What do you think?
Rate this book
Palm Trees in the Snow
At once an epic family drama and a sweeping love story that spans both an ocean and a generation, Palm Trees in the Snow is an emotionally gripping and historically vivid tale of the secrets that can destroy a family - and the bonds that endure.
When Clarence of Rabaltué discovers a series of old letters from her father's past, she begins to doubt everything she thought she knew about her once-noble family. Her father and his brother worked in the colony of Fernando Po, but these letters tell a different story than the tales of life in Africa that made it to the dinner table. Clarence has no idea what really went on during their time at the cocoa plantations - or why no one in her family has ever returned to the island in all the years since. But the letters suggest that a great love story is buried beneath the years of silence.
Setting out from her home in Spain's snowy mountains, Clarence makes the same journey across the sea that her uncle and father traveled before her. There, she unlocks the painful secrets her family has hidden in the rich African soil. But what she discovers may also be the key to awakening her own listless heart.
When Clarence of Rabaltué discovers a series of old letters from her father's past, she begins to doubt everything she thought she knew about her once-noble family. Her father and his brother worked in the colony of Fernando Po, but these letters tell a different story than the tales of life in Africa that made it to the dinner table. Clarence has no idea what really went on during their time at the cocoa plantations - or why no one in her family has ever returned to the island in all the years since. But the letters suggest that a great love story is buried beneath the years of silence.
Setting out from her home in Spain's snowy mountains, Clarence makes the same journey across the sea that her uncle and father traveled before her. There, she unlocks the painful secrets her family has hidden in the rich African soil. But what she discovers may also be the key to awakening her own listless heart.
Audiobook
First published January 1, 2012
2216 people are currently reading
7373 people want to read
About the author
Luz Gabás
16 books269 followersAutora española, Luz Gabás estudió Filología Inglesa en la Universidad de Zaragoza, donde también ha impartido clases. A lo largo de su carrera ha trabajado también como traductora y ha colaborado en numerosas campañas de fomento de la cultura. Además, Gabás también se ha interesado por el mundo de la política, llegando a ocupar la alcaldía de Benasque.
En lo literario, Gabás logró un gran éxito en 2012 con la publicación de su primera novela, Palmeras en la nieve, una de las primeras en explotar la historia colonial española en la Guinea Española, al estar ambientada en la isla de Fernando Poo. Palmeras en la nieve ha sido traducida a varios idiomas y en 2014 fue adaptada en formato de serie televisiva.
En 2014, Gabás publicó su segunda novela, Regreso a tu piel, en la que volvió a adentrarse en el género histórico, pero esta vez trasladándose al Pirineo Aragonés en pleno siglo XVI.
En lo literario, Gabás logró un gran éxito en 2012 con la publicación de su primera novela, Palmeras en la nieve, una de las primeras en explotar la historia colonial española en la Guinea Española, al estar ambientada en la isla de Fernando Poo. Palmeras en la nieve ha sido traducida a varios idiomas y en 2014 fue adaptada en formato de serie televisiva.
En 2014, Gabás publicó su segunda novela, Regreso a tu piel, en la que volvió a adentrarse en el género histórico, pero esta vez trasladándose al Pirineo Aragonés en pleno siglo XVI.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 720 reviews
February 10, 2017
Before reading this novel, I had no knowledge at all of Spain’s colonial past or of its control of Equatorial Guinea – a country, in fact, that was also no more than a name to me. For me the great joy of this book was the opportunity to find out about both Spanish involvement in the country and the political path the country has taken since independence. It soon became clear to me that I would enjoy the book more if I knew more of the historical facts, so I did some research, and that helped enormously my navigation through this quite long and involved novel. Not that Gabas doesn’t do her best to make the background to her tale clear, but it’s a complicated history that she describes and some research on the part of the reader is useful. That said, the novel stands on its own even without such background knowledge, as at its heart it’s a family saga that is both compelling and absorbing. Set primarily in Guinea, with occasional visits back to Spain, it’s the story of two brothers, Jacobo and Kilian, who go out to Guinea to work on the cocoa plantations. Their experiences there over the years from the 1950s onwards up to and beyond their return to Spain is a sweeping narrative that includes the stories of the rest of their families, their friends and workers on the plantations, their loves and relationships both in Africa and back home in their small village in the Pyrenees. This is the best sort of historical fiction, fiction that tells a good story whilst at the same time educating and informing. I very much enjoyed it, and if at times the plot and dialogue felt a little clichéd, then I could forgive that for the reading pleasure the novel gave me overall.
October 28, 2025
Сериозни теми, но разработени и представени изключително зле и посредствено. Имало е шанс да се получи добър роман, но предпочетената от авторката евтина мелодрама успешно убива всичко важно в книгата - постепенно и безвъзвратно.
За колониалното минало на Испания в Африка знаех малко, а за Екваториална Гвинея съвсем нищо. Не знам много повече и сега, освен кратката информация която прочетох в Уикипедия. Тази нещастна страна е под жестока диктатура почти от обявената на 12.10.1968 година независимост от Испания, а населението ѝ тъне в мизерия и безправие. Теодоро Нгиема взима властта с кървав преврат от предния диктатор - чичо си, и управлява с твърда ръка и днес. Страната е богата на полезни изкопаеми, но почти нищо от тези приходи не достига до народа ѝ.
Животът в какаовата плантация бе интересен донякъде, Килиан има много да учи от брат си и баща си, но успява да се приспособи и да обръгне.
Съвременната нишка с племенницата му Кларънс ми се видя лошо написана, на моменти дори тъповата. Да отидеш като нея тотално неподготвена на опасно място и да се държиш толкова глупаво е нереално. А когато Лаха им дойде на гости в Пасолобо и братовчедка ѝ незабавно започна да бели очи по него, разбрах че нямам желание вече да дочета книгата и се отказах. Обидно ми стана и за двете раси в историята. Героите в книгата са много зле изградени и това много ме дразни!
Dnf на 58%.
Все по-малка търпимост имам към книгите от този така популярен в момента жанр - фалшиви, уж стъпили на историческа основа мемоари. Намирам ги за вредни.
Ефектът на бумеранга е ясно видим днес - белите са правили деца на черните и са ги изоставяли, сега черните правят деца на белите и също ги изоставят…
Цитат:
"В бедните страни образованието е на последно място в списъка на нещата, нуждаещи се от подобрение."
За колониалното минало на Испания в Африка знаех малко, а за Екваториална Гвинея съвсем нищо. Не знам много повече и сега, освен кратката информация която прочетох в Уикипедия. Тази нещастна страна е под жестока диктатура почти от обявената на 12.10.1968 година независимост от Испания, а населението ѝ тъне в мизерия и безправие. Теодоро Нгиема взима властта с кървав преврат от предния диктатор - чичо си, и управлява с твърда ръка и днес. Страната е богата на полезни изкопаеми, но почти нищо от тези приходи не достига до народа ѝ.
Животът в какаовата плантация бе интересен донякъде, Килиан има много да учи от брат си и баща си, но успява да се приспособи и да обръгне.
Съвременната нишка с племенницата му Кларънс ми се видя лошо написана, на моменти дори тъповата. Да отидеш като нея тотално неподготвена на опасно място и да се държиш толкова глупаво е нереално. А когато Лаха им дойде на гости в Пасолобо и братовчедка ѝ незабавно започна да бели очи по него, разбрах че нямам желание вече да дочета книгата и се отказах. Обидно ми стана и за двете раси в историята. Героите в книгата са много зле изградени и това много ме дразни!
Dnf на 58%.
Все по-малка търпимост имам към книгите от този така популярен в момента жанр - фалшиви, уж стъпили на историческа основа мемоари. Намирам ги за вредни.
Ефектът на бумеранга е ясно видим днес - белите са правили деца на черните и са ги изоставяли, сега черните правят деца на белите и също ги изоставят…
Цитат:
"В бедните страни образованието е на последно място в списъка на нещата, нуждаещи се от подобрение."
February 9, 2021
Brillante.
Una historia hermosa e intensa, pero profundamente desgarradora.
Es uno de esos pocos libros que llegan a tocar verdaderamente tu corazón, que provocan que tus emociones estén a flor de piel y hacen que realmente vivas y sientas la historia.
Me ha hecho llorar y emocionarme.
Alterna presente, contado por Clarence y pasado, por su tío Kilian, lo que hace que tengas una mejor perspectiva de la historia y profundices más en ella.
Los personajes están muy bien creados, logran que empatices desde el inicio con ellos y te sumerjas en la historia de principio a fin.
Romance, amistad, familia e historia se mezclan a la perfección en la novela.
Es un libro al que sin duda deberías dar una oportunidad, no te decepcionará.
Una historia hermosa e intensa, pero profundamente desgarradora.
Es uno de esos pocos libros que llegan a tocar verdaderamente tu corazón, que provocan que tus emociones estén a flor de piel y hacen que realmente vivas y sientas la historia.
Me ha hecho llorar y emocionarme.
Alterna presente, contado por Clarence y pasado, por su tío Kilian, lo que hace que tengas una mejor perspectiva de la historia y profundices más en ella.
Los personajes están muy bien creados, logran que empatices desde el inicio con ellos y te sumerjas en la historia de principio a fin.
Romance, amistad, familia e historia se mezclan a la perfección en la novela.
Es un libro al que sin duda deberías dar una oportunidad, no te decepcionará.
June 30, 2017
Es un gran libro. Sobre todo por mantenerte siempre con la duda en el tema principal. Durante la mayor parte del tiempo tienes una idea de lo que ha podido pasar, pero existe algo en el "ambiente" que te hace dudar hasta que se resuelve.
He de decir que siempre que leo un libro de este tipo, me impacta. Me impacta que nuestros compatriotas de "no hace tantos años", se lanzaran a la aventura de irse del país en busca de trabajo y dinero cuando ni siquiera las comunicaciones eran seguras. Montarse en un barco por días, semanas y la inseguridad de si pisarían de nuevo tierra firme, y a pesar de ello, HACERLO. Guinea, mil lugares de América, y HACERLO. Partir por años y como única comunicación, unas cartas hermosas,pero lentas. Bravo por todos aquellos que lo hicieron, y que hoy en día, también lo hacen (aunque seamos sinceros, ahora es mucho más sencillo).
Dejando aparte la trama, de este libro me han atraído varias cosas que creo que Luz Gabás ha transmitido de forma brillante:
-"La familia" que se crea entre todos los que han viajado a la nueva colonia. Trabajas con ellos y vives tu tiempo libre con ellos. Y el simple hecho de que estén pasando por la misma situación que tú hace que se creen una serie de lazos que nunca, nunca olvidarás.
-Las colonias. No todo fue maravilloso. No fuimos los salvadores. Allí vivía gente. Sentirse superior porque si, creo que fue lo normal. Pero hubo víctimas, y esas víctimas quedaron olvidadas. Y está bien que quede materializado en "Palmeras en la nieve" para que a nadie se le olvide.
Como personaje absoluto: Kilian Rabaltué. Por su integridad. ¿Hay algo más difícil en esta vida que la integridad?. Su historia es preciosa a la vez de triste, pero es mejor estar triste en la vida por algo que viviste, a no sentir nada. Así que a pesar de todo, me alegro por él: "Todavía no existe Clarence. Ni tu otra Daniela".
La historia "pasada" gana por goleada a la historia "actual", pero creo que esta última es necesaria para dar relieve a la importancia de los actos que realices en el pasado, aunque éstos se queden a miles y miles de kilómetros.
Ahora solo queda ver la futura película, a ver si me hace sentir lo mismo que las letras de Gabás. Aunque Mario Casas no es nada parecido a mi Kilian imaginario.
He de decir que siempre que leo un libro de este tipo, me impacta. Me impacta que nuestros compatriotas de "no hace tantos años", se lanzaran a la aventura de irse del país en busca de trabajo y dinero cuando ni siquiera las comunicaciones eran seguras. Montarse en un barco por días, semanas y la inseguridad de si pisarían de nuevo tierra firme, y a pesar de ello, HACERLO. Guinea, mil lugares de América, y HACERLO. Partir por años y como única comunicación, unas cartas hermosas,pero lentas. Bravo por todos aquellos que lo hicieron, y que hoy en día, también lo hacen (aunque seamos sinceros, ahora es mucho más sencillo).
Dejando aparte la trama, de este libro me han atraído varias cosas que creo que Luz Gabás ha transmitido de forma brillante:
-"La familia" que se crea entre todos los que han viajado a la nueva colonia. Trabajas con ellos y vives tu tiempo libre con ellos. Y el simple hecho de que estén pasando por la misma situación que tú hace que se creen una serie de lazos que nunca, nunca olvidarás.
-Las colonias. No todo fue maravilloso. No fuimos los salvadores. Allí vivía gente. Sentirse superior porque si, creo que fue lo normal. Pero hubo víctimas, y esas víctimas quedaron olvidadas. Y está bien que quede materializado en "Palmeras en la nieve" para que a nadie se le olvide.
Como personaje absoluto: Kilian Rabaltué. Por su integridad. ¿Hay algo más difícil en esta vida que la integridad?. Su historia es preciosa a la vez de triste, pero es mejor estar triste en la vida por algo que viviste, a no sentir nada. Así que a pesar de todo, me alegro por él: "Todavía no existe Clarence. Ni tu otra Daniela".
La historia "pasada" gana por goleada a la historia "actual", pero creo que esta última es necesaria para dar relieve a la importancia de los actos que realices en el pasado, aunque éstos se queden a miles y miles de kilómetros.
Ahora solo queda ver la futura película, a ver si me hace sentir lo mismo que las letras de Gabás. Aunque Mario Casas no es nada parecido a mi Kilian imaginario.
November 6, 2018
LEIAM POR FAVOR!
Ainda não recuperei do abanão que se instalou dentro de mim desde que há três dias encerrei a leitura de Palmeiras na neve. Ainda não tive coragem para entregá-la ao seu lugar na estante. E, pior do que isso, ainda não me entreguei à leitura do livro que desde domingo me faz companhia. Não pelo menos como sempre me entrego…
É esse o poder de uma obra que me abalroa. Que se entranha em mim como uma explosiva história de amor. Ou que se me mete no corpo como África se mete nas entranhas e na alma de quem algum dia pousou os pés nas suas terras e de lá mais não quis regressar.
Sabia, com aquele saber cá de dentro, que a obra de Luz Gabás me iria conquistar. Sabia-o muito por culpa da opinião de um bloguista espanhol que sigo com alguma devoção (e que nunca me defrauda) e dos vídeos que vão proliferando no youtube da adaptação da obra que foi feita para a grande tela e que estreará em Espanha no dia de Natal. Por tudo isto, tive que comprar a edição original da obra na última vez que estive em terras espanholas e, surpresa das surpresas, tive que comprar a tradução da mesma na Feira do Livro do Porto, onde a encontrei a preço de saldos e não hesitei a trazê-la para casa, com a desculpa perfeita de que, assim, o maridinho também poderia disfrutar de “Uma história comovente que recorda o nosso passado colonial e as lendárias plantações de África”.
Opinião completa em:
http://osabordosmeuslivros.blogspot.c...
Ainda não recuperei do abanão que se instalou dentro de mim desde que há três dias encerrei a leitura de Palmeiras na neve. Ainda não tive coragem para entregá-la ao seu lugar na estante. E, pior do que isso, ainda não me entreguei à leitura do livro que desde domingo me faz companhia. Não pelo menos como sempre me entrego…
É esse o poder de uma obra que me abalroa. Que se entranha em mim como uma explosiva história de amor. Ou que se me mete no corpo como África se mete nas entranhas e na alma de quem algum dia pousou os pés nas suas terras e de lá mais não quis regressar.
Sabia, com aquele saber cá de dentro, que a obra de Luz Gabás me iria conquistar. Sabia-o muito por culpa da opinião de um bloguista espanhol que sigo com alguma devoção (e que nunca me defrauda) e dos vídeos que vão proliferando no youtube da adaptação da obra que foi feita para a grande tela e que estreará em Espanha no dia de Natal. Por tudo isto, tive que comprar a edição original da obra na última vez que estive em terras espanholas e, surpresa das surpresas, tive que comprar a tradução da mesma na Feira do Livro do Porto, onde a encontrei a preço de saldos e não hesitei a trazê-la para casa, com a desculpa perfeita de que, assim, o maridinho também poderia disfrutar de “Uma história comovente que recorda o nosso passado colonial e as lendárias plantações de África”.
Opinião completa em:
http://osabordosmeuslivros.blogspot.c...
July 5, 2019
4.5 звездички
" Дирите на хората, вървели заедно, никога не изчезват."
