What do you think?
Rate this book
Софийски магьосници #2
В сърцето на Странджа
Страшна буря идва... Вятърът довява пленителна самодивска песен и разярени мълнии. Фанатичната банда на непокорните всява смут в столицата, а страховити създания обикалят Народния театър.
Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога.
Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна“, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае правилните въпроси?
„Който го е страх от змейове, да не ходи в книгата!“
в-к „Магьосническо дело“
„Всичко, което очаквам от един роман - емоция, увлекателен сюжет, любов и караконджули...”
проф. дмн Дивна Козарова
„Да имаш шейсет стотинки, не ми стигат за билетче?”
Трайо Вентролога
Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога.
Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна“, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае правилните въпроси?
„Който го е страх от змейове, да не ходи в книгата!“
в-к „Магьосническо дело“
„Всичко, което очаквам от един роман - емоция, увлекателен сюжет, любов и караконджули...”
проф. дмн Дивна Козарова
„Да имаш шейсет стотинки, не ми стигат за билетче?”
Трайо Вентролога
308 pages
Published April 30, 2018
30 people are currently reading
606 people want to read
About the author
Мартин Колев
13 books356 followersМартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Автор на фентъзи тетралогията "Софийски магьосници" (2017-2021), сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016) и др. Лауреат на Национален конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев" и Конкурс за камерна пиеса "Славка Славова" на Театър 199 за пиесата "Кроасан". Не знае накъде отива, но има дефинитивното чувство, че е към място едновременно удивително и странно.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 105 reviews
May 5, 2018
Четенето на "Софийски магьосници две" е сравнимо с дъвченето на тебешир по предоставено удоволствие, смисленост и присъствие на сюжет.
След 280 страници мъка (да си призная, по-скоро бяха към 100, защото след 100 страници суша почвам на диагонали) "Софийски магьосници 1 + 1" е някак си най-празната книга, която ще излезе тази година, това мога да ви го гарантирам. Едното хубаво нещо е, че най-големият ми проблем с предишната книга, именно безсмислените, скучни и поставени извън мястото си бележки под линия, вече не са толкова голям фактор, но пък за сметка на това две от тях са директни реклами на "Софийски магьосници [броят на звездите на тази рецензия]", защото, защо не? Защо не, хора? Защо да нямаме две препратки към предишната книга в нашия роман, тъй като е толкова важно да се прочете "Софийски магьосници √4 - 1" преди "Софийски магьосници хей-ръчички, хей-ги-колко?", все пак, в "Софийски магьосници II" присъстват толкова много персонажи от първата... внезапно включване от продуцентите ми ме подсеща, че в тази книга Свилен де факто не се появява, защото не е сякаш Бриян да е безинтересен, но магически тийнейджър, история, която никога преди не сме чели! Този път обаче имаме удоволствието да я четем в книга, в която има по-малко интересно фентъзи, отколкото абзаци описващи дънки.
На "Софийски магьосници (броят истории за тийнейджъри магьосници) + (броят на SIM картите в телефоните със суфикс Duo) - (броят истории за тийнейджъри магьосници, които са безинтересни)" ѝ липсват много неща, главно:
- Сюжет
- Интересни персонажи
- Безинтересни персонажи
- Персонажи
- Романтична история, която има смисъл в контекста на романа
- Контекст на романа
- Конфликт, който не се случва с последните две глави
- Конфликт, който е интересен
- Конфликт, който въпреки безинтересността си, си струва 280 страници
- Конфликт, който си струва (номера на излезли романи в поредицата "Софийски магьосници" circa 2018) страници
- 200 съкратени страници
Но главното тук, може би, е последното липсващо нещо, а именно:
- Душа
Помня как описанието на София като (нещо си там с джаз, не помня вече) породи доста възхвали миналата година, което, нали, окей, аз лично свързвам София с уханието на урина и тухлени гета, но пък мен кой ме пита. Въпреки всичките си проблеми "Софийски магьосници 0!" имаше нещо, което го отличаваше, имаше една мечта за български фентъзи роман с леко чувство за хумор и донякъде я постигаше, все пак, не беше най-лошото нещо някога писано, "Софийски магьосници ≈ π * 0.63662" обаче нито има чувство за хумор, нито е истински фентъзи роман, защото не поражда никакво чувство за магия, а просто чувство за празнота (главно защото Свилен го няма, единственият герой с интересен вътрешен конфликт от миналата книга, но също така, защото 24 май беше написан с цифри в пряка реч, а както всички знаем, това де факто е смъртна присъда за всеки роман).
В края на краищата ми свършват начините да напиша числа без да пиша същите числа, явява ми се като личен writer's block, какъвто се явява и този роман, показ на това, което се пише, когато не се знае какво трябва да се пише - в този случаи скучни sequel-и със скучни, недодялани романтични истории и сюжети, влачещи се по-бавно от народна песен, пята от неми мъртъвци, които по незнайни причини отстраняват всичко добро, което предишният роман (който може да си закупите, между другото, ама това ще го разберете в бележките) постига. "Софийски магьосници (популярна детска игра на карти, преведена от испански)" можеше (и трябваше) да е самостоятелна книга, защото поредица много трудно щеше да се получи от точно този замисъл с точно това изпълнение, както "Софийски магьосници 二" показва.
П.С. Между другото, представете си по-сериозен роман за български магьосници, който не е от нашето съвремие, примерно 20-те години на миналия век или Игото, това вече можеше да е интересна поредица от книжки.
След 280 страници мъка (да си призная, по-скоро бяха към 100, защото след 100 страници суша почвам на диагонали) "Софийски магьосници 1 + 1" е някак си най-празната книга, която ще излезе тази година, това мога да ви го гарантирам. Едното хубаво нещо е, че най-големият ми проблем с предишната книга, именно безсмислените, скучни и поставени извън мястото си бележки под линия, вече не са толкова голям фактор, но пък за сметка на това две от тях са директни реклами на "Софийски магьосници [броят на звездите на тази рецензия]", защото, защо не? Защо не, хора? Защо да нямаме две препратки към предишната книга в нашия роман, тъй като е толкова важно да се прочете "Софийски магьосници √4 - 1" преди "Софийски магьосници хей-ръчички, хей-ги-колко?", все пак, в "Софийски магьосници II" присъстват толкова много персонажи от първата... внезапно включване от продуцентите ми ме подсеща, че в тази книга Свилен де факто не се появява, защото не е сякаш Бриян да е безинтересен, но магически тийнейджър, история, която никога преди не сме чели! Този път обаче имаме удоволствието да я четем в книга, в която има по-малко интересно фентъзи, отколкото абзаци описващи дънки.
