L'Io e i meccanismi di difesa

by Anna Freud, Laura Zeller Tolentino (Translator)

Si tratta di una delle opere basilari della letteratura psicoanalitica e della psicologia in genere. In questo testo Anna Freud getta le basi dello studio dell'Io che, alla luce delle acquisizioni rivoluzionarie fornite dalle conoscenze dell'inconscio, acquista nuove inaspettate possibilità di comprensione. L'esposizione è di una chiarezza e di un rigore scientifico eccezionali. Alcuni importanti meccanismi di difesa della psiche, la negazione, la limitazione delle funzioni dell'Io, l'identificazione con l'aggressore, l'altruismo reattivo, sono colti nella loro dinamica intrapsichica e nelle loro manifestazioni durante la cura psicoanalitica e nel transfert. Titolo originale: The Ego and The Mechanisms of Defence (1961).

Genres: Psychology, Psychoanalysis, Nonfiction, Philosophy, Psychiatry, Self Help, Reference

182 pages, Paperback

First published January 1, 1936

About the author

Noted Austrian-British psychoanalyst Anna Freud applied to child therapy.

Anna Freud, the sixth and last of Sigmund Freud and Martha Freud, followed the path of her father and contributed to the new field. Compared to her father, Freud's work emphasized the importance of the ego, and its ability to be trained socially.

Source: http://en.wikipedia.org/wiki/Anna_Freud

Reviews

[Nataliya Yaneva · Rating 4 out of 5]

Влечението ми към психологията, признавам, е напълно дилетантско и спорадично попълвам огромните липси на познание с неметодичния плам на любител алхимик, който завеяно смесва съдържанието на колби и с трепет очаква взрив всеки път. Може да се каже, че компетентността ми в областта на науката за душата е колаж от доста разнопосочни изрезки, а осведомеността ми за работата на основоположника на психоанализата Зигмунд Фройд спокойно се побира в орехова черупка. Въпреки тези неособено ласкаещи ме откровения, ще се опитам да поразсъждавам върху защитните механизми на егото.

Трудът на Ана Фройд използва за основа триделния структурен модел на човешката психика, предложен от Зигмунд Фройд. В него инстинктивното (ид, то) съдържа желанията, нагоните и импулсите и се противопоставя на егото (аз-а), което своя страна се опитва да обуздае порива за моментално удовлетворение на ид и да намери реалистични начини за задоволяване на нуждите. Суперегото (свръхаз-а) пък носи информация за социално приемливото поведение на индивида и тормози егото да се придържа към него. За да се усложнят максимално нещата, суперегото всъщност използва за модел суперегото на родителите, т.е. тяхната перфектна представа за конформизъм с порядките на обществото. Всички знаем, разбира се, че родителите никога не действат в пълен унисон с това, на което се опитват да ни научат.

Ана Фройд за пръв път каталогизира защитните механизми на егото, използвани в трудовете на небезизвестния ѝ баща. Аз-ът прилага различни защитни механизми през живота на човек, като целта им е избягването на тревожност, стрес и чувство за вина, породени от външни и вътрешни стимули. Егото например влиза в ролята на медиатор между инстинктивните пориви на ид и нравствения компас, който свръхаз-ът изисква непрекъснато да следваме. Ана Фройд в книгата си заявява, че в моментите, в които ид не се стреми към задоволяване на конкретни нужди и не се създава това напрежение между трите елемента, егото трудно може да бъде наблюдавано и анализирано.

Книгата на Ана Фройд разглежда накратко няколко вида защитни механизми и ситуациите, в отговор на които те се проявяват. Някои от тях са доста познати, като потискането на желания и стремежи, които се разглеждат като неприемливи от обществото. Регресията е интересен механизъм, при който в стресова или конфликтна ситуация психически се връщаме към по-ранен етап на развитие, когато сме се чувствали сигурни. Казано на по-простичък език, това са моментите, в които реагираме като деца, когато обстановката ни идва в повече. Сигурна съм, че всеки ще познае себе си в един или друг момент. Интересна ми беше сублимацията, при която тревожността и неприемливите нагони се канализират в творческа дейност или амбиция. Не знаех също така, че и алтруизмът е защитен механизъм – грижата за другите носи удовлетворение поради невъзможност за постигане на лично такова в някакъв аспект.