"Палми в снега" е приключенски роман, наситен с много емоции. Сюжетът се разпростира между Испания и Екваториална Гвинея, включва реални исторически събития от политическия живот в колонията, и разплита тайни от миналото, изкарва наяве интриги, насилие, страдание...и много страст.
Романът засяга доста сериозни теми, свързани с междурасова любов, която е табу през 50те години, и колонизаторкото господство, което бавно, но сигурно унищожава културата в своите колонии.
Миналото и последствията от нашите избори се връщат към нас винаги, рано или късно, по един или друг начин. Точно това се случва и в " Палми в снега". Двама братя( Хакобо и Килиан), прекарали най- хубавите си години на малък остров в колониална Гвинея, оставят след себе си своите следи и прибират със себе си много спомени, вярвайки, че те ще останат дълбоко заровени в самите тях....докато дъщерята на единият брат не решава да разрови прахта и изкара всичко скрито, за да го възроди наново.
В началото историята ми тръгна тегаво, но в момента, в който ме отведе в Африка, за мен започна истинското преживяване.
Романът е впечатляващ и съдържа толкова разнообразни елементи, че да задържи интереса до самия край.
" И да ти хареса, и да не ти хареса престоят ти тук, и без значение дали ще останеш две или двайсет години, и дали ще обикнеш, или намразиш острова... Никога няма да можеш да заличиш тази гледка от спомените си! Никога!"
Точно така се почувствах и аз- пейзажите са толкова описателни, внушителни и реалистични, че дълго време ще нося спомена за тях. А покрай това, и цялата история...
" Палми в снега" е опияняваща проза с вкус на горчиво какао.
P. S: леле, първата среща между Килиан и Бисила е просто наелектризираща. ( стр 183- 184). Флуидите така силно се раздвижиха при Килиан, че му спряха тока направо :)
P.S.S: Има и филм по книгата. Изгледах го веднага след като я прочетох, докато всичко ми е прясно- прясно все още. Признавам си, че имах високи очаквания, и в действителност филмът е интересен, но много се разминаваше от книгата, за съжаление. Не става въпрос за претупване, а за много големи неточности, което хич не ми се понрави. Може би, ако не бях чела книгата, щях да кажа, че филмът е страхотен, но уви, сега мога да отбележа, че е само едно бледо подобие, което не отразява и наполовина цялата палитра от емоции от романа, нито пък точните събития.
" Дирите на хората, вървели заедно, никога не изчезват."
"Палми в снега" е приключенски роман, наситен с много емоции. Сюжетът се разпростира между Испания и Екваториална Гвинея, включва реални исторически събития от политическия живот в колонията, и разплита тайни от миналото, изкарва наяве интриги, насилие, страдание...и много страст.
Романът засяга доста сериозни теми, свързани с междурасова любов, която е табу през 50те години, и колонизаторкото господство, което бавно, но сигурно унищожава културата в своите колонии.
Миналото и последствията от нашите избори се връщат към нас винаги, рано или късно, по един или друг начин. Точно това се случва и в " Палми в снега". Двама братя( Хакобо и Килиан), прекарали най- хубавите си години на малък остров в колониална Гвинея, оставят след себе си своите следи и прибират със себе си много спомени, вярвайки, че те ще останат дълбоко заровени в самите тях....докато дъщерята на единият брат не решава да разрови прахта и изкара всичко скрито, за да го възроди наново.
В началото историята ми тръгна тегаво, но в момента, в който ме отведе в Африка, за мен започна истинското преживяване.
Романът е впечатляващ и съдържа толкова разнообразни елементи, че да задържи интереса до самия край.
" И да ти хареса, и да не ти хареса престоят ти тук, и без значение дали ще останеш две или двайсет години, и дали ще обикнеш, или намразиш острова... Никога няма да можеш да заличиш тази гледка от спомените си! Никога!"
Точно така се почувствах и аз- пейзажите са толкова описателни, внушителни и реалистични, че дълго време ще нося спомена за тях. А покрай това, и цялата история...
" Палми в снега" е опияняваща проза с вкус на горчиво какао.
P. S: леле, първата среща между Килиан и Бисила е просто наелектризираща. ( стр 183- 184). Флуидите така силно се раздвижиха при Килиан, че му спряха тока направо :)
P.S.S: Има и филм по книгата. Изгледах го веднага след като я прочетох, докато всичко ми е прясно- прясно все още. Признавам си, че имах високи очаквания, и в действителност филмът е интересен, но много се разминаваше от книгата, за съжаление. Не става въпрос за претупване, а за много големи неточности, което хич не ми се понрави. Може би, ако не бях чела книгата, щях да кажа, че филмът е страхотен, но уви, сега мога да отбележа, че е само едно бледо подобие, което не отразява и наполовина цялата палитра от емоции от романа, нито пък точните събития.
May 24, 2019
Tiro o meu chapéu para a Luz Gabás por este livro fabuloso!
Grata por esta fonte de luz, de conhecimento e de amor.
"Enhorabuena"!
Vi o filme Palmeiras na Neve em 2015 e adorei, não obstante, fiquei com “a pulga atrás da orelha” quanto a pormenores que me induziram a pensar que havia mais História … que não estava tudo dito; então comprei o livro (que ficou durante demasiado tempo a enfeitar a minha maravilhosa estante),e ah! Como eu tinha razão!
Eu que nasci no berço de Simão Bolivar (Venezuela); que cresci no país onde o mesmo foi o primeiro presidente da república depois de ser proclamada a independência em 1810 (Colômbia); que por ter concluído o ensino secundário neste último país, estudei de lés-a-lés a história de Espanha, dos descobrimentos à revolução que culminou com a independência dos Países Bolivarianos, desconhecia TOTALMENTE que alguma vez, em algum lugar de África, Espanha tivesse tido uma colónia; que numa ilha da Africa Ocidental ainda em 1969 houvesse um povo com cidadania espanhola a falar fluentemente o espanhol... As coisas que o ditador Francisco Franco logrou esconder! Impressionante!
Palmeiras na Neve é, antes de mais, uma bonita homenagem que Luz Gabás presta ao seu pai, que foi emigrante na ilha de Bioko; um contributo excepcional para a Historia destes dois países Espanha e Guiné Equatorial e, uma lindíssima história de amor quase impossível ao seu tempo, quando os conceitos branco/negro; africano/europeu; religião/superstição, consubstanciavam um abismo intransponível.
Eu, que sou filha de uma colombiana descendente de espanhóis e africanos e de um português de gema, revi-me em muitos aspectos deste romance maravilhoso. O amor pode tudo!
Não encontro palavras, não há adjetivos que logrem alcançar o quanto gostei deste livro. Subitamente o verbo “adorar” ficou pequeno.
Grata por esta fonte de luz, de conhecimento e de amor.
"Enhorabuena"!
Vi o filme Palmeiras na Neve em 2015 e adorei, não obstante, fiquei com “a pulga atrás da orelha” quanto a pormenores que me induziram a pensar que havia mais História … que não estava tudo dito; então comprei o livro (que ficou durante demasiado tempo a enfeitar a minha maravilhosa estante),e ah! Como eu tinha razão!
Eu que nasci no berço de Simão Bolivar (Venezuela); que cresci no país onde o mesmo foi o primeiro presidente da república depois de ser proclamada a independência em 1810 (Colômbia); que por ter concluído o ensino secundário neste último país, estudei de lés-a-lés a história de Espanha, dos descobrimentos à revolução que culminou com a independência dos Países Bolivarianos, desconhecia TOTALMENTE que alguma vez, em algum lugar de África, Espanha tivesse tido uma colónia; que numa ilha da Africa Ocidental ainda em 1969 houvesse um povo com cidadania espanhola a falar fluentemente o espanhol... As coisas que o ditador Francisco Franco logrou esconder! Impressionante!
Palmeiras na Neve é, antes de mais, uma bonita homenagem que Luz Gabás presta ao seu pai, que foi emigrante na ilha de Bioko; um contributo excepcional para a Historia destes dois países Espanha e Guiné Equatorial e, uma lindíssima história de amor quase impossível ao seu tempo, quando os conceitos branco/negro; africano/europeu; religião/superstição, consubstanciavam um abismo intransponível.
Eu, que sou filha de uma colombiana descendente de espanhóis e africanos e de um português de gema, revi-me em muitos aspectos deste romance maravilhoso. O amor pode tudo!
Não encontro palavras, não há adjetivos que logrem alcançar o quanto gostei deste livro. Subitamente o verbo “adorar” ficou pequeno.