На "Софийски магьосници (броят истории за тийнейджъри магьосници) + (броят на SIM картите в телефоните със суфикс Duo) - (броят истории за тийнейджъри магьосници, които са безинтересни)" ѝ липсват много неща, главно:
- Сюжет
- Интересни персонажи
- Безинтересни персонажи
- Персонажи
- Романтична история, която има смисъл в контекста на романа
- Контекст на романа
- Конфликт, който не се случва с последните две глави
- Конфликт, който е интересен
- Конфликт, който въпреки безинтересността си, си струва 280 страници
- Конфликт, който си струва (номера на излезли романи в поредицата "Софийски магьосници" circa 2018) страници
- 200 съкратени страници
Но главното тук, може би, е последното липсващо нещо, а именно:
- Душа
Помня как описанието на София като (нещо си там с джаз, не помня вече) породи доста възхвали миналата година, което, нали, окей, аз лично свързвам София с уханието на урина и тухлени гета, но пък мен кой ме пита. Въпреки всичките си проблеми "Софийски магьосници 0!" имаше нещо, което го отличаваше, имаше една мечта за български фентъзи роман с леко чувство за хумор и донякъде я постигаше, все пак, не беше най-лошото нещо някога писано, "Софийски магьосници ≈ π * 0.63662" обаче нито има чувство за хумор, нито е истински фентъзи роман, защото не поражда никакво чувство за магия, а просто чувство за празнота (главно защото Свилен го няма, единственият герой с интересен вътрешен конфликт от миналата книга, но също така, защото 24 май беше написан с цифри в пряка реч, а както всички знаем, това де факто е смъртна присъда за всеки роман).
В края на краищата ми свършват начините да напиша числа без да пиша същите числа, явява ми се като личен writer's block, какъвто се явява и този роман, показ на това, което се пише, когато не се знае какво трябва да се пише - в този случаи скучни sequel-и със скучни, недодялани романтични истории и сюжети, влачещи се по-бавно от народна песен, пята от неми мъртъвци, които по незнайни причини отстраняват всичко добро, което предишният роман (който може да си закупите, между другото, ама това ще го разберете в бележките) постига. "Софийски магьосници (популярна детска игра на карти, преведена от испански)" можеше (и трябваше) да е самостоятелна книга, защото поредица много трудно щеше да се получи от точно този замисъл с точно това изпълнение, както "Софийски магьосници 二" показва.
П.С. Между другото, представете си по-сериозен роман за български магьосници, който не е от нашето съвремие, примерно 20-те години на миналия век или Игото, това вече можеше да е интересна поредица от книжки.
July 30, 2018
Не мога да кажа, че останах разочарована от продължението на "Софийски магьосници" - В сърцето на Странджа", защото то ми донесе същите приятни емоции, както и първата част.
Макар и в самото начало на книгата по мое мнение да не се случваше нищо, в последствие героите се впускат в една доста интригуваща, но и опасна книга-игра...
Чувството за хумор не бе чуждо и в тази книга, предизвикателствата и прилюченията следваха едно след друго, а новите герои и злодеи бяха интересни... но за мен лично не и до толкова, че да компенсират липсата на Свилен и Ванина от предишната. Наистина ми се искаше в даден момент да се бяха появили в историята на тази, но все пак оценявам намигването в края на книгата.
Макар и в самото начало на книгата по мое мнение да не се случваше нищо, в последствие героите се впускат в една доста интригуваща, но и опасна книга-игра...
Чувството за хумор не бе чуждо и в тази книга, предизвикателствата и прилюченията следваха едно след друго, а новите герои и злодеи бяха интересни... но за мен лично не и до толкова, че да компенсират липсата на Свилен и Ванина от предишната. Наистина ми се искаше в даден момент да се бяха появили в историята на тази, но все пак оценявам намигването в края на книгата.
Read
May 9, 2018Мартин Колев - "Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа", изд. "Сиела", 2018 г.
Прочетох я!
С голям кеф я прочетох. Умишлено бавно, "на малки порции", за да ми стигне за повече време. А можех да я "глътна" за два дни - така, както е редно да се прави с хубавите книги. Само че я чаках сякаш безкрайно дълго и сега исках да й се радвам повече.
Чаках с нетърпение срещата със старите познайници. И те не ме разочароваха. Определено мисля, че Бриян претърпя развитие - и то към добро. Тук ми се видя доста по-уверен и решителен, отколкото в първата книга. Което е напълно логично, разбира се - все пак той вече познава по-добре новата си същност и е по-наясно на какво е способен.
Интересни ми бяха и новите герои - Кисимов /как само ме дразнеше този човек/, както и някои, които няма да назова, за да не развалям изненадата. Хареса ми, че научих повече за миналото и семейството на Буреносна. Допадна ми и това, че книгата като цяло е по-динамична от първата. Определено не ми липсваше действие, както и неочаквани събития /макар че, честно казано, съм малко сърдита заради котката./
Много ми хареса цялата идея със "Сърцето на Странджа". Честно казано, не знаех какво да очаквам при подобно заглавие - е, мислех си, че действието по някакъв начин ще се пренесе там, но определено не очаквах да е точно по такъв начин.
Хареса ми описанието - или по-скоро намеците за политиката в света на магьосниците. Не толкова различна от нашата, като се замисли човек, само че на моменти... хм... някак по-убедителна.
Лично за мен в книгата имаше доста напрежение, което успя да се задържи до последната страница. И, честно казано, ме остави с желанието - и предчувствието - за по-нататъшно развитие на историята.
Един от моментите, които ме впечатлиха най-много, беше разговорът между Буря и Бриян в самия край на книгата. Толкова често се говори за "вечната борба между доброто и злото", че този израз се е превърнал в клише. И навярно рядко се замисляме, че всъщност доброто не би могло да съществува без злото - нито пък обратното. Защото как ще знаем кое е добро, ако не съществува зло? Приблизително това ни казва и този последен разговор:
"- И какво - попита Бриян, - няма ли да доживеем великия триумф на доброто?
Буря стисна дланта му и прошепна:
- О, момчето ми, доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува единствено за да предотврати триумфа на злото".
Много, много, много ми хареса тази книга. Казах ли вече, че е още по-добра от първата? Ако не съм - казвам го. Мартин Колев има изключително приятен стил и увлекателен начин но писане, който те кара да съжаляваш, че книгата е свършила. И не се оставяйте някой да ви убеди, че тази книга е "детска", "тийнейджърска" или не знам си каква. Тя е книга за всички, които обичат хубавите и добре разказани истории. Благодаря за удоволствието да я прочета!
