What do you think?
Rate this book
Сказанията на стрикса, Том 1
Сказанията на Стрикса е периодичен сборник за български научно-фантастични и фентъзи разкази, който излиза всяко тримесечие.
В първи том, едни от най-добрите съвременни автори на фентъзи, ни отвеждат в далечни земи и светове, запознават ни с различни форми на живот, магия и чудатости. Въвеждат героите си в различни приключения, изпълнени с премеждия, битки с невиждани създания, а понякога и със самите себе си.
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изпитвали!
В първи том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:
» „Дракон на асфалта“ от Кръстю Мушкаров
» „Децата на вълците“ от Васил Мирчев
» „Неопределеност“ от Били Стефанов
» „Лудостта на величието“ от Силвия Петрова
» „Пламъци“ от Александър Драганов
В първи том, едни от най-добрите съвременни автори на фентъзи, ни отвеждат в далечни земи и светове, запознават ни с различни форми на живот, магия и чудатости. Въвеждат героите си в различни приключения, изпълнени с премеждия, битки с невиждани създания, а понякога и със самите себе си.
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изпитвали!
В първи том на „Сказанията на Стрикса“ са включени:
» „Дракон на асфалта“ от Кръстю Мушкаров
» „Децата на вълците“ от Васил Мирчев
» „Неопределеност“ от Били Стефанов
» „Лудостта на величието“ от Силвия Петрова
» „Пламъци“ от Александър Драганов
181 pages, Paperback
Published March 15, 2018
20 people want to read
About the author
Кръстю Мушкаров
18 books23 followersНе гледам на себе си като на писател, защото не издавам или продавам написаното, а го подарявам. И защото за мен неколцината приятели, които са прочели и харесали нещо мое са по-ценни от парите. Предпочитам да се смятам за разказвач на истории, защото точно това правя - освобождавам различни истории и идеи, които живеят в мен и искат да излязат навън. Надявам се те да ви доставят такова удоволствие да ги четете, каквото доставят на мен докато ги пиша:
https://deadmagica.wordpress.com/
https://deadmagica.wordpress.com/
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
April 23, 2018
Симпатично томче, даващо заявка да се превърне в Начало на нещо много хубаво - цяла поредица от такива симпатични томчета с фантастични произведения на родни творци. Четири от разказите, включени в първата подборка, гравитират около разновидностите на фентъзито - градско , епично, меч и магия..., а имаме и една творба, издържана в sci-fi стилистиката. Разбира се, мярнах тук-там някоя и друга треска за дялкане, ала няма да бъда строг - за мен много по-важна е емоцията, която ми е доставило четивото, от чисто механичното изследване на текста за редакторско-коректорски бъгчета. Хареса ми ентусиазмът, лъхащ от всяка страница - личеше си, че авторите са се забавлявали на макс. И със сигурност ще продължа да следя какво се случва със "Сказанията".
April 16, 2018
След като миналата година дадоха заслужен шанс на фентъзи творчеството на Кръстю Мушкаров и издадоха неговия роман-сборник „Сълзите на дракона”, сега от изд. „ИвиПет” ни зарадваха с ново жанрово четиво. „Сказанията на стрикса, Том 1” е сборник за български научно-фантастични и фентъзи разкази, чиято амбиция е да положи началото на периодичен тримесечник. Дай Боже начинанието да потръгне и да получи подкрепата на българските читатели на фантастична литература. За нас ще бъде радост и удоволствие да отразяваме редовно подобни издания, демонстриращи таланта и разнородните стилове на ентусиазирани български писатели. Но до тогава… нека видим какво се крие в том първи от „Сказанията на стрикса”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
March 17, 2018
“Сказанията на Стрикса” е страхотно начало на нова фентъзи инициатива и аз искрено се надявам тя да даде още по-богат плод от колекцията “Мечове” на “Цитаделата”, като за да стане това разчитам много и на вас, читателите, да си купите книжката, за себе си и за подарък, да споделите мнение, ако ви е харесала, да я препоръчате на приятели. Както съм писал и преди, живеем в златен век за жанра у нас, ако съдим по таланта на пишещите автори и само от нас зависи те да получат вниманието, което заслужават.
Прочетете цялото ми ревю на линка!
http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...
Прочетете цялото ми ревю на линка!
http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...
June 22, 2018
Нова поредица, нов късмет :)
Като цяло съм доволен от замисъла и изпълнението на тази нова поредица (дано). Имаше доста какво да се желае като за старт, но и този резултат е задоволителен. Оценката ми е около 3,5, закръглено на 4. Основно звездите идват за доброто оформление на томчето (редакцията обаче понакуцва) и най-вече разказа на Силвия Петрова, който си плаче за продължение в някой от следващите томове.(Страшно бих се зарадвал на разкази с продължение в следващ том. А и ми се струва по-зарибяващо да чакаш следващия брой за да видиш как свършва.)
Успех на поредицата ще следя с внимание.
Като цяло съм доволен от замисъла и изпълнението на тази нова поредица (дано). Имаше доста какво да се желае като за старт, но и този резултат е задоволителен. Оценката ми е около 3,5, закръглено на 4. Основно звездите идват за доброто оформление на томчето (редакцията обаче понакуцва) и най-вече разказа на Силвия Петрова, който си плаче за продължение в някой от следващите томове.(Страшно бих се зарадвал на разкази с продължение в следващ том. А и ми се струва по-зарибяващо да чакаш следващия брой за да видиш как свършва.)
Успех на поредицата ще следя с внимание.
November 5, 2018
Всеки нов проект на фентъзийната сцена, особено такъв с заявено желание да бъде постоянно и периодично явление, просто изпитвам вътрешна нужда да подкрепя с крайници, началници, умници, емпатници и всякакви израстъци на тялото и съзнанието ми, дето се вълнуват като морски многопипални чудовища пред круизен кораб с тлъстички американци за закуска. На Сказанията на Стрикса не му липсва амбиция – кратък сборник, с 5 разказа на български известни, макар и само на малката ни фентъзийно-фантастична сцена, имена, с красиво оформление, добра подборка и желание да виждаме ново томче на всеки три месец. Звучи прекрасно, нали? И поне началото е толкова примамливо, че почти се изпълвам с надежди за нова поредица, която да следя упорито и вярно като фенчето, което всъщност съм си, независимо от години и положение.
Настоящето, първо издание на Стрикса, съдържа следната компания от страхотни български автори – Кръстю Мушкаров, Васил Мирчев, Били Стефанов, Силвия Петрова и Александър Драганов. А сюжетите? Още една история от света на Алгира и Риналу на Мушкаров, попаднали от своето магическо поселение в настоящето ни, когато огромен дракон и могъща вещица са съвсем не на място насред технологичната ни параноична обител, ама пък не сме се лишили съвсем и от нашенски си магични елементи, които повече да пречат, отколкото помагат. Една жестока природна алегория за неравновесието и безмисленото насилие върху животни идва от Мирчев, от която малко ми загорча, признавам, но пък справедливостта тук не остана бледо кълнене от безпомощни уста, а реална отплата за непредизвикания ужас. Фантастиката е представена достойно от Били Стефанов, съчетана със смирен трибют към Ктхулу и приятели, които могат лесно да бъдат преметнати по силата на абсолютната логика, която признавам малко ми убягна, но отговорът на всичко е Гррр.
Силвия Петрова се включва със страхотно приключенско дарк фентъзи с безмилостни пирати, ужасяващи артефакти, грозни дворцови интриги и абсолютна липса на любов и приятелство в уродливия заобикалящ свят. Впечатляващо. И за финал Сашо Драганов ни представя една различна Одисея, може би истинската такава, с реалните лица на безсмъртното проклятие, което само учетворява гнева и алчността, вместо да променя в божественост човешката ни слабост. Към приключението се включват и амазонка, рицар, еничар и самурай, което може би ви звучи като изключително добро начало на рпг игра, и няма да сте далече от истината – задъханото действие с много бой не стихва до края.
