What do you think?
Rate this book
Хотел Алберта
Хотелът е направен от тухли. Всяка тухла е история, всяка история - тухла. Тухлите са с големи дупки - едра плетка един вид, за да можеш да избягаш. Ако искаш..
Има си Бар Лате, Кухня, Килер, Общ план (за евакуация), Забавления за влюбени, Интернет кафене и зала за развлечения, Библиотека, Стая за златната възраст, Клуб за анонимните ...ици и Клубове по интереси, Детски кът (доста голям), Зоомагазин, Лекарски кабинет за тези, които искат да се научат как се пръцка звезден прах, има Подарък от Хотела и „Книга за мнения, оплаквания, препоръки". Също така е включена секция Транспорт - за удобно придвижване, ако някой иска да разгледа папратите из блатото.
Повечето истории са субективни. Всички са преживени. Някои са смешни с лек... туист. Други са тъжни, пак с лек... туист. Агейн. Някои ще те ядосат, други ще те разсмеят или разплачат.
Някои от вас ще ме обикнат, други ще ме мразят (да идват, готова съм). Някои са шарени, други черно- бели с уклон към черното, но пък малкото бяло е ослепително.
Има си Бар Лате, Кухня, Килер, Общ план (за евакуация), Забавления за влюбени, Интернет кафене и зала за развлечения, Библиотека, Стая за златната възраст, Клуб за анонимните ...ици и Клубове по интереси, Детски кът (доста голям), Зоомагазин, Лекарски кабинет за тези, които искат да се научат как се пръцка звезден прах, има Подарък от Хотела и „Книга за мнения, оплаквания, препоръки". Също така е включена секция Транспорт - за удобно придвижване, ако някой иска да разгледа папратите из блатото.
Повечето истории са субективни. Всички са преживени. Някои са смешни с лек... туист. Други са тъжни, пак с лек... туист. Агейн. Някои ще те ядосат, други ще те разсмеят или разплачат.
Някои от вас ще ме обикнат, други ще ме мразят (да идват, готова съм). Някои са шарени, други черно- бели с уклон към черното, но пък малкото бяло е ослепително.
288 pages, Paperback
Published March 8, 2018
31 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
November 26, 2025
В началото на уикенда прекрачих прага на един колкото въображаем (замислен с фантазия), толкова и реален (построен с тухли от емоции, мастило и хартия) хотел - хотелът на Гергана (Гери) Дечева, преводач и двигател на издателство Peppermill Books, благодарение на което открих доста любопитни и страхотни образци на азиатската литература. А точно сега, в самата среда на седмицата, излязъл обратно навън, се радвам, че я видях и в другото ѝ амплоа - на писател. Защото определено останах впечатлен от нейните кратки творби - колкото разкази, с вплетени в тях биографични нишки, толкова и философски есета, засягащи щекотливи теми, в които Гери не се страхува да назовава нещата с истинските им имена. Самата тя, с типичната ѝ чепатост и ръбавост, още в предговора се определя като кенефен драскач, но не се лъжете - пише като звяр и, да, тази книжка наистина не се чете, а се преживява.
July 31, 2023
Добре дошли в Хотел Алберта. Тук всяка стая има история. История, зад която прозират хорските неволи. Неволи, които те хващат за гърлото и те потапят те в реалността.
Онази реалност, която не искаш да виждаш. Същата, която те кара да бягаш между страниците и да търсиш убежище в книгите от този жесток и безчувствен свят.
Макар че като се замисля, на света му няма нищо. Хората са. На хората им има нещо. Сбъркано.
Дали през сълзите, дали през смеха, Гери е успяла да улови деликатността на човешката душа, нейната ранимост, лудост, но заедно с това - чудовищност, апатичност, пошлост, низост.
Историите, разказани в "Хотел Алберта", са психологически разрез на едно общество, на неговите травми и несгоди, на индивида като отделна единица, опитваща се да се откопчи от рамката на социума, но оставаща все така слепена за него.
Харесвам начина, по който Гери Дечева разказва историите си. Без филтър. Без излишна дипломатичност. Винаги с мяра, но никога фалшиво и угоднически.
Твърде вероятно е да припознаете голяма част от характерите, с които ще се запознаете между страниците. Случките също може да ви се сторят познати. Така става, когато четем за нещо толкова близко до нас и до реалността, в която живеем. Протегнеш ли се и ще се опариш.
📚📚📚
“Опитвам се да обичам себе си. Все пак аз съм всичко, което имам.”
“Обичам да се оказвам права.
Боже, колко мразя да се оказвам права.
И някой да се опитва да ми каже кое е правилно и грешно. И даже да се опитва да ме убеждава”.
“Станала съм като хотел.
Една звезда.
…
Имам една стая, която седи за всеки случай ако случайно някой се връща.
Там никой не влиза.”
“Какво ми липсва: да знам, че някой ме обича и ако може да е жив.
Какво имам: имам всичко, което липсва на другите- имам сърце-хотел.
И бакалавърска степен по помахване.
И усмивка, от която не спира ничие сърце, но за сметка на това е тъжна и плашеща.
И очи като рентген.
И цедка на езика. Но се скъса преди много време…”
Онази реалност, която не искаш да виждаш. Същата, която те кара да бягаш между страниците и да търсиш убежище в книгите от този жесток и безчувствен свят.
Макар че като се замисля, на света му няма нищо. Хората са. На хората им има нещо. Сбъркано.
Дали през сълзите, дали през смеха, Гери е успяла да улови деликатността на човешката душа, нейната ранимост, лудост, но заедно с това - чудовищност, апатичност, пошлост, низост.
Историите, разказани в "Хотел Алберта", са психологически разрез на едно общество, на неговите травми и несгоди, на индивида като отделна единица, опитваща се да се откопчи от рамката на социума, но оставаща все така слепена за него.
Харесвам начина, по който Гери Дечева разказва историите си. Без филтър. Без излишна дипломатичност. Винаги с мяра, но никога фалшиво и угоднически.
Твърде вероятно е да припознаете голяма част от характерите, с които ще се запознаете между страниците. Случките също може да ви се сторят познати. Така става, когато четем за нещо толкова близко до нас и до реалността, в която живеем. Протегнеш ли се и ще се опариш.
📚📚📚
“Опитвам се да обичам себе си. Все пак аз съм всичко, което имам.”
“Обичам да се оказвам права.
Боже, колко мразя да се оказвам права.
И някой да се опитва да ми каже кое е правилно и грешно. И даже да се опитва да ме убеждава”.
“Станала съм като хотел.
Една звезда.
…
Имам една стая, която седи за всеки случай ако случайно някой се връща.
Там никой не влиза.”
“Какво ми липсва: да знам, че някой ме обича и ако може да е жив.
Какво имам: имам всичко, което липсва на другите- имам сърце-хотел.
И бакалавърска степен по помахване.
И усмивка, от която не спира ничие сърце, но за сметка на това е тъжна и плашеща.
И очи като рентген.
И цедка на езика. Но се скъса преди много време…”
March 8, 2020
Прочетох я за втори път, няма нужда от суперлативи, това е достатъчно.
June 7, 2023
"Хотел Алберта" от Вирджиния Блак /псевдоним на Гери Дечева/ е книга с разкази. Малки, кратки, не много кокетни, но изпълнение с много философски размисли. Толкова истински и емоционални. Къде забавни, къде тъжни... Абе удрят те по чувствата. Авторката споделя свои лични преживявания през различни гледни точки. Понякога използва метафори и символични образи, понякога казва всичко направо. Тя ни споделя фрагменти от реалността, за която обикновено си затваряме очите. Живеем в един балон /дали е розов не знам / и старателно заобикаляме всичко, което може да го пукне.Както обичам да казвам, тази книга не е за всеки. Въпреки прекрасния стил на авторката, който те кара да четеш заради удоволствието от самото четене, темите, които засяга са неудобни. Хората не обичат да търсят проблеми, а още по-малко обичат да ги решават. А проблеми бол. Живеем си в една Абсурдландия.За финал ви споделям любим цитат:"Стиснатите очи понякога са слепи."Благодаря Гери, че ме качи на въртележката.
February 10, 2025
За съжаление не е моето. Кратки разкази с кратки изречения, понякога е трудно да хвана идеята.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews