"Сису" следва тренда на хюга, люка, икигай и всеподобните лайфстайл книги, даващи поглед към друга култура и начин на живот. Явно не съм внимавала много по "Странознание: Финландия", защото не бях чувала за сису и реших да поправя тази грешка.
Книгата разказва за преживяванията и изводите на канадска журналистка с финландски корени, която решава да се премести временно в северната страна. Впоследствие тя се влюбва в културата, променя начина си на живот и създава семейство там. В неусложненото и физически активно ежедневие открива лек за отдавна измъчващите я пристъпи на депресия и осъзнава, че определени практики малко по малко развиват нейната психическа и физическа издръжливост. Дребни "ритуали", като топване в леденостудената морска вода, каране на колело до работа и трениране при минусови температури (както и неотменната сауна, разбира се), я правят много по-отворена към предизвикателства и абсолютен привърженик на скандинавския начин на живот.
Книгата е разделена на отделни глави, като всяка се концентрира върху някаква особеност на финландската култура, като например зимното плуване, склонността към минимализъм и простота в диетата, активния начин на живот и финландския подход към образованието. Авторката изхожда от собствения си опит и прави интересни паралели между западната и северната култура. Търси мнението и на водещи специалисти в конкретните сфери, за да затвърди тезите си за това, доколко наблюдаваните от нея явления са широкоразпространени и полезни. Като цяло книгата е доста информативна и определено ме мотивира да добавя някои дребни промени към дневната си рутина.
Обединяващата идея, че така нареченото "сису", определящо финландския характер, а оттам и начина на живот, може да бъде култивирано и се изгражда чрез всякакви дейности. "Сису" е от онези непреведими думички, които често съдържат есенцията на някаква народна черта. Авторката я определя като "жилавост на характера, способността да не се предаваш, когато си изправен пред привидно непреодолимо предизвикателство". Журналистката обаче решава да разгледа понятието в доста по-обхватен мащаб и да покаже как това качество е основополагащо за успеха на финландц��те в различни сфери, както и за високия им индекс на щастие. Честно казано, лично на мен това непрекъснато предъвкване на думата и натоварването ѝ с допълнителни (и понякога леко отнесени) значения ми идваше малко в повече. Често ползите от нещо също се повтаряха многократно из цялата книга, въпреки че в 21-ви век е излишно някой да те убеждава, че е полезно да караш колело.
Иначе книгата е леко и приятно четиво и езикът в нея напомня на статия от лайфстайл списание, за което допринася и постоянното извеждане на цитати посред нищото (не знам кой е решил, че това е добра идея в книга). Интервютата със специалисти са представени с по два-три цитата, колкото да подкрепят теориите на авторката, и са съпътствани с неизменно описание на външния вид на човека и мястото на срещата (нещо, което, отново, би паснало повече на дамско списание). Може би очаквах малко повече дълбочина и критичен поглед върху разглежданите явления. Липсваше ми примерно повече вникване в историческия и политически контекст и в традициите. Досегът с науката се свеждаше до въпросните няколко цитата във всяка глава и често цитирани статистики. Затова съм по-склонна да възприема книгата като мемоар на авторката за личния ѝ сблъсък с финландската култура, отколкото като сериозно описание на финландското общество и неговия начин на живот.
Все пак бих препоръчала книгата особено ако е нечий първи досег със скандинавската култура. Вярвам твърдо, че можем да почерпим невероятно много от техния начин на мислене, като започнем от градоустройствените решения, и стигнем до стремежа към простота и близост до природата. Със съжаление констатирам, че гоним повече консуматорския дух на Запада, от който авторката бяга, но надежда винаги има :)