November 2, 2020
Дълго отлагах четенето на книгата, защото исках споменът от филма съвсем да избледнее, но пък прочита ми достави голямо удоволствие.
Приключенски роман, любовна история, семейна сага - има от всичко по малко. Книгата поставя много и важни въпроси (колонизацията, междурасовата любов, синовният дълг и още и още), на някои от които не могат да се дадат еднозначни отговори, според мен.
Първоначално историята ми тръгна трудно (даже я оставих и прочетох друга книга), но след като Килиан попадна в Екваториална Гвинея нещата си дойдоха на мястото.
Определено се надявам книгата да си спечели повече читатели.
Приключенски роман, любовна история, семейна сага - има от всичко по малко. Книгата поставя много и важни въпроси (колонизацията, междурасовата любов, синовният дълг и още и още), на някои от които не могат да се дадат еднозначни отговори, според мен.
Първоначално историята ми тръгна трудно (даже я оставих и прочетох друга книга), но след като Килиан попадна в Екваториална Гвинея нещата си дойдоха на мястото.
Определено се надявам книгата да си спечели повече читатели.
May 4, 2017
4,5 estrellas. Me costó tanto decidirme a leer este libro, y ahora pienso, ojalá pudiera olvidarlo y empezar a leerlo de nuevo. Estoy sin palabras, los últimos capítulos me los he pasado llorando!
no le pongo las 5 estrellas porque en ocasiones había partes que se hacían más pesadas.
no le pongo las 5 estrellas porque en ocasiones había partes que se hacían más pesadas.
December 3, 2012
Palmeras en la nieve ha supuesto para mí una gran decepción. Después de tanto oír hablar de él y de las buenas críticas recibidas me he encontrado con un libro aburrido que se hace largo y que no deja de ser una novela romántica más en un escenario exótico.
El libro tiene dos partes diferenciadas. Por un lado todo aquello que trata sobre la isla de Fernando Poo en el tiempo en que fue colonía española. Sobre el trabajo en las fincas de cacao, los complicados días de la independencia, la llegada y marcha de los españoles... Por otro, diferentes historias de amor que transcurren tanto en el pasado como en el presente.
Todo aquello en el libro que trata sobre la antigua Guinea española no sólo es interesante sino que refleja un trabajo encomiable por parte de la autora para conocer el entorno, la lengua, la geografía, las formas de trabajo y la sociedad del lugar y el tiempo en el que ambienta su novela. A veces peca de contar demasiado aunque no sea narrativamente relevante pero se le perdona por lo interesante de la información.
El problema viene con la otra parte. Demasiado romance y además romance al uso: Protagonistas de una situación amorosa separados por obstáculos infranqueables que el amor ha de vencer. Las complejidades, las reflexiones, las idas y vueltas de esos amores, para mi gusto, ocupan demasiado espacio y el libro se vuelve aburrido y pesado, tanto en mi caso que he tenido que hacer un esfuerzo de voluntad para terminar la novela.
Al libro le sobran páginas, le sobra romance y el intento a lo Kate Morton de unir el mismo escenario o los mismos protagonistas en el pasado y el futuro no está del todo bien construido, resulta artificial, como añadido en un segundo momento a una novela que trataba sobre otra cosa.
Recomendaría Palmeras en la nieve a todos aquellos que gusten de leer novelas románticas, aquellos otros que se hayan dejado llevar, como yo, por las reseñas que hablaban de Fernando Poo, cacaotales, españoles en un paraíso perdido..., seguramente se llevarán la misma decepción que me he llevado yo.
El libro tiene dos partes diferenciadas. Por un lado todo aquello que trata sobre la isla de Fernando Poo en el tiempo en que fue colonía española. Sobre el trabajo en las fincas de cacao, los complicados días de la independencia, la llegada y marcha de los españoles... Por otro, diferentes historias de amor que transcurren tanto en el pasado como en el presente.
Todo aquello en el libro que trata sobre la antigua Guinea española no sólo es interesante sino que refleja un trabajo encomiable por parte de la autora para conocer el entorno, la lengua, la geografía, las formas de trabajo y la sociedad del lugar y el tiempo en el que ambienta su novela. A veces peca de contar demasiado aunque no sea narrativamente relevante pero se le perdona por lo interesante de la información.
El problema viene con la otra parte. Demasiado romance y además romance al uso: Protagonistas de una situación amorosa separados por obstáculos infranqueables que el amor ha de vencer. Las complejidades, las reflexiones, las idas y vueltas de esos amores, para mi gusto, ocupan demasiado espacio y el libro se vuelve aburrido y pesado, tanto en mi caso que he tenido que hacer un esfuerzo de voluntad para terminar la novela.
Al libro le sobran páginas, le sobra romance y el intento a lo Kate Morton de unir el mismo escenario o los mismos protagonistas en el pasado y el futuro no está del todo bien construido, resulta artificial, como añadido en un segundo momento a una novela que trataba sobre otra cosa.
Recomendaría Palmeras en la nieve a todos aquellos que gusten de leer novelas románticas, aquellos otros que se hayan dejado llevar, como yo, por las reseñas que hablaban de Fernando Poo, cacaotales, españoles en un paraíso perdido..., seguramente se llevarán la misma decepción que me he llevado yo.
February 11, 2023
В този политико-исторически роман пламва една изпепеляваща невъзможна, но вечна любов.
Малко в повече ми дойдоха политиката и твърде подробните описания, но хубав роман.
Малко в повече ми дойдоха политиката и твърде подробните описания, но хубав роман.
September 24, 2025
Чудесна семейна сага! Много пълнокръвна и плътна книга, чието действие (любовна драма) се развива на фона на реални събития, случили се на гвинейския остров Фернандо По (сегашно Биоко) през последните години на испанското колониално присъствие там (60-те години на XX век) и след обявяването на независимостта на Екваториална Гвинея от Испания.
Сюжетът е изграден нелинейно: 2003 г. - 1953 г. - 1955 г. и след това отново 2003 г. Нишката на разказа обхваща няколко поколения, по чуден начин сближава хората и ги превръща в приятели, крие тайни, за да ги разкрие на света по най-неочакван начин.
Това е история за преплитането на човешки съдби и връзката между планинска Испания и прекрасния остров в Африка (Гвинея). В книгата се преплитат много неща: приятелство, любов, междурасови конфликти, малко политика и малко сълзи.
Разглеждайки документите на баща си, главната героиня Кларънс намира странно писмо, което я навежда на мисълта за някаква семейна тайна, скривана грижливо в продължение на години. Опитвайки се да разкрие тайните от младостта на баща си и чичо си, тя тръгва на пътешествие до остров Гвинея. Чувствителната душа на момичето и силната семейна връзка ѝ позволяват да се потопи в миналото и да разбере истинската история на своето семейство, обединила хора отвъд океана и десетилетия. Нейните действия задействат отново механизма на съдбата, а духовете на острова внимателно следят новата история да следва своя ход, но миналото никога не може да се пренапише...
Освен красивата семейна историята, покъртителна сама по себе си, на мен ми беше много интересно да науча доста неща за африканския бит, вярвания, междуплеменни отношения, за производството на какао и т.н.
Книгата е истински разкош, а историята - запомняща се! Единственият негативен момент, който аз мога да отбележа, е финалът на книгата. Някак си останах с впечатлението, че авторката се е уморила от историята си и се е бързала да я завърши.
А аз бях жадна за още и още...
Сюжетът е изграден нелинейно: 2003 г. - 1953 г. - 1955 г. и след това отново 2003 г. Нишката на разказа обхваща няколко поколения, по чуден начин сближава хората и ги превръща в приятели, крие тайни, за да ги разкрие на света по най-неочакван начин.
Това е история за преплитането на човешки съдби и връзката между планинска Испания и прекрасния остров в Африка (Гвинея). В книгата се преплитат много неща: приятелство, любов, междурасови конфликти, малко политика и малко сълзи.
Разглеждайки документите на баща си, главната героиня Кларънс намира странно писмо, което я навежда на мисълта за някаква семейна тайна, скривана грижливо в продължение на години. Опитвайки се да разкрие тайните от младостта на баща си и чичо си, тя тръгва на пътешествие до остров Гвинея. Чувствителната душа на момичето и силната семейна връзка ѝ позволяват да се потопи в миналото и да разбере истинската история на своето семейство, обединила хора отвъд океана и десетилетия. Нейните действия задействат отново механизма на съдбата, а духовете на острова внимателно следят новата история да следва своя ход, но миналото никога не може да се пренапише...
