What do you think?
Rate this book
Не може да бъде
Първата мисъл на първия атом, който е намерил форма за проявление, среда за материализация, земя за джиткане и гравитация за закачане, е била „Не може да бъде". Това, че самата тя вече е факт, доказва, че Вселената е безкрайна, Мила и малко относително.
Дръжте сега тази книга с ясното съзнание, че е първата мисъл на първия атом, който е избрал за проявление русалка връз еднорог с касетофон на рамо, и се оправяйте, защото четете само уводо в безкрайността на онова, което е изпратено, върнало се е и следва...
С две думи: „Бог има и друга фирма".
Мария Силвестър
Дръжте сега тази книга с ясното съзнание, че е първата мисъл на първия атом, който е избрал за проявление русалка връз еднорог с касетофон на рамо, и се оправяйте, защото четете само уводо в безкрайността на онова, което е изпратено, върнало се е и следва...
С две думи: „Бог има и друга фирма".
Мария Силвестър
99 pages, Paperback
Published January 1, 2018
2 people are currently reading
36 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
December 30, 2018
Да наречеш тази книга нестандартна би било просто подценяване на думата, човека, идеята, които стоят зад пухава русалка върху леко друсан еднорог, гушнала прелестна котана в една ръка, и осемдесетарски касетофон в друга, търчаща сред нещо средно между облак и плаж. По принцип съм почитател на красивите корици, а тази не е точно такава, но е някак реалистично и отговорно подготвяща те за мешавицата от невероятности, очакваща те в иначе тъничкото книжле в ръцете ви. Тъничко, но идеално балансирано като хищническа кама, подострена в най-тъмните дълбини на самоиронията и сарказма.
Мила е един особен образ, който ако беше на подходящата възраст в онези мрачни времена на култовия Егоист, щеше да им пише едиториала, бичес. Или както там се обръщат младите, разтропани девойки една към друга, докато си споделят истории за зверски напивания, екзотични сексуални преживявания на три континента или близки до полудяването срещи с плеяда от весели субстанции. Мила обича кафе, вино, храна, секс, живот, партита, въпреки че е оперна певица, което както знаем е много, много лошо нещо в страната на леопардовите клинчета и трите кила цици на глава от населението. Когато Мила дава интервюта на средно напреднали в интелектуалната сфера псевдо журналистки, тя винаги говори нежно и внимателно със ощетените откъм мозъчен багаж, и то с добре прикрито повдигнати в омерзение вежди, водейки разговора към достатъчно леки за предъвкване теми, които да я представят за човешко същество с леки класически отклонения към елитарността. Което си е почти общоприето като хубаво нещо, нали.
И въпреки, че Мила не харесва мусаката и хората, които не харесват Хари Потър – е, хайде де, това трябваше да са книгите на Хърмаяни Грейнджър, и всяко момиче го знае във феминистичното ядро на душата си; аз харесвам много книгата ѝ и историите, вдъхновени от живия живот на простотията, селянията и чалгията, твърдо завладели България, скоро и други места. Героите са откачени и преувеличени, но каращи те да квичиш от зле потиснат хилеж в градския транспорт с техните приключения по света и у нас. Миски, богаташки щерки, учени от БАН, херцогини, международни полови спринтьори, влюбени алтер егота, пътешественички и туристки, музиканти, киселозелеви бизнесмени – плодове, деца, извращения на живота със всичките му странични ефекти. Но дори и най-тъжната история, поднесена с брилятно чувство за хумор и перфектен ритъм на думите, плюс тъй рядко срещания усет за това колко е достатъчно и кога трябва да се сложи точката на даден текст, става бързо любимо четиво, към което изпитваш почти болезнена нужда да споделяш, разказваш, разпространяваш сред приятели и непознати, „щото, пичове, нали, таз Мила много яка мацка се оказа, бе“.
Искаме още, още, бис, бис ! Не е като да няма материал, мат’ряла винаги ще е достатъчно лош, за да бъде тъжно осмян, но рядко се получава по толкова забавен начин. Пишете, пишете, моля ви Мила, но не от Марс, нито от Венера, а да се надяваме от някое хубаво място по света, където и леопардовите клинчета, и силиконовите цици ще са принципно по-малко. Пък ние, скромните, полузадушени от силиконова реалност ще четем и мечтаем за италианско кафе, френско вино и британски акцент. Пак е нещо.
Мила е един особен образ, който ако беше на подходящата възраст в онези мрачни времена на култовия Егоист, щеше да им пише едиториала, бичес. Или както там се обръщат младите, разтропани девойки една към друга, докато си споделят истории за зверски напивания, екзотични сексуални преживявания на три континента или близки до полудяването срещи с плеяда от весели субстанции. Мила обича кафе, вино, храна, секс, живот, партита, въпреки че е оперна певица, което както знаем е много, много лошо нещо в страната на леопардовите клинчета и трите кила цици на глава от населението. Когато Мила дава интервюта на средно напреднали в интелектуалната сфера псевдо журналистки, тя винаги говори нежно и внимателно със ощетените откъм мозъчен багаж, и то с добре прикрито повдигнати в омерзение вежди, водейки разговора към достатъчно леки за предъвкване теми, които да я представят за човешко същество с леки класически отклонения към елитарността. Което си е почти общоприето като хубаво нещо, нали.
И въпреки, че Мила не харесва мусаката и хората, които не харесват Хари Потър – е, хайде де, това трябваше да са книгите на Хърмаяни Грейнджър, и всяко момиче го знае във феминистичното ядро на душата си; аз харесвам много книгата ѝ и историите, вдъхновени от живия живот на простотията, селянията и чалгията, твърдо завладели България, скоро и други места. Героите са откачени и преувеличени, но каращи те да квичиш от зле потиснат хилеж в градския транспорт с техните приключения по света и у нас. Миски, богаташки щерки, учени от БАН, херцогини, международни полови спринтьори, влюбени алтер егота, пътешественички и туристки, музиканти, киселозелеви бизнесмени – плодове, деца, извращения на живота със всичките му странични ефекти. Но дори и най-тъжната история, поднесена с брилятно чувство за хумор и перфектен ритъм на думите, плюс тъй рядко срещания усет за това колко е достатъчно и кога трябва да се сложи точката на даден текст, става бързо любимо четиво, към което изпитваш почти болезнена нужда да споделяш, разказваш, разпространяваш сред приятели и непознати, „щото, пичове, нали, таз Мила много яка мацка се оказа, бе“.
Искаме още, още, бис, бис ! Не е като да няма материал, мат’ряла винаги ще е достатъчно лош, за да бъде тъжно осмян, но рядко се получава по толкова забавен начин. Пишете, пишете, моля ви Мила, но не от Марс, нито от Венера, а да се надяваме от някое хубаво място по света, където и леопардовите клинчета, и силиконовите цици ще са принципно по-малко. Пък ние, скромните, полузадушени от силиконова реалност ще четем и мечтаем за италианско кафе, френско вино и британски акцент. Пак е нещо.
December 6, 2023
'Начииии, тая книга трябва да бъде предлагана от всеки психолог на пациентите му, като нещо което ще им спести бърнаута или да експлодират, като вербална бомба, по време на разговор с пореден клиент-идиот. Подчертавам последното. Това нищо и никакво книжле, съдържа в себе си всичко необходимо за опазване психическото здраве на всеки средностатистически човек, бачкащ в сферата на услугите. Нобелова награда за мир заслужава. От септември насам, откак рубенсовият тип русалка пропътува 3000+км., за да достигне до мен, е спасила повече животи от кой да е Грийнпийс активист. Вече не броя до десет преди да избухна псувайки на някакъв си източноевропейски език, включвайки думата к***а нееднократно в изреченията за заблуда на противника (нека си мислят, че съм "злобно" поляче). Не! Просто отварям произволен разказ и чета. Това е направо валидол за интелигентни хора. Амин!
September 14, 2025
"Моцарт, Белград" е Костурица на хартия!
Супер свежа книга, браво на Мила Михова за всички скрити и разкрити таланти!
Супер свежа книга, браво на Мила Михова за всички скрити и разкрити таланти!
December 30, 2021
Здравейте!
Нека си поговорим за книгата "Не може да бъде", от талантливата Мила Михова.
Като интересен факт искам са посоча, че точно преди да излезе "Не може да бъде" кацнах на летището в Бергамо. Казвам го заради едно много, даже прекалено, цветущо описание на Мила в разказа "Българският гейт" където описва поведението на колоритна нашенка разговаряща по skype. Мила родна картинка. Преживях подобно нещо, но с репликата "я ла сам на личишчиту лаа".
Мила е изключително интелигентен човек. Точно за това и текстовете й са написани интелигентно. Хуморът в 19те разказа е на много високо ниво(изненадани?).
Бих казал, че хора които са свикнали с кръчмарските изцепки няма да възприемат написаното както трябва и най-вероятно ще се засегнат. Имам предвид, че с тези текстове Мила бърка на дълбоко в раните на съвременното ни общество. Засяга болни теми като нереалните амбиции, безсмислените конкурси за красота, и още и още, които е безсмислено да изброявам просто като думи, по-добре е да прочетете кратките истории и щемразберете за какво говоря. За някои(или всички поправете ме) разкази Мила е вдъхновена от личния си живот и преживявания, тя е професионална оперна певица. Именно тези хумористични текстове правят на пух и прах клишето, че оперните изпълнители са скучни и консервативни. В този ред на мисли можем да кажем, че тя посланик на класическата музика сред по-младите хора.
Ако сте готови са се подложите доброволно на болки в стомаха от смях, "Не може да бъде" ще ви хареса. Ако обаче сте ваксинирани против хумор, а не Корона вирус, книгата може да остави горчив вкус в устата ви, тъй като ще се окаже, че засяга пряко ценности които се отнасят за вас. Шантава работа, нали. А като добавим и обложката на Деси Баева нещата направо излизат от контрол!
За финал искам да добавя, че нещата за които пише Мила Михова са сериозно, просто ни ги поднася по забавен и дори малко нелеп начин, което ги прави достъпни за всички.
Приятно четене!
Нека си поговорим за книгата "Не може да бъде", от талантливата Мила Михова.
Като интересен факт искам са посоча, че точно преди да излезе "Не може да бъде" кацнах на летището в Бергамо. Казвам го заради едно много, даже прекалено, цветущо описание на Мила в разказа "Българският гейт" където описва поведението на колоритна нашенка разговаряща по skype. Мила родна картинка. Преживях подобно нещо, но с репликата "я ла сам на личишчиту лаа".
Мила е изключително интелигентен човек. Точно за това и текстовете й са написани интелигентно. Хуморът в 19те разказа е на много високо ниво(изненадани?).
Бих казал, че хора които са свикнали с кръчмарските изцепки няма да възприемат написаното както трябва и най-вероятно ще се засегнат. Имам предвид, че с тези текстове Мила бърка на дълбоко в раните на съвременното ни общество. Засяга болни теми като нереалните амбиции, безсмислените конкурси за красота, и още и още, които е безсмислено да изброявам просто като думи, по-добре е да прочетете кратките истории и щемразберете за какво говоря. За някои(или всички поправете ме) разкази Мила е вдъхновена от личния си живот и преживявания, тя е професионална оперна певица. Именно тези хумористични текстове правят на пух и прах клишето, че оперните изпълнители са скучни и консервативни. В този ред на мисли можем да кажем, че тя посланик на класическата музика сред по-младите хора.
Ако сте готови са се подложите доброволно на болки в стомаха от смях, "Не може да бъде" ще ви хареса. Ако обаче сте ваксинирани против хумор, а не Корона вирус, книгата може да остави горчив вкус в устата ви, тъй като ще се окаже, че засяга пряко ценности които се отнасят за вас. Шантава работа, нали. А като добавим и обложката на Деси Баева нещата направо излизат от контрол!
За финал искам да добавя, че нещата за които пише Мила Михова са сериозно, просто ни ги поднася по забавен и дори малко нелеп начин, което ги прави достъпни за всички.
Приятно четене!
June 3, 2024
Прочетох книгата изцяло по пейки и ако сте видели жена, полюшваща с крак бебешка количка, докато се залива от смях с книга в ръка - да, аз бях. Не съм сигурна, че има жена с по-широка обща култура от Мила Михова. И" широка" е меко казано, нали... На моменти гугълвах различни неща, за да успея да разбера сравнението максимално добре. Много е добра тази жена в писането на хумористични разкази! Винаги е удоволствие да я чете човек. Препоръчвам за моментите, в които просто искате да ви е весело. А и миналогодишната мис Българско черноморие е от Крапец, няма как да не дам пет звезди.
August 2, 2021
Много харесвам хумора на Мила Михова и умението ѝ да вмъква ирония в злободневни теми и да създава истински авантюри с простовати на пръв поглед герои. Това е точно типът хумор, който ме забавлява истински.
Донякъде се учудвам, че има хора, на които не им допада (предвид оценките преди мен), но явно не всеки харесва такъв тип сюрреалистичен хумор с еротични елементи, иронизиращ на места българската действителност.
Донякъде се учудвам, че има хора, на които не им допада (предвид оценките преди мен), но явно не всеки харесва такъв тип сюрреалистичен хумор с еротични елементи, иронизиращ на места българската действителност.
September 8, 2025
Мила президент!
Displaying 1 - 7 of 7 reviews