What do you think?
Rate this book
Едновременната рокля
Подбор, превод от английски и послеслов - Надежда Радулова.
"Линда Франс е една от най-талантливите и популярни съвременни английски поетеси. Тя е автор на седем стихосбирки и носител на множество национални литературни награди и стипендии, а отделни нейни стихотворения са включени в някои от най-престижните антологии. Поезията ѝ е чувствена, пропита с миризми, звукове и ярки визуални детайли, като сетивния опит на всекидневието е издигнат почти до нивото на метафизика. Любов и щастие, болка и загуба – тук всяка емоция преминава през женското тяло. Франс успява да създаде една своебразна география на сетивността: тялото като призма, през която минава всеки лъч човешко знание. В същото време писането на Франс не е самовглъбено или херметично, а е обърнато към света на природата, където описанието на цветя и животни, с цялата прелест на багрите им, е основен алегоричен похват.
Един от циклите стихотворения на Линда Франс - опоетизирана биография на английската писателка и пътешественичка Мери Монтегю - представлява особен интерес за българската публика. В началото на ХVIII век Монтегю пътува из Османската империя, като посещава и турската баня в София – момент, брилянтно запечатан в едно от стихотворенията на Франс."
Димитър Кенаров
"Линда Франс е една от най-талантливите и популярни съвременни английски поетеси. Тя е автор на седем стихосбирки и носител на множество национални литературни награди и стипендии, а отделни нейни стихотворения са включени в някои от най-престижните антологии. Поезията ѝ е чувствена, пропита с миризми, звукове и ярки визуални детайли, като сетивния опит на всекидневието е издигнат почти до нивото на метафизика. Любов и щастие, болка и загуба – тук всяка емоция преминава през женското тяло. Франс успява да създаде една своебразна география на сетивността: тялото като призма, през която минава всеки лъч човешко знание. В същото време писането на Франс не е самовглъбено или херметично, а е обърнато към света на природата, където описанието на цветя и животни, с цялата прелест на багрите им, е основен алегоричен похват.
Един от циклите стихотворения на Линда Франс - опоетизирана биография на английската писателка и пътешественичка Мери Монтегю - представлява особен интерес за българската публика. В началото на ХVIII век Монтегю пътува из Османската империя, като посещава и турската баня в София – момент, брилянтно запечатан в едно от стихотворенията на Франс."
Димитър Кенаров
60 pages, Paperback
Published March 25, 2018
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 27, 2018
Линда Франс е "кентавър жена". А "сърцето стиска бялата си семчица небе". Много рядко ми се случва да имам търпението и желанието да вляза в толкова близък и внимателен досег с нещо, което слабо отговаря на личността ми. Тази поезия и тази авторка са много различни от всичко, което разбирам я с кожата си, я със сърцето, но някъде в ума завръзката стана и изпитах удовлетворение, че я чета, и бих прочела още. Четвъртата звезда е специално за работата на преводачката и за чудесната "матрица", в която "ДА" полага всички ръкописи (послесловът, речникът). Солидна книга.
Ето най-разбираемите за мен неща: "Лечебен хербарий"(Природонаучният музей в София като Ноев ковчег), "Ако любовта бе джаз" (чудни попадения на Надя Радулова: "Ако любовта бе джаз, / щях да съм джаста-праста / и вечно в захлас. / Ако любовта бе сакс, / щях да се стичам по месинга / като вакса." :)) И още: "Синина", "Въображаем пейзаж с реална кобила", "Морска звезда", "Нежността на особено високите", "В турската баня”, “Sic transit gloria mundi”.
И конкретно това:
"Прорастваш върху мен подобно втора кожа,
нежното ти руно топли студените ми кости
и юмрука, свит вътре в рамото.
Пируваме един с друг в мекото блюдо на леглото ми.
Всичко, от което се нуждаем,
е време и ножове, добре наточени и бляскави."
Ето най-разбираемите за мен неща: "Лечебен хербарий"(Природонаучният музей в София като Ноев ковчег), "Ако любовта бе джаз" (чудни попадения на Надя Радулова: "Ако любовта бе джаз, / щях да съм джаста-праста / и вечно в захлас. / Ако любовта бе сакс, / щях да се стичам по месинга / като вакса." :)) И още: "Синина", "Въображаем пейзаж с реална кобила", "Морска звезда", "Нежността на особено високите", "В турската баня”, “Sic transit gloria mundi”.
И конкретно това:
"Прорастваш върху мен подобно втора кожа,
нежното ти руно топли студените ми кости
и юмрука, свит вътре в рамото.
Пируваме един с друг в мекото блюдо на леглото ми.
Всичко, от което се нуждаем,
е време и ножове, добре наточени и бляскави."
Displaying 1 of 1 review