Заливът на акулите

by Петър Бобев

Писателят Петър Бобев е добре познат вече на нашите млади читатели с разказите си и наградената повест "Белият лоцман".
Морето с неговите обитатели е любима тема в творбите на белетриста. В новия му роман "Заливът на акулите" се преплитат занимателната интрига с изключителното богатство на океанското дъно, отрупано с изяществото на многообразната флора и фауна.

Изгрява новият ден над тайнствения залив на акулите, започва едно изпълнено с неизвестност и опасности приключение...
В тихия залив на акулите се разиграва страшна драма. Сблъскват се два свята - алчният капитализъм, който жестоко смазва съперниците си, и светът на смелите подвизи и богатите открития, на честния труд на социализма. Тайнствената "Медуза", прилична на всяващия ужас октопод от дъното на океана, е простряла навсякъде пипалата си и ненаситно изсмуква силите на робите си, за да трупа богатства.

"Диамантите са сълзи, вкаменени сълзи на нещастните негри" - разказва черният Херкулес. Тези диаманти принадлежат на народа от Черния материк и затова носят нещастие на белите, които искат да ги заграбят. Бандитите загиват, а намереното съкровище отново потъва в морските дълбини, за да дочака събуждането от робския сън на черните хора, които ще го изтръгнат от водната стихия, за да го оползотворят.

246 pages, Hardcover

Published January 1, 1963

About the author

Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.