What do you think?
Rate this book
Как Лора се научи да брои до десет
Една разходка в гората може да те научи на много неща.
Например да броиш до десет.
Ще кажете: „Че кой не може да брои до десет!“. Веднага ще ви отговоря – Лора. Тя е на мнение, че да можеш да броиш до едно е напълно достатъчно.
„Мога да преброя всяко нещо, което видя –
твърди тя. – Това ми стига.“
Лора е добро момиче и никога не отказва да помогне някому, когато е необходимо. Но понякога се оказва, че за да помогнеш, трябва да знаеш да броиш.
Поне до десет.
Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
„Защо всички ме карат да броя повече от едно? — мислеше си Лора. — Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета.
Дотогава предпочитам да ми четат.
Сотир Гелев е роден в Асеновград през 1960 г.
Научил се е да брои до десет на 14 септември 1967 г.
Толкова добре е овладял броенето до десет, че и досе-
га се справя отлично, когато му се наложи.
През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“.
След като завършва средното театрално училище в
Пловдив и започва да учи в Художествената академия,
той рисува комикси за списание „ДЪГА“. Негови са поре-
диците по книгите на Толкин „Хобит“ и „Властелинът
на пръстените“.
Работил е по сценариите на три игрални, един доку-
ментален и десетина анимационни филма.
През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно
кюф те“. Стихове от тази книга влизат в Антология та
на българската поезия за 90-те години на XX век.
Сотир Гелев и брат му Пенко Гелев са продуценти на
детския образователен телевизионен сериал „Приказки
за физиката и астрономията“ за Българската национална
телевизия. От него заснемат 250 епизода. Сотир е сцена-
рист на стотина от тях.
Той е написал текста на комикс албумите „Илийчо и
Август“ и „Илийчо, Август и седемте джуджета“, чиито
илюстрации са нарисувани от Пенко Гелев.
Автор е на разказите в сборника „Илийчо, Август и
Гергин“.
През 2016 г. двамата братя печелят наградата на Ли-
тературен клуб „Перото“ в категория „Детска литера-
тура“ за комикса „Илийчо, Август и седемте джуджета“.
Същата година издават и книгата „Обикновени раз-
говори“ с рисунките на Пенко и диалози, написани от
Сотир.
„Как Лора се научи да брои до десет“ е първата дет-
ска книга, чиито текст и илюстрации са негово дело.
Например да броиш до десет.
Ще кажете: „Че кой не може да брои до десет!“. Веднага ще ви отговоря – Лора. Тя е на мнение, че да можеш да броиш до едно е напълно достатъчно.
„Мога да преброя всяко нещо, което видя –
твърди тя. – Това ми стига.“
Лора е добро момиче и никога не отказва да помогне някому, когато е необходимо. Но понякога се оказва, че за да помогнеш, трябва да знаеш да броиш.
Поне до десет.
Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
„Защо всички ме карат да броя повече от едно? — мислеше си Лора. — Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета.
Дотогава предпочитам да ми четат.
Сотир Гелев е роден в Асеновград през 1960 г.
Научил се е да брои до десет на 14 септември 1967 г.
Толкова добре е овладял броенето до десет, че и досе-
га се справя отлично, когато му се наложи.
През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“.
След като завършва средното театрално училище в
Пловдив и започва да учи в Художествената академия,
той рисува комикси за списание „ДЪГА“. Негови са поре-
диците по книгите на Толкин „Хобит“ и „Властелинът
на пръстените“.
Работил е по сценариите на три игрални, един доку-
ментален и десетина анимационни филма.
През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно
кюф те“. Стихове от тази книга влизат в Антология та
на българската поезия за 90-те години на XX век.
Сотир Гелев и брат му Пенко Гелев са продуценти на
детския образователен телевизионен сериал „Приказки
за физиката и астрономията“ за Българската национална
телевизия. От него заснемат 250 епизода. Сотир е сцена-
рист на стотина от тях.
Той е написал текста на комикс албумите „Илийчо и
Август“ и „Илийчо, Август и седемте джуджета“, чиито
илюстрации са нарисувани от Пенко Гелев.
Автор е на разказите в сборника „Илийчо, Август и
Гергин“.
През 2016 г. двамата братя печелят наградата на Ли-
тературен клуб „Перото“ в категория „Детска литера-
тура“ за комикса „Илийчо, Август и седемте джуджета“.
Същата година издават и книгата „Обикновени раз-
говори“ с рисунките на Пенко и диалози, написани от
Сотир.
„Как Лора се научи да брои до десет“ е първата дет-
ска книга, чиито текст и илюстрации са негово дело.
- GenresChildrens
72 pages, Paperback
Published April 2, 2018
18 people want to read
About the author
Сотир Гелев
22 books21 followersСотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
April 4, 2018
Най-прелестната детска книжка, която съм чела напоследък. Красива, умна, игрива. Тръгваш по стъпките на малката Лора и неусетно започваш да броиш с нея: една палачинка, после още една, ако съм още гладна. Сотир Гелев е описал и нарисувал един чаровен детски свят, в който с огромно удоволствие се приютих, докато редактирах. А когато видях илюстрациите на отпечатаната вече книга... Това са моментите, в които обичаш, обичаш, обичаш работата си. За мен да работя с Пенко и Сотир Гелеви по тази книга беше чисто и просто удоволствие и чест. Голяма чест.
April 6, 2018
Грозни илюстрации! Грозна и зловеща Лора. Авторът сигурно няма деца за да нарисува такива грозни илюстрации. Историята е скучна и със странни моменти, но не странни в смисъл на интересни, а по скоро налудничави.