Препоръчвам силно на всички почитатели не само на включените автори, ами и на инди проектите като цяло в България – сборниците за Мечовете, поредица Дракус и за мен изключителната Машина за истории. Българските автори имат много какво да ви разкажат, заслушайте се и ви уверявам – няма да съжалявате, и най-вероятно ще се присъединте към фенското ми пищене отстрани, радващо се на всеки, осмелил се да издаде фантазмени автори с родни имена.
Настоящето, първо издание на Стрикса, съдържа следната компания от страхотни български автори – Кръстю Мушкаров, Васил Мирчев, Били Стефанов, Силвия Петрова и Александър Драганов. А сюжетите? Още една история от света на Алгира и Риналу на Мушкаров, попаднали от своето магическо поселение в настоящето ни, когато огромен дракон и могъща вещица са съвсем не на място насред технологичната ни параноична обител, ама пък не сме се лишили съвсем и от нашенски си магични елементи, които повече да пречат, отколкото помагат. Една жестока природна алегория за неравновесието и безмисленото насилие върху животни идва от Мирчев, от която малко ми загорча, признавам, но пък справедливостта тук не остана бледо кълнене от безпомощни уста, а реална отплата за непредизвикания ужас. Фантастиката е представена достойно от Били Стефанов, съчетана със смирен трибют към Ктхулу и приятели, които могат лесно да бъдат преметнати по силата на абсолютната логика, която признавам малко ми убягна, но отговорът на всичко е Гррр.
Силвия Петрова се включва със страхотно приключенско дарк фентъзи с безмилостни пирати, ужасяващи артефакти, грозни дворцови интриги и абсолютна липса на любов и приятелство в уродливия заобикалящ свят. Впечатляващо. И за финал Сашо Драганов ни представя една различна Одисея, може би истинската такава, с реалните лица на безсмъртното проклятие, което само учетворява гнева и алчността, вместо да променя в божественост човешката ни слабост. Към приключението се включват и амазонка, рицар, еничар и самурай, което може би ви звучи като изключително добро начало на рпг игра, и няма да сте далече от истината – задъханото действие с много бой не стихва до края.
Препоръчвам силно на всички почитатели не само на включените автори, ами и на инди проектите като цяло в България – сборниците за Мечовете, поредица Дракус и за мен изключителната Машина за истории. Българските автори имат много какво да ви разкажат, заслушайте се и ви уверявам – няма да съжалявате, и най-вероятно ще се присъединте към фенското ми пищене отстрани, радващо се на всеки, осмелил се да издаде фантазмени автори с родни имена.
April 27, 2018
Първата книга, която прочетох на българска земя, след повече от година отсъствие. Много симпатичен сборник със супер корица и завладяващи истории. Инициативата на издателство Иви Пет е повече от похвална и се надявам в бъдеще да се радваме на много такива сборници от български автори.
Няма да разисквам разказите един по един, но с ръка на сърцето мога да каже (напиша), че "Лудостта на величието" ми направи най-силно впечатление и се надявам в бъдеще да прочета още истории от света на Силвия Петрова.
Няма да разисквам разказите един по един, но с ръка на сърцето мога да каже (напиша), че "Лудостта на величието" ми направи най-силно впечатление и се надявам в бъдеще да прочета още истории от света на Силвия Петрова.
July 17, 2018
Пприятна книжка, която притежава истинска харизма. Пет разказа скрити под красива корица посрещат читателите. Още с началото ми стана ясно, че лабаво няма да има.
Изненада или не, Кръстю Мушкаров дава началото на поредицата, а аз останах изключително приятно изненадан от неговия "Дракон на асфалта". За някои познати, за други като мен не, героите Алгира и Риналу се сблъскват с ново предизвикателство в познатият за нас свят - този, в който живеем. Въпреки това магията не липсва, а героите доказват, че могат да си боравят с нея и да вършат добрини. Стилът на Кръстю е мек, лек и увлекателен. Разказът е четивен и от него лъха на добрина. Крайният резултат е едно приятно приключение, което доставя наслада.
Вторият разказ е на Васил Мирчев. С неговото творчество се бях запознал неотдавна в един от сборниците "Мечове" и смело мога да кажа, че тогава ми скри шапката. Обаче този разказ - "Децата на Вълците" не беше много от моя тип, но за сметка на това имаше какво да си харесам. Като цяло стилът на писане на автора е стегнат, без излишни обяснения и разтакавания, абе всичко си му е на място на разказчето, само малко ми понакуцваше коректорската работа. Имаше прекалено много неточности откъм правописни грешки и изядени букви.
Досега не бях чел нищо от Били Стефанов и по-скоро подходих скептично към "Неопределеност". Още един пример за това, че не трябва да се съди за един автор дали струва или не преди да сте прочели поне едно негово произведение. Аз направих тази грешка и сега писмено се извинявам! Само ще кажа, че "Неопределеност" ми хареса най-много от петте произведения.
"Лудостта на Величието" от Силвия Петрова е мащабно произведение със супер изненадващ край и множество обрати. Изключително приятен разказ, развит и разгърнат по невероятен начин, предлагащ ни повече от една гледна точка на действието. Но... и тук както при "Децата на Вълците" имаше невероятно много пукнатини от коректорска гледна точка. Пропуски, които на моменти дразнят читателската ми особа.
Със стилът на Александър Драганов съм запознат много добре и смело мога да кажа, че ми е любимият фентъзи автор. (Не говоря за българските такива, а въобще.) Той отново ни поднася динамична история с колоритни герои и много битки. Има лек момент на изненада, но някак си я нямаше тази дълбочина на изграждане на действието, с което Сашо ме плени в предишните си книги. Липсваше ми напрежението, което той нагнетяваше преди битките, умението му да те накара да се чувстваш едно цяло с героите му. Обаче чувството му за хумор грам не му е изневерило и от сърце се посмях на Харун и приказките му.
Като за финал само ще кажа, че книжката е приятна изненада за мен и си струва прекараните минути в четене и паричките.
Изненада или не, Кръстю Мушкаров дава началото на поредицата, а аз останах изключително приятно изненадан от неговия "Дракон на асфалта". За някои познати, за други като мен не, героите Алгира и Риналу се сблъскват с ново предизвикателство в познатият за нас свят - този, в който живеем. Въпреки това магията не липсва, а героите доказват, че могат да си боравят с нея и да вършат добрини. Стилът на Кръстю е мек, лек и увлекателен. Разказът е четивен и от него лъха на добрина. Крайният резултат е едно приятно приключение, което доставя наслада.
Вторият разказ е на Васил Мирчев. С неговото творчество се бях запознал неотдавна в един от сборниците "Мечове" и смело мога да кажа, че тогава ми скри шапката. Обаче този разказ - "Децата на Вълците" не беше много от моя тип, но за сметка на това имаше какво да си харесам. Като цяло стилът на писане на автора е стегнат, без излишни обяснения и разтакавания, абе всичко си му е на място на разказчето, само малко ми понакуцваше коректорската работа. Имаше прекалено много неточности откъм правописни грешки и изядени букви.
Досега не бях чел нищо от Били Стефанов и по-скоро подходих скептично към "Неопределеност". Още един пример за това, че не трябва да се съди за един автор дали струва или не преди да сте прочели поне едно негово произведение. Аз направих тази грешка и сега писмено се извинявам! Само ще кажа, че "Неопределеност" ми хареса най-много от петте произведения.
"Лудостта на Величието" от Силвия Петрова е мащабно произведение със супер изненадващ край и множество обрати. Изключително приятен разказ, развит и разгърнат по невероятен начин, предлагащ ни повече от една гледна точка на действието. Но... и тук както при "Децата на Вълците" имаше невероятно много пукнатини от коректорска гледна точка. Пропуски, които на моменти дразнят читателската ми особа.
