През 1965 година един сборник с разкази до такава степен обърква литературната критика в България, че никой не може да прецени какво представлява той. Заради него Йордан Радичков е нападан, хулен, но и възхваляван.
Десетилетия по-късно "Свирепо настроение" все още носи мистерията в себе си.
Определян като сборникът, който взриви българската литература, "новаторска и необикновена", книга, която променя завинаги нашата литература, "Свирепо настроение" е може би една от най-емблематичните книги на Йордан Радичков.
Много я посочват като най-важната за неговото творчество и именно онази, която дава заявката на автора за едно ново литературно присъствие.
В "Свирепо настроение" се появяват първият вариант на пиесата "Януари", вечната история "Лебеди мои", мистичният "Верблюд" и едно от най-устойчивите словосъчетания в съвременния български език "Мамка му и прасе!"
Yordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Едно е сигурно, когато казвам вече: “мамка му и прасе” ще бъда спокойна, че не ругая. Аз просто цитирам израз от разказ на Йордан Радичков. Всичко излезнало от устата ми е литературно издържано да си знаете 😆
"Докато се разхождаше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца, курника на кравата, оградата и тиквите, нависели по нея. Те бяха кръгли и жълти. Тогава ѝ се стори, че целият този свят наоколо е покрит с тишина, че тя дори се стича по оградата, уголемява се и ей сега ще почне да се търкаля към нея, за да я смачка. Тази тишина бе кръгла и жълта като тиква.
Патицата клекна от изненада, а от кошарата излезе една крава, изпотъпка килима на тревата и отиде при оградата, за да почеше кожата си. И както си се чешеше и стържеше, тя протегна глава и почна да яде кръглата тишина. Тишината хрущеше под здравите зъби на кравата и кой знае колко щеше да продължи това, ако от къщи не бе излязъл стопанинът и не бе набил животното."
Трудно се намират думи за Радичков. Не харесвам израза "задължителна книга", но ако изобщо има такива, тази е една от първите.
Добре е съчетан битовият живот на хората по онова време с хумористичния характер на разказите- книга, която върви бързо, а разказаното те пренася в едно отминало време, кара те да се чувстваш все едно си част от него и да се наслаждаваш на простичкия живот, който е бил воден.
Пристъпих с големи очаквания към тази книга, но те някак си не останаха удовлетворени. Определено ми допадна Радичковото писане и странността му. Изненадан съм силно, че е имало такъв писател в България във време, враждебно на този тип изкуство и стил. До голяма степен, обаче, разказите му останаха много неми за мен.
"Той бе сигурен, че точно така е било всичко, защото си го е помислил, или пък си го е пожелал. Човек какви ли не работи си помисля между въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава!"
Една от най-големите грешки на българското образование по литература е, че по някаква причина Йордан Радичков се представя като едва ли не автор на детски развлекателни истории и книжки.
Развлекателен сборникът "Свирепо настроение" наистина е, но в никакъв случай не е детски. Под на пръв поглед лековатия стил и подход прозират мъдрост (малко тъжна) и осъзнаване, че всичко има своето място (малко весело). Чете се бързо и лесно, но се помни дълго.
Най-ранният пример за автентичен магически реализъм в Българската литература. Съчетава фантастичния елемент на Гоголовите повести, абсурдните обстоятелства около персонажите, характерни за творчеството на Кафка, както и липсата на сюжет, развръзка и кулминация, която е водеща при Бекет - всичко това на фона на родният бит и ежедневие от средата на 60-те години. Разказите в сборника са и първообраз на най-успешната и разпознаваема Радичкова пиеса, “Суматоха”.
Свирепо Настроение – Йордан Радичков 1965 година. Тогава за пръв път от печат излиза сборника с разкази ,,Свирепо настроение“. Това обаче предизвикало смут сред литературните критици в България – като самите те не знаели какво представлява той. Докато четем сборника на Йордан Радичков – Свирепо настроение ще усетим иронията с която автора е написал разказите. Разказите в сборника ,,Свирепо настроение“ нямат сюжети. В тях можем да прочетем различни абсурдни истории, небивалици,с цел да се погледне надъбоко в душата на човека. При разказите на Радичков се забелзва една особеност на изказа, тази особеност е и при начина му на писане, в писмото което Радичков пише има монологичност която се забелязва в словото с което пише своите истории. Разказът в който Радичков разказва за този някой който си е загубил прасето на отиване и връщане от града и още как го е търсил и как го е намерил. Тази история въвежда читателите във време което няма край. Участниците в нея изживяват нирвана за която само те разбират какво е тя. В края на разказа ,,Свирепо настроение” прасето е опоетизирано. Героите в сборника са много и са различни – от мистични същества, до скандинавци , които са се изгубили в едно българско село , една патица, лисица, която се се прави че е умряла, прасета които са се загубили, познатият на читателската аудтория - Гоца Герасков и много други герои от света на Йордан Радичков за които можем да прочетем. Сборникът на Йордан Радичков е разделен на две части - Верблюд и Студено като двете части на сборника са по 11 разказа. Сред разказите са ,,Студено“ , ,, До небето и назад“ ,,Черказката манастирска свинарница“ ,,Париж има почивен ден“ и много други.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Тази книга, макар и смятана за значима част от българската литература, за мен беше истинско разочарование. Стилът на Радичков е безспорно своеобразен – метафоричен, фрагментарен и наситен със символика – но именно това я направи трудна и неприятна за четене. Вместо да се потопя в света на героите и техните преживявания, се изгубих в лабиринт от думи, които ми се сториха хаотични и без посока.
Атмосферата, която би трябвало да бъде магична и многопластова, за мен остана неразбираема и студена. Историите не ме ангажираха емоционално, а сюжетът – ако изобщо може да се говори за такъв – се разпадаше на отделни епизоди без ясно ядро. Вместо богатство открих претенциозност и усещане за самоцелна сложност.
В обобщение: Произведение, което може да се хареса на почитатели на експерименталната проза, но за мен беше мъчително и безсмислено четиво. Една от най-трудните и разочароващи книги, които съм челa. 1/5.
Не мога да повярвам, че съществува автор като Радичков. Завинаги ще съм изумена от начина, по който пише, от начина, по който си играе с думите, образите и фигурите в българския живот, фолклор и битие. Изключителен талант и рядкост в българската литература.
харесаха ми първите и последния - едноименния. но има доста, които не са остарели добре. селското се е отдалечило от града, фарсът твърде често е произволен, а хрумките понякога не "говорят" добре една с друга.