Това не е любовен роман, а книга за любовта. В оригиналния сюжет ще обикнеш историите за истинското приятелство, момчешките разговори, странните уроци за спечелването на мъжкото сърце и, разбира се, за съвършената любов. Ще срещнеш много истини за надеждата и добротата, разкрити чрез любовта. Ще попаднеш на чувства, на които може би ти е трудно да се довериш, но ще можеш да разчиташ на героите в книгата. Когато затвориш последната ѝ страница, ще си помислиш за някой специален за теб човек, а това е прекрасно, нали?
I have graduated economics, but fortunately, I have never worked in that industry. I traveled and lived in many countries, and I was able to feel the culture and lifestyle of the people in them. And I realized for sure: a person dreams for only one thing – love. In some places, it is louder, somewhere else calmer, but everywhere, it is the most desirable thing on the planet. This is my debut book which is dedicated to the most heavenly feeling.
Една от книгите, които четох повече от 2 седмици, не че ни ми хареса, а точно защото не исках да свършва. Не знам как да я опиша, като любовен роман, но не е любовен роман, но се говори изцяло за ЛЮБОВ. За любовта, как да я откриеш, как да я задържиш и как да я изживееш. Снощи до малките часове стоях да я дочета и след това не можах да заспя. Доста чувства минаха през мен. Карате да се замислиш за доста неща от живота ти и да си вземеш поука.Карате да се замислиш какво искаш от човека срещу теб и какво можеш ти да му дадеш. Не очаквах такъв край, наистина много се изненадах, малко си и поревах. Определено книгата трябва да се прочете. Имаше един момент в книгата, а те са много, който го препрочитах няколко пъти - за това, че доста често казваме Обичам те, което го изричаме с годините по навик, но колко пъти сме казвали Благодаря. Аз поне за близо 17 години брак не си спомням да съм го казвала много на своята половинка. Още веднъж ще кажа, че книгата си заслужава да се прочете. И в заключение ще кажа, че аз съм срещнала своя Търговец на щастие. На автора ще пожелая много успехи с този дебютен роман и с бъдещите си проекти, защото ми се иска да прочета какво ще се случи след 7 години. “ Хората така и не разбраха най-голямата си заблуда, когато става въпрос за любовта. Ние не се влюбваме в подходящия човек, а в този, който идва в подходящото време.”
В началото книгата ми тръгна много трудно, още повече като разбрах каква е "професията" на главния герой, но с течение на четене взех да се разбирам с нея и историята. Книгата е хубава, разказана от един много различен поглед за една много необичайна работа. Уф, не мога точно да я опиша, затова прочетете я! Определено си заслужава! Авторът много умело си служи с думите, има много лек и чувствен изказ, използва много красиви изрази и говори за много любов. За онази любов, която ще помниш цял живот! Красиво поднесена история за любовта.
В книгата се пише само за тоя се усмихнал, тая се усмихнала. А и този слабохарактерен глупак Динго на нищо не прилича. Знам, че авторът го е направил по подобие на себе си или по-скоро Динго е олицетворение на някои от чертите, които авторът би искал да притежава, но ги няма. Поляка е може би единствения герой, който беше добре изграден, но най-вече заради голямата му лична трагедия. Румънката и Флоранте няма да ги коментирам. За Никол да не говорим - тя е като някакъв предмет в очите на главния герой, но не защото я е купил, а защото не я зачита като човек и личност, понеже е подвластен на собствените си примитивни желания. Яд ме е най-вече на факта, че авторът има някакъв минимален талант, но е толкова обсебен от себе си, че го е пропилял. Пък и какви са тези имена, а? Убиват желанието още от първата секунда. Има и много граматични грешки, явно коректора не си е свършил работата както трябва или по-скоро на автора му куца българския. Изказът му буди единствено отвращение в мен. Героите нямат никаква основа. Чист въздух под налягане. Нямат покритие. Те са просто имена в книга, уж много завладяваща. Самата книга може единствено да те накара да се разплачеш от отчаяние и ярост. Само за любов се говори във всеки втори параграф и е емоционално изтощаващо да четеш какви трябва да са жените. Жените можем да бъдем каквито си искаме, не защото сме жени, а защото това е наше човешко право. Тази книга трябва да бъде спряна от продажба, зашото причинява емоционален стрес. Поредният жалък боклук.
Отказвам се доста раздразнена на страница 77. Толкова беше хвалена тази книга, пазих си я за особен момент, подведе ме и анотацията: "Когато затвориш последната и страница,ще си помислиш за някой специален за теб човек, а това е прекрасно, нали?"
А се оказах в света на плоски главни герои наречени Динго, Финансистът Румънката, Полякът и Филипинката, да не говорим за оценяването на жени по скала 1 до 10 и мъдрости от рода на: "истинският мъж желае жена, която е независима" и т.н. Аз се предавам въпреки че мразя да се отказвам да чета книга докрай, на следното изречение:" Румънката току що се беше изкопала - обичаше да се къпе, понякога успяваше да го прави по четири пъти на ден."
Къде отиде мисълта за специалния човек просто не знам, но и нямам намерение и търпение повече да питам!
Дано "Другата" на Васил Панайотов за която някакси винаги става дума едновременно, да е наистина друга!
"Търговец на щастие" е една от най - любимите ми книги. Преди не обичах де чета произведения на българаки автори. Не знам защо! Може би някога, съм се разочаровала от някоя книга..... Ако преди да прочета този роман съм имала някакви съмнения относно таланта на българските автори, то сега съм на 100% сигурна, че те са едни от най - добрите писатели в света. "Търговец на щастие" е роман, кой те кара да вярваш, че истинската любов съществува, и чака някъде там, да бъде намерена. Това е книга, която четеш с вълнение и страст. Емоции, които те държат до края на книгата и палят интереса ти още повече. А когато затворш последната страница, се чувстваш едновременно пълноценен и разочарован. Пълноценен, заради това, че си имал късмета да се докоснеш до една такава история, пълноценен, че си успял да вземеш нещо от този роман, което да ти помогне да разбереш себе си и своите чувста, и разочарован, разочарован от това, че книгата свърши и няма още....
Според мен Търговец на щастие е един незабравим роман който трябва да се прочете от всеки човек от 25 до 40 години (никога не е твърде рано или късно) Това е една дисекция на любовта между един мъж и една жена, обяснено по начин които ще бъде разбран от всеки макар и в първият момент да си каже (по български) това е просто една книга или този пък много философства... И тн. Все отрицания но ако погледна вътрев себе си и се отърве от преструвките си и предразсъдъците си ще види че ще се съгласи с поне 80% от нещата които са написани в тази книга.
Странна! Това е думата, която най-точно описва за мен чувството по време на четене на историята. Героите ми бяха сякаш съшити с бели конци и адски неестествени. Все пак имаше някои пасажи, в които намерих и ценни размисли, заради което и я довърших. Според мен сюжетът имаше потенциала да бъде много по-разгърнат и докосващ, но авторът сякаш се е фокусирал прекалено много в това да споделя единствено някакви "истини" за любовта, които са си спорни.
Удоволствие е да прелистваш страниците и да откриваш себе си постоянно в други истории. Книга, която те кара да се усмихваш. Книга, която обяснява, че любовта е кръговата на нашия живот. Книга, която те учи да се наслаждаваш на всеки момент в живота си.