What do you think?
Rate this book
Убиец на герои
Войната е приключила и изглежда за Кралството предстоят дни на триумф и благоденствие. От самата му сърцевина обаче се пробужда нова заплаха, която е на път да унищожи временния мир.
Една изтерзана душа се надига, за да получи възмездие за потъпканите си мечти и да наложи своето правосъдие. Настъпило е времето, в което малкият човек ще освободи съзнанието си от страховете и наложените норми. Време на хаос и разруха, които ще прочистят света от всички фалшиви идоли и илюзии...
„Убиец на герои" е самостоятелен фентъзи роман, излизащ от рамките на жанра, съчетавайки в себе си елементи от хоръра, трилъра и криминалната литература. Подходящ е за всички почитатели на книгите с дълбоки и силни социални послания. Макар и развиващо се в измислен свят, действието препраща читателите към реалността и отваря безброй екзис-тенциални въпроси, обвързани с човешките взаимоотношения и персоналния път, който всеки извървява между мрака, светлината и самоосъзнаването.
Една изтерзана душа се надига, за да получи възмездие за потъпканите си мечти и да наложи своето правосъдие. Настъпило е времето, в което малкият човек ще освободи съзнанието си от страховете и наложените норми. Време на хаос и разруха, които ще прочистят света от всички фалшиви идоли и илюзии...
„Убиец на герои" е самостоятелен фентъзи роман, излизащ от рамките на жанра, съчетавайки в себе си елементи от хоръра, трилъра и криминалната литература. Подходящ е за всички почитатели на книгите с дълбоки и силни социални послания. Макар и развиващо се в измислен свят, действието препраща читателите към реалността и отваря безброй екзис-тенциални въпроси, обвързани с човешките взаимоотношения и персоналния път, който всеки извървява между мрака, светлината и самоосъзнаването.
208 pages, Paperback
Published May 10, 2018
17 people want to read
About the author
Делиян Маринов
12 books57 followers Биография
Делиян Маринов е роден на 28.04. 1992 в гр. Севлиево. Детството си прекарва в старопланинското градче Етрополе, чиито природна красота и запазени селски бит и обичаи, оставят приятен почерк в съзнанието му завинаги.
Започва да чете фентъзи на 14 години, като първата му прочетена книга е „Орки” на Стен Никълс и благодарение на нея се влюбва в жанра. По същото време, започва да се учи и на селскостопанска работа. По-късно се мести в гр. Севлиево и там прави първите си опити да пише, но бързо трие текстовете си тъй като му се струват твърде повлияни от любимите му автори.
На 19 годишна възраст записва специалност „Политология“ във Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий”, като там възобновява страстта си по писането.
През 2012 г. участва в академичния форум за обществени науки, провеждан от УНСС, с публикацията „Социалната срещу либералната държава: Здравеопазването и образованието като човешки капитал”. В същия форум, заедно с колегата си Денис Симеонов, печелят награда за „Академичен Екип“.
През 2013 г. Делиян започва работа по първия си фентъзи роман „Пътуване през спомени” книга първа от Истории от Последното Измерение. За да финансира печатането и издаването на творбата, му се налага да започне работа в завод за найлонови торбички, паралелно със следването. В фабриката се сблъсква и с едни от най-големите низости, до които може да стигне човешката природа. Есента същата година, „Пътуване през спомени” част 1 излиза от печат.
През следващата година, Делиян реализира и „Пътуване през спомени” част 2. В края на 2014-та година, разказът му „Балканът, който все още има сърце” печели поощрителна награда от конкурса „На шефа с любов” и е публикуван в едноименния сборник на издателска къща „Президент”.
През 2015-та година завършва бакалавърска степен и окончателно напуска фабриката, но не спира да пише. Пет негови разказа са четени на живо по време на инициативата „Истории от някога”, след одобрение за участие. Същата година печели специална награда от scifi.bg за разказа си „Изборът”, участвал в конкурса „Копнеж за растящо човешко творчество” на Човешката библиотека. Друго постижение в разказът му „Самотата на вятъра“, която печели 3-то място в IX-тото издание на Националния конкурс „Яна Язова“, организиран в гр. Лом през 2015 г.
Лятото на 2015 г. Делиян се мести във Варна, където започва работа в супермаркет, като паралелно с това пише статии за интернет медията „Под Моста”. Материалите му засягат различни аспекти на социалния живот: наболели световни проблеми; ревюта на известни български и световни романи; интервюта с издатели, автори и музиканти.
