Нощта на влюбените

by Josip Osti, Йосип Ости, Liudmila Mindova (Translator)

Из стихосбирките „Крашки нарцис“ (1999), „Воалът на Вероника“ (2002) и „На кръста на любовта“ (2009). Подбор, превод от словенски и послеслов („Домът на сърцето“) — Людмила Миндова.

Genres: Poetry

Paperback

Published April 1, 2018

About the author

Josip Osti (19 March 1945 – 26 June 2021) was a Bosnian and Slovenian poet, prose writer and essayist, literary critic, anthologist and translator.

Reviews

[Neva · Rating 5 out of 5]

Из разкошния послеслов на Людмила Миндова: "...благодарение на поезията нощта далеч вече не е само територия на страха и мрака...", "Дори когато пише за най-нечовешкото лице на войната и смъртта, Йосип Ости си остава на първо място поет на любовта...", "почти всяка негова книга завършва със стихотворение, което също като последното в тази книга казва: „Вратата на дома ми ще продължава да бъде отворена“.

Из речника, в който поетът - по традиция на това издателство - дава описания на ключови думи. "Щастие – снежинка, падаща върху топла длан", "Красота – това, което ни се струва красиво, дори и да не е".

Из самата стихосбирка: "бистрооко сияние", "шум от крила на мъртви птици и подземни реки", "от жегата се потеше борът с пламнал слънчев ореол над короната", "любовните и смъртните викове", "светлината с острия си меч е разсякла ябълката върху масата в градината", "ябълката с оголени клони, в която есенната мъгла е вплела свилени шалове", "и дървото, и човекът – където и да са – са винаги насред света", "как безспирно капе и как като сияещ сталактит расте гласът ти", "бягахме в непрозирния мрак един в друг", "тишина, с която отеква не смъртта, а животът", "думата, вечно дялана от блестящото нищо", "вечнозелена е само смъртта", "тайното писмо, което заедно са писали магнолията и копривата, японската череша и бъзът, камелията и къпината", "ще остане недовършен, както недовършено остава всичко, сътворено от човека", "за миговете, когато сърцето е коронясано с тръните на огнения храст, както и за онези, когато очите са пълни с красотата на света и ледът в сърцето се топи от огъня в сърцето на приятел", "семейни фотографии: Омир, Уитман, Рилке, Тракл... Достоевски, Кафка, Камю... Киш, Ковач...", "държим се за ръце, откакто се срещнахме", “розата, черна като засъхнала кръв, под прозореца, отворен от бурята”, “и ме прегръщаш сред градината със своите безбройни влажни устни”, “и от моя баща вечно струеше остър полъх на страх”, “запяха тъкмо тези мои рани”, “само честната любов, с малка помощ от алхимията на езика, може от говното да направи злато”, “същото небе с дебела пяна бели облаци”, “като кама в ръцете на кръвник”, “по мириса на нейната душа ще я позная”...

“Цял живот се разделям с живота.”

“Смъртта – като своя
красива неродена дъщеря – нося гола върху
раменете си и ѝ показвам нашата градина.
Когато помирише цветовете на жасмина или
лилията, по нослето ѝ остава жълта точка
и това ни е съвсем достатъчно един на друг
да се засмеем.”

"...аз не вярвам, че човек се ражда за това да мре за своята
родина. А най-малко за такава, дето е поле за битки,
ешафод и пепелища вечно. И – ако въобще е майка –
убива собствените си деца..
[...]
Затова на всички, които призоваваш
да останат тук, аз казвам да си тръгнат и да идат там, където
няма да се питат кой ще ги захвърли в някой ров, а кой
ще ги дари с любов."

"И благодаря на тази случайност, която се крие зад безброй имена, че по никакъв повод не изцапах с кръв ръката си, с която пиша стихове."

И тези двете, цели:
ВСИЧКО Е САМО ИЛЮЗИЯ
Убих слепок – помислих го за пепелянка.
Ще ме убие ли и мене някой, решил,
че причинявам само зло?

ВЕЧНОСТТА НА МИГА

Както млякото, което се вареше
в млековарката на печката, кипваше
точно в мига, когато майка ми
най-много внимаваше, така в мига,
когато се обърнах след теб,
през оградата на градината кипна
короната на цъфналия бъз.

Който като мен не знае какво е "липицанер" - вид кон, роднина на еднорога:

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Отдавна не бях чела толкова силна поетична книга. Изключителен Йосип Ости и поздравления за прекрасния подбор, превод и послеслов на Людмила Миндова!

[Krissy · Rating 5 out of 5]

СЛЕД ВОЙНАТА СТРОИМ КЪЩА

След войната строим къща... След поредната
война, в която много хора останаха без покрив
над главата, строим къща и садим градина край
нея. Строим я по модела на колибката на охлюва,
малка и уютна, само че за двама. Учим се от
лястовиците. За съвети питаме дъжда и вятъра.
Строим с ръце, ухаещи на пръстта, в която се
връща всичко, от нея по-рано излязло. С ръце,
които нежно се докосват и уморени, шумно
се смеят като току-що цъфнал цвят на бъз.
Помагат ни камъкът и водата, които спояваме
с мириса на лавандула и гледките от сънищата.
... След войната строим къща. За тела, които
ще лежат в леглата като под цъфтяща ябълка,
и души, които тихо из нея ще бродят, както
днес из нея витае душата на старицата,
живяла и издъхнала зад нейните стени. ...
Строим стени, които ще ни пазят от грубата
реалност, строим стълби, които ще ни водят
отвъд познатото, където стигат винаги онези,
които се обичат. ... След войната строим къща.
... Ден и нощ, макар да знаем, че строим
бъдещи руини.

[Мартин Кръстев · Rating 4 out of 5]

КОГАТО ТАЗИ НОЩ СЕ ПРЕГРЪЩАХМЕ И ЛЮБЕХМЕ.

Когато тази нощ се прегръщахме и любехме,
ние се изгубихме във времето и пространството.
Щом падна нощта, отпуснахме се в леглото,
а когато се развидели, лежахме сред полето.
В същото време над нас небето постоянно
беше пълно с бляскави звезди. Не знаехме
дали роденото току-що слънце не ни е дете.

[Boriana Bogdanova · Rating 5 out of 5]

"След войната строим къща.
... Ден и нощ, макар да знаем, че строим
бъдещи руини."


Прекрасна стихосбирка. Четох я бавно е попиващо.

[Vanya · Rating 5 out of 5]

ОЩЕ ЕДНО ЛЮБОВНО ПИСМО

Любов моя, тръгвам си. Отивам в Книгата.
Върна ли се, значи всичко между нас
е било любов наистина.

***

ТВЪРДЯТ, ЧЕ ИСТИНАТА ЗА ИСТИНАТА Е,
ЧЕ НЯМА ИСТИНА ЗА ИСТИНАТА

Ако наистина истина няма, тогава всяка
моя радост е неистинна. Тъгата също.


Йосип Ости
Превод: Людмила Миндова

Из “Нощта на влюбените” (ДА, 2018)