Като отявлен последовател на баща си, Ана Фройд е попрекалила, мисля, с позоваването върху завистта към пениса като съществен етап в психологическото развитие на жената. Теорията е критикувана и то не само от феминистки и от съвременна гледна точка е леко смехотворно да се обяснява патологично психично поведение с това, че жените намират себе си за фундаментално дефектни поради липсата на пенис. Все пак самата Фройд в предговора към изданието от 1966 г. (30 години след първоначалното публикуване на „Егото и защитните механизми“) уточнява, че психоанализата се е развила немалко, но това няма как да бъде адекватно отразено в книгата без пълното ѝ ревизиране. Макар и не напълно актуален към днешно време обаче, смятам, че трудът на Ана Фройд може да хвърли още малко светлинка към психиката на всеки, който се реши да пристъпи към него.

[Behnam · Rating 3 out of 5]

ای‌کاش کتاب‌های مرتبط با روان‌شناسی رو افرادی که رشته‌شون مرتبط است، ترجمه کنند. و اگر افراد غیرمرتبط ترجمه می‌کنند حداقل در کنار لغت تخصصی ترجمه شده کلمه اصلی رو هم به زبان انگلیسی بنویسند.

[Deni · Rating 2 out of 5]

Финална оценка: 2,5⭐ Тия 180 страници ги усетих като 1800 🥴 Няма такова завоалирано и претенциозно писане просто. Само за да се тъпче на едно и също място през цялото време: за всичко е виновен Кастрационният и Едипов комплекс, а патологията на всички жени произтича от завистта им към мъжете за техния пенис.

Да, Ана определено е дъщеря на баща си.

През цялото време имах смътното усещане все едно чета реферат на студент, който е имал да каже нещо за 5 страници, но изискването е било за минимум 20.

А за купищата интернализирана мизогиния и daddy issues дори не искам да говоря. Но признавам ужасно забавна беше иронията в това Ана да говори за защитни механизми на Егото, докато от страниците блика омразата ѝ към жените, лелеенето ѝ по великия фалос, респективно гения на баща ѝ: 90% от цитираните научни трудове са на Фройд.

Колкото до полезността на текста: тя е нулева. Огромна част от твърденията вътре са оборени. Или доразвити до неузнаваемост. Призмата, през която е погледната темата е изключително тясна. Или откровено изкривена. Инструментите, които е ползвала за анализа тя самата казва в началото на книгата, че са частично или напълно неефективни. Някои твърдения бяха направо смехотворни, толкова бяха абсурдни. Примерите, които бяха дадени са неадекватни. Интерпретацията им е безумна. Препоръчвам вместо това просто човек да се разрови в интернет и да си набави актуална информация по темата. Тук такава няма да се намери. Не съм сигурна, че има някаква стойност и от чисто историческа гледна точка, просто за проследяване развитието на науката във времето. Освен като дълбоко успокоение и облекчение колко далеч сме стигнали от тоя елементарен примитивизъм на разсъждения. (И да успеем да хванем кои от тия тъпотии все още се въртят из общественото пространство като неоспорвани "факти".)

Като цяло си е чиста загуба на време.

И за финал оставам следния цитат тук:

"Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не си го разбрал достатъчно добре."

Албърт Айнщайн

[Sheziss · Rating 4 out of 5]

Muy bueno, aunque no especialmente accesible. He tenido que releer párrafos enteros para ir interiorizando los términos, y aún así, es difícil si no se tiene la opción de experiencia clínica. La mitología del psicoanálisis me resulta de un gran misterio pero, a medida que se va esclareciendo, se abren más preguntas y, sobre todo, acerca cómo reconocer dichos aspectos en una situación real... y qué hacer con ese conocimiento (la gran pregunta). Anna Freud tiene pinta de haber sido una tipa peculiar.

No puedo evitar acordarme de Lovecraft diciendo que el psicoanálisis es "simbolismo pueril". Y puede sonar así, desde cierto ángulo. Desde otros... no tanto.

