Още едно малко съкровище, попаднало ми напълно случайно, даже не ми беше сред препоръките на сайта, които са ми доста полезни напоследък.
Ди Филипо ни въвежда в едно наситено бъдеше, в което кодът на ДНК е разшифрован и това е довело до големи промени в човечеството. Кибераспектите не са забравени, но им се отделя по-малко внимание, логично, защото човека е егоцентрично същество. Да не говорим, че един самоизхранващ се биологично ограничен роб е къде-къде по-евтин от изкуствен интелект.
С напредване на кратките разкази, човек се гмурка все по-надълбоко в този свят на биологични стимуланти, импланти, сплайсове и прочие. Влиянието на Гибсън е осезателно, най-вече в богатия техно-жаргон с примеси на десетки езици, корпоративните гиганти, които тук не са достигнали до величието на неговите агломерати и десетките препратки към поп културата – измислена и взаимствана.
Има и големи разлики, обаче. Не напразно книжката е кръстена шеговито рибофънк – рибо от рибонуклеотидите и фънк от музаиката, защото пънкът бил умрял. Бих казал, че тук пънкът е съвсем малко, говоря като упадачното огромно разделение на супербогати и мизерстващи, не че го няма, особено в лицето на подчинените сплайсове, които тепърва надигат глава в търсене на права.
За финал, макар Ди Филипо да не ми беше известен до сега, виждам неговото влияние в доста модерни писатели, които са включили биопънка в набора си от инструменти, макар и да не са стилово категорични.
One Night in Television City – Лекичка история, която перфектно ни вкарва в субкултурите на мегаполиса, повлияни от биомодификациите. Едно хлапе (всички приключват образованието си и достигат пълнолетие на 12, благодарение на рнк обучителни капсули) получава шанса да се присъедини към една от най-силните клики в ТиВиСи – Бодиартистите. След коктейл от невростимулатори, той успява да се изкачи на най-високия небостъргач в града. Сега, обаче как ще слезе?
Little Helper – Малката помощница е немного умен сплайс, който служи на голяма клечка. Тя е привързана към господаря си и не може да понася жена му и сплайсовете за задоволяване, които използва семейството. Един ден има възможност да направи нещо по въпроса.
Cockfight – Циганите все още държат ниша в този свят, където мръсната работа се върши от геннопрограмирани сплайсове, а именно – най-мръсната работа. Когато един от чистачите се забърква в нелегална битка, заради един мъф нещата не изглеждат толкова розови. Отдавна не бях чел комбинация между фантастика и бойни изкуства, а това е една от любимите ми комбинации.
Big Eater – Едно хлапе с много зор си е намерило работа като хранещ големи водни животни, сплайснати специално да ядат генно подивели токсични водорасли. Един ден се оказва, че международният терорист, борещ се за права на сплайсовете – Лудата Котка има план да унищожи водната система на града, с неволната помощ на подопечените му симпатяги. Нещата се влошават, когато се разбира, че фракцията на хлебарките (хора биопроменящи вида си, за да го докарат на шестокраките гадини), към която членува сестра му, е замесена.
The Boot – Частен детектив е нает да открие и върне определен съпруг. Когато по време на мисията тъпичкият му помощник сплайс си го отнася, той осъзнава, че е бил доста привързан към него.
Blankie – Някой заразява нова партида революционни бебешки био-одеалца с вирус, който ги кара да задушават поверениците си. На плещите на Протеиновата Полиция ляга отговорността да се спре лудницата, преди богатите притежатели на въпросните одеалца да вдигнат джангър. Разкритията бяха доста забавно-смущаващи, ама май чувството ми за хумор се е поизвратило, както и това на автора.
Bad Splice – Целият град е нащрек, когато се получава съобщение, че Лудата Котка отново замисля терористична акция. Протеиновата Полиция обръща с краката на горе всички възможни дупки и странни субкултури, които биха се навили да му помогнат. С напредването на разследването се разкрива потресаващ план за геноцид на хората. Добре че познатият ни инспектор (мислех, че се казва Пийж, но това се оказа титла) и партньорът му Сони (който е киби, нали казах, че ИИ не е забравен) имат приятели по високите места, по-точно в стратосферата.
McGregor – Ей това беше гениално. Зайчето Питър – избягал от тематичен парк сплайс – се завръща да освободи другарите си от тиранията на г-н МакГрегор. Безценно.
Brain Wars – Едната страна от кореспонденцията на войник изложен на иновативен мозъчен вирус. Вълните на аномалии, породени от мутацията на вируса са показани перфектно в обърканите му писма.
Streetlife – Евтин сплайс е натоварен със задача, която не може да не изпълни, въпреки че знае, че ще го убие. Трябва да занесе пратка през нощта и през най-опасния квартал, където законите не важат. Кошмарното нощно приключение има щастлив край, но не и за господаря му.
Afterschool Special – Единадесет годишната Арни винаги е завиждала на биоциците на съученичката си, но родителите ѝ са доста консервативни. Когато получава шанс да си направи каквато и да е присадка, положението в семейството излиза извън контрол, но хей една година до пълнолетие не е толкова страшно.
Up the Lazy River – Биотерористичен атентат може да спре течението на една от най-големите реки. Този който отговаря за нея трябва да направи всичко възможно да предотврати катаклизма. (Бачегалупи? Някой? Както и да е.)
Distributed Mind – Грийнлау заема много отговорна позиция, която е свързана с доста рискове. Никога не е имал проблеми, но когато нещата стават лични всичко се обърква. Ретровирус е успял да се измъкне след последната атака и да задълбае в мантията на земята, където се е разраснал и погълнал цял град. Грийнлау иска да влезе във вирусната биостимулация, за да измъкне клетки от жена си. Реалността, естествено не се оказва както си я мисли. Смятам, че това е органичният отговор на гибсъновият „Невромантик“ – размах, качество и напълно затрива някой по-лековати сюжетни допуски в предишните произведения.