Прочетох я!
С голям кеф я прочетох. Умишлено бавно, "на малки порции", за да ми стигне за повече време. А можех да я "глътна" за два дни - така, както е редно да се прави с хубавите книги. Само че я чаках сякаш безкрайно дълго и сега исках да й се радвам повече.
Чаках с нетърпение срещата със старите познайници. И те не ме разочароваха. Определено мисля, че Бриян претърпя развитие - и то към добро. Тук ми се видя доста по-уверен и решителен, отколкото в първата книга. Което е напълно логично, разбира се - все пак той вече познава по-добре новата си същност и е по-наясно на какво е способен.
Интересни ми бяха и новите герои - Кисимов /как само ме дразнеше този човек/, както и някои, които няма да назова, за да не развалям изненадата. Хареса ми, че научих повече за миналото и семейството на Буреносна. Допадна ми и това, че книгата като цяло е по-динамична от първата. Определено не ми липсваше действие, както и неочаквани събития /макар че, честно казано, съм малко сърдита заради котката./
Много ми хареса цялата идея със "Сърцето на Странджа". Честно казано, не знаех какво да очаквам при подобно заглавие - е, мислех си, че действието по някакъв начин ще се пренесе там, но определено не очаквах да е точно по такъв начин.
Хареса ми описанието - или по-скоро намеците за политиката в света на магьосниците. Не толкова различна от нашата, като се замисли човек, само че на моменти... хм... някак по-убедителна.
Лично за мен в книгата имаше доста напрежение, което успя да се задържи до последната страница. И, честно казано, ме остави с желанието - и предчувствието - за по-нататъшно развитие на историята.
Един от моментите, които ме впечатлиха най-много, беше разговорът между Буря и Бриян в самия край на книгата. Толкова често се говори за "вечната борба между доброто и злото", че този израз се е превърнал в клише. И навярно рядко се замисляме, че всъщност доброто не би могло да съществува без злото - нито пък обратното. Защото как ще знаем кое е добро, ако не съществува зло? Приблизително това ни казва и този последен разговор:
"- И какво - попита Бриян, - няма ли да доживеем великия триумф на доброто?
Буря стисна дланта му и прошепна:
- О, момчето ми, доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува единствено за да предотврати триумфа на злото".
Много, много, много ми хареса тази книга. Казах ли вече, че е още по-добра от първата? Ако не съм - казвам го. Мартин Колев има изключително приятен стил и увлекателен начин но писане, който те кара да съжаляваш, че книгата е свършила. И не се оставяйте някой да ви убеди, че тази книга е "детска", "тийнейджърска" или не знам си каква. Тя е книга за всички, които обичат хубавите и добре разказани истории. Благодаря за удоволствието да я прочета!
June 8, 2018
Имах определени очаквания за книгата, бих казал даже, че я чаках с нетърпени. Е, щеше ми се да не беше така.
Голямо разочарование беше. Историята от първата книга имаше голям потенциал за развитие, от който никой не се беше възползвал.
Случващото се в тази част ми се стори разхвърляно и безинтересно. Липсваше ми забавният елемент, който наблюдавах в първата книга.
Давам й 2 звезди защото все пак бе занимателна!
Голямо разочарование беше. Историята от първата книга имаше голям потенциал за развитие, от който никой не се беше възползвал.
Случващото се в тази част ми се стори разхвърляно и безинтересно. Липсваше ми забавният елемент, който наблюдавах в първата книга.
Давам й 2 звезди защото все пак бе занимателна!
June 2, 2018
„Софийски магьосници” (изд. „Сиела”) с пълно право се превърна в едно от събитията на родната жанрова литературна сцена за миналата година. Разтоварващо и свежо, ърбън фентъзи приключението на Мартин Колев превърна прозаичното и забързано столично ежедневие в сцена на свръхестествени конфликти, не без задължителното чувство за хумор. От прочитането на романа насам внимавам от къде си купувам дюнерите, но уви, след безбройни опити, все още не съм успял да овладея заклинанието за възстановяване на продупчени билетчета. Освен с широка усмивка на уста „Софийски магьосници” ме остави и с желание за „още от същото”, тъй че съм изключително доволен, че от „Сиела” не ни оставиха да чакаме дълго продължението – „Софийски магьосници 2 - В сърцето на Странджа”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
June 10, 2018
Много се чудех как да оценя книгата. Спомням си, че първата я харесах доста и затова бях разочарована от продължението. През цялото време имах чувство, че чета някаква фен фикшън пародия на Хари Потър.
Мартин Колев вече издава втора книга и ми се струва, че трябваше да започне да пише една идея по-добре. Образите в книгата са плоски, елементарни, нямат плът и кръв, все едно четох съчинение на петокласник на тема "Какво правих миналото лято?" Най-много ме подразниха идиотските преправени поговорки, които авторът е решил, че е много готино да наблъска през страница - "здрачник страх, мен не страх", "по демоните".
Ако се махне "повлияното" от Хари Потър и българската следа в текста, не може да се каже, че остава кой знае какво. След първата книга си мислех, че Мартин Колев може да пише, но все още не е разбрал как, но сега си мисля, че толкова си може.
Мартин Колев вече издава втора книга и ми се струва, че трябваше да започне да пише една идея по-добре. Образите в книгата са плоски, елементарни, нямат плът и кръв, все едно четох съчинение на петокласник на тема "Какво правих миналото лято?" Най-много ме подразниха идиотските преправени поговорки, които авторът е решил, че е много готино да наблъска през страница - "здрачник страх, мен не страх", "по демоните".
Ако се махне "повлияното" от Хари Потър и българската следа в текста, не може да се каже, че остава кой знае какво. След първата книга си мислех, че Мартин Колев може да пише, но все още не е разбрал как, но сега си мисля, че толкова си може.
January 3, 2019
Учудващо, но ми беше доста по-интересна от първата книга.
Даже ми е любопитно какво ще се случи нататък..:D
Даже ми е любопитно какво ще се случи нататък..:D
November 23, 2019
Also available on the WondrousBooks blog.
It's pure coincidence that I found out that Sofia Wizards has sequels. In fact, it was a Facebook ad which notified me that the third book of the series was on pre-sale, and while I didn't even know there was a second book, to begin with!
In any case, I can say that, despite any issues that I might have with this book, and which I will state later on, I have started to believe that Bulgarian literature can, in fact, be entertaining. I want to make a clarification here: there are good Bulgarian books. However, almost all that I have read are so extremely sad and depressing. My favourite Bulgarian book, 18% Grey, is the very definition of depressing.