Освен красивата семейна историята, покъртителна сама по себе си, на мен ми беше много интересно да науча доста неща за африканския бит, вярвания, междуплеменни отношения, за производството на какао и т.н.
Книгата е истински разкош, а историята - запомняща се! Единственият негативен момент, който аз мога да отбележа, е финалът на книгата. Някак си останах с впечатлението, че авторката се е уморила от историята си и се е бързала да я завърши.
А аз бях жадна за още и още...
August 28, 2022
A powerful story about colonialism and its aftermath, Palm Trees in the Snow explores the history of Spaniards from a remote village in the Pyrenees working on a cocoa plantation on a lush island in Equatorial Guinea. Gabas transports the reader to two very different places while recounting a passionate love affair and its impact on two generations. Her tale is intriguing, sad, and ultimately educational.
May 9, 2016
Entiendo perfectamente porque este libro pareció maravilloso a muchos. Y está bien. Chido.
Por muchas razones no funcionó para mi, la primera de ellas que al libro le hicieron falta unas 5 pasadas más edición para recortar ciertas cosas de la trama que eran innecesarias, como el romance del "presente" que no aporta nada.
Pero debo admitir que la primera razón por la cual leí con desprecio más de la mitad de este libro es por el tono de añoranza con el que se imbuye toda la historia que sucede en la colonia. Como si tuvieramos que recordar aquéllos tiempos de atropellos con regocijo. Me cagó en toda la madre el sabor "rosita" que la autora le da a la colonización. Se salta los detalles escabrosos, la destrucción, las violaciones, etc.
Me iba a explayar con el tema, pero me enojo más, así que mejor lo dejo en que el libro le atribuye cierto romanticismo a la conquista que de plano es una chorrada de la verga.
Por muchas razones no funcionó para mi, la primera de ellas que al libro le hicieron falta unas 5 pasadas más edición para recortar ciertas cosas de la trama que eran innecesarias, como el romance del "presente" que no aporta nada.
Pero debo admitir que la primera razón por la cual leí con desprecio más de la mitad de este libro es por el tono de añoranza con el que se imbuye toda la historia que sucede en la colonia. Como si tuvieramos que recordar aquéllos tiempos de atropellos con regocijo. Me cagó en toda la madre el sabor "rosita" que la autora le da a la colonización. Se salta los detalles escabrosos, la destrucción, las violaciones, etc.
Me iba a explayar con el tema, pero me enojo más, así que mejor lo dejo en que el libro le atribuye cierto romanticismo a la conquista que de plano es una chorrada de la verga.
May 16, 2024
Това беше книга, която ме интересуваше, за да разбера част от колониалния период на Испания. След това бях по-заинтересован да разбера кой какво е направил и как мистерията се подрежда в семейството. В крайна сметка обаче Габас предостави много повече от просто разкритие, а вместо това една история, пропита с любов, политика и сложните ситуации, наложени на семейството. Хареса ми, че страхотното разкритие в крайна сметка се оказа много по-сложно, отколкото предполагах, и че получихме дълбоко гмуркане с двете поколения на семейството.
Едно от другите неща, които наистина оценявам в книгата, са непоколебимите перспективи за колониализма, расата, динамиката на острова и къде се крие лоялността. Често има чувството, че ретроспективните възгледи върху ситуациите са прекалено опростени и не въздават справедливост на страната. „Палми в снега“ дава автентичен поглед върху това защо хората биха имали противоречиви възгледи и в крайна сметка са създали политически смут за онези, които са попаднали в средата.
Това беше суха и сложна история. Не съм много любител на истории, в които времевата линия непрекъснато се променя. Много е трудно да се свърже с действията и мненията на някои от белите хора в тази история. Беше интересно да науча за цялата работа, свързана с производството на какао. Въпреки различията им, беше хубаво да се види приемането и уважението, което някои проявяват един към друг. Би било трудно да се оцелее в такива нестабилни времена и условия. В тази история се разиграха няколко изненадващи обрати.
Имаше много история, която беше интересна, но понякога изглеждаше, че има твърде мноoooго подробности. Честно казано, това е история, която можеше да бъде разказана за максимално 400 страници. Все пак книгата беше с романтика, мистерия, конфликт и много дълъг и твърде подробен разказ за испанската колонизация и производството на какао на острова, който е бил Фернандо По, край бреговете на Еквиториална Гвинея.
Едно от другите неща, които наистина оценявам в книгата, са непоколебимите перспективи за колониализма, расата, динамиката на острова и къде се крие лоялността. Често има чувството, че ретроспективните възгледи върху ситуациите са прекалено опростени и не въздават справедливост на страната. „Палми в снега“ дава автентичен поглед върху това защо хората биха имали противоречиви възгледи и в крайна сметка са създали политически смут за онези, които са попаднали в средата.
Това беше суха и сложна история. Не съм много любител на истории, в които времевата линия непрекъснато се променя. Много е трудно да се свърже с действията и мненията на някои от белите хора в тази история. Беше интересно да науча за цялата работа, свързана с производството на какао. Въпреки различията им, беше хубаво да се види приемането и уважението, което някои проявяват един към друг. Би било трудно да се оцелее в такива нестабилни времена и условия. В тази история се разиграха няколко изненадващи обрати.
Имаше много история, която беше интересна, но понякога изглеждаше, че има твърде мноoooго подробности. Честно казано, това е история, която можеше да бъде разказана за максимално 400 страници. Все пак книгата беше с романтика, мистерия, конфликт и много дълъг и твърде подробен разказ за испанската колонизация и производството на какао на острова, който е бил Фернандо По, край бреговете на Еквиториална Гвинея.
Read
September 26, 2020Лус Габас - "Палми в снега", изд. "Унискорп" 2019, прев. Детелина Димова
Написвам името на авторката и заглавието на току-що дочетената книга. И после дълго седя пред екрана и се чудя как де започна.
Тази история ме остави без думи. Дотолкова, че започвайки, или, по-скоро опитвайки се да започна, отзива си за нея, дори не мога да се хвана за обичайните "сламки" - да спомена как и кога научих за книгата, защо се заинтересувах от нея, как веднъж пропуснах възможността да си тръгна с нея. Защото историята още е в ума ми, емоциите, които предизвика в мен, не са преставали от момента, в който започнах да я чета, и не вярвам да си отидат дори след като напиша този опит за отзив.
Има книги, към които посягаме, за да прочетем една красива история. Има и такива, които разгръщаме, за да научим нещо за миналото на някоя страна, която ни е малко позната. И трети, от които очакваме история за "любов в трудни времена", преплетена с определени исторически събтия.
Тази книга съчетава всички тези неща. Бих казала дори, че всеки един читател ще види в нея това, което иска да вди. Един ще се трогне и развълнува от отношенията между Килиан и Бисила, втори ще прочете с интерес за отглеждането на какаото, трети навярно ще се съсредоточи върху описанието на испанското "присъствие" в Екваториална Гвинея. Аз погълнах ненаситно всичко това. И все ми се струваше недостатъчно, все жадувах за още. Лус Габас пише безкрайно увлекателно и всеки аспект от историята е предаден достатъчно ясно и убедително. Прекрасен, богат, жив език, чудесно предаден от преводачката.
В начина, поъ който тече, звучи и се усеща историята, ми направи впечатление още нещо. В началото, а всъщност и в по-голямата част от развиващото се в Африка действие, усетих нещо от стила и атмосферата на авторите нна приключенски романи, прочетени в детството. И всеки ден, щом затворех книгата, ми трябваше време, за да "изплувам" от света, в който ме беше потопила книгата.
В този роман има всичко - история, със съпътстващата я на моменти жестокост; любов - от онази силната и невъзможната, нежната и ожесточената, безсилната и упоритата. Има спомени, отчаяние и надежда. Има преоткриване на миналото. Тайни - разкрити и недоизяснени. И всичко това, поднесено по начин, който те прави съпричастен и те кара постоянно да се вълнуваш с героите. Но няма нищо прекалено и пресилено, всичко е съвършено премерено и съчетано така, че да създаде една прекрасна и въздействаща история.
Признавам, че отначало се разочаровах донякъде, когато видях, че в романа има две времеви линии. Опитът ми с подобни книги показва, че обикновено съвременната линия е по-слаба и неубедителна. Тук, поне според мен, не беше така. Връзката между миналото и настоящето беше изградена достатъчно логично и нищо в съвременната линия не ме подразни.
