Мир вам

by Емилия Дворянова

Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България".

- Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо…

Този роман започва като антиутопия – земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата... Трябва ли да повярваме, че това е антиутопия?

Езикът на романа е изтъкан от псалмическа образност. Знаци и смисли на старозаветната древност надничат почти от всеки ред и ни подканят да поемем със сетивата си чувствеността на Давидовото слово.

Възможно ли е да покълне отново животът на света, като добие смисъл от Думите на Книгата?

248 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Емилия Дворянова завършва пиано в СМУ "Л. Пипков", след което следва философия в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по философия. Директор на програмата "Езикова култура и академично есе" в НБУ. Чете курсове по Естетическата същност на християнството, Творческо писане, Разказът - кратки повествователни форми, Романът - история и техника на създаване, Словото и неговите изкуства. Автор е на монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и на романите "Къщата" (1993) и "Passion или смъртта на Алиса" (роман-фуга, 1995), получил специална награда за роман през 1996 г. и публикуван във Франция (Federop, 2006). През 1998 г. публикува "La Velata" (новела) в общо издание с "Тялото, разковаване" на Милена Кирова. Романът "Госпожа Г." излиза през 2001 г. През 2005 издава "Passion или смъртта на Алиса и La Velata", през 2006 г. – „Земните градини на Богородица”, през 2008 г. - „Концерт за изречение”.

Reviews

[christine ♡ · Rating 1 out of 5]

it was THAT bad. such a waste of time. absolutely pointless and meaningless.

[Katya Piccione · Rating 5 out of 5]

Любимата ми книга на авторката. Много нежна. Струва ми се, че е вдъхновена от „Момо” на Михаел Енде (само леко по отношение на Мо, не стилистично или сюжетно). Както „При входа на морето” е вдъхновена от Томас Ман. Но вдъхновение не значи по никакъв начин зависимост. Защото стилът и въображението на Емилия Дворянова са неповторими. Не само бих я препоръчала, ами я и препоръчвам (моят екземпляр пак не е при мен). Но да, ако духовното измерение ви е чуждо, няма да я разберете.