So many people read his works as an introduction of Japan. He quit the Imperial University in 1903 and began to teach at Waseda University on the year next. Nevertheless, after only a half year, he died of angina pectoris.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 3 out of 5]

За почитателите на хоръра с легендарни японски мотиви е просто задължителна. Оформлението и илюстрациите са радост за окото. Но за хора, мразещи да потреперват при всяко изречение (като мен), няма да се получи.

[Деница Райкова]

Лафкадио Хърн - "Призрачна Япония", изд. "Изток-Запад" 2018, подбор и превод Огняна Иванова

Завършвам книжното си японско пътешествие /засега/ с книгата на Лафкадио Хърн "Призрачна Япония".
И макар всичките четири свързани с Япония книги, които прочетох през последните дни, да ми харесаха и да ми бяха интересни всяка по свой начин и по различни причини, именно "Призрачна Япония" е книгата, от която "си тръгвам" най-трудно. Точно тя успя да ме завладее най-много и да ме потопи в една наистина призрачна атмосфера, от която, честно казано, не ми се излизаше. Винаги, когато чета книга, която ми харесва, потъвам в нея, но с тази това усещане беше още по-силно. Когато казваме, че нещо е "приказно", обикновено имаме предвид, че то е красиво и приятно, че буди преди всичко свели усещания. "Призрачна Япония" обаче оставя едно приказно-мрачно усещане. Историите в нея - и просто събраните от автора, и онези, които чува лично по време на пътуванията си - са от онези, които едновременно будят страх, понякога дори ужас, и интерес, любопитство, очакване да прочетеш какво става нататък. Любимата ми е може би "Състрадателната Бентен", с идеята, че влюбеният младеж се запознава първо с душата на девойката, а чак по-късно - със самата нея. Има нещо толкова красиво в тази история! "Сдобряването" и "Ошидори" мога да наредя сред историите, от които ме побиха тръпки, но и сред тези, които ще запомня най-добре. Мисля, че точно на такъв тип истории се надявах, когато реших да прочета тази книга.
Хърн е прекрасен разказвач и историите, макар и в писмен вид, сякаш не се четат, а звучат - и както и с "Истории от Стара Япония" от Алджърнън Фрийман-Митфорд, пренасят читателя в онези времена така успешно, че след затварянето на книгата трябва да си припомни къде е.
Оказа се, че, че една от последните истории - "Сън в летен ден" - ми е позната. Още по-интересно е, че бях попадала на нея вече два пъти, и двата пъти - под различно заглавие. И всеки път ми въздействаше различно. Струва ми се, че този път ме впечатли най-силно и може би дори ме уплаши донякъде. Като съдържание и атмосфера мога да я сравня със "Сдобряването", която, както вече споменах, се нареди сред любимите ми.
Тези истории имат излъчване, дух, силно въздействие. Докато ги четях, имах чувството, че ми се случва нещо специално - не просто четенето на поредната книга, а особено усещане, сякаш са ме поканили в друг свят. И си признавам, че си тръгвам от него със съжаление.
Не мога да не спомена и прекрасните илюстрации, рисувани, както разбрах, по специална поръчка на автора. Те определено допринасят за възприемането на историите и засилват впечатлението от тях.
Щастлива съм, че прочетох тази прекрасна във всяко отношение книга. И тя ще заеме почетно място в библиотеката ми.

[Al · Rating 2 out of 5]

Загубен потенциал. Книгата е много скучно написана и не успя да ме заинтригува. Жалко, защото темата е сред любимите ми.

[Ана Хелс · Rating 3 out of 5]

Една малка, загадъчна книжка с изящни илюстрации, избухнали в смущаващи цветове, успяващи някак да внушат на белия човек повече страх, отколкото някаква естетска наслада; и истории за кошмари наяве, неразбираеми правила за живота на тялото и живота на душата, сблъскващи се на полето на възпитанието, общественото положение и кастовите непреодолими разлики, дефиниращи Далечния Изток.

Лафкадио Хърн е британец, попаднал под влиянието на черешовите цветчета, косите, по-тъмни от полунощ, и усмивките, тъй рядко искрени, но очарователно изгряващи на лица със смущаващо екзотична красота. Освен легенди и предания за отмъстителни призраци и човекоядни демони, прокълнати влюбени и гневни измамени партньори, зловещи места и необясними сенки, разрушаващи животи с лекотата на носещо се по вятъра лебедово перце, тук са и размислите на самия автор, вдъхновени от съзерцанието на необяснимата и невероятна красота на място, което като нищо можеше и да е на различна планета, или друго измерение, запазило уникалността си дори и днес.

Сякаш сме намерили дневник на отдавна забравен изследовател, покорен от местна магьосница без име да отвори сърцето и очите си за гледки и живот, диаметрално противоположен на това, което наричаме съвремие. Много лично, някак свидно и предназначено ексклузивно за четене и много самотно проучване в студените британски нощи далеч от бреговете на азиатските морета. Не е книга с приказки, не са и точно разкази, а етюди и добре водени записки по истории, еднакво възможни да бъдат абсолютни измислици и напълно реални случки, променили не един живот. В Япония правилата са различни, невъзможното някак твърде лесно губи сричката не в името си, и си някак по-склонен да повярваш, че от отвъдния свят те дели воал по-тънък от крилце на пеперуда.

За обичащите екзотиката, страшните истории и меланхоличното съзерцание на непознатото. За тези, чиито сънища винаги ги водят към изгрева, а в мечтите си красотата придобива съвсем различни измерения. За онези, за които Япония може и да е друга планета, но приятелски настроена такава. Мен Изтокът винаги ме е плашил с твърде многото си нюанси на рядко виждани цветове, но понякога в светлосенките се случват най-важните неща.

А за тези, които лелеят самурайските истории за смелост, безразсъдство и остро чувство за дълг, напълно неразбираемо за никой роден под европейско слънце – има една доста добра колекция Самурайски истории, наполовина страшни приказки, наполовина мъдри притчи, но най-вече сякаш фантастично наблюдение над различна раса хуманоиди, живеещи по закони, напълно различни от тези, характерни за децата на майката Земя. Друг поглед, но пейзажът си остава все тъй далечен, мамещ и опасен. Защо ли търсим други планети, като си имаме различен живот само на няколко хиляди километра от лоното на бялата цивилизация…

[Christina · Rating 3 out of 5]

Прекрасна корица и оформление, но откъм съдържание не ме грабна. Обичам да чета книги за Япония и като че ли такива преобладават на рафтовете ми вкъщи, но тази книга не ме грабна с нищо. Не усетих онази дълбочина в писането, която очаквах за този тип истории. Очаквах и исках повече от тази книга, но не го намерих.

[Iliyana Arakelyan · Rating 3 out of 5]

На места препусках из страниците, на места спирах да препрочитам. Някои истории са подходящи за хорър филми, други за философски размисъл. Според мен книгата не е за всеки, но има какво да предложи като съдържание.

[Vessy · Rating 3 out of 5]

Давам 3 звезди на това красиво издание на любимия ми Лафкадио Хърн само заради безбройните правописни и преводни грешки. Иначе книгата и подборът от истории в нея са чудесни.

[Емил Антонов · Rating 3 out of 5]

Имаше някои много интересни и дори леко страшни разкази, но други бяха мех, а трети не прочетох изцяло.

[Ясен В. · Rating 4 out of 5]

3,5/5

[Dessislava · Rating 3 out of 5]

Лежерна скука, приятна.