Гръцко-македонският конфликт, започнал през 90–те години на ХХ век и продължаващ вече над 17 години, приковава фокуса на европейското обществено мнение, което, нямайки представа за по-дълбоките исторически корени на конфликта, остава шокирано как може на „един спор за културни права“ да се отдава такова значение, че една държава да блокира признаването на друга от международната общност, как може държава членка на ЕС да налага търговско ембарго и вето върху членството в международни организации на своя съседка, заради „кражбата на едно име“.
Две са основните задачи, които си поставяме в настоящата работа. Едната е да се покаже загърбваната от всички автори или в най-добрия случай маркирана съвсем кратко като предистория първа фаза на конфликта.
Да се покажат истинските причини за спора и истинските цели на спорещите – това е втората главна цел на настоящия труд.
Авторът на изследването си поставя две основни задачи. Едната е да се покаже загърбваната от всички автори(до периода на издаване) или в най-добрия случай маркирана съвсем кратко като предистория първа фаза на конфликта. Втората е да се покажат истинските причини за спора и истинските цели на спорещите.
Две задачи, които, смея да твърдя, са изпълнени отлично в рамките на тези 140 страници.
140 страници, леки за четене, които позволяват да си обясним значинелно по-богато тежката дилема - между евроинтеграция и "македонистки идентитет" - пред настоящото македонско общество и естаблишмънт, както и нейните проявления.