Есента, заедно със своята колежка Силвия Петрова, повеждат „Походът на българското епично фентъзи”, чиято настояща и бъдеща мисия, е да организира серия представяния, в различни градове на страната, заедно с други автори, за да може българското фентъзи да се утвърди още повече в литературните среди у нас. Първото събитие от мероприятието бива проведено в книжарница „Хеликон“ – Витоша, гр. София, събира близо петдесет човека, сред които и утвърдени в жанра автори.
През месец октомври 2015 г. участва доброволно в предизборен PR екип, като негова се пада ролята да подготвя и пише речи, статии към различни медии и рекламни материали. Участието му е напълно безкористно - с цел добиване на опит, както по специалността, така и в писането.
Началото на 2016-та става член на клубът за хорър автори „Lazarus”. В края на март същата година, излиза сборникът на национален клуб за фентъзи и фантастика „Цитаделата” – „Мечове в космоса”, в който участва с разказа си „Новооткрита раса”.
Същият месец, получава и грамота-сертификат за финалист, в конкурса на Българско либертарианско общество за есе на тема „Цената на безплатният обяд в социалната държава”.
Май, 2016-та година, излиза сборникът с хорър разкази „Писъци”, с който Делиян участва с произведението си „Саможертвата на твореца”.
Интересува се най-много от музика, кино и литера
Делиян Маринов е роден на 28.04. 1992 в гр. Севлиево. Детството си прекарва в старопланинското градче Етрополе, чиито природна красота и запазени селски бит и обичаи, оставят приятен почерк в съзнанието му завинаги.
Започва да чете фентъзи на 14 години, като първата му прочетена книга е „Орки” на Стен Никълс и благодарение на нея се влюбва в жанра. По същото време, започва да се учи и на селскостопанска работа. По-късно се мести в гр. Севлиево и там прави първите си опити да пише, но бързо трие текстовете си тъй като му се струват твърде повлияни от любимите му автори.
На 19 годишна възраст записва специалност „Политология“ във Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий”, като там възобновява страстта си по писането.
През 2012 г. участва в академичния форум за обществени науки, провеждан от УНСС, с публикацията „Социалната срещу либералната държава: Здравеопазването и образованието като човешки капитал”. В същия форум, заедно с колегата си Денис Симеонов, печелят награда за „Академичен Екип“.
През 2013 г. Делиян започва работа по първия си фентъзи роман „Пътуване през спомени” книга първа от Истории от Последното Измерение. За да финансира печатането и издаването на творбата, му се налага да започне работа в завод за найлонови торбички, паралелно със следването. В фабриката се сблъсква и с едни от най-големите низости, до които може да стигне човешката природа. Есента същата година, „Пътуване през спомени” част 1 излиза от печат.
През следващата година, Делиян реализира и „Пътуване през спомени” част 2. В края на 2014-та година, разказът му „Балканът, който все още има сърце” печели поощрителна награда от конкурса „На шефа с любов” и е публикуван в едноименния сборник на издателска къща „Президент”.
През 2015-та година завършва бакалавърска степен и окончателно напуска фабриката, но не спира да пише. Пет негови разказа са четени на живо по време на инициативата „Истории от някога”, след одобрение за участие. Същата година печели специална награда от scifi.bg за разказа си „Изборът”, участвал в конкурса „Копнеж за растящо човешко творчество” на Човешката библиотека. Друго постижение в разказът му „Самотата на вятъра“, която печели 3-то място в IX-тото издание на Националния конкурс „Яна Язова“, организиран в гр. Лом през 2015 г.
Лятото на 2015 г. Делиян се мести във Варна, където започва работа в супермаркет, като паралелно с това пише статии за интернет медията „Под Моста”. Материалите му засягат различни аспекти на социалния живот: наболели световни проблеми; ревюта на известни български и световни романи; интервюта с издатели, автори и музиканти.
Есента, заедно със своята колежка Силвия Петрова, повеждат „Походът на българското епично фентъзи”, чиято настояща и бъдеща мисия, е да организира серия представяния, в различни градове на страната, заедно с други автори, за да може българското фентъзи да се утвърди още повече в литературните среди у нас. Първото събитие от мероприятието бива проведено в книжарница „Хеликон“ – Витоша, гр. София, събира близо петдесет човека, сред които и утвърдени в жанра автори.