[Mirjam · Rating 1 out of 5]

I started reading this book because of references to it in the work of George Vaillant. He build a masterful longitudinal study of the lives of students at Havard with defence mechanisms as a important part of the research. I couldn't wait to read the original work!
When reading this work of Anna Freud I just found it repulsive and there was nothing left of my enthousiasic anticipation.
My conclusion is that this book and I aren't build for each other.

[Viktoria · Rating 5 out of 5]

(Anna Freud): единственото дете на Зигмунд Фройд, което продължава професионалния му път – доста смело с този баща, не мислите ли – като кариерата й е свързана преди всичко с детската психоанализа, като е основател и на Детската терапевтична клиника Хампстед, която днес носи нейното име.

„Егото и защитните механизми“ на Ана Фройд се появява на български 51 години след ревизираното й издание (1966) и 81 години след първото й публикуване на немски. Това е професионална литература и искрено препоръчвам на тези, които им е любопитно да четат за психология да се ориентират към по-четими книги.

Книгата е класи��а. Тя разлежда основните защитни механизми и има описани показателни клинични картини и дават идеи за работа с децата и възрастните, в които те се превръщат. Защитните механизми се разглеждат достатъчно задълбочено и сериозно по време на лекционните курсове по психология и психотерапия, но е едно да четеш преразказ или Уикипедия, а друго – оригиналното произведение. Все пак ще припомня основата, а именно, че защитните механизми се използват несъзнатено от всеки човек с цел да се справи с тревожността, която му дават неприемливите за него мисли и чувства. Те са част от живота на всеки здрав човек и гарантират оцеляването в стресиращия ни свят. Само ако се използват непрекъснато стават патологични, т.е. водят до анормално поведение.
В книгата тя признава и труда на Вилхелм Райх и явленията, които той споменава и бележките му върху телесните проявления на защитите. „Телесните пози като вдървеност и ригидност, личните особености като например фиксирана усмивка, презрително, иронично и арогантно поведение – всички те са остатъци от много енергитични защитни процеси в миналото, които са се дисоциирали от първоначалните ситуации и са се развили в постоянни характерови черти – „бронирането на характера“. Споменавам Райх неслучайно, тъй като съм обучавана в телесна психотерапия и анализа на характера през тялото и неговите блокажи е нещо, което е значимо за мен.

С едно изречение? - На базата на редица примери и случаи от практиката, Ана Фройд показва механизмите, по които егото успява да осъществи защитата си от невъзможни или неблагоприятни ситуации.

[Moh. Nasiri · Rating 4 out of 5]

آنا فروید و مکانیزمهای دفاع روانی
یکی از جذابترین موضوعات روانشناسی “مکانیزم های دفاعی” هستند : اینکه فرد در برابر فشار و استرس یا آزار دیگران چه واکنشی نشان می دهد؟ آیا این واکنش سازنده است یا مخرب؟ نوع آن به چه عواملی بستگی دارد؟ بهترین واکنش دفاعی کدام است؟
ویدیویی درباره معرفی این کتاب از سری مدرسه زندگی تقدیم می گردد
https://persianschooloflife.com/%D8%A...

[Erin · Rating 4 out of 5]

Someone bought this for me at a bookshop in Amsterdam. :) It was such a great gift! Definitely occupied my time on trains.

[Gregor · Rating 5 out of 5]

My jaw dropped.

[Trevor · Rating 5 out of 5]

Timeless theory on defenses. Especially liked the child and adolescent chapters.

[Irini Gergianaki · Rating 5 out of 5]

Το "Εγώ και οι Μηχανισμοί Άμυνας" είναι από τα πρώτα έργα της Anna Freud, κόρης του Sigmond Freud. Εκδόθηκε για πρώτη φορά το 1963 στα Γερμανικά. Έκτοτε έχει μεταφραστεί σε πολλές γλώσσες και θεωρείται πλέον ένα κλασικό βιβλίο ψυχανάλυσης.

