Авторът – серийният интернет предприемач Александър Ненов – доказва с всеки свой следващ проект, че непостижимото е само ограничение в ума ни. След три успешни книги в областта на интернет предприемачеството той издава успешния фантастичен роман „Летящата планета“. Никой не подозираше, че бизнес ориентиран мозък може да говори така пленително за Космоса, бъдещето на Земята и любовта в различните ѝ проявления. Е, оказва се, че книгата се харесва на широка аудитория читатели и Александър Ненов е готов да ги изненада с нещо различно.
* * *
В ръцете си държите сборник с разкази, който ще ви провокира да надскочите границите на възможното в съзнанието ви. Този път авторът използва кратката форма, за да разкаже 19 истории, всяка от които пренася читателя през различни измерения – на времето и пространството, на голямата любов, на метафизичното. За разлика от „Летящата планета“, където основната част от действието се развива на нова планета, в „Да мечтаеш отвъд“ героите са обикновени хора, които живеят на Земята. Това обаче не им пречи да живеят необикновен живот, дори само в собственото си необятно въображение. Точно на това ни учи сборникът – невъзможно е само това, което не е оживяло в съзнанието ни.
Александър Ненов е български интернет предприемач, автор на книгата „На 1 клик разстояние“, гост-лектор на различни семинари и обучения, сред които StartUp Blagoevgrad 2013, Маркетинг с нулев бюджет, Интернет с нулев бюджет, TravelMind, Digital Biblio Technologies. Става известен още в зората на интернет със сайта Мошеник.bg. Проектът е включен в книгата на Жюстин Томс „Първите в българския Интернет“. През 2001 г. създава сайта TeenProblem.net, който до момента остава лидер сред младежките медии в страната. През 2007 г. година реализира най-голямата публична сделка в българския интернет, като продава сайта на медийната група на Инвестор.БГ АД. В момента създава и развира иновативни интернет продукти и услуги.
Първата от много време книга с разкази, която успях да прочета докрай. Харесаха ми нестандартните идеи, неочакваният край, безкрайното въображение. Станах фен на книгите на Алекс Ненов от "Летящата планета" и продължавам да съм възхитена. Нямам търпение за следващата!
Точно чета една ранна космическа опера на Лукяненко и се наслаждавам на старомодната приключенска фантастика, която толкова обичах като малък и едва ли някога ще спра. И не мога да не правя и паралели със сборника на Александър Ненов “Да мечтаеш отвъд”, който последва романа му “Летящата планета”. И макар да се случва рядко, наистина считам тези разкази за по-добри от романа, защото Алекс е по-добър в късата форма с неочакван край, идеите му са разнообразни и интересни, наистина ми напомниха на едни други времена, когато фантастиката обследваше възможни близки и не чак толкова бъдещета (странна е тая множествена форма) на човечеството, преобладаващо свързани с космическа експанзия.
Различен, далеч от зоната ми на конфорт, този сборник с разкази ме накара да се замисля над някой въпроси бая стабилно... Като топ 3 разкази мога да кажа: “Топки”, “Мъглата” и “Еклисиаст”... и въпреки, че развитието в “Еклисиаст” е много далеч от това което си представях ми допадна бая...
Намерих българския Робърт Шекли, ехааа... :) Интригуващи, интелигиентни разкази, пръскащи се по шевовете от въображение, направо ме оставиха без дъх. Не слагам пет звездички единственото заради два-три от тях, които са диаметрално противоположни на, да го кажа меко, метафизичните ми възгледи. Оставиха ме с не добро чувство. Иначе - горещо препоръчвам.
Книгите са специални и важни, когато те провокират, когато те карат да преосмислиш нещо, в което си бил сигурен, когато те изненадват. Разказите на Александър Ненов в „Да мечтаеш отвъд“ са точно такива. Всеки е толкова въздействащ и стимулиращ мисълта и въображението, че книгата се превърна в мой тотален фаворит в жанра на научната фантастика и късата форма. Удоволствие и надежда ми носи мисълта, че млад човек в България твори по този начин. Бих била щастлива сборникът да стигне широка аудитория, защото съм сигурна, че всеки ще намери нещо от себе си в него. А където не открива себе си – ще намери така необходимото понякога бягство от реалността. Но в едно съм убедена – няма да остане безразличен...