През месец октомври 2015 г. участва доброволно в предизборен PR екип, като негова се пада ролята да подготвя и пише речи, статии към различни медии и рекламни материали. Участието му е напълно безкористно - с цел добиване на опит, както по специалността, така и в писането.
Началото на 2016-та става член на клубът за хорър автори „Lazarus”. В края на март същата година, излиза сборникът на национален клуб за фентъзи и фантастика „Цитаделата” – „Мечове в космоса”, в който участва с разказа си „Новооткрита раса”.
Същият месец, получава и грамота-сертификат за финалист, в конкурса на Българско либертарианско общество за есе на тема „Цената на безплатният обяд в социалната държава”.
Май, 2016-та година, излиза сборникът с хорър разкази „Писъци”, с който Делиян участва с произведението си „Саможертвата на твореца”.
Интересува се най-много от музика, кино и литера
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
May 11, 2018
"Убиец на герои" не е първата ми среща с Делиян Маринов, но пък е част от света на "Последното измерение", чийто първи роман в два тома беше тази първа среща. Не мога да кажа, че останах очарован от "Пътуване през спомени" и също не мога да кажа, че "Убиец на герои" не допуска същите стилистични грешки, главно повторенията на синоними сякаш са различни думи "Всичките ѝ приятелки бяха споделяли своите еротични сънища и блянове с него" (колко абсурдно беше това изречение не мисля да споменавам, просто го отбелязвам като пример за тавтология), "Но в същото време, подобно на самото оръжие, те били дейни и изпълнителни."
Повторна грешка от "Пътуване през спомени" също е и прекомерното използване на прозвища за героите, въпреки че тук е доста по-умерено, отколкото беше преди, но все пак, пасажи като:
"Сина на Копието събори бандита на земята и с една ръка улови китките на тайнствения младеж, а с другата се опита да го хванеш за шията. Танид успешно обезвреди Сянка, за което ветеранът получи най-безцеремонна храчка в лицето. За момент Сина на Копието изгуби концентрация, погнусен от недостойната постъпка."
ме карат да се замисля, дали в тази сцена участват двама персонажи или повече, а пасажи като:
"Над ветерана се спусна бездънен мрак. А Танид запокити в него всичките си наивни принципи и надежди."
ме зачудват как така ветеранът и Танид сочат към един и същ персонаж.
Сюжетът, от друга страна, е по-добър от този в "Пътуване през спомени", но имайки предвид каква висока летва за прескачане е това твърдение, само по себе си не може да заслужи нищо, особено когато се впуснем във факта, че въпреки че този сюжет е що-годе свързан и е по-лесен за следване от сюжета на "Пътуване през спомени", той не е никак добър. Боб като характер е направо едноизмерен, всичките герои са напълно безинтересни с изключение на Леона и Протсс за кратък момент (но повече за тях по-късно) и цялото действие се свежда до "Боб убива герои, защото е срещнал невероятно малки пречки в живота". Обоснованията на Боб за действията си са по-лесни за пробиване от претърпяла градушка хартия, нищо трагично не се е случило в живота му, нито се случва в рамките на романа, за да го подтикне към убийството на герои, дуалистичната природа на повествованието не помага никак на разбирането на това, защото от една страна имаме парагони като героите, а от друга имаме клиширан злодей като Боб и в нито един момент, който не е създаден изкуствено от безсмислените конфликти на тълпата, не се чертае ясна поука от случващото се. Това оставя "Убиец на герои" като просто един фентъзи роман, в който обикновен човек убива герои, нищо повече, а това не е никак интересен замисъл на сюжет.
Ще поговоря малко за света, преди да се впусна в детайла, който свали оценката на тази книга толкова ниско. Първите няколко страници от романа са посветени на експозиция на света, грешка която и "Пътуване през спомени" допуска. Признавам, картинките на съзвездията си бяха готини (описанията -- не чак толкова), но не се изгражда така свят за читателя, не може да се започне с митологията на свят, в който читателят не е инвестирал никаква емоция. Замислите на зодиите също не са на място, първо – повечето са просто позитивни качества, които биха могли да се препишат на всекиго (като истинските зодии) и второ – нито една от тях не е негативна, което добре описва липсата на баланс в тази книга, няма сиво пространство между черното на Боб и бялото на героите, както няма сиво или черно в зодиите, в които всички вярват, но които влияят толкова малко на всичко, че няма роля освен в наименуванията на персонажите. Опитът за създаването на един фентъзи свят те удря в носа в първите няколко страници и после те изоставя.
