Ще се присъединя към хвалебствения хор, защото, без да съм главен експерт в комикс-жанра, чисто интуитивно много, ама много харесах графичната новела на Титис. Историята не блести с кой знае каква оригиналност - частен детектив, обладаващ и демонична същност, разследва случаи в един от мегаполисите, заменили държавите в недалечното бъдеще. Изпълнението обаче е на ниво - свеж сценарий, разчупена разкадровка, качествени рисунки и цвят - всичко това, опаковано в луксозно книжно тяло, което чисто тактилно доставя удоволствие на читателя. А мирисът, мирисът на прясно мастило, когато забиеш нос между страниците... оф, отвлякох се - пет звезди, при това пълни!
Обожавам стила на Титис -за мен е от тези,възможно най-добрите особено за духа на историята в комикса. Като тотален фен на комиксите точно колкото на добрите книги,съм силно впечатлена от две “неща”-че българския комикс набира нови сили,и че показва такова ниво-Титис велик си,ей:)
Константин Витков направи притеснено и скромничко представяне на комикса си така, както по принцип се случва с онези автори, които още не са се взели за твърде велики и да не им пука от втренчилите се в тях тълпи. И предпочитам така, отколкото да слушам самозабравилите се брътвежи на някой (обикновено недотам признат) гений. По принцип се случва чат-пат да се издаде нещо комиксово и тук, но от километър си личи, че си е „нашенско“. С „Джак Еридън“ това изобщо не е така, артът е на много високо ниво и спокойно може да си съперничи с всичко от жанра, което се издава по белия свят в момента. Редовно чета излизащите в САЩ ,Европа и Китай комикси и по скромното ми мнение нарисуваното от Витков не само, че не е по-лошо, но и на места е много по-готино от това, което виждам в хитовите поредици от последните години.(Колкото и стиловете да са съвсем различни).
Историята на кратко - колкото и да не харесвам писанията и издаването на историята дори на филм- Джак Еридън е частен детектив в едно мрачно бъдеще, където светът е разделен на мегаполиси. Освен аналитичен ум той има и друго предимство пред злосторниците – природата (или пък кой знае какво) го е дарила с редкия талант да се превръща в грамаден син демон, който със завидна лекота откъсва главите на околните. Трудно се контролира, но добре, че пастрокът му навремето се оказал предвидлив човек, та му направил специална ръкавица, с която да потиска демоничните си страсти … и вид. За приятел Джак има една симпатична говореща маймуна, явно резултат от напредъка на човечеството в областта на ГМО-то, която е нещо средно между партньор и домашен любимец. Комиксът съдържа достатъчно количество екшън, на места е доста брутален, но всичко това не е за сметка на персонажите. Както обичат да се изразяват феновете в такива случаи – има чудесен баланс между история и действие. Това, преведено на по-прост език, ще рече, че патакламата не е твърде много и оставя място и за един хубав сюжет.
Освен това, съвсем в духа на комиксите, в „Джак Еридън“ се загатва за една много по-голяма история, много по-дълбока вселена. В нея настоящето приключение, било то и напълно завършено, е само дребно парченце от гигантски пъзел... Ще си позволя да кажа, че „Джак Еридън: Крадецът на мисли“ си е един много добър комикс не за България, а като цяло за Европа. С хубав арт, хубава история и много колоритни и запомнящи се персонажи.
В България има кадърни художници и добри разказвачи, а и комиксът не ни е изобщо чужд. Трябва ни малко време да се пречупим, че това отдавна не са „книжки за деца“, но и в тази насока прогресираме бавничко. И сега, когато вече прочетох „Джак Еридън: Крадецът на мисли“, съм обнадеждена, че може и ще има и други български комикси. Надявам се онзи ден, докато се бутах и аз да ми бъде подписана закупената новела, да съм присъствала на първата стъпка от нещо по-голямо. Една „нова вълна“ , за която всички фенове тук си мечтаем отдавна.
Първата част за Джак Еридън е много динамична и пълна с интерсни герои. В доста отношения Джак ми напомни за Дедпул. А преобразяването, естествено, за Хълк. За илюстрациите няма две мнения - изпипани са отвсякъде. Сюжетът обаче ми се стори претупан. Сякаш имаше нужда от още 20-30 страници, за да се доразгърне цялата история.
Няма как да не отдам нужното внимание, когато български автор издава пълнокръвна, завършена графична новела. Още повече когато стилът е страхотен и сценария е на ниво. Подценяването на добрия сценарий, обикновено е слабост в БГ комикс-а (слава богу, напоследък забелязвам подобрение в тази посока), но тук историята е изпипана. Новелата е в стил ърбан фентъзи, малко от "Големите неприятности", малко "Дрезден", малко кръв и крайници, готини мацки, сарказъм и говореща маймуна за партньор. Има панели, които малко странично ми идваха от историята, но след второто (по-задълбочено) препрочитане открих няколко намигвания, към евентуалната следваща история за Джак "Демона" :) Крайният продукт е изпипан добре и съм сигурен, че ако бъде издаден на английски ще обере овациите и на световната комикс общност. Пожелавам успех на автора и издателството за куража да издадат изцяло българска новела на слаборазвития ни комикс пазар. Но и с подобни качествени неща е начина да се привличат почитатели и у нас. С нетърпение очаквам новини за следващата новела от поредицата :)
В последно време от „Студио Арт Лайн” пуснаха не една комикс-изненада. В случая с “Jack Eridon: Крадецът на спомени” обаче изненадата е двойна. Логото на английски и корицата хващат окото от далеч и си казвате „Брей, пуснали са още един преведен комикс!”. Е да, ама не. „Джак Еридън” е изцяло родно творение – написан и нарисуван от Константин Витков – Титис, който почитателите на български комикси вероятно помнят с „Предпоследният Самурай”, който се подвизаваше на страниците на „новата” „Дъга” отпреди 15-тина години и беше едно от най-сполучливите неща в поредицата. Та ето, че най-накрая талантът на Титис (и Соня Анастасова, която е отговорна за оцветяването) е изцяло под светлината на прожекторите, със самостоятелно издание. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Яка графична новела с главен герой - симпатяга. Сюжетът е интересен и претворен в рисунки и балончета думички много добре! Много нужни са следващи! П.П. Само не разбрах защо я има сцената със семейството-канибали.
В "Крадецът на спомени" е представен един обикновен ден на човекът демон Джак Еридън, който обаче се развива в екстремна посока. Бързо се разбира за какво иде реч и какви (или какво) са персонажите. И определено има почва за голямо развитие на тази история, особено около изграждането на света, в който се развива, а той е наистина интересен. С любопиство отворих комикса и като го затворих, то все още си беше там. Смея да твърдя, че очакванията ми бяха оправдани и наистина се насладих на комикса. Вярвам, че това ще се превърне в една чудесна поредица! ......Прочети цялото ревю в моя блог ---> The Book Pub
Нищо не разбирам от комикси, но този ми хареса, за разлика от други наши популярни такива от близките години, които тотално ме отблъскнаха. Леко футористичен, антиутопичен, осезаемо ноар. Визуално е готин, светът е интересен, редуването на динамични сцени и такива, развиващи герои, е добре премерено.
Поне аз усещам много силни аналогии - по-очевидната визуална такава и свързана с произхода на героя е с Хелбой (това се разбира на пети ред, ако не и от корицата, така че не се притеснявайте, не е "спойлър"), но за мен по-съществената аналогия при малко повече потапяне е с Алукард от Хелсинг - безкрайната самодоволност, дори когато го прибиват, особеният хибрид между отегченост и любопитство дали няма да излезе нещо интересно и предизвикателно, очилата, чудовището, ловящо чудовища. Има и един важен страничен персонаж, паладин, с който има подобния персонаж от Хелсинг има много подобни реплики, манталитет и дори сцена. Не бих съдил тежко автора за това, обаче, всички се вдъхновяваме и понякога е трудно да избяга човек от вдъхновенията си, а и иска да направи "своя опит" на същата територия. Всъщност, може дори да се приеме за плюс това, погледнато от определен ъгъл, ако сте фенове на въпросното аниме.
Като единствен малък минус бих посочил липсата на качествена редакция на текста - още в началото се вижда, че има какво се желае и... най-вече там, всъщност, защото има повечко текст на едно място. Надявам се за следващия брой да се гледа по-сериозно на тази част, колко текст пък да има за редакция в един комикс, че от това да се пести, а е ясно, че писателството не е най-голямата сила на художника и му трябва едно рамо в тази посока (не че на писателите не им трябва, де).
По мое скромно мнение графичният роман "Крадецът на спомени" е на много високо ниво и по нищо не отстъпва на чуждестранните си събратя - рисунък, оформление, дизайн на героите, атмосфера и история. Много съм радостна, че това свежарско и хубаво нарисувано произведение на изкуството е създадено от българин и доказва, че в България има много талантливи творци, които имат какво да кажат и покажат, стига да им се даде възможност. Надявам се повече хора да му дадат шанс и стискам палци скоро да се сдобие с продължение ;)
Ще запомня април месец 2018та година с едно много важно събитие и две имена. Те са Джак Еридън и Константин Витков-Титис, а събитието е излизането на чисто новата българска графична новела “Jack Eridon: Карадеца на Спомени” Да, точно така, българска. На всички ни е известно какъв е пазарът на каквито и да било комикси в нашата родина, така че не е нужно да ви казвам каква смелост, труд и най-вече упорство са нужни, за да успее човек да издаде нещо подобно тук. Но ето, че това вече е факт. Главният виновник за това е художникът Константин Витков-Титис, когото вече споменах по-горе. Джак Еридън пък очевидно е главният ни герой в новелата. Е, да видим какво приятно изживяване са ни подготвили двамата! Пълно ревю тук:
Взех си го по препоръка и никак не съжалявам. Артът е страхотен (малко ми напомни на Gorillaz в ноар свят), героите са колоритни, а цялостното изпълнение на изданието оставя впечатление, че държиш в ръце комикс на много високо ниво. Самата история не ми се стори свръхоригинална, но пък е свежа и се чете за нула време. Ще видим накъде ще се развие в бъдеще.
Казвала съм ви май, че Детпул е любимият ми комикс герой. Е, излъгала съм ви. Джак Еридън е любимият ми комикс герой. Трудно някой може да бие това. It's official!
Трябва да се науча да слушам околните. От няколко години насам девойките на щанда на Artline ми хвалят комиксите на Константин Витков - Титис. А пък аз "Ами то аз не чета комикси", "Харесвам само Детпул"...и десетки други малоумни оправдания от моя страна. Тази година обаче отидох и самоинициативно си купих "Крадецът на спомени", без никой нищичко да ми казва. И определено ми се зарадваха много на избора. Аз пък се зарадвах още повече. И броени секунди след като започнах да чета вече ми се искаше да си изям ушите, че чак сега откривам това съкровище.
Този комикс е страхотен по абсолютно всеки един параграф. Сюжет: Джак Еридън подобно на Супермен всъщност е демон - Абадон, а маската, която носи пред света, е човешкият му облик, контролиран от специална ръкавица, изобретена за него от човекът, който го е отгледал. Но дотук стигат приликите със Супермен, защото Джак е длъгнест, изпълнен със самоирония, сарказъм и небрежно чувство за хумор, по каквото би трябвало всяка девойка да си падне. Само дето нещо не го заобикалят девойките. Джак е частен детектив в далечното бъдеще, където териториите са разделени на сектори и всичко изглежда много квадратно и клошарско.
Персонажи: С Джак вече се запознахме. И разбира се този колоритен персонаж е съпроводен от достойна на неговата причудливост компания. Циркова маймунка, която бащата е на Джак модифицирал, превръщайки я в говореща маймунка. И най-добър приятел на Джак. Никога не го оставя сам в беда, но и не пропуска да му припомни колко е смотан на моменти. И за разкош в самотния детективски живот на Еридън се подвизават и двойка информатори от улицата, изразяващи се в бездомник, който "работи" за парцалена кукла. Когато си частен детектив винаги е полезно да имаш уши и на улицата. А самият Джак е съвкупност от качества, от която на мен лично ми омекват краката. Особено когато си отвори устата.
Арт: Артът е жесток, таймингът е отличен, сякаш всеки панел е с правилната големина и място. Напоследък, когато чета комикси започнах несъзнателно първо да хвърлям един поглед на цялата страница, за да се ориентира мозъкът ми в последователността. Тук това не беше необходимо, Панел след панел, действието следваше гладка линия с подходящи почивки и добър усет за наситените сцени.
Прекланям се пред подобна изпипана, завършена и отлична работа, пред усилията вложени в този комикс, защото те несъмнено са много. Пред желанието, с което е работен този проект, защото този личи във всеки детайл и пред упоритостта и смелостта да пишеш комикси за българския пазар. Не че няма почитатели, но комикс културата у нас далеч не е толкова развита колкото у някои държави от западното полукълбо.
Jack Eridon е любимият ми комикс герой! Ето, вие сте ми свидетели. Записано е на хартия и е увековечено публично! тържествено обещавам да прочета всеки комикс излязъл под ръката на Константин Витков - Титис! С удоволствие! И нетърпение!
Откровено съм изненадан, че чета български комикс и ми харесва толкова, на 2020 не спира с изненадите и в края си.
В началото си личи си от къде е черпено вдъхновение за главния герой, но бързо му простих, защото след това успява да се разграничи добре и да стане интересно.
Историята не е най-оригиналната, нито най - вълнуващата, но е развлекателна и определено си струва да се даде шанс. Освен това успешно започва истории, които надявам се ще бъдат развити в следващите части.
Това което изпъква определено са рисунките и цветовете. И двете са на достатъчно ниво дори и за най-големите издателства в света.
Като цяло въпреки, че по-скоро клоня към 3.5 от колкото пълно 4, определено ще го запазя и ще си купя и останалите части от поредицата.
След като прочетох кратката предистория на Джак Еридън бях съвсем наясно, че ще трябва да захвана поредицата. Всеки фен на комиксите трябва да даде шанс на тази поредица, защото е много добре нарисувана, и има огромен потенциал.
Прочетох "Крадецът на спомени" след като се запознах с Титис и творчеството му, и мога без съмнение да кажа, че той притежава талант на напълно друго, непостижимо ниво. Историята на Джак напълно ме заплени, и нямам търпение да разбера още