Бандонеон

by Надежда Радулова

Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва българска и английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните ù интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”.
Първата ù стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “Литературен вестник” и издателство “Лице”, София.
„Бандонеон” е третата по ред стихосбирка, издадена от ИК „Жанет 45”, след “Алби” (2000, Национална награда за поезия “Иван Николов”) и “Памук, стъкло и електричество” (2004).

Genres: Poetry

45 pages, Paperback

Published January 1, 2008

About the author

Надежда Радулова е българска писателка.

Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.

Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм.

Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.

Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.

Reviews

[Krissy]

Първата стихосбирка на любимата Надежда Радулова. Усещат се още/вече силните препратки, но без излишно маниернечене.

И тя ме ускорява и премества

Защото всяко нейно изречение
е влак -
изящен,
дискретен и димящ,
с кралски вагон и няколко вагона за миньорите;

в косите и
от океан и сажден прах
изпушвам триста километра дневно
в цигара, свита от листо на мак;

през плюша на очите и потъвам
до най-дълбоките купета на кралицата
и върху масичката и за шах
и мат
играя на любов
и на война;

в сърцето и
високо вдигната,
просветвам и пулсирам, и летя -
локомотив,
зелен фенер и мрак
в най-първия от всички рудник -

защото всяко нейно изречение
е влак
и рудник;

но също и експлозия.

И тя ме ускорява и премества.

[Габриела Манова]

Преоткрих я.