Друг повод за притеснение ми даде начинът, по който се въвежда съвременната линия /писмата/. В първия момент ми се стори клиширано и дори банално. И това обаче беше разработено добре и го изчетох с интерес и удоволствие.
За мен тази книга всъщност беше като пътуване, и това е едно от най-ценните неща в нея. Защото навярно никога няма да видя описаните места - а и не знам дали бих искала сега, когато те навярно вече са безкрайно различни от описаното - а сега наистина имаох чувството, че виждам пътя на персонажите.
"Палми в снега" е пленяваща книга. Тъжна и красива, на моменти тежка, но и изпълнена с надежда. Че новото не винаги е плашещо, а може да бъде пркрасно. Че едно поколение си отива, но след него остава друго, което може би ще запомни уроците от колониалното минало и няма да повтори грешките.
Че, стига да се погрижим, палмите могат да израстат и в снега.
Написвам името на авторката и заглавието на току-що дочетената книга. И после дълго седя пред екрана и се чудя как де започна.
Тази история ме остави без думи. Дотолкова, че започвайки, или, по-скоро опитвайки се да започна, отзива си за нея, дори не мога да се хвана за обичайните "сламки" - да спомена как и кога научих за книгата, защо се заинтересувах от нея, как веднъж пропуснах възможността да си тръгна с нея. Защото историята още е в ума ми, емоциите, които предизвика в мен, не са преставали от момента, в който започнах да я чета, и не вярвам да си отидат дори след като напиша този опит за отзив.
Има книги, към които посягаме, за да прочетем една красива история. Има и такива, които разгръщаме, за да научим нещо за миналото на някоя страна, която ни е малко позната. И трети, от които очакваме история за "любов в трудни времена", преплетена с определени исторически събтия.
Тази книга съчетава всички тези неща. Бих казала дори, че всеки един читател ще види в нея това, което иска да вди. Един ще се трогне и развълнува от отношенията между Килиан и Бисила, втори ще прочете с интерес за отглеждането на какаото, трети навярно ще се съсредоточи върху описанието на испанското "присъствие" в Екваториална Гвинея. Аз погълнах ненаситно всичко това. И все ми се струваше недостатъчно, все жадувах за още. Лус Габас пише безкрайно увлекателно и всеки аспект от историята е предаден достатъчно ясно и убедително. Прекрасен, богат, жив език, чудесно предаден от преводачката.
В начина, поъ който тече, звучи и се усеща историята, ми направи впечатление още нещо. В началото, а всъщност и в по-голямата част от развиващото се в Африка действие, усетих нещо от стила и атмосферата на авторите нна приключенски романи, прочетени в детството. И всеки ден, щом затворех книгата, ми трябваше време, за да "изплувам" от света, в който ме беше потопила книгата.
В този роман има всичко - история, със съпътстващата я на моменти жестокост; любов - от онази силната и невъзможната, нежната и ожесточената, безсилната и упоритата. Има спомени, отчаяние и надежда. Има преоткриване на миналото. Тайни - разкрити и недоизяснени. И всичко това, поднесено по начин, който те прави съпричастен и те кара постоянно да се вълнуваш с героите. Но няма нищо прекалено и пресилено, всичко е съвършено премерено и съчетано така, че да създаде една прекрасна и въздействаща история.
Признавам, че отначало се разочаровах донякъде, когато видях, че в романа има две времеви линии. Опитът ми с подобни книги показва, че обикновено съвременната линия е по-слаба и неубедителна. Тук, поне според мен, не беше така. Връзката между миналото и настоящето беше изградена достатъчно логично и нищо в съвременната линия не ме подразни.
Друг повод за притеснение ми даде начинът, по който се въвежда съвременната линия /писмата/. В първия момент ми се стори клиширано и дори банално. И това обаче беше разработено добре и го изчетох с интерес и удоволствие.
За мен тази книга всъщност беше като пътуване, и това е едно от най-ценните неща в нея. Защото навярно никога няма да видя описаните места - а и не знам дали бих искала сега, когато те навярно вече са безкрайно различни от описаното - а сега наистина имаох чувството, че виждам пътя на персонажите.
"Палми в снега" е пленяваща книга. Тъжна и красива, на моменти тежка, но и изпълнена с надежда. Че новото не винаги е плашещо, а може да бъде пркрасно. Че едно поколение си отива, но след него остава друго, което може би ще запомни уроците от колониалното минало и няма да повтори грешките.
Че, стига да се погрижим, палмите могат да израстат и в снега.
February 26, 2025
Por fin o rematei! Honestamente, non se merecía as 3 estrelas, pero pasar 750 páxinas pegada a unha historia une moito. O que máis me gustou foi a rigurosidade da documentación, explicada ao final da novela, que consegue unha ambientación histórica e sociopolítica completa e ilustrativa desta parte estratexicamente esquecida da historia de España.
A miña principal pega é a historia familiar ficticia. Ten puntos interesantes, pero fíxoseme pesadísima. Non preciso 300 páxinas de preámbulo a algo importante que se despacha en 2 parágrafos, ou que é simplemente contado ou descrito en lugar de mostrado ou narrado (non sei se me explico). Se ben é certo que a extensión posibilita a contextualización histórica, é innecesariamente longa.
Ademais, a novela traballa con dúas liñas cronolóxicas, pero non as sabe intercalar ben. O final quedoume algo coxo, coma se quixese imprimir realismo e compensar outras partes máis inverosímiles. Salientar tamén que, por moito que en certa escena de violencia sexual se intente empatizar co agresor, as xustificacións ou escusas sobraban completamente e non abonda con ser castigado por un único personaxe que despois se arrepinte.
Todo se resumiría en interesante saber da colonización española e da historia e culturas guineoecuagorianas, pero mucho texto (para unha novela así de aburrida e predecible por veces).
A miña principal pega é a historia familiar ficticia. Ten puntos interesantes, pero fíxoseme pesadísima. Non preciso 300 páxinas de preámbulo a algo importante que se despacha en 2 parágrafos, ou que é simplemente contado ou descrito en lugar de mostrado ou narrado (non sei se me explico). Se ben é certo que a extensión posibilita a contextualización histórica, é innecesariamente longa.
Ademais, a novela traballa con dúas liñas cronolóxicas, pero non as sabe intercalar ben. O final quedoume algo coxo, coma se quixese imprimir realismo e compensar outras partes máis inverosímiles. Salientar tamén que, por moito que en certa escena de violencia sexual se intente empatizar co agresor, as xustificacións ou escusas sobraban completamente e non abonda con ser castigado por un único personaxe que despois se arrepinte.
Todo se resumiría en interesante saber da colonización española e da historia e culturas guineoecuagorianas, pero mucho texto (para unha novela así de aburrida e predecible por veces).
July 10, 2017
This was a book that I was interested in to understand some of the colonial period for Spain. Then, I was more interested in understanding who did what, and how the mystery aligned within the family. Ultimately, however Gabas delivered so much more than a simple reveal, but instead a story infused with love, politics and the complex situations forced upon the family. I loved that the great reveal ended up being much more complex than I was guessing and that we got a deep dive with both generations of the family.
One of the other things I really appreciated in the book is the unflinching perspectives about colonialism, race, dynamics on the island and where loyalties lie. Often, it feels that retrospective views on situations are over-simplified and don’t do the country justice. “Palm Trees in the Snow” gives an authentic view of why people would have conflicting views and, ultimately, created political turmoil for those caught in the middle of it.
Warning: Contains sexual content and violence.
Who should read it? Highly recommended! Anyone willing to dive into the complexities of multi-generational families and interacting with the colonial legacy.
See all my reviews and more at www.ReadingToDistraction.com or @Read2Distract
One of the other things I really appreciated in the book is the unflinching perspectives about colonialism, race, dynamics on the island and where loyalties lie. Often, it feels that retrospective views on situations are over-simplified and don’t do the country justice. “Palm Trees in the Snow” gives an authentic view of why people would have conflicting views and, ultimately, created political turmoil for those caught in the middle of it.
Warning: Contains sexual content and violence.
Who should read it? Highly recommended! Anyone willing to dive into the complexities of multi-generational families and interacting with the colonial legacy.