Sofia Wizards as a series, and in this case specifically represented by In the Heart of Strandzha (a Bulgarian mountain), is so much fun. The story is creative, funny, strange, in a way... fascinating. I am over-romanticizing a bit, but I can't help enjoy a book that takes Bulgarian folklore and adapts it to a truly magical world that, as crazy as it might be, is also a world that I can recognize. I spent my student years in Sofia, I've seen so many sour faced ladies who work in administration – how many of those could have been witches from the national wizardry administration? Or how many dragons could be inhabiting our beautiful mountains? If one but tries to look for this magical world of the series, they could, at the very least, see where it all came from, what was the source of the inspiration behind the books. And all this is something that I know from a world I've seen and lived in. So the very fact that the author managed to get me so excited about a world, a country, a city I've always perceived as so grey and soulless, is pure magic to me.
This romantic mumbling aside, there were, of course, things that bugged me a bit. Character-wise I felt the book a bit emptier than the first one. Out of all the colourful characters, only a handful remained, and Brian/Briyan, who was the main character in this one, to me was the least interesting one. Sure, I enjoyed his journey to find the Teacher Nalamov's heritage, but I also felt he was such a moron at times. This story with his magical girl was borderline pathetic and it was actually the biggest hole in the book for me. Insta-love rarely works in novels, no matter how often it's actually exploited, but in this particular book it made even less sense than usual. The entire disaster of it was so infuriatingly obvious that most of the time I was just wondering if the author is messing with his readers, fully aware of the absurdity of the situation, or whether he thought that that made so much sense.
I was very interested in the Teacher Nalamov, though, because I loved the way the author mixed a bunch of cultural phenomena, at least in Bulgaria, to make his personage. If anything, he was very reminiscent of Dumbledore, but such a comparison is surely to be made in any case. On the other hand, for those who are not familiar with this, there is a Bulgarian man who also goes by the name of “the Master" – Deunov. In fact, Deunov is so popular in Bulgaria that he has his own following, bordering an alternative religion, annual gatherings and all. While I'm not a supporter, I know a lot of people who are, so I've read up in his personality, and I could also draw parallels with the Teacher Nalamov, who seems to be simply a more magically talented Deunov.
Not going to hide the truth, I read this book in a day and I've already finished the next one, so I can finish this review simply with “It's worth it.”
It's pure coincidence that I found out that Sofia Wizards has sequels. In fact, it was a Facebook ad which notified me that the third book of the series was on pre-sale, and while I didn't even know there was a second book, to begin with!
In any case, I can say that, despite any issues that I might have with this book, and which I will state later on, I have started to believe that Bulgarian literature can, in fact, be entertaining. I want to make a clarification here: there are good Bulgarian books. However, almost all that I have read are so extremely sad and depressing. My favourite Bulgarian book, 18% Grey, is the very definition of depressing.
Sofia Wizards as a series, and in this case specifically represented by In the Heart of Strandzha (a Bulgarian mountain), is so much fun. The story is creative, funny, strange, in a way... fascinating. I am over-romanticizing a bit, but I can't help enjoy a book that takes Bulgarian folklore and adapts it to a truly magical world that, as crazy as it might be, is also a world that I can recognize. I spent my student years in Sofia, I've seen so many sour faced ladies who work in administration – how many of those could have been witches from the national wizardry administration? Or how many dragons could be inhabiting our beautiful mountains? If one but tries to look for this magical world of the series, they could, at the very least, see where it all came from, what was the source of the inspiration behind the books. And all this is something that I know from a world I've seen and lived in. So the very fact that the author managed to get me so excited about a world, a country, a city I've always perceived as so grey and soulless, is pure magic to me.
This romantic mumbling aside, there were, of course, things that bugged me a bit. Character-wise I felt the book a bit emptier than the first one. Out of all the colourful characters, only a handful remained, and Brian/Briyan, who was the main character in this one, to me was the least interesting one. Sure, I enjoyed his journey to find the Teacher Nalamov's heritage, but I also felt he was such a moron at times. This story with his magical girl was borderline pathetic and it was actually the biggest hole in the book for me. Insta-love rarely works in novels, no matter how often it's actually exploited, but in this particular book it made even less sense than usual. The entire disaster of it was so infuriatingly obvious that most of the time I was just wondering if the author is messing with his readers, fully aware of the absurdity of the situation, or whether he thought that that made so much sense.
I was very interested in the Teacher Nalamov, though, because I loved the way the author mixed a bunch of cultural phenomena, at least in Bulgaria, to make his personage. If anything, he was very reminiscent of Dumbledore, but such a comparison is surely to be made in any case. On the other hand, for those who are not familiar with this, there is a Bulgarian man who also goes by the name of “the Master" – Deunov. In fact, Deunov is so popular in Bulgaria that he has his own following, bordering an alternative religion, annual gatherings and all. While I'm not a supporter, I know a lot of people who are, so I've read up in his personality, and I could also draw parallels with the Teacher Nalamov, who seems to be simply a more magically talented Deunov.
Not going to hide the truth, I read this book in a day and I've already finished the next one, so I can finish this review simply with “It's worth it.”
October 22, 2024
В „Софийски магьосници. В съцето на Странджа“ (изд. ,,Сиела“, 2018), година след излизането на първата част (https://bookjellyfish.blogspot.com/20...) Мартин Колев отново ни пренася в една друга София, някак си вълшебна.
Този път обаче действието в романа не се развива единствено в познатата ни столица. Вълшебникът Мартин Колев вкарва в историята фолклорни мотиви и ни понася на пътешествие в сърцето на Странджа, където бродят караконджули, самодиви, змейове и нестинарки.
https://bookjellyfish.blogspot.com/20...
Този път обаче действието в романа не се развива единствено в познатата ни столица. Вълшебникът Мартин Колев вкарва в историята фолклорни мотиви и ни понася на пътешествие в сърцето на Странджа, където бродят караконджули, самодиви, змейове и нестинарки.
https://bookjellyfish.blogspot.com/20...
July 15, 2018
Книгата е страхотна дамо това мога да кажа, защото ако тръгна да изреждам абсолютно всичко което ми харесва в нея няма да ми стигнат разрешените символи... СИЛНО ПРЕПОРЪЧВАМ ...
June 4, 2018
През миналата година “Софийски магьосници” на Мартин Колев стана несъмнено най-популярната и продавана фентъзи книга в най-новата история на България, затова не е изненада, че преди няколко седмици на книжния пазар излезе и нейното продължение, “В сърцето на Странджа”. Бях останал с по-скоро добри впечатления от първата част, затова си купих и втората и я зачетох почти веднага след това. Както е известно на по-редовните ни читатели, аз много обичам книги в стила на “Хари Потър” и се надявах тази да ме върне към магическите емоции, които изживявам с автори като Дж.К. Роулинг, Рик Риърдън и Касандра Клеър. “В сърцето на Странджа” действително има силни моменти, но и някои недостатъци, които колкото и да ми се иска, не мога да пренебрегна.
Цялото ми ревю може да прочетете на линка:
http://citadelata.com/%D0%B2-%D1%81%D...
Цялото ми ревю може да прочетете на линка:
http://citadelata.com/%D0%B2-%D1%81%D...
May 29, 2018
Толкова много се зарадвах от факта че отново ще се върна в света на Софийските магьосници и новите случки и приключения които ги чакат.
В "Сърцето на Странджа" ще проследим как Бриян започва обучението си и се опитва да се развива като маг, негов учител е не кой да е а самата баба Буреносна, а котката й Жива я следва неотлъчно и все така й помага.
Известно време след битката на улица "Дъждовна", отново се срещаме с Бриян, освен че се обучава за маг, той се намира в ситуация в която малко му е трудно да реши какво иска, почти всички от групичката са заминали на някъде и няма вест от тях. Може би, един от най-важните хора за младият маг, Свилен също го няма, повечето си мислят че сигурно е заминал на някъде и ще се върне, но Бриян не е обеден в това, по-скоро се притеснява дали не му се е случило нещо.
Тъй като не искам да ви отнемам от удоволствието да прочетете книгата, ще спомена някои случки, а по-интересните моменти и развръзката ще оставя на вас.
✩ Известният в магьосническите среди, учител Налъмов е представен с доста интересна история и пряка връзка с младият Бриян, лично на мен ми беше доста интересно, как го напътстваше посредством един бележник.
✩ След въпросната битка на улица "Дъждовна", нищо в магьосническият свят не е същото, дори и старата "Сврака" където се сбираха всичк�� не е същата. Така наречената Управа е наложила доста строги мерки за използване на магия и зорко следят кой спазва новите закони и кой не.
✩ Тук идва време да спомена и един от новите ми любими персонажи, а именно Плам - едно доста готино момиче, което се оказва необикновено и забавно, заедно с Бриян ще попаднат в доста забавни ситуации и като тандем, според мен си пасват доста добре. Връзката която е пресъздал автора между тях е изградена по много реален и неподправен начин.
✩ Следващият интересен момент е когато Бриян и почти новата му шайка, попадат в света на книгата "В сърцето на Странджа", тогава започва истинското приключение, появяват се караконджоли, самодиви, вещици, нестинарки и какво ли още не...
Също така тук автора е обърнах внимание �� на баба Буреносна и нейното минало, което сега отново надава звук в лицето на близък човек, който иска да навреди на нашите главни герои.
Наистина, повече няма да пиша за сюжета на книгата.
Определено, както споменах още в самото начало много се зарадвах отново да чета за Бриян и неговите приключения. Накратко ще я опиша като интересна, забавна и ненатоварваща история, имаше части от книгата на които, се смях от сърце и оценката която й дадох в Goodreads е 5 напълно заслужени ✪.
Ако има все още някой който все пак не е чел книгата, то ще ви кажа така, прочетох я за ден. Започнах я сутринта към 10:00ч. и вечерта може би към 19:00ч. вече затварях последната страница, ето колко интересно и забавно продължение ни е предложил Мартин Колев.
Следващото нещо на което искам да обърна внимание е самото копие и корицата. Корицата, отново разбива от всякъде както и първата, това са две от най-любимите ми корици, толкова са красиви и двете са дело на Исмаил Инджеоглу. Самото копие е поредното което е направено много качествено, най-важното за мен, е когато го отварям за да чета да не ми се налага да натискам много за да виждам текста и съответно гръбчето му да се намачква, тук отново нямах такъв проблем.
" - И какво - попита Бриян, - няма ли да доживеем великият триумф на доброто?
Буря стисна дланта му и прошепна:
- О, момчето ми, доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува
единствено за да предотврати триумфа на злото."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
В "Сърцето на Странджа" ще проследим как Бриян започва обучението си и се опитва да се развива като маг, негов учител е не кой да е а самата баба Буреносна, а котката й Жива я следва неотлъчно и все така й помага.
Известно време след битката на улица "Дъждовна", отново се срещаме с Бриян, освен че се обучава за маг, той се намира в ситуация в която малко му е трудно да реши какво иска, почти всички от групичката са заминали на някъде и няма вест от тях. Може би, един от най-важните хора за младият маг, Свилен също го няма, повечето си мислят че сигурно е заминал на някъде и ще се върне, но Бриян не е обеден в това, по-скоро се притеснява дали не му се е случило нещо.
Тъй като не искам да ви отнемам от удоволствието да прочетете книгата, ще спомена някои случки, а по-интересните моменти и развръзката ще оставя на вас.
✩ Известният в магьосническите среди, учител Налъмов е представен с доста интересна история и пряка връзка с младият Бриян, лично на мен ми беше доста интересно, как го напътстваше посредством един бележник.
✩ След въпросната битка на улица "Дъждовна", нищо в магьосническият свят не е същото, дори и старата "Сврака" където се сбираха всичк�� не е същата. Така наречената Управа е наложила доста строги мерки за използване на магия и зорко следят кой спазва новите закони и кой не.
✩ Тук идва време да спомена и един от новите ми любими персонажи, а именно Плам - едно доста готино момиче, което се оказва необикновено и забавно, заедно с Бриян ще попаднат в доста забавни ситуации и като тандем, според мен си пасват доста добре. Връзката която е пресъздал автора между тях е изградена по много реален и неподправен начин.
✩ Следващият интересен момент е когато Бриян и почти новата му шайка, попадат в света на книгата "В сърцето на Странджа", тогава започва истинското приключение, появяват се караконджоли, самодиви, вещици, нестинарки и какво ли още не...
Също така тук автора е обърнах внимание �� на баба Буреносна и нейното минало, което сега отново надава звук в лицето на близък човек, който иска да навреди на нашите главни герои.
Наистина, повече няма да пиша за сюжета на книгата.
Определено, както споменах още в самото начало много се зарадвах отново да чета за Бриян и неговите приключения. Накратко ще я опиша като интересна, забавна и ненатоварваща история, имаше части от книгата на които, се смях от сърце и оценката която й дадох в Goodreads е 5 напълно заслужени ✪.
Ако има все още някой който все пак не е чел книгата, то ще ви кажа така, прочетох я за ден. Започнах я сутринта към 10:00ч. и вечерта може би към 19:00ч. вече затварях последната страница, ето колко интересно и забавно продължение ни е предложил Мартин Колев.
Следващото нещо на което искам да обърна внимание е самото копие и корицата. Корицата, отново разбива от всякъде както и първата, това са две от най-любимите ми корици, толкова са красиви и двете са дело на Исмаил Инджеоглу. Самото копие е поредното което е направено много качествено, най-важното за мен, е когато го отварям за да чета да не ми се налага да натискам много за да виждам текста и съответно гръбчето му да се намачква, тук отново нямах такъв проблем.
" - И какво - попита Бриян, - няма ли да доживеем великият триумф на доброто?
Буря стисна дланта му и прошепна:
- О, момчето ми, доброто никога няма да познае велик триумф... То съществува
единствено за да предотврати триумфа на злото."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
May 7, 2018
Забавна и лесна за четене. Чудесно продължение!
https://lightless28.blogspot.bg/2018/...
https://lightless28.blogspot.bg/2018/...
June 12, 2024
3 ⭐️
Забавна и лесна за четене книжка;
Няколко пъти се смях на глас;
Забавна и лесна за четене книжка;
Няколко пъти се смях на глас;
May 9, 2018
Хареса ми повече от първата част. Препратките към народния ни фолклор са бижу, може би само тези относно съвременната ни политическа действителност ми дойдоха малко в повече. Иначе е прекрасно най-сетне да срещнеш и магическа интерпретация на свидните места в София. Смъртта на Жива доста ме натъжи, но това само говори колко силен персонаж е. Авторът е свършил чудесна работа! Очаквам с нетърпение Софийски Магьосници да отидат на гости и на варненските вещици! :P
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 16, 2018
След страхотната си премиера „Сърцето на Странджа“ най-вероятно вече разпростира магията си в домовете ви. Аз имах късмета и удоволствието да прочета книгата преди самата премиера за да не се напълня със спойлери. Премиерата държа да отбележа бе също магична и успя да впръсне малко вълшебство в нашето ежедневие, ако сте я изпуснали мога да ви каша, че си е лично ваш пропуск и то голям, но спокойно все още може да наваксате на премиерата за третата книга, а сега… да си поговорим за Бриян и новите му приключения.
След битката на улица „Дъждовна“ намираме Бриян в деня на завършването му в своята шайка, приютила здрачници и зорници. Той е чирак и има учител, вече няма талисман, а фамилиарът му просто го няма (ще ви кажат къде е, но бая ще трябва да почетете). Общо взето животът на младият магьосник е претърпял множество промени. Останал без талисман, носещ белезите от предходни битки Бриян трябва отново да направи своите първи стъпки в магията.
Също като предната книга, новата глава от приключенията на софийските магьосници започва малко по-бавно, вдигайки скоростта постепено. Това, което много ми допада е, че Мартин Колев не се бои да отнеме тук и там сила на свой герой, да вкара слабости и да направи някои непростими неща за които няма да говоря, защото не ща да ви развалям удоволствието със спойлери.
Особено ми харесва, че и тук като в първата книга, книгите игри имат своята голяма роля в магичните приключения и битки. И да аз ги обичам, моето детство мина в книги игри и особено много се радвам, че нито една нямаше способността да ме глътне и да трябва да се изправям пред чудовищата скрити сред страниците ѝ. Интересното обаче е, че на фона на самодиви, змейове и караконджоли нашите владетели на магията се изправят пред „невидим“ за тях враг. А как бориш могъщ враг, без да знаеш кой е, когато си почти обран от силите си и освен всичко останало прадядо Налъмов ти е оставил сложна за разгадаване загадка, която те преследва насън и се опитва да ти избяга всяка нощ.
„Сърцето на Странджа“ е от тези книги, които таят в себе си магия и са способни не само да те направят част от приключението на героите, но успешно те омагьосват с отварящо очите заклинание, което те кара да видиш отново красотата на София, с която си свикнал до болка и вече виждаш сивото. Автора ни показва колко красиви кътчета има, които сме забравили, разхожда ни из чудните баири на Странджа, показвайки ни живота в малки китни села. Продължението на „Софийски магьосници“ е книга за вълшебствата подвластни на героите, но и тези на природата, музиката и загадъчната нощна София. За това доверете се на Мартин Колев и неговата шайка и се потопете в новите приключения на Бриян.
След битката на улица „Дъждовна“ намираме Бриян в деня на завършването му в своята шайка, приютила здрачници и зорници. Той е чирак и има учител, вече няма талисман, а фамилиарът му просто го няма (ще ви кажат къде е, но бая ще трябва да почетете). Общо взето животът на младият магьосник е претърпял множество промени. Останал без талисман, носещ белезите от предходни битки Бриян трябва отново да направи своите първи стъпки в магията.
Също като предната книга, новата глава от приключенията на софийските магьосници започва малко по-бавно, вдигайки скоростта постепено. Това, което много ми допада е, че Мартин Колев не се бои да отнеме тук и там сила на свой герой, да вкара слабости и да направи някои непростими неща за които няма да говоря, защото не ща да ви развалям удоволствието със спойлери.
Особено ми харесва, че и тук като в първата книга, книгите игри имат своята голяма роля в магичните приключения и битки. И да аз ги обичам, моето детство мина в книги игри и особено много се радвам, че нито една нямаше способността да ме глътне и да трябва да се изправям пред чудовищата скрити сред страниците ѝ. Интересното обаче е, че на фона на самодиви, змейове и караконджоли нашите владетели на магията се изправят пред „невидим“ за тях враг. А как бориш могъщ враг, без да знаеш кой е, когато си почти обран от силите си и освен всичко останало прадядо Налъмов ти е оставил сложна за разгадаване загадка, която те преследва насън и се опитва да ти избяга всяка нощ.
„Сърцето на Странджа“ е от тези книги, които таят в себе си магия и са способни не само да те направят част от приключението на героите, но успешно те омагьосват с отварящо очите заклинание, което те кара да видиш отново красотата на София, с която си свикнал до болка и вече виждаш сивото. Автора ни показва колко красиви кътчета има, които сме забравили, разхожда ни из чудните баири на Странджа, показвайки ни живота в малки китни села. Продължението на „Софийски магьосници“ е книга за вълшебствата подвластни на героите, но и тези на природата, музиката и загадъчната нощна София. За това доверете се на Мартин Колев и неговата шайка и се потопете в новите приключения на Бриян.
July 20, 2018
От сърцето на Странджа идва заплаха за софийските магьосници: http://knigolandia.info/book-review/s...
При излизането на продължението – “Софийски магьосници. В сърцето на Странджа”, бях готов да напиша този текст, но реших да оставя другите да говорят, толкова сигурен бях в това, което бяха свършили Мартин и неговата внимателна редакторка Ганка Филиповска. И бях прав. Нямаше нужда изрично да препоръчвам книгата – тя сама пое по пътя на първата част и заедно показаха, че тази поредица има бъдеще. Но сега, през дългото лято, ми се иска и да си кажа и аз думите, които досега таях. Просто защото Мартин го заслужава – и да му благодаря още веднъж за доверието към нашия екип. С малко автори съм постигал такава хармония във взаимните очаквания и изпълнението им.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
При излизането на продължението – “Софийски магьосници. В сърцето на Странджа”, бях готов да напиша този текст, но реших да оставя другите да говорят, толкова сигурен бях в това, което бяха свършили Мартин и неговата внимателна редакторка Ганка Филиповска. И бях прав. Нямаше нужда изрично да препоръчвам книгата – тя сама пое по пътя на първата част и заедно показаха, че тази поредица има бъдеще. Но сега, през дългото лято, ми се иска и да си кажа и аз думите, които досега таях. Просто защото Мартин го заслужава – и да му благодаря още веднъж за доверието към нашия екип. С малко автори съм постигал такава хармония във взаимните очаквания и изпълнението им.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
July 26, 2018
Страхотна книга, по-добра от първа част. А краят само ......
November 25, 2019
Със сигурност по-интересна от първата книга. През цялото време се развива някакво действие, не като в първата, всичко да стане накрая. Също така ми хареса как Бриян е станал новият главен герой.
October 9, 2024
Също забавна и интересна. Хареса ми продължението на историята. Дълго време се чудех кой е злодея, но не очаквах тази кръвна връзка. Вълнувам се да разбера какво се случва в следващите книги.
June 16, 2018
Значително по-красиво написана от първата част книга, лека и развлекателна; чете се бързо и липсват невъзмутими гълъби. Проблемите този път са по-скоро структурни - според мен сюжетът води и насочва героите, а не обратното. Което подпомага за шеметно действие, богато със случки, но лишава участниците в тях от достоверна мотивация. И създава... хм.
Spoilerче ahead.
Накратко - Магьосници 2 е като готин филм, който увлича и държи здраво, докато не стигнеш края, но не е моята бира и не можах да го харесам колкото първата книга.
Надявам се №3 да се избави и от тези недостатъци и да стане достоен завършек на поредицата; определено ще чета с интерес, понеже се вижда, че Мартин Колев започва да борави все по-уверено с дългата форма.
Spoilerче ahead.
Накратко - Магьосници 2 е като готин филм, който увлича и държи здраво, докато не стигнеш края, но не е моята бира и не можах да го харесам колкото първата книга.
Надявам се №3 да се избави и от тези недостатъци и да стане достоен завършек на поредицата; определено ще чета с интерес, понеже се вижда, че Мартин Колев започва да борави все по-уверено с дългата форма.
August 12, 2018
Бях много доволна от продължението на историята! Имаме повече Буря, което за мен е страхотен плюс! Светът се разширява, научаваме повече от историята на магьосниците в България и Европа и има нови герои! Ако все още се чудите дали да прочетете "В сърцето на Странджа", можете да хвърлите един поглед тук https://wp.me/p9oh5L-qC да видим дали ще се чудите дълго след това :)
Read
June 27, 2018Супер много се кефя, че се издава българска литература. А още по-хубаво е, че се издава българско фентъзи. Докато всички измислят нови светове и си блъскат главите как да ги кръстят, за да не копират от Властелина или Вестерос, Мартин Колев решава смело да ситуира своите герои тук, в София, на родна земя и да ни покаже, че и ние българите знаем как да се забавляваме.
Харесах "Софийски магьосници" и си признавам, че имах малко резерви към продължението. Знаете как качеството често спада в следващите книги от поредица. Но "В сърцето на Странджа" ми хареса дори повече, противно на всичките ми очаквания.
Нямаше голям тътен, нито мащабни зрелищни битки, но действието беше много динамично и изчистено от излишни детайли. Някои може би ще упрекнат Мартин Колев, че не задълбочава много в историята си, защото какво са двеста страници, когато говорим за фентъзи. Но това е едно от нещата, които харесвам в творчеството му. Той успява да поднесе една завършена и самодостатъчна история, без да я налива с излишни страници, които само натежават емоционално и сюжетно. Някак успява да не се отплесне, нещо чуждо на повечето фентъзи автори. Също така подозирам, че си оставя доста вратички. Има много детайли, споменати уж мимоходом в действието, които мога да се превърнат в ключови моменти в следващите книги. Не знам, дали съм права, но ако е така, харесвам въорбражнеието на Мартин Колев още повече.
Но нека минем по същество, защото мога още много да хваля "В сърцето на Странжда" на база общи впечатления. Нека да минем към детайлите.
Пробудникът на Бриян и Ванина (дано не й бъркам името) си вдигнаха чукалата и се изнесоха от сцената, за да наблюдават отстрани действието.
Бриян е поверен на своята учителка Буреносна, която е страшна скица. Тя е от ония възрастни дами, дето дори и когато са с три глави по-ниски от теб, могат да те погледнат от високо и да те накарат да се почувстваш като нахокано дете. С други думи - любима ми е.
Бриян отприщи веднъж силите си и сега пак тъне в самосъжаление, защото нищо не му се получава. Без амулет не може да направи и калпава магия. Търсенето на вратата, която вижда в сънищата си е напълно безрезултатно. Управлението на магьосническия свят в България не спира да го преследва и да опитва да го забърка в своите игрички. И за капак тежката отговорност от могъщия завет поставен върху плещите от големия Налъмов, смачква докрай силите на момчето.
И разбира се, черешката на тортата е червенокосата красавица Плам, която мистериозно започва да се навърта около шайката на Бриян. Така де, време му беше някой да му завърти главата на тоя Бриян. Мартин Колев изгражда добре закачката между тях - интригуващо, но без да става досадно и драматично.
Действието се развива леко и неусетно. Много ми харесва начинът, по който Мартин Колев вкарва някои стари български поговорки и изрази в речта на своите герои и ги облича в магия. Толкова нашенско, че няма как да не ти стане хубаво.
