Мъртво вълнение - мълчаливи и трагични подводни колебания на селянина, изправен между две епохи и неприемащ разрухата на устойчивия и стар улегнал бит, с който си отиват и част от наследените добродетели. Роман със суров реализъм, доразвиващ с нов поглед към конкретни събития етичните проблеми на най-старата българска традиция.
Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.
Завършва гимназия в Добрич, 1942. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там поработва на няколко места. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.
Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.
Мъртвото вълнение на завзелите със жестокост, сила и измама властта в България болшевики бързо срива реда отколешен и унищожава родното село. Такова е то и днес - запустяло, без живец и перспективи.
Тази книга е писана доста преди романа "Хайка за вълци" и трябва да се прочете преди него. Авторът е много по-внимателен и обран, не е искал да рискува, но все пак определено е пожелал да извади на яве част от това мътно и мръсно време.
Мисля, че повече български читатели трябва да обърнат внимание на този роман!
Чудех се с какво точно ме впечатли "Мъртво вълнение" и колко звезди да дам на книгата в Goodreads. За пръв път чета роман, посветен на едно от най-тъжните събития в българската история - насилственото коопериране на селското стопанство. Верен на себе си, Ивайло Петров не дава оценки и морални присъди, а просто разказва откровено за с. Осеново и неговите хора. Изправени пред предизвикателството да запазят стария си начин на живот и общуването си с най-ценното им - земята или завинаги да прекъснат пъпната си връв с нея. Погледнат от този ъгъл, романът не е концентриран само върху колективизацията, а представлява една истинска семейна сага. Един умело поднесен повод за размисъл за всичко онова, което кара хората да страдат, да обичат, да се борят и да търсят щастието и истината, които не винаги вървят ръка за ръка. Много често те се разделят, правейки своя избор дали да останат в село при корените си или да избягат в града в търсене на нов живот. Едно наистина мъртво вълнение, в което попадат толкова много мечти, надежди и съдби.
Това е страхотна книга. Задължително четиво за всеки един човек, разкрива едно от най-големите зверства на престъпния комунистически режим - отнемането на имотите и насилственото вкарване в ТКЗС
Давам и 4 звезди единствено и само затова, че темата е същата като в "Хайка за вълци" и това леко ме смути, очаквах нещо по-друго. Иначе книгата е прекрасна.
Изключително силен роман, който оставя дълбок емоционален и интелектуален отпечатък. Ивайло Петров успява с майсторство да улови социалната и моралната драма на българското село, без да изпада в клишета или сантименталност.
Романът е брутално откровен, многопластов и психологически наситен. Персонажите са живи, сложни и често противоречиви, а езикът – богат, изразителен и пълен с нюанси. Това е литература, която не те гали, а те предизвиква.
"Мъртво вълнение" не просто разказва история – то анализира епоха, хора и ценности, поставяйки трудни въпроси без лесни отговори. Това е роман, към който човек се връща неведнъж.
В обобщение: Мощна, автентична и разтърсваща творба. Един от върховете на българската литература. 5/5.