"Όταν ερμηνεύουμε τα όνειρα του ασθενή μας κι όταν ακούμε τους ελεύθερους συνειρμούς του, πρόκειται ουσιαστικά για την ίδια κατάσταση. Η ψυχική κατάσταση του ονειρευόμενου λίγο διαφέρει από την κατάσταση του ασθενή κατά τη διάρκεια της ανάλυσης. Όταν ο ασθενής υπακούει στο θεμελιώδη κανόνα της ανάλυσης, αναστέλλει εκούσια μερικές λειτουργίες του Εγώ. Στον ονειρευόμενο η αναστολή αυτή γίνεται κάτω από την επίδραση του ύπνου. Ο ασθενής εξάλλου ξαπλώνει αναπαυτικά στον αναλυτικό καναπέ ακριβώς για να μην έχει την ευχέρεια να ικανοποιήσει τις ενορμητικές του επιθυμίες με κάποια δραστηριότητα. Κατά τον ίδιο τρόπο στη διάρκεια του ύπνου το κινητικό σύστημα αδρανοποείται. Το αποτέλεσμα, άλλωστε της λογοκρισίας η μετατροπή δηλαδή της λανθάνουσας ονειρικής σκέψης σε έκδηλο ονειρικό περιεχόμενο-με τις διαστρεβλώσεις, συμπυκνώσεις, μεταθέσεις, αντιστροφές και παραλείψεις που συνεπάγεται-αντιστοιχεί στις διαστρεβλώσεις που υφίστανται οι συνειρμοί κάτω από την πίεσης κάποιας αντίστασης".

[Omar Adel · Rating 5 out of 5]

الكتاب بيتكلم عن الحيل الدفاعيه النفسيه اللى بيستخدمها الاطفال
وازاى انهم بيستخدموا الحيل دى علشان يعوضوا بيها ضعفهم واحتياجهم للإعتماد على الغير
زى مثلا الطفل الصغير لما يتألم من خلع احد اسنانه يقوم يلعب من اخته دور الطبيب ويخليها تمثل هى دور المريضه
يعنى زى ما ابوها سيجموند فرويد مرمط العواطف التقليديه النبيله وارجعها كلها لاسباب جنسيه وماديه حقيره جت بقى بنته انًا علشان تكمل علينا وتمرمط براءة الاطفال
منهم لله هم الاتنين

[P. · Rating 5 out of 5]

Ich finde Anna Freud viel einfacher zu lesen als ihren Vater. Sie kann gut erklären und es macht Spaß zu lesen, also soweit das für Fachliteratur über Psychoanalyse möglich ist. Abwehrvorgänge (Verdrängung und Co. KG) sind psychische Höchstleistungen, die "das Ich vor Einfällen aus dem Unbewussten schützen"… Angst spielt dabei eine große Rolle, wobei Anna Freud sehr genau zwischen verschiedenen Formen der Angst differenziert, was mir neu war, und trotzdem konnte ich ihr folgen. Nicht alle Aspekte der Trieblehre von Sigmund und Anna Freud sind state of the art, da schadet es nicht, ein bisschen Vorwissen zu haben. Würde aber trotzdem sagen, dass man das Buch relativ am Anfang seiner Psychoanalyse-Lesereise lesen kann, wenn man nicht komplett neu in der Psychodynamik ist. Bin mir sicher, dass ich es öfters lesen werde. 👍

[Tereza Vítková · Rating 4 out of 5]

Taková dobrá kuchařka pro psychoanalytiky. I přesto, že je knížka stará skoro 100 let, pořád aktuální a nadčasová. Určitě základní pilíř egopsychologie, oceňuju komplexní pohled na osobnost, na rozdíl třeba od Freudovy jednostranné perspektivy a přemíry zájmu o Id. Zajímavě propojuje jednotlivé mechanismy se vznikem konkrétních neuroz a hysterií. Speciální pozornost věnuje vytěsnění jakožto nejúčinnější a nejnebezpečnější metodě obrany. Adekvátní ilustrace na kazuistikách z klinické praxe. Sama jsem toho od AF moc nečetla, a je to škoda, myslím, že jí není věnováno tolik pozornosti, kolik by si zasloužila. Kdyby mě víc zajímala psychoanalýza, tak by dávno byla v knihovničce na výsluní. Ale teda místy poměrně nestravitelný text bez předchozí znalosti psychoanalytické terminologie a toho, jak to podle rodiny Freudových v hlavě chodí

[Yalın · Rating 4 out of 5]

Anna Freud, Sigmund Freud’un en küçük çocuğu. Babasının izinde bir psikanalist oluyor. Özellikle ben ve çocuk psikolojisi üzerine değerli çalışmalar yapıyor.