Side note, преди да завърша: един от героите, чийто име забравих, използва два ятагана и описва ударите си като "симетрични", какво точно означава това, тъй като симетрията е състояние на обект, а ударът, поне в моя ум, не е обект (може би раните са симетрични, но пък надали ги ползва тези ятагани като ножица, нали?) оставям на вас да размишлявате.
Та, сега към по-сочните глупости, които развалиха малкото добро, което що-годе смисленият сюжет успя да изгради за 170 страници. Боб убива Протсс, бивш любовник на Леона и единственият герой, който показва някаква нормална емоция в този роман, това не се отразява много на Леона, защото Леона залавя Боб, за да може да го съблазни и преспи с него… Да, прочетохте това правилно, Леона съблазнява мъжа, който е убил бившия ѝ любовник, просто защото така иска (strong independent woman ammirite). Боб, разбира се, като неопитен любовник я скъсва от секс използвайки своя очаквано голям член… И я убива, докато я оправя, защото разбира се, че го прави, след което избива сума ти хора в двореца, бла бла, и го убиват и забиват на кол. И какво? За какво беше този кръстоносен поход срещу героите? Героите, които трябва да спомена, записаха името на Боб в книгата си без абсолютно никаква причина! Всичко това, за да може някакво си там момче да осъзнае, че света не е готин, защото нещо е превърнало Боб в убиец (квой туй нещо, кой да ти кажи).
В "Убиец на герои", в края на краищата, липсва поука, липсва социален коментар, липсва замисъл, липсва цел. Нетолкова неоправдан (даже хич) общ работник избива добри герои, които са по-двуизмерни от изрезките на Отмъстителите пред кината. Ако това е вашата чаша чай, "Убиец на герои" ще ви хареса, ако не – то Делиян Маринов има един нефентъзи сборник, който е доста по-добър.
Пък и колкото да е лош този сюжет, пак беше в пъти по-интересен и увличащ от "Софиянски маджосници двье".
Повторна грешка от "Пътуване през спомени" също е и прекомерното използване на прозвища за героите, въпреки че тук е доста по-умерено, отколкото беше преди, но все пак, пасажи като:
"Сина на Копието събори бандита на земята и с една ръка улови китките на тайнствения младеж, а с другата се опита да го хванеш за шията. Танид успешно обезвреди Сянка, за което ветеранът получи най-безцеремонна храчка в лицето. За момент Сина на Копието изгуби концентрация, погнусен от недостойната постъпка."
ме карат да се замисля, дали в тази сцена участват двама персонажи или повече, а пасажи като:
"Над ветерана се спусна бездънен мрак. А Танид запокити в него всичките си наивни принципи и надежди."
ме зачудват как така ветеранът и Танид сочат към един и същ персонаж.
Сюжетът, от друга страна, е по-добър от този в "Пътуване през спомени", но имайки предвид каква висока летва за прескачане е това твърдение, само по себе си не може да заслужи нищо, особено когато се впуснем във факта, че въпреки че този сюжет е що-годе свързан и е по-лесен за следване от сюжета на "Пътуване през спомени", той не е никак добър. Боб като характер е направо едноизмерен, всичките герои са напълно безинтересни с изключение на Леона и Протсс за кратък момент (но повече за тях по-късно) и цялото действие се свежда до "Боб убива герои, защото е срещнал невероятно малки пречки в живота". Обоснованията на Боб за действията си са по-лесни за пробиване от претърпяла градушка хартия, нищо трагично не се е случило в живота му, нито се случва в рамките на романа, за да го подтикне към убийството на герои, дуалистичната природа на повествованието не помага никак на разбирането на това, защото от една страна имаме парагони като героите, а от друга имаме клиширан злодей като Боб и в нито един момент, който не е създаден изкуствено от безсмислените конфликти на тълпата, не се чертае ясна поука от случващото се. Това оставя "Убиец на герои" като просто един фентъзи роман, в който обикновен човек убива герои, нищо повече, а това не е никак интересен замисъл на сюжет.