Със стилът на Александър Драганов съм запознат много добре и смело мога да кажа, че ми е любимият фентъзи автор. (Не говоря за българските такива, а въобще.) Той отново ни поднася динамична история с колоритни герои и много битки. Има лек момент на изненада, но някак си я нямаше тази дълбочина на изграждане на действието, с което Сашо ме плени в предишните си книги. Липсваше ми напрежението, което той нагнетяваше преди битките, умението му да те накара да се чувстваш едно цяло с героите му. Обаче чувството му за хумор грам не му е изневерило и от сърце се посмях на Харун и приказките му.
Като за финал само ще кажа, че книжката е приятна изненада за мен и си струва прекараните минути в четене и паричките.
June 22, 2018
Първи том на набедената за продължение на "Мечове..." поредица. Съдържа пет разказа - четири фентъзи и един - фантастика. По няколко думи за всеки разказ:
"Дракон на асфалта" (Кръстю Мушкаров)
Грамотно написан тийн-фентъзи разказ. Има някои спорни моменти, но като цяло е ок. Главната героиня се казва Игрица, като опитът да се обясни значението му е неубедителен. Абе сносен е, но самият стил не е мойта бира!
"Децата на вълците" (Васил Мирчев)
Класически фентъзи разказ. Най-късото произведение в сборника, но не страда от това - дори напротив. Много класен!
"Неопределеност" (Били Стефанов)
Добра фантастика. Специален поздрав за кучето Кашкавал! Една стара логическа загадка, усложнена и поставена в интересен сюжет!
"Лудостта на величието" (Силвия Петрова)
Бум! Силвия Петрова е избухнала с невероятно фентъзи! Интересни герои, и финал за чудо и приказ! Продължението е задължително и задължаващо!
"Пламъци" (Александър Драганов)
Добър сюжет и преплитане с древногръцката митология. Лошият е учудващо глупав накрая, опитвайки се да надвие войните със сила, а не - с магия (примерно). Най-интересният герой е Харун. Главният такъв е скучен и праволинеен. Женският персонаж е много, много слаб (особено за амазонка), а любовната нишка е и дразнеща, и излишна.
Много беше приятно да се прочете роден сборник с малко на брой, но по-дългички разкази! Хубаво би било някакво уравновесяване на фентъзито и фантастиката в бъдещите издания. Корекцията куца сериозно, особено във втората половина на книгата. Общ резултат - 4.4 звезди. Вторият том ще е по-добър, убеден съм!
"Дракон на асфалта" (Кръстю Мушкаров)
Грамотно написан тийн-фентъзи разказ. Има някои спорни моменти, но като цяло е ок. Главната героиня се казва Игрица, като опитът да се обясни значението му е неубедителен. Абе сносен е, но самият стил не е мойта бира!
"Децата на вълците" (Васил Мирчев)
Класически фентъзи разказ. Най-късото произведение в сборника, но не страда от това - дори напротив. Много класен!
"Неопределеност" (Били Стефанов)
Добра фантастика. Специален поздрав за кучето Кашкавал! Една стара логическа загадка, усложнена и поставена в интересен сюжет!
"Лудостта на величието" (Силвия Петрова)
Бум! Силвия Петрова е избухнала с невероятно фентъзи! Интересни герои, и финал за чудо и приказ! Продължението е задължително и задължаващо!
"Пламъци" (Александър Драганов)
Добър сюжет и преплитане с древногръцката митология. Лошият е учудващо глупав накрая, опитвайки се да надвие войните със сила, а не - с магия (примерно). Най-интересният герой е Харун. Главният такъв е скучен и праволинеен. Женският персонаж е много, много слаб (особено за амазонка), а любовната нишка е и дразнеща, и излишна.
Много беше приятно да се прочете роден сборник с малко на брой, но по-дългички разкази! Хубаво би било някакво уравновесяване на фентъзито и фантастиката в бъдещите издания. Корекцията куца сериозно, особено във втората половина на книгата. Общ резултат - 4.4 звезди. Вторият том ще е по-добър, убеден съм!
April 9, 2018
Изключително съм доволна от сборника, който е едно добро начало на поредицата.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews