What do you think?
Rate this book
Fire Fire
A darkly humorous, compelling novel whose family of characters resonate in a similar style to Cloudstreet .
Musicians, artists and poets,' Acantia says. That's what you'll be. Just like Pa and me.' She sighs happily. No contaminants here! You'll be as pure as the Aborigines.'
The Houdinis have escaped the great world to Whispers, a dilapidated and isolated farm in the heart of the Australian bush. Acantia Houdini the painter has grand plans. Her seven children and famous violist husband are to become self-sufficient, and creativity will rule.
All is not, however, home-grown spinach and classical music. The family is under threat from the outside and from within.
Ursula watches her brothers and sisters adapt, thrive and then wither as they experience a bewildering mix of love, neglect and cruelty. Ursula grows slowly to a full awareness of her skewed world and is driven ultimately to escape. But it will cost her more than she can guess. Family is everything. She has everything to lose.
Fire Fire is shocking, absurd, tender and grotesque. In language spun with masterly control and much humour, Sallis captures the resilience and confusion of growing up. A completely surprising story of love and damage.
Musicians, artists and poets,' Acantia says. That's what you'll be. Just like Pa and me.' She sighs happily. No contaminants here! You'll be as pure as the Aborigines.'
The Houdinis have escaped the great world to Whispers, a dilapidated and isolated farm in the heart of the Australian bush. Acantia Houdini the painter has grand plans. Her seven children and famous violist husband are to become self-sufficient, and creativity will rule.
All is not, however, home-grown spinach and classical music. The family is under threat from the outside and from within.
Ursula watches her brothers and sisters adapt, thrive and then wither as they experience a bewildering mix of love, neglect and cruelty. Ursula grows slowly to a full awareness of her skewed world and is driven ultimately to escape. But it will cost her more than she can guess. Family is everything. She has everything to lose.
Fire Fire is shocking, absurd, tender and grotesque. In language spun with masterly control and much humour, Sallis captures the resilience and confusion of growing up. A completely surprising story of love and damage.
235 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2004
2 people are currently reading
16 people want to read
About the author
Eva Sallis
9 books7 followersAlso known as Eva Hornung: https://www.goodreads.com/author/show...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Read
June 27, 2019Ева Салис - "Пожар, пожар!", изд. "ЖАР - Жанет Аргирова, 2005, прев. Мария Неделева
Току-що "загасих" "Пожар, пожар!"
"Срещата" ми с този роман е пример за това как понякога един разговор за книги може да те накара да посегнеш към четиво, до което иначе едва ли би стигнал - и за което всъщност едва ли би разбрал. Защото днес сме буквално залети от книги. И докато за някои от тях се заговаря месеци преди излизането им, други остават някак в периферията. Причините може да са различни, но е факт, че се случва. И всъщност в това няма никаква драма - именно поради изобилието. Но понякога, за щастие, до нас си пробиват път "по-особени" книги, за които не се шуми толкова - и това се оказва изключително интересно преживяване.
Точно това ми се случи с "Пожар, пожар!".
Много неща ме накараха да посегна към нея. Националността на авторката - чела съм твърде малко автори от тази част на света, и всеки път, щом го осъзная, го отчитам като пропуск.
Определението за книгата като "роман гротеска".
И, разбира се, самата история. Навярно доста съвременни хора се чувстват привлечени от история като тази - за семейство, живеещо в основни линии "по законите на природата", без да притежава особени удобства, но и без да има нужда от тях. Аз лично винаги чета подобни неща с ясното съзнание, че "това не е за мен" - но пък по времето, когато се развива действието, това е цяло движение, с многобройни последователи.
Но това е само единият пласт на историята. И ако в него има някаква привлекателност, то другото е по-скоро смущаващо. Защото въпреки "ню ейдж" идеите, семейство Худини налага на децата си изолация, отказ от контакт с външния свят, , стремеж да ги "предпази" от вредно влияние - а всъщност - да ги откъсне от всякакво общуване, формално образование, "омърсяване".
Момент - "семейството" ли казах?
Семейство всъщност, в истинския смисъл, няма. Има безцветен и безличен баща, чието име така и не научаваме, и майка, за която определението "властна" е безкрайно слабо и недостатъчно. Изпитвах към нея чувство, за което сигурно още не са измислени думи. Но то в никакъв случай не беше добро.
Всъщност, колкото повече напредва с четенето, толкова повече у читателя остава чувството, че никой в това семейство не е "нормален". Всеки има някаква своя очебийна странност - била тя във външността или поведението. Изумяваше ме фактът, че сякаш никой от тях не се противопоставяше открито на Акантия. Не. Те просто си тръгваха, когато решат, че "са дотук".
Пожарът в книгата е действителен, но и символичен. Пожарът е във всяка обида на Акантия, във всеки опит на Урсула да спаси останалите. Пожарът е в отказа на Акантия да позволи на децата контакт с външния свят.
Интересна ми беше самата структура на книгата. Много ми харесаха вплетените в историята приказки. Те, както и фактът, че самата къща се намира сред гората, придаваха на книгата особена атмосфера, и някак ми помогнаха поне до известна степен да "преглътна" поведението на Акантия.
Последните страници вдъхват измамно спокойствие, и човек е склонен да си помисли, че всичко е както трябва, че ожесточената Акантия се е смекчила, че е вече просто една майка, приела порасналите си деца такива, каквито са. Илюзията е бързо разбита, а последният разговор между Акантия и Урсула, в самия край на книгата, ясно показва, че Акантия просто не може да се промени - тя носи в себе си зло и противоречие, и може би дори не го съзнава.Че дори ангелите не смеят да преминат над това място. Че пожарът винаги ще продължава да тлее, дори когато няма кой да го види.
Тази история е определена като "трагикомична". Аз като че ли видях само тъжното в нея. Но книгата ми хареса и ме остави с доста мисли. Радвам се, че се "срещнах" с нея.
Току-що "загасих" "Пожар, пожар!"
"Срещата" ми с този роман е пример за това как понякога един разговор за книги може да те накара да посегнеш към четиво, до което иначе едва ли би стигнал - и за което всъщност едва ли би разбрал. Защото днес сме буквално залети от книги. И докато за някои от тях се заговаря месеци преди излизането им, други остават някак в периферията. Причините може да са различни, но е факт, че се случва. И всъщност в това няма никаква драма - именно поради изобилието. Но понякога, за щастие, до нас си пробиват път "по-особени" книги, за които не се шуми толкова - и това се оказва изключително интересно преживяване.
Точно това ми се случи с "Пожар, пожар!".
Много неща ме накараха да посегна към нея. Националността на авторката - чела съм твърде малко автори от тази част на света, и всеки път, щом го осъзная, го отчитам като пропуск.
Определението за книгата като "роман гротеска".
И, разбира се, самата история. Навярно доста съвременни хора се чувстват привлечени от история като тази - за семейство, живеещо в основни линии "по законите на природата", без да притежава особени удобства, но и без да има нужда от тях. Аз лично винаги чета подобни неща с ясното съзнание, че "това не е за мен" - но пък по времето, когато се развива действието, това е цяло движение, с многобройни последователи.
Но това е само единият пласт на историята. И ако в него има някаква привлекателност, то другото е по-скоро смущаващо. Защото въпреки "ню ейдж" идеите, семейство Худини налага на децата си изолация, отказ от контакт с външния свят, , стремеж да ги "предпази" от вредно влияние - а всъщност - да ги откъсне от всякакво общуване, формално образование, "омърсяване".
Момент - "семейството" ли казах?
Семейство всъщност, в истинския смисъл, няма. Има безцветен и безличен баща, чието име така и не научаваме, и майка, за която определението "властна" е безкрайно слабо и недостатъчно. Изпитвах към нея чувство, за което сигурно още не са измислени думи. Но то в никакъв случай не беше добро.
Всъщност, колкото повече напредва с четенето, толкова повече у читателя остава чувството, че никой в това семейство не е "нормален". Всеки има някаква своя очебийна странност - била тя във външността или поведението. Изумяваше ме фактът, че сякаш никой от тях не се противопоставяше открито на Акантия. Не. Те просто си тръгваха, когато решат, че "са дотук".
Пожарът в книгата е действителен, но и символичен. Пожарът е във всяка обида на Акантия, във всеки опит на Урсула да спаси останалите. Пожарът е в отказа на Акантия да позволи на децата контакт с външния свят.
Интересна ми беше самата структура на книгата. Много ми харесаха вплетените в историята приказки. Те, както и фактът, че самата къща се намира сред гората, придаваха на книгата особена атмосфера, и някак ми помогнаха поне до известна степен да "преглътна" поведението на Акантия.
Последните страници вдъхват измамно спокойствие, и човек е склонен да си помисли, че всичко е както трябва, че ожесточената Акантия се е смекчила, че е вече просто една майка, приела порасналите си деца такива, каквито са. Илюзията е бързо разбита, а последният разговор между Акантия и Урсула, в самия край на книгата, ясно показва, че Акантия просто не може да се промени - тя носи в себе си зло и противоречие, и може би дори не го съзнава.Че дори ангелите не смеят да преминат над това място. Че пожарът винаги ще продължава да тлее, дори когато няма кой да го види.
Тази история е определена като "трагикомична". Аз като че ли видях само тъжното в нея. Но книгата ми хареса и ме остави с доста мисли. Радвам се, че се "срещнах" с нея.
January 17, 2009
There's not much in the way of plot, it's a family history I guess, but the family is crazy! I liked it though, interesting idea, goin' off for a family art commune. My teacher(who took the book away from me) made fun of the name Houdini though…
December 11, 2017
you know those books that just keep on describing a horrible place and life and parents? and for some reason you just keep reading hoping they all figured it out in the end? wish I hadn't. they didn't.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 21, 2025
Disappointed with this book that started out as intriguing, well written, funny and reminding me of a Nick Cave aesthetic. It did however deteriorate over the chapters into a surrealist mush mash with no story line.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews