Малка каменна топка

by Никола Крумов, Rosen Dukov (illustrator)

Благодаря на всички читатели! Без вас мои книги нямаше да има, а историите ми щяха да си останат само за маса. Радвам се, че ви радвам!
Благодаря също на майка си, на Нора, на котката Ивелина, Гергана Турийска, Ясен Козев, Яни Димитров, Росен Дуков, Иво Джоков, Велина Нейкова, Николай Станоев, Рени Векова, Станислав Славов, Иво Колев, Диан Димитров, Камен Жейнов, както и на другите приятели.
На всички да ви върви по здраве и топъл мед.

Ваш, Никола Крумов

Genres: Humor, Bulgarian Literature

140 pages, Paperback

First published March 1, 2018

Reviews

[Симеон Трифонов · Rating 1 out of 5]

Жалка работа.
Толкова харесвам първата книга на Крумов, че често я подарявам. В нея имаше ирония, имаше смях, имаше любов. И разбира се онези, предизвикващи сълзи, истории за умиращи деца. Беше си сурова и нередактирана мешавица, но звучеше автентично и добро.
И само три години по-късно - това лайно.
Не зная дали Пощенската кутия и Гери Турийска просто доят кравата, ама явно кравата по някое време е умряла или е спряло да й пука.
Защото текстовете в "Малка каменна топка" са слаби. Неоформени, наивни, тъпи, скучни. Повечето звучат като чернова на отпаднали разкази от "Дневник от панелните блокове". Крумов опитва да преповтаря сюжети, теми, лафчета и конструкции, които сам наложи в първите си разкази и които обаче тук звучат фалшиво, изнасилено и като че сторени ей-така, колкото да отбием номера и да извадим книжка през 2018. Еми не е хубаво, пич. Вземи се в ръце и чакам нещо наистина ново, щото това е подигравка с читатели, но най-вече - със самия теб.

[Maria Hristeva · Rating 4 out of 5]

Забавни истории. Походящи са за преодоляване на тежък момент.

[Nevena · Rating 3 out of 5]

Ама много ми хареса тази книжка. С глас съм се смяла. Отдавна ми се четеше нещо толкова лековато и непретенциозно! Препоръчвам.

[Harry · Rating 2 out of 5]

Макар началото на книгата да беше доста силно, останах малко разочарован след пълния й прочет. Първите 2 книги бяха в пъти по-забавни, смислени и доставящи удоволствие да се четат. Част от историите бяха дори трудни за четене, без да има определена последователност в развититето им.

[Ivan Bogdanov · Rating 2 out of 5]

Това е нещо като книжен вариант на Комиците. Недодялан хумор. Два разказа се смееш, на третия лафовете са същите, а сюжета изобщо го няма.
В първата книга всички се смееха на непохватния мачо, който превръщаше в леш всичко в кухнята. Тук и това го няма. Едене, пиене и тия три убави работи, за последната от които се счита много компетентен...
Разпуска след уморен ден, признавам. Точно като алкохола. И на сутринта се опитваш да я забравиш...

[Alexandra Velikova · Rating 5 out of 5]

Чудесна! Отново много добър Кольо. Поздравления за това, че с времето успя да отсее широкосроена, духовно необременена и интелигентна читателска аудитория. На трета цедка успешно се изпозаклещиха и последните (надявам се) парчетии, заключили мозъците и душите си в пишман изтънченото си чувство за хумор. Категорично не препоръчвам на персони, които смятат белега от изгорено за проказа (за тях има копринени носни кърпички, Даниел Стийл, а защо не и ония двамата, дето си бият шамари от любов в книга със заглавие, което напомня палитра на далтонист, тъй щото причиняването на болка е израз на най-деликатни и дълбоки като овчи гъз людски чувства към ближния).
Колоритен, различен, но и верен на себе си. Арогантно справедлив, необикновен в клишираното, неизлечим оптимист. И много забавен!

[Lyuba · Rating 1 out of 5]

Слаба ракия! В сравнение с "Дневник от панелните блокове" дори бих казала, че въобще не струва! Първата книга на автора ме караше да плача от смях, а четейки тази, успях и да задремя...

[Zhivko Hadzhiev · Rating 4 out of 5]

Задължително прочетете “Самоубиецът от 7-ми А клас”.

[Милена]

Има забавни разкази.

[Иван Жилин · Rating 1 out of 5]

Трети сборник, вече почва да става тъжно.
(Историята "В казармата" е ок, като документалистика.)