See all my reviews and more at www.ReadingToDistraction.com or @Read2Distract
September 20, 2020
Силно се надявах да мога да дам по-висока оценка за тази книга, тъй като представя изключително интересни и малко познати ни теми. Изучаването на неща, свързани с Африка, у нас е на много ниско ниво. Поради тази причина всеки разказ за живота на континента буди силно любопитство поне в мен.
"Палми в снега" ни води на посещение на остров Биоко, в не толкова далечното минало, когато земята все още е била испанска колония. С помощта на няколко обикновени испанци, тръгнали да си търсят късмета от снежните планини право в адските горещини, на читателя се дава възможност да види един коренно различен свят. Да разбере повече за историята, политиката и икономиката в това кътче от света. Да стане свидетел на отношенията между "черни" и "бели", да се докосне дори до производството на какао. Да стане свидетел на история, в която "животът е буря". Спокойствие... и отново буря.
Историята на този роман ни е разказана с помощта на любовта, вярата, самотата, което превръща книгата в по-скоро романтична история. Не съвсем, защото, за съжаление, авторката не умее да пише добре. И това е главната причина оценката ми да падне ниско. Тъжно е, че разказът е толкова тромав в много от най-важните за действието моменти. Слаби описания, тромав диалог, прескачане в действието на няколко пъти (щом ми се наложи да препрочитам страница, за да се опитам да разбера кой говори сега и какво изведнъж се случва, нещата не са на добре). Да, това е първият роман на авторката, похвално, но определено има още много да работи.
Макар че човек добива представа за обема от проучвания, направени, за да може да бъде възможен романът, когато прочете бележките в края на книгата. Това за мен говори, че авторката е жена, която притежава известен талант, но по-скоро постъпва като човек, пишещ историческо проучване, което просто е разкрасено до художествен текст, доста пъти неумело. Дотолкова, че имаше и моменти, в които искрено се дразнех.
Чух, че има и филм, който вероятно ще гледам. Предполагам, че доста от нещата на екран ще изглеждат точно толкова красиви, колкото авторката на книгата всъщност си ги е представяла, но не е могла да ни предаде напълно. Дори и да има някакви промени в историята, съм настроена да очаквам опияняващия цвят на яркото зелено на джунглите, каквото обещание дава трейлърът.
ПП: Забравих да се оплача колко много предвидими неща има в цялата тази "мистерия", която е сложена с цел да има причина да ни отведе авторката на острова. Сериозно, това момиче може и да не се досети за някои неща, които за читателя са ясни като бял ден, ама пък имаше и неща, които и слепец би видял...
"Палми в снега" ни води на посещение на остров Биоко, в не толкова далечното минало, когато земята все още е била испанска колония. С помощта на няколко обикновени испанци, тръгнали да си търсят късмета от снежните планини право в адските горещини, на читателя се дава възможност да види един коренно различен свят. Да разбере повече за историята, политиката и икономиката в това кътче от света. Да стане свидетел на отношенията между "черни" и "бели", да се докосне дори до производството на какао. Да стане свидетел на история, в която "животът е буря". Спокойствие... и отново буря.
Историята на този роман ни е разказана с помощта на любовта, вярата, самотата, което превръща книгата в по-скоро романтична история. Не съвсем, защото, за съжаление, авторката не умее да пише добре. И това е главната причина оценката ми да падне ниско. Тъжно е, че разказът е толкова тромав в много от най-важните за действието моменти. Слаби описания, тромав диалог, прескачане в действието на няколко пъти (щом ми се наложи да препрочитам страница, за да се опитам да разбера кой говори сега и какво изведнъж се случва, нещата не са на добре). Да, това е първият роман на авторката, похвално, но определено има още много да работи.
Макар че човек добива представа за обема от проучвания, направени, за да може да бъде възможен романът, когато прочете бележките в края на книгата. Това за мен говори, че авторката е жена, която притежава известен талант, но по-скоро постъпва като човек, пишещ историческо проучване, което просто е разкрасено до художествен текст, доста пъти неумело. Дотолкова, че имаше и моменти, в които искрено се дразнех.
Чух, че има и филм, който вероятно ще гледам. Предполагам, че доста от нещата на екран ще изглеждат точно толкова красиви, колкото авторката на книгата всъщност си ги е представяла, но не е могла да ни предаде напълно. Дори и да има някакви промени в историята, съм настроена да очаквам опияняващия цвят на яркото зелено на джунглите, каквото обещание дава трейлърът.
ПП: Забравих да се оплача колко много предвидими неща има в цялата тази "мистерия", която е сложена с цел да има причина да ни отведе авторката на острова. Сериозно, това момиче може и да не се досети за някои неща, които за читателя са ясни като бял ден, ама пък имаше и неща, които и слепец би видял...
February 6, 2017
Wonderful book.
Although I had a difficult time getting into the book at first, after the first couple of chapters I was hooked. And it got better and better. Stick with it if you're not sure. All the best stuff: romance, intrigue, sex, and some politics and violence.
I thought the writing was quite good and very descriptive. I enjoyed the twists and turns of the plot which were driven by the historical context of the novel. I thought it was a tightly woven story, well told. And a bonus that I learned a lot about colonization in Africa and cocoa production on plantations there.
Although I had a difficult time getting into the book at first, after the first couple of chapters I was hooked. And it got better and better. Stick with it if you're not sure. All the best stuff: romance, intrigue, sex, and some politics and violence.
I thought the writing was quite good and very descriptive. I enjoyed the twists and turns of the plot which were driven by the historical context of the novel. I thought it was a tightly woven story, well told. And a bonus that I learned a lot about colonization in Africa and cocoa production on plantations there.
April 19, 2019
Depois de me ter estreado com a autora ao ler Regresso à tua Pele, sabia que, mais cedo ou mais tarde, iria ler o seu primeiro livro - Palmeiras na Neve.
Com um início algo lento e com muitas personagens, foi um pouco difícil entrar na história mas, quando dei por mim, estava totalmente absorvida pela história de Killian, Jacobo e da ilha de Fernando Pó.
Adorei, quer a belíssima história de amor, mas acima de tudo, o modo como a autora nos deu a conhecer a beleza da ilha e as diferenças sociais, culturais e até políticas.
Um livro que recomendo!
Vejam a minha opinião mais detalhada em vídeo, AQUI.
Com um início algo lento e com muitas personagens, foi um pouco difícil entrar na história mas, quando dei por mim, estava totalmente absorvida pela história de Killian, Jacobo e da ilha de Fernando Pó.
Adorei, quer a belíssima história de amor, mas acima de tudo, o modo como a autora nos deu a conhecer a beleza da ilha e as diferenças sociais, culturais e até políticas.
Um livro que recomendo!
Vejam a minha opinião mais detalhada em vídeo, AQUI.
April 24, 2016
Una historia realmente PRECIOSA.
Junto a Clarence, recorremos pasado, presente, ¿y por qué no?, futuro.
Toda la trama de misterio esta bien llevada, con un ritmo lento y pausado, pero bien hilvanado al final.
Tal vez mi pero sería a toda esos tejemanejes políticos que hay en el libro en ciertos momentos. Si es verdad que nos ayudan a entrar en contexto y comprender el pasado, pero creo que son excesivos en algunas ocasiones.
Junto a Clarence, recorremos pasado, presente, ¿y por qué no?, futuro.
Toda la trama de misterio esta bien llevada, con un ritmo lento y pausado, pero bien hilvanado al final.
Tal vez mi pero sería a toda esos tejemanejes políticos que hay en el libro en ciertos momentos. Si es verdad que nos ayudan a entrar en contexto y comprender el pasado, pero creo que son excesivos en algunas ocasiones.
April 26, 2013
No me gusta abandonar libros, pero éste lo tuve q dejar al 50% más o menos. Me aburría, no me interesaba nada lo que les pasaba a sus protagonistas, no me enganchó nada.
Por el contrario, a mi madre y mi hermana les encantó...
Por el contrario, a mi madre y mi hermana les encantó...
July 4, 2022
La verdad que creo que es un gran libro. Nos hace conscientes de una realidad que vivió España y que casi nadie conoce, y además lo hila con una trama de misterio (no terror), amor e historia. Creo que la autora ha retratado muy bien aspectos como la vida diaria que había en las colonias, la diferencia de clases, la familia (tanto la que se deja atrás como las nuevas que se crean), esa sensación del paso del tiempo entre generaciones. La diferencia entre la historia del pasado y la historia del presente. Como apenas comienzas con un personaje siendo muy joven, y su vida pasa y la vives con dicho personaje, hasta que llegas al final del libro y al final de sus historias. Me quedo con el personaje y la historia de Kilian. Realmente me tocó. Tuvo la dosis perfecta de todo.
