Никога не се опитвайте да се промъкнете в забранена библиотека! Никога! Особено, ако сте обикновена адептка на Академията на Проклятията, а ви се налага да отговаряте за постъпките си пред най-могъщия лорд на Тъмната империя. Та нали вместо да откриете необходимите ви знания, можете да се сблъскате със сериозно обвинение в опит за убийство, за което дори не подозирате. Както и не подозирате това, че продажни нечисти в безпощадна схватка с „ДеЮре“ готвят страшен магически удар.
Само че офицер Юрао Найтес и неговата правилна финансова политика, така недалновидно пренебрегната от враговете, са много силно оръжие. И дори да е трябвало добре да си помислите преди да се противопоставите на превъзхождащия ви по сила противник, все пак сте под защитата на този, който цени живота ви повече от своя собствен.
А да се вбесяват Тъмните лордове не е за препоръчване…
Вот же глупая женщина. Бросай ты этого Тьера, с ним никакой жизни не будет - затошнит до смерти. То ли дело Эллохар. Вот с ним жизнь никогда не будет скучной и ограничивать вряд ли будет. Вот бабы - дуры другой раз, ей Богу.
Ох ты ж блин! Куда ж это все скатилось? Вот теперь уж точно героиня потеряла все остатки инстинкта самосохранения. Вовсюда залезла, куда нельзя, и вот уж точно так неосторожно себя вели, что я б на месте начальства одну бы выгнала, другого уволила. Бедный Риан. Вот ведь попал в такие отношения. Говорят не лезь, а она лезет. И даже уже когда все совсем плохо стало, все равно решила, что она выше всего этого и пофиг на то, что чуть не умерли все. Прям как стоит около рубильника с надвисью "Не влезай - убьет!" да еще и ноги намочила, чтоб сильнее долбануло. И это взбесило больше, чем то, что похоже смутило других читателей - что, возможно, любовь у них вовсе не настоящая. (Спойлер: нет!) Хотя вот поведение Эллохара напрягает.
Эту книгу прочитала несколько дней назад, и в принципе сразу решила начать продолжение цикла, но то начало меня немного огорошило. Как итог, книгу отложила, а для этой я никак не могу подобрать слов.
Здесь как обычно Дэю просят хорошо себя вести, но она упорно лезет куда не надо, чем доводит до белого каления Риана Тьера. Когда у них мир и покой в отношениях, то Тьер любит отправить грязную посуду принцу (ну шутки у него такие) или искупаться с Дэей в особом озере. Но потом снова начинаются тяжелые будни.
Вот четвертая книга, но я до сих пор не смогла полюбить героиню. Она для меня до сих пор манипуляторша, которая постоянно молчит либо уходит. Никак не могу ее понять. В отношении своего коллеги Юрао она всегда позитивная и позволяет ему чудить, но стоит перейти мифическую черту Тьеру, так все, разворот и пошла себе. Думаю понятно, что Юрао мне не нравится, со своей вечной жаждой к деньгам, дурацким шуточкам и странным поведением.
Klassnyi seriinyi tomnik. Nemnogo nachalo naprjagat prakticheski identichnoe konfliktno/nazidatelnoe nachalo u knig, no ponimaju, emocii zadeistvuet, situaciju obrisujet i vse ravno prochitala 7/8 knig za 5 dnei, na odnom vzdohe. I chem eto vse zakonchitsja, ved svadba ne konec, ja nadejys? Adeptka ochen vkusno dopolnila etot vydumannyi mir. I pro svadbu Ellohara hochetsja pochitat, kak vrednjuki tozhe bez ljubvi ne ostajutsha. Zhdu sledushih knig, spasibo!
Героиня начала сознавать, что в ее отношениях "что-то не то", и что она так не хочет. Ну типа целого года хватило. А в расследованиях она гораздо быстрее соображает )))
This entire review has been hidden because of spoilers.
Дея е спипана в кражба в забранената част на библиотеката. Еллохар я вижда, когато Дакене се кани я да удари и дава на студентите си братята за екперименти. Взема я за обяд. Дава и бял вино със силата да забравя спомени и почва да говори. Казва, че е харесва, повече от колкото трябва. Риан се появява и поисква пръстена си обратно, защото нападат Дея. Ще те нацелувам. Ще те прокълна. Взема я и я води в езерото. Плуват и се целуват и гонят. Носят жаби на принца. Логен е изключен, заради бременната си приятелка. Окено я намират мъртва. Юрао лъже колега да целуне Дея и Риан се появява бесен. След това тримата намират текст от Логен и някак премахват стазиса над Дея, тогава локализиращо проклятие я намира. Появява се принц Дарг с императорските хрътки. После обяд с Риан и Дарг иска помощ. Риан казва да върне Пустинника. Юрао замерва Дея със сняг. Еллохар се появява. Дея купува ликьор от кариса, и отива да се извини на Риан. Там е пустинника. Обича я повече от живота си. Вечерят и учат в нейния кабинет. Сутринта той тренира, тя го гледа от прозореца. Той слага масата. И топли баааавно чая, тя го целува и огъня изръмжава. Юрао пита Дея от кога Еллохар е хлътнал по нея. Казва й, че пръстена и Риан са свързани.
Дея и Юрао и пастичките с нечисти. Излъгват Игара Блатиста. Отиват в банката и Гневът на слънцето. Риан е бесен. В навечерието на Смъртта на зимата в ресторант Златния феникс, Дея разтрогва годежа, защото Риан не я слуша.
Про всю серию книг 1-7: написанно как-то не консистентно. Девушка пережила серьёзные происшествия, и при этом осталась какая то наивная при своих 26 лет.
Текст написан на разговорном языке, что меньше считается литературным изданием (по моему мнению).