What do you think?
Rate this book
Смъртта на Нерон: разкази и новели
Сборникът „Смъртта на Нерон“ представя писателя в необичайна светлина – като майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалог и описания на душевни състояния, той създава завършени творби, които предизвикват вълнение не с наплива на чувства, а поради придобитото познание за скритите механизми на обществените и политическите отношения.
Още в ранните разкази, „Полет на рекордна височина“ (1929) и „Експедиция до полюса“ (1928), е набелязан един важен за днешния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и тайните на битието. Друга значима тема за Фойхтвангер е отношението на художника към действителността. В ироничен план разказът „След сезона“ (1936) пресъздава последните дни на един съвременен творец, затворен в своята крехка „кула от слонова кост“. Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за сложността на съществуването. Тематичният кръг в сборника се затваря с новелата „Одисей и свинете“ (1947). Писателят представя митичния Одисей, богоравния страдник, като „модерен човек“, вече изпитал „досадата от цивилизацията“.
Още в ранните разкази, „Полет на рекордна височина“ (1929) и „Експедиция до полюса“ (1928), е набелязан един важен за днешния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и тайните на битието. Друга значима тема за Фойхтвангер е отношението на художника към действителността. В ироничен план разказът „След сезона“ (1936) пресъздава последните дни на един съвременен творец, затворен в своята крехка „кула от слонова кост“. Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за сложността на съществуването. Тематичният кръг в сборника се затваря с новелата „Одисей и свинете“ (1947). Писателят представя митичния Одисей, богоравния страдник, като „модерен човек“, вече изпитал „досадата от цивилизацията“.
240 pages, Paperback
Published May 11, 2018
22 people want to read
About the author
Lion Feuchtwanger
150 books265 followersLion Feuchtwanger was a German Jewish emigre. A renowned novelist and playwright who fled Europe during World War II and lived in Los Angeles from 1941 until his death.
A fierce critic of the Nazi regime years before it assumed power precipitated his departure, after a brief internment in France, from Europe. He and his wife Marta obtained asylum in the United States in 1941 and remained there in exile until they died.
A fierce critic of the Nazi regime years before it assumed power precipitated his departure, after a brief internment in France, from Europe. He and his wife Marta obtained asylum in the United States in 1941 and remained there in exile until they died.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
October 10, 2023
колкото и претенциозно да звучи харесвам стила, автора, историите на лион фойхтвангер от малка!
по онова време, държах майка си “изкъсо”и докато тя беше на работа, а аз вече се бях върнала от училище, проверявах какво чете и се възползвах от отсъствието. даже в онези “невинни” години не си давах сметка, нито си задавах въпроса за етническия произход на автора! това осъзнах в едно лято, когато във ваканционния книжен фургон попаднах на “испанска балада”, както, кой знае защо беше озаглавена “еврейсата от толедо”, ама вече бях в гимназията! 😊
сега, по чиста случайност( ако, както наричаше покойният паспанов, светът на невидимия порядък, може да се нарече случайност) в кош за книги по 5 лева попаднах на този сборник разкази.
разказите са нещо перфектно да си ги държим в чавтата и кротко да си ги четеш в тлавсроргното средство с което се носиш и отнасяш към и от нивата! 😊
и докато си четях то взе, че се случиха разни неща.
така покрай тъгата която ме бе налегнала, взе да ми става и страшно!
по онова време, държах майка си “изкъсо”и докато тя беше на работа, а аз вече се бях върнала от училище, проверявах какво чете и се възползвах от отсъствието. даже в онези “невинни” години не си давах сметка, нито си задавах въпроса за етническия произход на автора! това осъзнах в едно лято, когато във ваканционния книжен фургон попаднах на “испанска балада”, както, кой знае защо беше озаглавена “еврейсата от толедо”, ама вече бях в гимназията! 😊
сега, по чиста случайност( ако, както наричаше покойният паспанов, светът на невидимия порядък, може да се нарече случайност) в кош за книги по 5 лева попаднах на този сборник разкази.
разказите са нещо перфектно да си ги държим в чавтата и кротко да си ги четеш в тлавсроргното средство с което се носиш и отнасяш към и от нивата! 😊
и докато си четях то взе, че се случиха разни неща.
така покрай тъгата която ме бе налегнала, взе да ми става и страшно!
May 28, 2021
Приятен сборник. Най-добрият обаче сборник с немски разкази, който включва и немалко от разказите тук, е "До границата на виреене", отново съставен от Венцеслав Константинов.
Read
July 19, 2024СМЪРТТА НА НЕРОН в Изумен
Повечето разкази са по три-четири страници и обхващат период от близо 30 години – най-ранните са писани през 20’-те на миналия век, а по-късните след възхода на нацистите в Германия. Фойхтвангер, роден в Мюнхен в семейство на еврейски фабриканти, напуска принудително страната, а книгите му подхранват кладата заедно с тези на Томас Ман и други видни интелектуалци под звуците на щурмовашката „Песен на Хорст Весел”.