Ще поговоря малко за света, преди да се впусна в детайла, който свали оценката на тази книга толкова ниско. Първите няколко страници от романа са посветени на експозиция на света, грешка която и "Пътуване през спомени" допуска. Признавам, картинките на съзвездията си бяха готини (описанията -- не чак толкова), но не се изгражда така свят за читателя, не може да се започне с митологията на свят, в който читателят не е инвестирал никаква емоция. Замислите на зодиите също не са на място, първо – повечето са просто позитивни качества, които биха могли да се препишат на всекиго (като истинските зодии) и второ – нито една от тях не е негативна, което добре описва липсата на баланс в тази книга, няма сиво пространство между черното на Боб и бялото на героите, както няма сиво или черно в зодиите, в които всички вярват, но които влияят толкова малко на всичко, че няма роля освен в наименуванията на персонажите. Опитът за създаването на един фентъзи свят те удря в носа в първите няколко страници и после те изоставя.
Side note, преди да завърша: един от героите, чийто име забравих, използва два ятагана и описва ударите си като "симетрични", какво точно означава това, тъй като симетрията е състояние на обект, а ударът, поне в моя ум, не е обект (може би раните са симетрични, но пък надали ги ползва тези ятагани като ножица, нали?) оставям на вас да размишлявате.
Та, сега към по-сочните глупости, които развалиха малкото добро, което що-годе смисленият сюжет успя да изгради за 170 страници. Боб убива Протсс, бивш любовник на Леона и единственият герой, който показва някаква нормална емоция в този роман, това не се отразява много на Леона, защото Леона залавя Боб, за да може да го съблазни и преспи с него… Да, прочетохте това правилно, Леона съблазнява мъжа, който е убил бившия ѝ любовник, просто защото така иска (strong independent woman ammirite). Боб, разбира се, като неопитен любовник я скъсва от секс използвайки своя очаквано голям член… И я убива, докато я оправя, защото разбира се, че го прави, след което избива сума ти хора в двореца, бла бла, и го убиват и забиват на кол. И какво? За какво беше този кръстоносен поход срещу героите? Героите, които трябва да спомена, записаха името на Боб в книгата си без абсолютно никаква причина! Всичко това, за да може някакво си там момче да осъзнае, че света не е готин, защото нещо е превърнало Боб в убиец (квой туй нещо, кой да ти кажи).
В "Убиец на герои", в края на краищата, липсва поука, липсва социален коментар, липсва замисъл, липсва цел. Нетолкова неоправдан (даже хич) общ работник избива добри герои, които са по-двуизмерни от изрезките на Отмъстителите пред кината. Ако това е вашата чаша чай, "Убиец на герои" ще ви хареса, ако не – то Делиян Маринов има един нефентъзи сборник, който е доста по-добър.
Пък и колкото да е лош този сюжет, пак беше в пъти по-интересен и увличащ от "Софиянски маджосници двье".
December 19, 2018
Мислех да бутна една звезда, защото имам чисто технически забележки към текста, но в крайна сметка се оказа, че това никак не попречи на цялото внушение от книгата. Самият факт, че почти половин година се чудя как да го подхвана това ревю определено го показва. Накрая ще почна така:
Има едно определение „наджанрово”, което повечето хора свързват с изящната словесност, меланхоличната красота на страданието или образните илюзии на символиката, които се настаняват в някое произведение, писано с похватите на определен жанр. Аз винаги съм смятал, че това което издига една книга над събратята и по лавица е идеята заложена в нея. А специално за фентъзи произведенията – екстраполирането на тази идея в свят, който без ограничения може да я покаже в цялост.
Кралството процъфтява. Спечелило е всички битки с противниците си. Редица благородни герои, любимци на съдбата и тълпата седят на ключови позиции в управлението. Икономиката е в разцвет, с появявщите се наченки на индустрия. Има само един проблем. Някой броди нощем по уж безопасните улици и ножът му дълбае кървави кратери в най-обичаната част от елита – неговите военни герои. Дали ще успеят да открият убиеца преди един по един да заминат в земите на вечната слава?
Съмнява ме „Убиец на герои” да се хареса на масовия читател на приказна фантастика. Въпреки фентъзийното светостроене, книгата е обратен криминален роман, навиращ в очите на читателя една социална картина оголена до кокал от етическите ограничения залегнали в героичното още от времето на баладите за Крал Артур.