August 17, 2024
Все си мисля, че книжка с много текст, двуцветни илюстрации и по-философски настроена, не е много подходяща за деца, които не могат да броят.
Изданието е особено. Запомнящо се, артистично. Както казах, би могло да се отнесе към по-възрастна публика в един концептуален контекст. Хареса ми златистият допълнителен цвят. И техниката на илюстрациите, наподобяваща висок печат. Героите бяха много интригуващи сами за себе си, дори и котето. (Чудовище, драконче, джуджета, феи, мишки, разбойник, паяк, вещица). Посланието, че се учим на неща от самия живот, на практика и в ситуации, с цел да помагаме на другите, много ми допадна.
Започна доста интересно, но след 4 историите не бяха толкова увлекателни. Особено разговорите. Но се научихме да готвим гъбена супа!
Момиченцето не ми беше симпатично нарисувано.
Голям почитател съм на братя Гелеви, но тази книжка не им е от най-силните.
"Колко лесно е да зарадваш някого!" - Помисли си тя. - "Стига да имаш три диаманта под ръка."
П.П. Сега като си разровя паметта, аз лично се научих да броя до 10 от едно стихотворение. Сама си го четох. Имах и една книжка за живи цифри, където нулата беше нещастна, но си намери единица-кавалер, двамата се качиха в една кола и отпрашиха. :D
Изданието е особено. Запомнящо се, артистично. Както казах, би могло да се отнесе към по-възрастна публика в един концептуален контекст. Хареса ми златистият допълнителен цвят. И техниката на илюстрациите, наподобяваща висок печат. Героите бяха много интригуващи сами за себе си, дори и котето. (Чудовище, драконче, джуджета, феи, мишки, разбойник, паяк, вещица). Посланието, че се учим на неща от самия живот, на практика и в ситуации, с цел да помагаме на другите, много ми допадна.
Започна доста интересно, но след 4 историите не бяха толкова увлекателни. Особено разговорите. Но се научихме да готвим гъбена супа!
Момиченцето не ми беше симпатично нарисувано.
Голям почитател съм на братя Гелеви, но тази книжка не им е от най-силните.
"Колко лесно е да зарадваш някого!" - Помисли си тя. - "Стига да имаш три диаманта под ръка."
П.П. Сега като си разровя паметта, аз лично се научих да броя до 10 от едно стихотворение. Сама си го четох. Имах и една книжка за живи цифри, където нулата беше нещастна, но си намери единица-кавалер, двамата се качиха в една кола и отпрашиха. :D
October 31, 2023
Ако някой не е запознат с творчеството на Сотир и Пенко Гелеви, препоръчвам незабавно да поправи този пропуск – в последните няколко десетилетия фантастичните им светове надзъртат от страниците на десетки комикси, обилно илюстровани книги, телевизионни и кино-екрани… Сюжетите им са нетрадиционни, понякога дори авангардни, но с много стилна естетика и съчетание на класически тропи в неочаквани и изненадващи комбинации.
Навярно бих пропуснал „Как Лора се научи да чете“, не защото се съмнявам в разказваческите и художествени умения на Сотир, а просто защото е предназначена за малки деца. Но все пак и от професионален интерес се прежалих да опитам звученето ѝ с гласа на обаятелната Йоанна Темелкова, след което просто не можах да я оставя. Рядко съм се наслаждавал на толкова безметежна и усмихваща неделя. Единствено Сотир може да наблъска чудовища, джуджета, дракони, феи, разбойници, вещици и още цял куп фантастични създания в актуално звучащ сюжет и сетинг, така че съвсем да изгубиш усет и за време, и за пространство, докато се наслаждаваш и кискаш на остроумните диалози. Веднага ти се приисква да прочетеш книгата на собствените си деца. А това е богатство…
Навярно бих пропуснал „Как Лора се научи да чете“, не защото се съмнявам в разказваческите и художествени умения на Сотир, а просто защото е предназначена за малки деца. Но все пак и от професионален интерес се прежалих да опитам звученето ѝ с гласа на обаятелната Йоанна Темелкова, след което просто не можах да я оставя. Рядко съм се наслаждавал на толкова безметежна и усмихваща неделя. Единствено Сотир може да наблъска чудовища, джуджета, дракони, феи, разбойници, вещици и още цял куп фантастични създания в актуално звучащ сюжет и сетинг, така че съвсем да изгубиш усет и за време, и за пространство, докато се наслаждаваш и кискаш на остроумните диалози. Веднага ти се приисква да прочетеш книгата на собствените си деца. А това е богатство…
December 23, 2018
Много добре намислена и изпълнена книжка, която ще даде на едно 3-4-5-годишно детенце чудесна възможност да се забавлява, да задава въпроси (с интересни отговори) и – това е гарантирано – неусетно да се научи да брои до десет.
August 1, 2025
Много ми хареса книгата. Втора глава много ме грабна, когато Лора се срещна с чудовище и успя да му махне зъбите и се научи да брои до две.
April 25, 2018
Лора може да брои само до едно и това е напълно достатъчно. Едно момиче на име Лора. Една котка на име Сергей Есенин. А щом опре до палачинки, нещата стават “една, а после и още една”. За героинята не е проблем да познава само цифрата 1, но майка й (като типичен загрижен родител) всячески се опитва да я убеди в обратното.
Цялото ревю http://detskiknigi.com/kak-lora-se-na...
Цялото ревю http://detskiknigi.com/kak-lora-se-na...
September 7, 2018
Аз съм им фен на братя Гелеви. Книгата много ме кефи!
Displaying 1 - 8 of 8 reviews