Венцеслав Константинов („Немски литературни простори“) е свършил чудесна работа с превода, а предговорът му дава стабилна основа за контекста и обстоятелствата около написването на разказите и живота на скромния писател. От там можете да научите за копнежа на Фойхтвангер да изследва задълбочено противоречието vita activa и vita contemplativa – жвотът, посветен на делото и този на съзерцанието. Нещо, което може да се наблюдава и в произведенията на неговия сънародник Томас Ман, чиито новели „Смърт във Венеция” излязоха преди седмица и нещо на българския пазар. Ето какво казва той за творчеството на Фойхтвангер:
„Думите му, било то за литературни, политически или чисто човешки проблеми, са занимателни и поучителни, смехът му е топъл и заразителен, в преценките му за света и хората има повече хумор, отколкото строгост. Юбилеят му ще раздвижи немалко пера навсякъде по земята – и с основание, защото неговото творчество е радвало, вълнувало и обогатявало хиляди и хиляди хора от най-различни страни”.
Именно това „повече хумор, отколкото строгост” личи от разказите, поместени в „Смъртта на Нерон”. Изумително е как интелектуалец, живял по онова време, изгубил толкова от своя народ, станал свидетел на опустошителната сила на омразата, е запазил добрината и топлината на духа. Дори към насилника. Това и ме впечатли най-силно в книгата. Дружелюбният тон, въпреки мрачната тематика на някои от историите. Например в „Борба с бикове” Фойхтвангер , за разлика от Хемингуей, вижда в почти религиозния ритуал варварско убийство, кръв и жестокост, но не си позволява да порицава. „Експедиция до полюса” и „Полет на рекордна височина” пък са изпълнени с неприкрито любопитство към будния дух на смелите изследователи, изплували от духа на предходната и настояща епоха.
Може би най-силно впечатление обаче прави разказът „След сезона”, който разкрива смешното положение на застаряващ писател, който прекарва в спокойствие дните си в отдалечено градче, където никой не знае името и творчеството му. Докато плува обаче, се запознава с не особено очарователна девойка, която го предизвиква да стигне до отсрещния остров. С много усилия писателят изпълнява предизвикателството, след което умира от простуда, а момичето до края на живота си влиза в ролята на „последната му голяма любов”. Майката й дори я насърчава. Така „След сезона” се превръща едновременно в семпла история, надникване в самотния писателски занаят и същевременно коментар на немското общество от 30’-те години, което е предпочело една задоволителна приказка пред болезнената истина.
В разказът „Смъртта на Нерон”, чието име краси и корицата на сборника, ясно се долавят приликите между римския управник и съвременните за Фойхтвангер самовлюбени диктатори. Ето и някои от разсъжденията на самия Нерон:
- Не е лесно да си добър император като Цезар или Август. Също да си добър артист като Росций или Либан не е лесно. Но да бъдеш едновременно велик император и велик артисти е дяволски трудно. Всъщност всичко, което съм направил, е добро. Наистина, пари не оставих и съм любопитен как този престъпник Галба ще плати трийсетте хиляди, които е обещал на всеки мой преторианец. – Той все още клатеше учудено глава. – Но това, за което съм похарчил парите, е добро. Ако световната история е справедлива, трябва да отсъди: онова, което не с е удаде на Александър, постигна го Нерон. В действителност Нерон разпространи по света гръцката култура и гръцките нрави. Навярно световната история няма да е справедлива и ще се спре само на нещата, които уж съм направил лошо. Сега един велик живот трябва да се увенчае с велика смърт. Сенека не ми бе лош учител. Той умря достойно. Всъщност трябва да ми е благодарен, че му дадох възможност да умре достойно. По-добре така, отколкото ако бе свършил в леглото си най-просташки. Какво ще кажеш, драги Спор, не искаш ли да ме предшестваш в смъртта?
Той не обърна внимание, че юношата изплашено се отдръпна от него.
- Сигурен съм – продължи Нерон, - че тези, които съм заповядал да убият, вече не ми се сърдят, след като слязоха в подземния свят. Накарах да избият доста много, прекалено много, но за това си имае причини. Сега, след като вече са мъртви, самите мъртъвци ще ме разберат и ощм сляза при тях, ще ме поздравят почтително и дружелюбно. Не мислиш ли и ти така, драги Спор?
Ала юношата беше изчезнал.”
Цялото ревю можете да прочетете в блога ми.