May 9, 2025
Много ми хареса историята, в началото ми дойде малко в повече разказа за живота на двамата братя, но след това като започнаха загадките нямах търпение да стигна до края и я прочетох за много кратко време.
Много неща научих за Гвиниея, за племената, за колониите, за историята им ... Общо взето много ме обогати от към знания за тази част от света.
Много неща научих за Гвиниея, за племената, за колониите, за историята им ... Общо взето много ме обогати от към знания за тази част от света.
April 27, 2017
Si tuviera que definir con un solo adjetivo esta novela, diría que es “excesiva”; sin embargo, con este juicio no le haría justicia. Creación de una escritora que forma parte de un elenco de filólogas docentes, a las que me gusta seguir su trayectoria y con las que no suelo ser complaciente.
Escribir para honrar la lengua, premisa ésta que se cumple en la obra que nos ocupa. A este principalísimo mérito hay que añadir la sensibilidad y el rigor con que se aborda la etapa colonial de España en Guinea, asunto prácticamente desconocido del gran público y que atrapa al lector desde las primeras páginas. A quienes interese el devenir histórico sorprenderá cómo un puñado de montañeses pirenaicos contribuyó con un trabajo duro, que implicaba largas temporadas de desarraigo, a crear primorosas explotaciones agrícolas como la finca Sampaka, protagonista de excepción en esta historia colonial. La novela atesora excitantes momentos de amor, sexo, violencia, costumbrismo y conflictividad étnica y política en un marco de naturaleza exuberante, lo que prueba y justifica el elevado número de ediciones y su adaptación a una película de éxito.
Analizada desde otra perspectiva, entiendo que ganaría intensidad si se aminoraran sus más de setecientas páginas. Sobrepasadas las quinientas, amenaza al lector una cierta fatiga: la memoria agradecería no revisar quiénes son algunos nominados, en realidad meros comparsas del argumento. Tampoco aportan matices a la comprensión de la trama las minuciosas descripciones de indumentarias o situaciones convencionales, del mismo modo que el pasional calentón de Clarence e Iniko es prescindible por falta de recorrido. Son ejemplos que apuntan a una simplificación sin detrimento de lo esencial.
Respecto a los aspectos materiales del libro, abundo en la incomodidad de su manejo; el volumen determina el tipo de encuadernación de tapas duras, y esta condición no propicia una lectura en posición distendida.
Al final de la novela, se ofrece un repertorio bibliográfico, propio de una auténtica tesis doctoral, en el que Luz Gabás ha encontrado información veraz para sustentar el argumento; dice mucho de su honestidad y rigor profesional y supone una estimable aportación para el avezado lector que desee profundizar en la acción española en Guinea Ecuatorial.
Escribir para honrar la lengua, premisa ésta que se cumple en la obra que nos ocupa. A este principalísimo mérito hay que añadir la sensibilidad y el rigor con que se aborda la etapa colonial de España en Guinea, asunto prácticamente desconocido del gran público y que atrapa al lector desde las primeras páginas. A quienes interese el devenir histórico sorprenderá cómo un puñado de montañeses pirenaicos contribuyó con un trabajo duro, que implicaba largas temporadas de desarraigo, a crear primorosas explotaciones agrícolas como la finca Sampaka, protagonista de excepción en esta historia colonial. La novela atesora excitantes momentos de amor, sexo, violencia, costumbrismo y conflictividad étnica y política en un marco de naturaleza exuberante, lo que prueba y justifica el elevado número de ediciones y su adaptación a una película de éxito.
Analizada desde otra perspectiva, entiendo que ganaría intensidad si se aminoraran sus más de setecientas páginas. Sobrepasadas las quinientas, amenaza al lector una cierta fatiga: la memoria agradecería no revisar quiénes son algunos nominados, en realidad meros comparsas del argumento. Tampoco aportan matices a la comprensión de la trama las minuciosas descripciones de indumentarias o situaciones convencionales, del mismo modo que el pasional calentón de Clarence e Iniko es prescindible por falta de recorrido. Son ejemplos que apuntan a una simplificación sin detrimento de lo esencial.
Respecto a los aspectos materiales del libro, abundo en la incomodidad de su manejo; el volumen determina el tipo de encuadernación de tapas duras, y esta condición no propicia una lectura en posición distendida.
Al final de la novela, se ofrece un repertorio bibliográfico, propio de una auténtica tesis doctoral, en el que Luz Gabás ha encontrado información veraz para sustentar el argumento; dice mucho de su honestidad y rigor profesional y supone una estimable aportación para el avezado lector que desee profundizar en la acción española en Guinea Ecuatorial.
May 16, 2014
Una novela impresionante donde se mezcla perfectamente la parte histórica con la parte ficticia.
El libro empieza con un secreto familiar, el cual aprovecha la autora para trasladarnos al pasado colonial de España. Muchos españoles dejaron sus casas en el Pirineo para empezar una vida en una isla a miles de kilómetros de distancia, Fernando Poo, donde trabajaron durante años en plantaciones de cacao. El gran trabajo de documentación de la escritora nos adentra en la forma de vida de estos colonos, a las tradiciones de los Bubis (nativos de la isla)y en la historia de la independencia de Guinea Ecuatorial.
A la parte histórica le acompaña la historia ficticia que te atrapa, una historia de amor hermosa que sobrevive a la distancia y a los años, un secreto familiar y aventuras...
Unos personajes encantadores juntos a otros que detestaras. Los que a mi más me gustaron fue Kilian, Bisilia, Laha, José, Clarence... y los que detesté fueron Gregorio y Jacobo (aunque este último no creo que fuera malo si no que era un producto a la sociedad de esa época).
Un libro muy recomendable... entretenido y fácil de leer
El libro empieza con un secreto familiar, el cual aprovecha la autora para trasladarnos al pasado colonial de España. Muchos españoles dejaron sus casas en el Pirineo para empezar una vida en una isla a miles de kilómetros de distancia, Fernando Poo, donde trabajaron durante años en plantaciones de cacao. El gran trabajo de documentación de la escritora nos adentra en la forma de vida de estos colonos, a las tradiciones de los Bubis (nativos de la isla)y en la historia de la independencia de Guinea Ecuatorial.
A la parte histórica le acompaña la historia ficticia que te atrapa, una historia de amor hermosa que sobrevive a la distancia y a los años, un secreto familiar y aventuras...
Unos personajes encantadores juntos a otros que detestaras. Los que a mi más me gustaron fue Kilian, Bisilia, Laha, José, Clarence... y los que detesté fueron Gregorio y Jacobo (aunque este último no creo que fuera malo si no que era un producto a la sociedad de esa época).
Un libro muy recomendable... entretenido y fácil de leer
February 5, 2017
This book needed to be trimmed by 300 pages. It was so slow.
The last 10% which focused on who begat who and life leading to and after Independence was OK but it only skimmed the surface on the corruption, killings, and life in the poverty stricken nation.
Spain’s relationship with Equatorial Guinea, the tensions between the various tribes and the customs of the Bubi’s saved the novel.
This is really a romance story of characters I could not get into with events almost predictable.
Disappointing.
The last 10% which focused on who begat who and life leading to and after Independence was OK but it only skimmed the surface on the corruption, killings, and life in the poverty stricken nation.
Spain’s relationship with Equatorial Guinea, the tensions between the various tribes and the customs of the Bubi’s saved the novel.
This is really a romance story of characters I could not get into with events almost predictable.
Disappointing.
February 6, 2017
I totally enjoyed this book. It's historical fiction about a time and an industry that I really never thought about. The lifestyle, the plantations of Guinea on the island of "Fernando Po" were something I'd never imagined. A sweet and bittersweet love story, the family secret the next generation feels they must know and understand. Mans inhumanity to man, it's all in there and written very well. I'm glad it's been translated into English for so many more people to enjoy.
January 26, 2016
Esta novela romántica y previsible con argumento sacado de un fanfiction (o de telenovela venezolana) ha conseguido engancharme pese a su pastelosidad y poca originalidad. Aun así estoy loquita por ver la película y los escenarios africanos.
¿Lo recomendaría? Bueno, para echar el rato no está mal, pero para nada es imprescindible.
¿Lo recomendaría? Bueno, para echar el rato no está mal, pero para nada es imprescindible.
Displaying 1 - 30 of 720 reviews