Съмнява ме Делиян да е търсил признания и усмивки с написването на този текст.
„Убиец на герои” е грозна като разлагащ се труп, ръбата като осколка от снаряд и отрезвяваща като студена пот след делириумен кошмар.
Героите са съблечени от бляскавото си лустро и отдолу лъсва развала, като смърт под красива дъга в бензинова локва. Зад благородството се крие несигурност, зад смелостта – надменност, зад човеоклюбието – изхабеност, зад емпатията - безперспективност. И една идея броди между страниците и протяга черни гърчещи пипала към душите на всички образи вътре. Идеята за самоунищожителните импулси, заложени дълбоко във всеки един човек, системно суспендирани от обществото с цел експлоатация и упорито замитани под килима на благоприличието и идеалите.
Мотивите на антагониста (или протагониста) са хаотични и егоистични, лишени от изящество, пренабрегващи необходимостта от илюзиорна обективност. Не искате да се идентифицирате с него. Дел не си поставя за цел да искате. Все едно да се самоидентифицирате с рисунка на залято от лава селище или снимка на крипта.
Може би ще успее да накара някой да погледнете на битието и историята от една друга гледна точка. Може би дори ще накара някой да се замислите по въпроса. Не е сигурно. Истината има навика да бъде отхвърляна, точно когато е пред самите ни очи.
Има едно определение „наджанрово”, което повечето хора свързват с изящната словесност, меланхоличната красота на страданието или образните илюзии на символиката, които се настаняват в някое произведение, писано с похватите на определен жанр. Аз винаги съм смятал, че това което издига една книга над събратята и по лавица е идеята заложена в нея. А специално за фентъзи произведенията – екстраполирането на тази идея в свят, който без ограничения може да я покаже в цялост.
Кралството процъфтява. Спечелило е всички битки с противниците си. Редица благородни герои, любимци на съдбата и тълпата седят на ключови позиции в управлението. Икономиката е в разцвет, с появявщите се наченки на индустрия. Има само един проблем. Някой броди нощем по уж безопасните улици и ножът му дълбае кървави кратери в най-обичаната част от елита – неговите военни герои. Дали ще успеят да открият убиеца преди един по един да заминат в земите на вечната слава?
Съмнява ме „Убиец на герои” да се хареса на масовия читател на приказна фантастика. Въпреки фентъзийното светостроене, книгата е обратен криминален роман, навиращ в очите на читателя една социална картина оголена до кокал от етическите ограничения залегнали в героичното още от времето на баладите за Крал Артур.
Съмнява ме Делиян да е търсил признания и усмивки с написването на този текст.
„Убиец на герои” е грозна като разлагащ се труп, ръбата като осколка от снаряд и отрезвяваща като студена пот след делириумен кошмар.
Героите са съблечени от бляскавото си лустро и отдолу лъсва развала, като смърт под красива дъга в бензинова локва. Зад благородството се крие несигурност, зад смелостта – надменност, зад човеоклюбието – изхабеност, зад емпатията - безперспективност. И една идея броди между страниците и протяга черни гърчещи пипала към душите на всички образи вътре. Идеята за самоунищожителните импулси, заложени дълбоко във всеки един човек, системно суспендирани от обществото с цел експлоатация и упорито замитани под килима на благоприличието и идеалите.
Мотивите на антагониста (или протагониста) са хаотични и егоистични, лишени от изящество, пренабрегващи необходимостта от илюзиорна обективност. Не искате да се идентифицирате с него. Дел не си поставя за цел да искате. Все едно да се самоидентифицирате с рисунка на залято от лава селище или снимка на крипта.
Може би ще успее да накара някой да погледнете на битието и историята от една друга гледна точка. Може би дори ще накара някой да се замислите по въпроса. Не е сигурно. Истината има навика да бъде отхвърляна, точно когато е пред самите ни очи.
June 17, 2018
Делиян Маринов е подходил с идеята да напише едно по-оригинално фентъзи, и ��езултатът определено се е получил. Хареса ми идеята за онеправдания човек и факторите, които го довеждат до падението. Допаднаха ми и групата колоритни герои, които трябва да обединят сили, за да хванат Убиеца. В същото време и светът е много интересен и вкарването на социалния и политически аспект. Давам 4 звезди на книжката, заради част от диалозите, които на места ми звучаха леко повърхностни и наивни.