По един разказ в обедната почивка, на плажа или в метрото – доза мечтателност винаги е добре дошла!
Многократно съм споменавала, че не съм фен на разказите. Не съм им фен, защото след всеки разказ се чувствам подмамена, все едно някой само ме е залъгал и после е изчезнал. Приемам разказите, в повечето случаи, само като изрезки от нещо по-голямо. И винаги ме карат да се питам какво е имало преди момента на разказа, и какво следва след това. Понякога дори за разкази, които са завършени сами по себе си. Явно просто това не е моето нещо – обичам да получавам цялата история, обичам да знам. Не обичам недомлъвки, а понякога разказите са точно това. И все пак, не спирам да им давам шанс, особено когато смятам, че си заслужава. Случаят тук е точно такъв.
Поради тази причина започнах да чета „Да мечтаеш отвъд“ на Александър Ненов, въпреки че пред мен имаше още една спънка – не съм голям фен на научната фантастика и се притеснявах, че със сборника няма да се спогодим в случай, че залита твърде много към научнофантастичното. Той обаче опроверга очакванията ми, защото това не е просто сборник с научнофантастични разкази. И макар по-голяма част от тях да имат такъв привкус, основното е просто фантастичното в смисъл на нещо, което е нереално, но може би възможно, и съвсем малко се залита в твърде космически и научни теми. Поради тази причина искрено се насладих на повечето разкази, макар че във всички намерих по нещо любопитно, което допълнително да привлече вниманието ми.
„Да мечтаеш отвъд“ е страшно интелигентен сборник с разкази. Един от най-любимите ми разкази от него е „Рационалист“ и под различни форми вече го загатвах, защото е толкова… ироничен. Светът не е само черно и бяло. Той е изграден от множество нюанси, от множество гледни точки, от множество неща, които не разбираме и които науката може никога да не разбере. Да заклеймяваме нещо като напълно невъзможно понякога се оказва дори смешно. Именно тази тънка ирония стои в основата на разказа и се превърна в нещо, което дори бих могла да използвам като шега (която се надявам повече хора да могат да разберат).
„Другата реалност“ се превърна в още един мой любим разказ, защото започва като нещо мистериозно, в същото време забавно и едва накрая разкрива истинската си същност, която лично за мен беше колкото смешна, толкова и страшна. При всички положения, изпитвах съчувствие към Марк поради няколко причини, които не възнамерявам да издавам.
„Чиновникът“ е също много приятна история, отново с иронична нотка, свързана с това, че понякога да получиш възможност да поправиш всички неща в живота си може много да се обърка… или пък не. „Колективното несъзнавано“ се заиграва с интересен феномен, който може да бъде видян в основите на всяка култура, макар че тук е поставен в съвсем различен контекст, който определено може да шокира.
Не мога да кажа, че всички разкази ще останат в съзнанието ми, защото има и такива, които не успяха да спечелят вниманието ми. И струва ми се, това е напълно естествено, тъй като те са разнообразни по своята същност, засягат различни теми и ги разглеждат по различен начин, така че няма как всичко да допадне на вкуса на всеки. И все пак си заслужава да бъдат прочетени, защото ако не друго, те дават една друга гледна точка към света… и това, което се намира отвъд него.
Разбира се, не мога да изредя всички причини, поради което са ми харесали или не са ми харесали разказите, защото това би убило част от удоволствието на читателя, щом сам се срещне с тях – все пак това е тяхна задача, за всеки да създават смисъл, на всеки читател да дават по нещо, което на друг не биха могли. Със сигурност обаче съветвам повече хора да се докоснат до тях, защото определено има какво да се вземе от „Да мечтаеш отвъд“. И наистина, разказите могат да погъделичкат дори и най-сериозните рационалисти.
Въпреки всичките си очаквания или липсата на такива, когато започнах да чета „Да мечтаеш отвъд“, всичките ми представи се преобърнаха, защото сборникът ме изненада приятно по много различни начина – нещо, което не съм очаквала и което ми се случва все по-радко, а ми се иска да има повече такива книги, които да могат да ме изненадат и да се задържат в съзнанието ми.
"Да мечтаеш отвъд" не е книга, която можеш да вземеш с думите "Ще почета малко, докато ми се приспи". Напротив! Действа по точно обратния начин - взимаш я и не можеш да спреш да четеш. Разказите са повече от увлекателни. Горещо я препоръчвам на всички.
Страхотен сборник! Разкази, които те карат да се чувстваш сякаш живееш тук и сега, но това тук и сега всъщност е бъдещето. Много ми харесаха plot twist-овете във всяка история, а повествованието леко ми напомни на моменти на стила на Нийл Геймън (макар и тук да не става дума за фентъзи). Препоръчвам на всеки, който още не се е отказал да мечтае, а още повече на тези, които поради една или друга причина не го правят.
Ако сте от почитателите на фантастиката, и особено от онези, които помнят добрите стари времена на класическите бг фантасти, дето вярно бяха поорязвани от цензурата, но все пак творяха и биваха някак естествено уважавани от читателите си, то вероятно си търсите от години някое по-съвременно четиво, включващо нови вселени, космически кораби и пътешествия през времето. Успехът на подобно начинание е меко казано спорен, но понякога, само понякога се намира някое и друго заглавие, заслужаващо вниманието на подвластния на сай-фай магията. И Да мечтаеш отвъд определено е от тези малки съкровища.
Аз, признавам, не съм от почитателите на твърдата фантастика. Винаги ще предпочета комично фентъзи с мечове, магии и пръцкащи дракони, пред някоя сериозна еквилибристика с време – пространството, бластери – мластери и кораби – мораби. Така че не очаквайте една вдъхновена осанна по повода, но доколкото ми разбира главата и читателския опит – Александър Ненов е доста добър в писането, ако и по онзи стегнатия, мъжки начин, с ясни идеи, кратък сюжет и отривистото плясване по челото при финалните акорди на мини космическите си опери. Ще се запознаете с горкия капитан Бжежмек, ставащ неведнъж жертва на доста произволни времеви изкривявания, никога по негова вина; някоя и друга агресивна планета ще се срещне с не по-малко унищожителния ни вид, а разни почти свръхестествено – божествени създания ще променят някоя и друга малка човешка съдба.
Сюжетите припкат по диагонала от космическо пътешествие до среща на роден терен с неземни цивилизации или изродяване на земните правила. Човешкото е винаги в основата на всичко, и независимо от мащаба на всяко събитие, в крайна сметка там някъде има едно човече, което страда или се радва в личната си вселена, леко побутната от много грандиозните заобикалящи събития. Дори черните дупки или застиналите в космоса парчета скала имат някак далеч повече човещина в себе си, със всичките слабости и жертви на хуманоидната ни природа. И това напълно осъзнато бягство от упражненията по извънземна флора и фауна, в което се хвърлят повечето фантасти от зората на фантазирането досега, или ще ви спечели с бързото си темпо и лесното идентифициране дори и с най-странните приумици на автора, или ще ви накара да мечтаете за нещо иноземно. И в двата случая – добра литература за активни читатели с големи мечти и още по-големи планове от типа „Ами ако…“. Така е и почнал Илън Мъск, все пак, с мечтите за там някъде отвъд, а докъде ще стигне – всички чакаме да разберем.
Още с Летящата планета казах, че ще следя Александър. "Да мечтаеш отвъд" не е роман, а сборник с разкази. С тях прескачаме във времето, пътуваме до момента преди Големия взрив, отиваме на нови планети, променяме хора, пренареждаме системи и галактики и създаваме живот. Знаех си, че ще разберем с книгата още с "Преди Вселената". Много харесах "Баланс" :) С "Чиновникът" преживях "Колективно неосъзнавано". И накрая мисля да пробвам това:
Остана загледан в небето, докато настъпи изгревът. Вече можеше да се прибира. Беше спокоен. Беше спасил звездите тази тонщ. Утре щеше да ги спаси пак.
Едно неочаквано добро попадение за мен. Отдавна не бях чела сборник с разкази, които да задържат вниманието ми, още повече - научна фантастика, и гледай ти- българска! Чудесни, свежи, интелигентно и грамотно написани кратки истории, връщаши ни към добрата фантастика от близкото минало, но не ретро, а по-скоро изненадващо човешки, но непредвидими, креативни и експериментиращи.