Anna hakkında şöyle bir anekdot aktarayım. Nazilerin Polonya’ya 1939’da girmeleri ve İkinci Dünya Savaşı’nın başlaması öncesinde Avrupa Yahudileri diken üstündedir. Birçok değerli bilim insanının yanısıra, Viyana’da bulunan Sigmund Freud da tehdit altındadır. Bir gün Naziler Freud’un evini basarlar ve gözdağı verirler. Anna, babasına ne yapacaklarını, kendilerini nasıl bir sona hazırlamaları gerektiğini sorar. Onlar da bizim intihar etmemizi istiyor, der baba Freud, Anna’ya. “Onlara bu fırsatı vermeyelim.” Bir süre sonra, uluslararası söz sahibi dostlarının desteğiyle Freud ve ailesi Londra’ya kaçar. Baba Freud 1939’da vefat eder. Kızı Anna ise 1980lere kadar yıllar boyu psikanalize katkı vermeye devam eder.

Bu kitapta Anna Freud’dan çocuk psikanalizi ve savunma mekanizmalarımız üzerine çok değerli bilgiler öğrendim. Bu kitabı adeta “çalıştım”. Yıllardır yaptığım baba Freud okumaları olmasa Anna Freud’un terminolojisi ağır gelebilirdi; nitekim kitaptaki tüm (yeni) kavramlara belki hakim olamamışımdır. Yine de, Ödipal evre sonrası çocuk bilinçaltında yaşanan fırtınalar hakkında okuduklarım, sadece bir yetişkin olarak çocuk psikolojisi üzerine beni donatmakla kalmadı, kendi çocukluğumla ilgili geri dönüşlü bir yolculuğa çıkardı. Psikanaliz okuyucusu herkese bu kitabı öneriyorum; kendinizi koltuğa bırakın ve çocukluğunuzu Anna’ya anlatın.

[Ali · Rating 3 out of 5]

کتاب از یه جایی به بعد سنگین میشه و بدون آشنایی با مباحث روانکاوی و اصطلاحاتش دنبال کردن بحث سخت میشه. مدعای کتاب این هست که در روانکاوی سنتی موضوع تحقیق بیشتر «او» بوده و «من» مورد بی‌اعتنایی قرار گرفته ولی فهم من از راه فهم مکانیسم‌های دفاعی‌ای که علیه او استفاده می‌کنه به ما کمک می‌کنه تا بیماری‌های روانی رو بهتر تشخیص و مداوا کنیم. علت این موضوع هم رابطه‌ی یکتایی هست که به نظر نویسنده بین مکانیسم‌های دفاعی برقرار هست. به عبارت دیگه شما کافیه مکانیسم دفاعی رو شناسایی کنی تا بیماری عصبی مربوط بهش هم مشخص بشه.
دید کتاب بسیار نزدیک به روانکاوی سنتی هست و توش همه چیز به غرایز جنسی فرو کاسته میشه. این دید شاید تو اون دوران تجلی پررنگتری داشته بوده باشه ولی الزاما قابل تعمی�� به همه‌ی دوران‌ها و جوامع رو نداره.
سوالاتی که کتاب مطرح می‌کنه جالب هستن ولی با توجه به ضعف ویراست کتاب و سنگین بودنش خوندنش رو الزاما توصیه نمی‌کنم

[Arash Farzaneh · Rating 5 out of 5]

I always enjoy reading Anna Freud as she is evidently not only knowledgeable about her discipline, but she also manages, contrary to her father, to express complex ideas in a clear, simple and straightforward manner. The Ego and the Mechanisms of Defense is an essential book elucidating and building upon her own contributions to ego psychology; here she puts psychoanalytic theory into the context of the executive ego with elaborate defense mechanisms at their albeit unconscious disposal.

Since there is a marked shift of focus from the id to the ego, the defense mechanisms set up by the ego become of paramount importance to understand all the unconscious processes and choices at work. Ideally, we want the three parts of personality to work in perfect harmony, but it so happens that this is more often than not just wishful thinking.

Psychoanalyst Anna Freud gives us insight into processes of the infantile mind, which tries to assimilate different pressures from the id to form the gradually growing controlling figure of the ego. Then this barely established ego comes under the purvey of strong libidinal energies that are unleashed during the adolescent period, which can (at times) resemble a borderline state between neurosis and pathology.

Through this struggle and conflict, the ego may then take, for better or worse, a more fixed form and structure, which would become the basis and blueprint for personal identity. By reading this book, we will not only get a better understanding of ourselves and others but also learn about the growing pains vis-à-vis the personality and mind of younger children as well as gain insight into the broiling turmoil lurking and inherent in the age of adolescence.

Interestingly, our later projections, a common defense mechanism where we project our own fears and concerns onto others, are often based and stuck upon our infantile egos. As a result, these projections are often raw, undeveloped and blind to rhyme and reason; yet with awareness, we can learn to deal with them appropriately and successfully. Secondly, I also understood better that we need to have a lot of patience and empathy for those passing through adolescence, something that I will have to figure out up-close and personal in a handful of years when my son shall pass through that often dreaded and sometimes dreadful period of his life.

[Javier Villar · Rating 5 out of 5]

We do whatever it takes to keep ourselves unconscious. That's what the defense mechanisms are for. But to keep us unconscious from what? Well, the truth. And why? Because the truth hurts and scares. We want to remain unaware of the truth of the real source of suffering. We project it, we sublimate it, we deny it, we repress it, we rationalize it, whatever ...

These mechanisms are 'bread for today, hunger for tomorrow'. It does not prevent suffering but leaves it for another day. But that day sooner or later it must arrive and materialize tha suffering in some way. They do not work. They make us slaves of the negativity that is being accumulated.

The truth sets us free. That's the reality. The truth does not hurt; the lie hurts. It is necessary to remove layers of self-deception, be honest and stare at the eyes to that suffering. Thus, what the Freudian approach to psychoanalysis says is that in order to be cured, a greater understanding is needed that allows us to see it from another level. That level, I believe, is love, forgiveness and compassion. Or as the Buddha would say: 'to understand everything is to forgive everything'.

It is at a very high intellectual level but it is neither a comfortable nor an easy reading. Also, it seems destined for professionals.

[Berat Sadıç · Rating 2 out of 5]

Zar zor bitirdiğim bir kitap oldu. Az kalsın yarım bırakıyordum. Zaten şaibeli bir bilim olan psikiyatra karşı olan önyargılarım, ya Anna Freud'un dilinden, ya çevirmenden ya da bu bilime olan uzaklığımdan kaynaklı olarak daha da derinleşti. Bahsedilen her gözlem sonrasında, ee? dedim kendi kendime, tamam da ne yapmak gerekir? Maalesef birkaç örnek dışında, çocuklukta, ergenlikte gözlemlenen ve fizikötesine tepilmiş kavramlarla adlandırılan durumların hiçbirisi için ne yazarın ne de komple bu alanın önerdiği pratik bir çözüm yok. Sadece konuşma, bulgular, gözlemler, bir takım kompleksler, kıskançkıklar, hasetler, ruhötesi durumlar, bilinçaltı kuramlar mevcut. Bunların karakteri nasıl şekillendirdiği, ne yapmak gerektiği, kişinin sorunlarını çözmesinde nasıl bir işlevi olduğu, bu uzun seanslar sonucunda ne elde edileceği, problemin ne olduğu, çözümünün nasıl gerçekleşeceği konusunda birkaç spekülatif öneriden başka bir şey maalesef yok. Bu alanda kısıtlı bilgisi olan bir kişiye tavsiye edebileceğim bir kitap değil..

[Dana · Rating 5 out of 5]

I love this book! And I'm pretty certain I only understood a fraction fo what I read, or rather, understood it at shallow level in comparison to what it will mean to me as I re-read throughout the rest of my life, and as I come to learn more about psychology. This is definitely one of those gifts that keeps giving.

[Á. Morello · Rating 3 out of 5]

Interesting read, even for those who, like me, don't trust psychoanalysis completely, as it maintains some ancient forms which should be reconsidered. It is also useful for character development and analysis, as long as you apply it to your own set of characters and not someone else's.

[Sylvia · Rating 5 out of 5]

its amazing awesome hands up to anna for taking after her fathers talent

[Anna Simbuerger · Rating 3 out of 5]

Interessantes kleines Büchlein, in dem Anna Freud folgende 10 Abwehrmechanismen herausarbeitet: Verdrängung, Regression, Reaktionsbildung, Isolierung, Ungeschehenmachen, Projektion, Introjektion, Wendung gegen die eigene Person, Verkehrung ins Gegenteil und Sublimierung. An einigen Stellen nicht mehr aktuell (was von einem fast 100 Jahre alten Buch aber auch zu viel verlangt wäre) - z.B. wird vielen Symptomatiken noch Penisneid und Kastrationsangst zugrunde gelegt. Trotzdem aufschlussreiches Werk, wenn es geschichtlich richtig eingeordnet wird und die knapp 140 Seiten lassen sich flott lesen.

[Gultakin Guliyeva · Rating 4 out of 5]

Aylarla oxuduğum bir kitab:D Kitaba ilk türkcə başladım ki, bəlkə rahat ola. Amma gördüm ki, dili kifayət qədər çətindir. Sonra keçdim ingilis versiyasına və elə oxumağa başladım. İngilis versiyası türk versiyasından asan idi) Ümumiyyətlə, kitabı 20-30 faiz anladım desəm düz olar) Çünki bədii kitab deyil və psixologiya sahəsində baza biliklərim yoxdur.

Düzü, çətin də olsa, maraqlı bir kitab idi. Bəzi yerləri oxuduqca, təəccübləndim və bu buna görə imiş dedim. Bəlkə sizin də "eqo"nuz instinktiv meyillərinizə qarşı bu mexanizmlərdən birini ya da bir neçəsini işlədir. Psixologiya sahəsi ilə maraqlananlar üçün tövsiyə edərəm, amma tez və rahat oxuna biləcək bir kitab deyil)

[Musab Gündoğdu · Rating 4 out of 5]

Fazla teknik olması harici temiz kitap

[Liga ⋆✩ · Rating 2 out of 5]

Anna is her fathers daughter

[Anas Hawari · Rating 4 out of 5]

كنت أتوقع أرى سرداً تصنيفياً لآليات الدفاع واحدةً تلو الآخرى لكن الكاتبة كانت تتحدث عن علم نفس الأنا ومصادر القلق الذي يتشكل بها وما تقوم به الأنا للتعامل مع كل موقف وفي كل مرحلة مما جعل الكتاب شيقاً وصعباً بنفس الوقت.
لا أنصح من يريد أن يفهم الآليات الدفاعية للأنا أن يقرأ هذا الكتاب مبدأياً لأن هناك تعديلات حدثت على الآليات الدفاعية النفسية وفهمها بعد أنا فرويد
لا أنصح غير المختصين بقراءة هذا الكتاب عموماً لأنه صعب الفهم ، ولكن من يملك خلفية جيدة عن نظرية التحليل النفسي سيستطيع فهم أفكاره.
شخصياً ، عانيت في فهم بعض الأفكار أثناء قراءته ولكن فهمت معظمها.

[J.D. Steens · Rating 3 out of 5]

If one doesn’t get sucked into the weeds of psychoanalytic theory (in the interpretation, especially in relation to sex, of various psychic phenomena or in the insistence on orthodoxy), there is much to be said on behalf of its essentials.

First, the self, as with life itself, is connected to the world via a circuit of energy. When that energy comes up from the inside and meets with resistance, where does it go (energy being that which moves the self, again, as with all of life)?

Second, the id, one of the lodes of energetic activity, is filled with instinctive impulses that range from specific (e.g., sexual) to an overall assertion of the self’s interest.

Third, the ego, another lode of energetic activity, attempts to keep instinctive energies under control vis-a-vis the demands of the outside world as represented by the superego. The ego attempts to walk that narrow ridge that separates the self (id energy) from the self-as-group member (superego energy). In its defensive measures, Ms. Freud writes, the ego is successful when it establishes “the most harmonious relations possible between the id, the super-ego and the forces of the outside world.”

Fourth, in addition to defending itself against outside threats, physical pains and psychic pains as they emanate from the social environment (and repressed by the superego), the self (ego) defends itself against id impulses that threaten its relationship with the outside world. This is the subject matter for Ms. Freud’s book. “The defensive methods so far discovered by analysis all serve a single purpose,” she writes: “that of assisting the ego in its struggle with its instinctual life.”

Ms. Freud enumerates ten methods of defense, of which five seem to be central, at least now, decades later, as treatment options have evolved (1): Regression - a reversion to an earlier, safer, less demanding state; repression - a negatively regarded impulse is pushed back into the id, but comes out another way as “some substitute is found for it”; reaction formation - acting the opposite way (e.g. acting happy when feeling sad); projection - a negatively regarded unconscious urge is displaced into the outside world; and sublimation - the expression of an instinctual urge in a socially acceptable way (e.g. taking a walk rather than fighting).

Fifth, the two great instinctual forces are the needs of the id for gratification (the self in the best sense - intensity-quantity is the problem, not the quality in question, per se), and the fear-anxiety that this self will get itself into trouble vis-a-vis its need to be part of the group for its survival and wellbeing. The ego’s task is to find that balance point where it can be true to itself on the one hand while accommodating the demands of group life on the other.

Sixth, seen this way, negative energy (disequilibrium) that comes with various forms of defensive mechanisms doesn’t magically disappear. In a way, as in physics, there’s a conservation of energy thing going on here. The role of therapy is to bring these anxiety motive forces to the surface where they can be acknowledged for what they are and dealt with straight-up. Truth is the key to psychic health, unless of course, the underlying instinctive force is so strong that it has no motivation to do other-regarding behavior if such can be done without negative repercussions for the self.

In reading this, I saw no discussion of transference, which among other roles, could be important as a defense mechanism - for example, if one's anxiety is such, one might transfer its fear to a strong figure to provide the security that is needed.

Freud I think makes a correct characterization of empathy’s negative role when she writes of the adolescent: “His empathy into the mental processes of other people does not prevent him from displaying the most outrageous lack of consideration towards those nearest to him.” In other words, understanding another’s mindset does not equate to caring for that individual. Understanding and caring are, thus, different. This distinction between motive force and the intellectual capacity to regulate it is also made when she writes that “the storms of instinct or affect bore an inverse relation to the subject’s intellectual activity.” She uses sexual impulse to illustrate this point, but then concludes, generally, that “The more passionate his desire to fulfil his instinctual impulses, the less inclination has he as a rule to bring his intellect to bear on them and to examine their basis in reason.” I think extending this line of thought accords with Hume’s observation that passions rule reason - in the sense that motivation precedes and governs reason, and that reason can only regulate passion when motivated by a stronger passion.

The book is not easy to read. She is an uneven writer - not particularly systematic - but I think there is a lot of potency in what she puts forward.

(1) Other defense mechanisms that have moved to the front of therapeutic intervention are: Displacement - taking feelings out on others (e.g., negative feelings toward the boss are expressed onto the wife or children); denial - a negative feeling, Stoic-like, does not exist); suppression - consciously keeping unpleasant information from the conscious mind (versus repression, keeping such information away from the unconscious); intellectualization - processing stress via thought (explaining reasons for such); and rationalization (justifying one’s actions).

[Esteban · Rating 2 out of 5]

Una ampliación ordenada del campo.

[Dragomir Draganov · Rating 4 out of 5]

Проницателна книга. Ако не отдава толкова голямо внимание на почти безкритичното позоваване на идеите на Зигмунд Фройд, между двете корици на книгата човек може да открие много отговори за себе си.