Ние от клуб „Отвъд кориците“ решихме да обединим усилия и да ти покажем, че младите творци в България могат да създават стойностна литература, без да следват пазарни догми и наложени рамки, оставайки верни на себе си и своя мироглед. Поднасяме ти тази антология с най-добрите текстове от първата година на едноименния ни вестник с надеждата тези 27 автори да отворят сърцето и разума ти за нашия свят и да допринесат да заживеем на по-добро място. Обгърнали сме редица теми чрез силата на словото, давайки трибуна на истински стойностното за всеки от нас.
Целта ни е всяка година с едно такова издание да подкрепим некомерсиалната литература и да дадем възможност за изява на творци, от които периодичните издания и издателствата не биха имали търговска изгода. Вярваме, че литературата е преди всичко свобода и запазваме своето себеизразяване в нейното име.
Авторът е роден в недалечната 1998 г. Отрича ранното си творчество, като го определя като "тийнейджърски излияния". Първата по-сериозна стихосбирка на Олегов излиза през 2020 г. под заглавието "Вечен чужденец". Книгата е издадена като голяма награда в поетичния конкурс "Димитър Бояджиев", а по-късно получава и номинация за наградата "Усин Керим". Освен това авторът има награди от над 15 конкурса, включително гран при от българо-израелския конкурс "Небесни меридиани" През 2021 г. стиховете му попадат в лонглиста на руския литературен конкурс "Лицей".
Има публикации в LiterNet, Литературен свят, Нова социална поезия, Нова асоциална поезия, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания), Независимое исскуство (Русия) и др.
Превеждал е стихове на Фернандо Песоа, Сергей Есенин, Уинстън Хю Одън, Ия Кива, Янка Дягилева и др.
Съосновател е на литературния клуб „Отвъд кориците”.
Ще започна с благодарност към Денис Олегов, който прие моите творения и ги публикува в е-списанието "Отвъд кориците" и който на собствена глава включи и един мой разказ в Антологията, която се надявам да стане традиционна. Тази антология доказва, че творците (вече не ги деля на млади или стари, защото самият аз не знам в коя категория съм) имат място за изява, че не е нужно да си член на някой от многобройните съюзи или зад гърба ти да стои издателство, за да видиш творчеството си в популярно списание и да достигнеш до повече читатели. Тази антология е и интересен "напречен срез", показващ средното ниво на съвременните ъндърграунд и не толкова ъндърграунд творци. Отделно е изключително ценно това, че е безплатна и може да бъде прочетена от всеки, които има компютър или таблет. А най-голямото богатство е това, че е разнообразна - поезия и проза намират общ покрив - прекрасната корица на Хелика Христова. Но това, което на мен най-много ми допада е липсата на комерсиалност. Един творец е творец тогава, когато пише за себе си, споделя за хората, словоиграе за читателя без да се съобразява с политика, интереси, изисквания на съюзи, издателства, критици. Тогава този творец е свободен и открит, ценен за читателя и за себе си. Тогава е и удовлетворен.
От прозата най-интересен ми е светът на Чемби Чембърс, а като стил май не можах да си харесам нито един текст наистина. На почти всички автори бих препоръчал по-често да прилагат принципа „показвай, не казвай“.
Начинанието е ценно. Пожелавам издръжливост на авторите и съставителите.