Фенове на фентъзито и жанровата литература, не подминавайте "Убиец на герои"! Аз със сигурност искам да чета още от този фентъзи свят и пожелавам на Делиян много вдъхновение и успехи занапред, защото си личи, че твори от сърце и душа.
Фенове на фентъзито и жанровата литература, не подминавайте "Убиец на герои"! Аз със сигурност искам да чета още от този фентъзи свят и пожелавам на Делиян много вдъхновение и успехи занапред, защото си личи, че твори от сърце и душа.
June 25, 2018
"Убиец на герои" е типичен книжен отрок на Дел, такъв, какъвто го познаваме - винаги социално ангажиран, винаги непримирим с неправдите по света. Хрумката за съзвездията с имена на оръжия доста ми хареса. Името на главния герой - Боб - хич. Ясно е, че трябваше да е някакво невзрачно име, допълващо внушението за съвсем обикновения му произход, но е и най-анти-фентъзи името, което Дел можеше да избере... (лично мнение, разбира се). Учудва ме и фактът, че от "Монт" не са упоменали лицата, отговорни за редакцията и корекцията на текста, защото докато го четях усетих доста бъгчета, касаещи първото, а в последните една-две глави - и от второто.
June 20, 2018
Епично и напълно в духа на Делиян. Препоръчвам на всички фенове на конкретния жанр.
January 6, 2019
Да, една от най-хубавите родни фентъзи книги, които съм чел. Насладих се максимално на историята, която в скромните 200 страници е развита много добре без да се губи нищо в сюжета. В началото си мислех, че името на главния герой (Боб) е крайно неподходящо за фентъзи, но впоследствие си промених мнението. Няма да издавам защо, но на няколко пъти автора е намекнал защо е така и по-прозорливите биха се досетили веднага. Идеята със съзвездията, които олицетворяват хората и по-конкретно в книгата - героите, е разкошна. Хареса ми много начинът, по който авторът ги е представил и как те въздействат на историята. Великолепно хрумване. И самият Делиян не изневерява на идеите и стилът си. Въпреки фентъзи сетингът, той умело вплита вижданията си за социалните проблеми, които ги има и в нашата мила родина. Даже на моменти си мислех, че "Убиец на герои" е паралелен мост между нашият свят и един измислен такъв от автора. Адмирации, Дел за книгата, която си сътворил! Ще чакам с нетърпение продължението. :)
December 30, 2018
Дайте си дефиниция за герой – вероятно ще включва добро сърце, тежко минало, свръхестествени способности и много смелост в тежките моменти, плюс някоя и друга вдъхновяваща реч, изнесена пред изключително опасен гад с трудно детство. Винаги им е трудно детството. Но сега си представете един прото герой, който в онзи блестящ миг, даден му да избухне като Еминем, се държи като същия, ама в тоалетната, а не на сцената. Тоест се проявява като кекав бледен младеж с крехки ръки, дето рандъм двуръчен меч не може да вдигне, камо ли да спечели битка или да докаже мъжественост пред група обръгнали на разхвърляни девойки, бели субстанции и местния вариант на сръбска музика индивиди, като да речем фентъзийна наборна служба. И след като му бива отказана възможността да си компенсира трудното детство – казах ви, винаги им е трудно, с ярък героизъм и безумна храброст, му остава избор практически или да се гръмне, или да стане лошия в приказката. Мда, ясно е тук накъде са наклонили везните между хомицид и суицид.
Делиян ви разказва една брилятна и оригинална история за онези от другата страна, които носят само страх в сърцата и несигурност в десницата дори и у най-опитния уж добър професионален герой. За да си от злите не е нужно нищо специално, оказва се, освен една силна мотивация за изкривена справедливост. Когато смяташ, че спасителите на деня не струват, но ти се отказва да се присъединиш към тях, се активира вечното правило за киселото грозде, но в случая си представете лисицата яко напушена и с огнехвъргачка в лозето, и ще усетите накъде са тръгнали нещата. Така се ражда един убиец на герои, възползващ се от гордостта и твърдата увереност в силните на деня, че ще са и силни през нощта. Но смрачи ли се, измъкват се от дупките не просто злите, а неосъществените добри, и касапницата почва.
И най-големите майстори на боя имат слаби страни, които просто си плачат да бъдат използвани от всеки с желание за анти-героично деяние. Лоша реклама няма. И тази съвременна мантра на политици и звезди изненадващо върши работа и във фентъзийни светове, герой се става и като смилаш на дребно други герои. Е, герой за някой, но историята е за това – да пази факти, които разни хора някога да изопачат според собствените си разбирания за важност. Делиян се справя чудесно в това да ви разкрие една напълно неконвенционална история в малък и бързо четим обем, без излишества, но и без липси в повествованието; с герои доволно скицирани, но не и прекомерно описани до досада на читателя; с обрати, хем изненадващи, хем в крайна сметка напълно логични, по силата не на деус екс макината, а на обичайните човешки ограничения в сила и ум.
Мрачно, смущаващо, оставящо следи в читателските спомени – Убиецът на герои за мен е и невероятно развитие на стила и идеите на Делиян, които просто трябва да бъдат споделени на преситената публика, останала само на свита диета от тийн образи във фантастична обстановка, тръшкащи се под влияние на хормоналните си проблеми като стандартна Сузанита-Гериниколова-Крискова фенка. Защото в мрака се крие грозната истина дори и в невероятностните светове. Осмелете се да погледнете в него, и съжаление няма да има. Дори и да ви погледне обратно…
Делиян ви разказва една брилятна и оригинална история за онези от другата страна, които носят само страх в сърцата и несигурност в десницата дори и у най-опитния уж добър професионален герой. За да си от злите не е нужно нищо специално, оказва се, освен една силна мотивация за изкривена справедливост. Когато смяташ, че спасителите на деня не струват, но ти се отказва да се присъединиш към тях, се активира вечното правило за киселото грозде, но в случая си представете лисицата яко напушена и с огнехвъргачка в лозето, и ще усетите накъде са тръгнали нещата. Така се ражда един убиец на герои, възползващ се от гордостта и твърдата увереност в силните на деня, че ще са и силни през нощта. Но смрачи ли се, измъкват се от дупките не просто злите, а неосъществените добри, и касапницата почва.
И най-големите майстори на боя имат слаби страни, които просто си плачат да бъдат използвани от всеки с желание за анти-героично деяние. Лоша реклама няма. И тази съвременна мантра на политици и звезди изненадващо върши работа и във фентъзийни светове, герой се става и като смилаш на дребно други герои. Е, герой за някой, но историята е за това – да пази факти, които разни хора някога да изопачат според собствените си разбирания за важност. Делиян се справя чудесно в това да ви разкрие една напълно неконвенционална история в малък и бързо четим обем, без излишества, но и без липси в повествованието; с герои доволно скицирани, но не и прекомерно описани до досада на читателя; с обрати, хем изненадващи, хем в крайна сметка напълно логични, по силата не на деус екс макината, а на обичайните човешки ограничения в сила и ум.
Мрачно, смущаващо, оставящо следи в читателските спомени – Убиецът на герои за мен е и невероятно развитие на стила и идеите на Делиян, които просто трябва да бъдат споделени на преситената публика, останала само на свита диета от тийн образи във фантастична обстановка, тръшкащи се под влияние на хормоналните си проблеми като стандартна Сузанита-Гериниколова-Крискова фенка. Защото в мрака се крие грозната истина дори и в невероятностните светове. Осмелете се да погледнете в него, и съжаление няма да има. Дори и да ви погледне обратно…
June 4, 2018
Една от съвременните български книги, които са се запечатали най-ярко в съзнанието ми е сборникът с разкази „Последните българи” на Делиян Маринов. Ето защо с голямо любопитство и високи очаквания разгърнах и „Убиец на герои” (изд. „Монт”) - нов фентъзи роман от същия автор, част от цикъла „Хроники на Последното измерение”. Дори да не сте чели нищо друго от „Хроники...”-те, не бързайте да подминавате „Убиец на герои”. Макар и да е третата книга от серията, тя е самостоятелна история, която просто споделя същия свят с предходните две, „Пътуване през спомени” том 1 и 2. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 4, 2018
С тази книга Делиян се завръща там, където според мен е най-голямата му страст - фентъзито. Хубава история, приятно разказана и най-важното: доста оригинална като подход. Определено ще представлява интерес за почитателите на жанра и за хората, които следят творческото развитие на Дел.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews