Двете части на Те минаха през Белене събират на едно място спомени, мемоари и свидетелства за преживяваното в концлагера „Белене” през 1985-1986 г. от българските граждани от турското малцинство, които заради съпротивата си срещу насилствената асимилация, провеждана от управлението на БКП, са изолирани на остров Персин.
Архивните данни сочат, че става въпрос за 517 души. Чрез въдворяването им без съд и присъда през 1985 г., комунистическият режим отново събужда спомена за функциониралия през 1949-1959 г. лагер „Белене” – най-големия лагер за смазване на политическите противници на комунистическата партия.
Едно от най-ценните неща в книгата са събраните свидетелства на част от тези 517 изолирани турци. И двете части съдържат т. нар. антивъзродителни досиета с няколко десетки подробни описания на хората, изпратени насила в лагера след началото на „възродителния процес”.
Азис Бей (Азиз Азизоглу) е роден през 1947 в село Анево, Пловдивско. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на „Епопеята Ябланово 17-19 януари 1985” (2004), "Те минаха през Белене", „Демократичната лига на турците в България” (2004), антологията „100-те най-хубави стихотворения на български език от поети турци през ХХ век” и др.