„Oбpeчeнo“ e втopaтa ĸнигa oт тpилoгия, чиeтo нaчaлo e poмaнът „Oтĸpaднaтo“ – иcтopия зa cĸpити cъĸpoвищa и нeзeмни cили, зa жecтoĸи yбийcтвa и зaбpaнeни любoви, зa знaниeтo нa ĸpъвтa и мoгъщecтвoтo нa cъдбaтa…
Caмoдивитe ĸpoят плaнoвe дa cи въpнaт влacттa нaд злaтoтo, cĸpитo в нeдpaтa нa бългapcĸитe зeми, чpeз мaгичнoтo Koвчeжe, ĸoeтo нaй-гoлeмитe им вpaгoвe ca oтĸpaднaли пpeди чeтиpи гoдини. Бъдeщaтa Πaзитeлĸa Heдa имa вaжнa poля в пocтигaнeтo нa тaзи цeл, нo пpeди cъдбoвния Eньoвдeн нa пътя ѝ oтнoвo зacтaвa Mapĸo.
Двaмaтa ce oĸaзвaт във виxъpa нa нeoчaĸвaни cъбития, oпacни cитyaции и нaпpeгнaти oбpaти. Te тpябвa дa избиpaт дaли дa бъдaт вpaгoвe, или cъзaĸлятници в cмъpтoнocнaтa вpaждa мeждy юди и Cтapи.
Щe ce cĸъca ли нeвидимaтa нишĸa, cвъpзвaщa caмoдивaтa и oвчapя oщe oт дeтcтвoтo?
Искра Урумова е родена на 04.10.1972 г. във Варна. Завършила е журналистика във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Работи като журналист над 15 години – репортер и редактор във вестници, радио, интернет агенции и телевизии. Позната е на широката аудитория като телевизионен кореспондент. Дебютният й роман „Откраднато“ – първа част от трилогия, е издаден през 2017 г., а втората книга „Обречено“ излезе през март тази година. В края на юни 2018-та предстои появата на третия роман от трилогията – „Опазено“. Искра нарича своята трилогия „история за български чудеса“, защото сюжетът й вплита в едно приказни образи от родния фолклор – самодиви и юнаци, любовна история и пътешествия из мистични кътчета на България и по света.
Нееееее, не може така да свърши тази книгаааа! Не е честно.... От както започнах тази втора част не мога да спра да мисля за тази книга - много силно въздейства, дори я сънувам. Няма нищо общо с първата. Тук вече историята е история за любов, но такава помитаща и всепоглъщаща любов, че няма равна не себе си, не може да се опише. Марко и Неда се срещат отново след 4 години, тя е вече на 20 и е обучена за Пазителка, а той на 26 и доста на почит от своите. Пътят им се преплита отново, когато Неда е изпратена да убие овчар, но когато вижда за кой става въпрос тя не може да го направи. Вместо да го убие, спасява живота му и двамата замислят план как да се измъкнат от трудната ситуация, при която стават мишена всеки на своите. През това време докато се крият, кроят и настроенията преливат от гняв и караници до приятелство и доброта, те без да осъзнаят стават силно привлечени един от друг, толкова мощна сексуална енергия се образува, че са способни да се погубят ако не й се отдадат. А краят - не, не може това да е краят. Чак не ми се чете трета част ако това дето пише в края на втора е истина.
Борбата за надмощие между самодиви и овчари, продължава и в " Обречено". Едните( овчарите) искат да опазят златото си, а другите( самодивите)- да си го върнат. Самодивата Неда вече е Пазителка и играе ключова роля, но срещата им с Марко обърква всичките им планове. Те двамата трябва да решат дали да бъдат врагове или спътници. И дали да се отдадат на тяхната изгаряща любов или да загърбят чувствата си. И тази част е наситена с много магичност и мистика.
Започнах книгата с доста ниски очакваня, но тя ме изненада доста приятно. Въпреки че, рамантичното е водеща сила на сюжета, съм доста приятно изненадан. Определено мисля, че ако имаше повечко магичност покрай самодивите и овчарите, щеше да ми стане любима 😁 Интересно ми е да видя какво ще стане в следващата книга.
Магичното отстъпи място в тази част,но пък се разкриха някои дълго пазени тайни, а отношенията между Неда и Марко намериха своя дългоочакван развой.Финалът беше интригуващ.
4++* за тази част, а към края си беше направо уау!
Пълна метаморфоза претърпя тази история с тази си част. Ударно начало, много динамично действие и макар да имаше някои моменти на затишие, то си беше затишието преди бурята, която тотално отвя с този финал.
Много по-различна ми се стори историята в тази част, защото докато началото беше едно въведение в този свят, с фокус върху фолклора и описания на целите схеми, поверия и вярвания за самодивите и овчарите, тук вече влязохме в художествения им свят с тази забранена любов между Марко и Неда, с която всичко вече оживя и доби нов смисъл.
Имаше някои моменти, в които историята забавяше своя ход , в която може би просто се подклаждаше и натрупваше това изгарящо очакване. Исках на места просто да се забърза всичко, за да се предадат най-накрая на инстинктите си, които ги водиха един към друг, но от които те всячески се опитваха да се измъкнат.
Много изпепеляваща, всепоглъщаща и опустошителна беше тази любов. На места исках да ги разтърся и да им кажа да се опомнят и да спрат да бягат от орисията си, но пък цялото това напрежение - словесно и сексуално, буквално избухна на финала. Беше абсолютно торнадо от емоции.
А този финал... какво да кажа за него, освен че просто нямам търпение да видя къде ще ни отведе историята и новия път, по който ще поемат.
Мързи ме да вкарвам аудиокнигата. Много ми допада, класически романс с малко фентъзи и фолклор за цвят и класическите тропи врагове-приятели-любовници.
Много горчиво-приятна книга. Героинята ми стана някак много близка. Хареса ми, че имаше напрежение, опасности, нямаше един спокоен момент. Добре де, само един. Много лека и все пак вълнуваща поредица.
Минали са 4 години от сблъсъка на овчарите и самодивите, когато мъжете са откраднали ценно и могъщо съкровище от покровителството на самодивите. Тогава е и първата среща между овчаря Марко и младата Неда, след която двамата остават странно свързани. Остатъкът от цикъла е преминал в крехко примире между двете фракции пазители на хората и природата... и тайна подготовка за следващия удобен момент . Когато той настъпва, двамата неминуемо се оказват в центъра на събитията, които поставят под въпрос собствената им лоялност.
Ох, тази книга :D И това ревю - тутках се с месеци, докато го напиша, а заедно с това отлагах и прочитането на финала на трилогията. "Обречено" хем ми хареса толкова повече от първата, хем и дадох по-ниска оценка :D Сега ще ви обясня защо. За целта, ще разделя нещата на половинки, защото и тази книга следва модела на предишната - първата половина е доста по-наситена с действие от втората. А първата част... беше разкошна! Сериозно, освен че я погълнах наведнъж и се влюбих в нея. Във всичко - като се почне от интригите и тайните, които почнаха да се разплитат и от двете страни, до описанията на мелнишките калдаръми. И естествено, най-вече - поотрасналите Неда и Марко. Разликата у тях в сравнение с преди 4 години бе едновременно деликатна и осезаема, това наистина бяха същите хора, но поотраснали. Неда вече не е дете, а Марко видимо се е превърнал в мъж и оставил в голяма степен зад себе си момчешкото фукане и репчене. Кулминацията на първата част е все едно извадена от народна приказка за юнаци и самодиви, пренесена в наши дни - Марко "улавя" самодивата и, болен от любов, я принуждава да се омъжи за него... Но всичко е част от техния план да се спасят и да стигнат до дъното лъжите и конспирациите. Това ми беше любимата част от книгата, освен заради модерното разиграване на стария мотив и потенциала, който носеше това за сюжета, но и заради връзката, която аз си направих със заглавието. Не знам как вие бихте решили да тълкувате "Обречено" - но за мен това твърдо придоби значение не на загубена кауза и липса на надежда, на бъдеще, на която не може да избягаш. Със своя план Марко и Неда обърнаха представите ми за името на книгата на 180 градуса и то почна да олицетворява решението им да се обрекат един друг, да свържат съдбите си заедно. И то дори повече, отколкото в началото са имали намерение със своя план ;)
Та, за мен този епизод трябваше да е завръзката на романа, и оттам да започне едно активно разследване на двамата - както в плановете и лъжите на самодивите, така и в тайните на овчарите. Но той се оказа по-скоро кулминацията на действията. Както споменах, авторката е построила "Обречено" по същия начин, както "Откраднато" - след една наситена на екшън и емоции първа половина на книгата, втората е изключително спокойна на неин фон. В момента, в който очаквах Неда и Марко, обединени от общо търсене и споделена тайна, да се впуснат в разследване, историята направи един доста рязък завой. От една страна, беше изключително изненадващо, защото нашата самодива и овчар... се озоваха в страната с най-много овце. Точно така, Австралия. Определено не очаквахте самодиви в Австралия, нали? Тази част бе посветена основно на отношенията между тях двамата, имаше любов, имаше ревност, имаше и драми. И двамата успяха да ме ядосат по някое време. Но най-вече нямаше никакъв прогрес по това, което считам за основна сюжетна линия извън романтичната. В първия том това имаше обяснение за мен - особено Неда, но и Марко бяха все още млади, зависими от колективите си и по-сляпо вярващи в тях. До голяма степен нямаше да го почувствам за естествено, ако още в "Откраднато" бяха поели на кръстоносен поход срещу установените нрави. Но тук, в "Обречено", това не е причина - сега за мен имаха и мотивация, и възможност да тръгнат да проучват, а не да се оттеглят в пустошта.
Заради това в крайна сметка оценката ми на книгата стана 4 звезди. Не мога да кажа, че втората половина ми беше скучна за четене, просто очаквах друго, по-активно развитие на нещата. Просто първата половина беше толкова силна, и толкова ми легна на сърцето, че при сравнението с нея втората просто загуби. Същото важи и за финала на книгата - не че не ми хареса, но не останах така разтърсена, както предполагам се очакваше при разигралата се драма . Спойлер - някой умира, но имах абсолютната вътрешна увереност, че ще го видим пак. Може и да не се поддадох на драмата, но със сигурност с удоволствие ще се потопя в самодивския свят на "Опазено". Много се надявам тя да е динамична от начало до край
Първата книга ме накара да затая дъх с финала си и ме накара да очаквам с трепет пристигането на пратката с останалите две книги. Затова, можете да си представите, че не чаках и минута повече и веднага след като ги взех от куриера започнах да чета втората част.
Втората част е значително по-обемиста от останалите две в трилогията, но това не ми попречи да я прочета на един дъх. Дори си нямам представа какво се случваше около мен. Аз просто се бях захласнала по историята и всички интриги, които се разиграваха около самодивите и овчарите. А фокусът отново бе насечен върху любимите ми Неда и Марко. Четири години по-късно, нещата и за двамата са много по-различни. Пораснали, изглежда все едно улегнали в ролите си, но не забравили лудостта помежду им. Няма я наивната и детска представа за света и любовта. И двамата са нагазили дълбоко в дебрите на живота. Един от любимите ми моменти във втората част е момента, в които отново се среща. И от тук нещата за двамата се променят...толкова много.
Няма да разкривам подробности от сюжета. Само ще кажа, че за мен бе все едно се намирах на увеселително влакче. В един момент се изкачвахме към щастливата развръзка, а в следващият губех вяра, че ще видя светлината в тунела и нещата ще се развият благополучно за тях. Толкова много неща се случиха. Оказа се, че красотата на самодивите не може да прикрие това, което крият някой от тях. Че колкото по-големи са лъжите, толкова по-болезнен е края. Че овчарите не са „злодеите” в историята. Но и тайните не винаги са най-доброто решение. И да, обединени винаги сме по-силни.
В крайна сметка, втората книга оправда името си и двамата се обрекоха...но на какво, ще трябва да прочетете, за да разберете.
Като заключение мога да кажа, че втората книга ми хареса също толкова много като първата. Отново ми се искаше да видя малко повече различни гледни точки, но това не е недостатък, заради който бих намалила оценката си.
Много съм доволна, че и втората книга ми хареса толкова, колкото и първата. Ако съм напълно честна, даже и повече... Искра Урумова определено знае как да пише интересно, без да изпада в ненужни подробности. Има лирически отклонения, но те са така нежно поднесени, че няма как да бъдат неприятни. Сюжетът определено не е предсказуем, както повечето книги, които се издават напоследък. България си остава с главно "Б" и в тази част на поредицата. Всичко българско си е българско. Харесва ми абсолютно всичко в тази книга. Героите са различни, необичайни, историята е интересна и неповторима, начинът на писане на авторката доста ми приляга... Определено "Самодивски сезони" се нарежда сред топ 3 на любимите ми поредици редом с "Друговремец" и класиката "Хари Потър".
Днешното ни ревю е посветено на „Откраднато”, „Обречено” и „Опазено”, или иначе казано – трилогията „История за български чудеса” на Искра Урумова. А ето и думите, с които това Young Adult етно фентъзи събуди любопитството ни: „Иcтopия, в ĸoятo oмaйни глacoвe шeпнaт ĸpacиви, нo oпacни тaйни зa cĸpити cъĸpoвищa, зa нeзeмни cили , зa жecтoĸи yбийcтвa и зaбpaнeни любoви, зa знaниeтo нa ĸpъвтa и мoгъщecтвoтo нa cъдбaтa…” Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Това е любимата ми книга от трите. Неда, самодивата и Марко, овчаря, най-после прекарват време насаме, далеч от предрасъдъците и интригите на своите. Марко се възползва от ситуация в която Неда се е поставила, за да го спаси, и я заставя да се оженят. И естествено сред свадите и караниците помежду им, те най-после си признават на себе си и един на друг очевидното: любовта е на лице, и то от години. Има и консумация, раздор, раздяла, смърт. Всичко най-хубаво си има книжката. Беше удоволствие да я чета
Интригата продължава. Не е върхът на литературното изкуство, но пък така е описана българската митология/легенда за самодивите и овчарите, със съвременни нотки (разбирайте, овчарят слиза от черен джип), че е от ония книги, на които цъкаш с език и тръпнеш 'да видиш дали ще ги хванат!'. Изненадан съм, че предполагаемата любовна история между Марко и Неда някак си е избутана на заден план, за сметка на екшъна.
Щеше ми се книгата да си остане фокусирана върху историята, тия порно елементи в последните глави бяха мега дразнещи и не допринасяха с абсолютно нищо за историята. Много зле.
Толкова ме грабна историята, че веднага след като свърших първата книга, започнах втората. Започва с ударно хвърляне в историята, непредвидим обрат и развитие на действията. Много ми хареса как се разгърна историята, все повече опознаваш персонажите, разбираш ги и колкото и да те дразнят действията им на моменти, разбираш защо постъват по определен начин.
На моменти беше малко като розов роман, но не беше прекалено или дразнещо.
Прочитът на Яна Кузова, отново е просто блестящ! Много добре пресъздава емоциите на персонажите.