Наистина съм впечатлена от това колко много неща се случват в толкова малко страници. Някои може би няма да се съгласят с мен, защото не са изпълнени с магьоснически битки, но действието е наистина много динамично и раздвижено във времето и пространството. Постоянно препусках с Бриян и неговите приятели ту из София, ту из някоя книга-игра, ту във вътрешния град. Мартин Колев можеше да се отплесне и да направи петстотин страници от това действие, но дълбоко уважавам това, че не го е направил. Така енергична и кратка книгата се поглъща буквално на един дъх и те оставя с приятно желание за още.
http://readersense.blogspot.com/2018/...
Харесах "Софийски магьосници" и си признавам, че имах малко резерви към продължението. Знаете как качеството често спада в следващите книги от поредица. Но "В сърцето на Странджа" ми хареса дори повече, противно на всичките ми очаквания.
Нямаше голям тътен, нито мащабни зрелищни битки, но действието беше много динамично и изчистено от излишни детайли. Някои може би ще упрекнат Мартин Колев, че не задълбочава много в историята си, защото какво са двеста страници, когато говорим за фентъзи. Но това е едно от нещата, които харесвам в творчеството му. Той успява да поднесе една завършена и самодостатъчна история, без да я налива с излишни страници, които само натежават емоционално и сюжетно. Някак успява да не се отплесне, нещо чуждо на повечето фентъзи автори. Също така подозирам, че си оставя доста вратички. Има много детайли, споменати уж мимоходом в действието, които мога да се превърнат в ключови моменти в следващите книги. Не знам, дали съм права, но ако е така, харесвам въорбражнеието на Мартин Колев още повече.
Но нека минем по същество, защото мога още много да хваля "В сърцето на Странжда" на база общи впечатления. Нека да минем към детайлите.
Пробудникът на Бриян и Ванина (дано не й бъркам името) си вдигнаха чукалата и се изнесоха от сцената, за да наблюдават отстрани действието.
Бриян е поверен на своята учителка Буреносна, която е страшна скица. Тя е от ония възрастни дами, дето дори и когато са с три глави по-ниски от теб, могат да те погледнат от високо и да те накарат да се почувстваш като нахокано дете. С други думи - любима ми е.
Бриян отприщи веднъж силите си и сега пак тъне в самосъжаление, защото нищо не му се получава. Без амулет не може да направи и калпава магия. Търсенето на вратата, която вижда в сънищата си е напълно безрезултатно. Управлението на магьосническия свят в България не спира да го преследва и да опитва да го забърка в своите игрички. И за капак тежката отговорност от могъщия завет поставен върху плещите от големия Налъмов, смачква докрай силите на момчето.
И разбира се, черешката на тортата е червенокосата красавица Плам, която мистериозно започва да се навърта около шайката на Бриян. Така де, време му беше някой да му завърти главата на тоя Бриян. Мартин Колев изгражда добре закачката между тях - интригуващо, но без да става досадно и драматично.
Действието се развива леко и неусетно. Много ми харесва начинът, по който Мартин Колев вкарва някои стари български поговорки и изрази в речта на своите герои и ги облича в магия. Толкова нашенско, че няма как да не ти стане хубаво.
Наистина съм впечатлена от това колко много неща се случват в толкова малко страници. Някои може би няма да се съгласят с мен, защото не са изпълнени с магьоснически битки, но действието е наистина много динамично и раздвижено във времето и пространството. Постоянно препусках с Бриян и неговите приятели ту из София, ту из някоя книга-игра, ту във вътрешния град. Мартин Колев можеше да се отплесне и да направи петстотин страници от това действие, но дълбоко уважавам това, че не го е направил. Така енергична и кратка книгата се поглъща буквално на един дъх и те оставя с приятно желание за още.
http://readersense.blogspot.com/2018/...
November 23, 2019
Благодарение на самодивите и караконджулите се влюбих повече в тази книга.
В предишната книга се чудех кой е главният герой - Свилен или Браян. Е, тук Бриян определено бе под светлините на прожектора, защото пробудникът му и Ванина бяха заминали нанякъде. Тяхното отсъствие ми дойде много добре, защото по този начин авторът набляга на останалите герои от шайката. Дори се появяват и нови.
Тайни, саможертви, разочарования и гатанки - все неща, които читателя може да намери във „В сърцето на Странджа“.
В предишната книга се чудех кой е главният герой - Свилен или Браян. Е, тук Бриян определено бе под светлините на прожектора, защото пробудникът му и Ванина бяха заминали нанякъде. Тяхното отсъствие ми дойде много добре, защото по този начин авторът набляга на останалите герои от шайката. Дори се появяват и нови.
Тайни, саможертви, разочарования и гатанки - все неща, които читателя може да намери във „В сърцето на Странджа“.
May 9, 2020
Много харесах тази книга. Напомни ми за разходките по София, след училище в онези отминали дни. Хареса ми тайнствеността на злодеите, а също и присъствието на котките! Главните герои на места действаха хаотично, но пък тези им дейсвия доставиха добра доза забавление към края на книгата. За щастие имах следващата книга - "Вещиците от Витоша" под ръка, и така успях да продължа приключението незабавно.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 16, 2020
Цялото ревю: „В сърцето на Странджа“ намираме само една „средна хубост“
Втората част е нива под първата. Както в първата част, така и тук, се прокрадва онази детска наивност в стила на писане, която на моменти дразни, а моменти умилява. Вярно е, че постепенно все повече опознаваме Бриян, както и тайнствения магически свят, но в книгата липсва повече екшън и най-вече – логика за съществуващия екшън.
И докато за първата част се колебаех дали да дам средна оценка, то тук тя си се закова.
Втората част е нива под първата. Както в първата част, така и тук, се прокрадва онази детска наивност в стила на писане, която на моменти дразни, а моменти умилява. Вярно е, че постепенно все повече опознаваме Бриян, както и тайнствения магически свят, но в книгата липсва повече екшън и най-вече – логика за съществуващия екшън.
И докато за първата част се колебаех дали да дам средна оценка, то тук тя си се закова.
September 8, 2018
Книгата носи уют в сърцата на всички четящи български хлапета (за порасналите още повече). И магия в еждневието - нашенска, самодивска, караконджулска магия. 😊
April 15, 2019
Интересна беше, мисля, че е по-добра от първата, но края е твърде недовършен.
October 10, 2024
Обожавам тези книги
Displaying 1 - 30 of 105 reviews