Повечето разкази са по три-четири страници и обхващат период от близо 30 години – най-ранните са писани през 20’-те на миналия век, а по-късните след възхода на нацистите в Германия. Фойхтвангер, роден в Мюнхен в семейство на еврейски фабриканти, напуска принудително страната, а книгите му подхранват кладата заедно с тези на Томас Ман и други видни интелектуалци под звуците на щурмовашката „Песен на Хорст Весел”.
Венцеслав Константинов („Немски литературни простори“) е свършил чудесна работа с превода, а предговорът му дава стабилна основа за контекста и обстоятелствата около написването на разказите и живота на скромния писател. От там можете да научите за копнежа на Фойхтвангер да изследва задълбочено противоречието vita activa и vita contemplativa – жвотът, посветен на делото и този на съзерцанието. Нещо, което може да се наблюдава и в произведенията на неговия сънародник Томас Ман, чиито новели „Смърт във Венеция” излязоха преди седмица и нещо на българския пазар. Ето какво казва той за творчеството на Фойхтвангер:
„Думите му, било то за литературни, политически или чисто човешки проблеми, са занимателни и поучителни, смехът му е топъл и заразителен, в преценките му за света и хората има повече хумор, отколкото строгост. Юбилеят му ще раздвижи немалко пера навсякъде по земята – и с основание, защото неговото творчество е радвало, вълнувало и обогатявало хиляди и хиляди хора от най-различни страни”.
Именно това „повече хумор, отколкото строгост” личи от разказите, поместени в „Смъртта на Нерон”. Изумително е как интелектуалец, живял по онова време, изгубил толкова от своя народ, станал свидетел на опустошителната сила на омразата, е запазил добрината и топлината на духа. Дори към насилника. Това и ме впечатли най-силно в книгата. Дружелюбният тон, въпреки мрачната тематика на някои от историите. Например в „Борба с бикове” Фойхтвангер , за разлика от Хемингуей, вижда в почти религиозния ритуал варварско убийство, кръв и жестокост, но не си позволява да порицава. „Експедиция до полюса” и „Полет на рекордна височина” пък са изпълнени с неприкрито любопитство към будния дух на смелите изследователи, изплували от духа на предходната и настояща епоха.
Може би най-силно впечатление обаче прави разказът „След сезона”, който разкрива смешното положение на застаряващ писател, който прекарва в спокойствие дните си в отдалечено градче, където никой не знае името и творчеството му. Докато плува обаче, се запознава с не особено очарователна девойка, която го предизвиква да стигне до отсрещния остров. С много усилия писателят изпълнява предизвикателството, след което умира от простуда, а момичето до края на живота си влиза в ролята на „последната му голяма любов”. Майката й дори я насърчава. Така „След сезона” се превръща едновременно в семпла история, надникване в самотния писателски занаят и същевременно коментар на немското общество от 30’-те години, което е предпочело една задоволителна приказка пред болезнената истина.
В разказът „Смъртта на Нерон”, чието име краси и корицата на сборника, ясно се долавят приликите между римския управник и съвременните за Фойхтвангер самовлюбени диктатори. Ето и някои от разсъжденията на самия Нерон:
- Не е лесно да си добър император като Цезар или Август. Също да си добър артист като Росций или Либан не е лесно. Но да бъдеш едновременно велик император и велик артисти е дяволски трудно. Всъщност всичко, което съм направил, е добро. Наистина, пари не оставих и съм любопитен как този престъпник Галба ще плати трийсетте хиляди, които е обещал на всеки мой преторианец. – Той все още клатеше учудено глава. – Но това, за което съм похарчил парите, е добро. Ако световната история е справедлива, трябва да отсъди: онова, което не с е удаде на Александър, постигна го Нерон. В действителност Нерон разпространи по света гръцката култура и гръцките нрави. Навярно световната история няма да е справедлива и ще се спре само на нещата, които уж съм направил лошо. Сега един велик живот трябва да се увенчае с велика смърт. Сенека не ми бе лош учител. Той умря достойно. Всъщност трябва да ми е благодарен, че му дадох възможност да умре достойно. По-добре така, отколкото ако бе свършил в леглото си най-просташки. Какво ще кажеш, драги Спор, не искаш ли да ме предшестваш в смъртта?
Той не обърна внимание, че юношата изплашено се отдръпна от него.
- Сигурен съм – продължи Нерон, - че тези, които съм заповядал да убият, вече не ми се сърдят, след като слязоха в подземния свят. Накарах да избият доста много, прекалено много, но за това си имае причини. Сега, след като вече са мъртви, самите мъртъвци ще ме разберат и ощм сляза при тях, ще ме поздравят почтително и дружелюбно. Не мислиш ли и ти така, драги Спор?
Ала юношата беше изчезнал.”
Цялото ревю можете да прочетете в блога ми.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews