What do you think?
Rate this book
списание към книги-игри.бг #10
Списание за книги-игри
Брой 10 на Списание за книги-игри (май, 2018 г.)
Цели 7 книги-игри те очакват в този брой на списанието, както и убийствени статии, горещи интервюта и още занимателни материали.
Авторите този път са 2-ма българи, 2-ма британци, американец, испанец и германец. Мирослав Петров ни представя „Случаят със сър Артър“, първи разказ от очертаващата се детективска поредица „Загадките на Хънтър“. Вероятно помните дебюта му с малко нестандартното „Мис Ефект“ в брой 8. Тук обаче, в 120 епизода, ще трябва доста да подръпвате от лулата си, докато разгадавате класическа заплетена история от Албиона.
Другият български автор – Пламен Иванов, също се изявява за втори път по страниците на Списанието. Лекият уестърн „Разплата“ заслужено заема мястото си като бонус епизод в броя.
Мини екшъните на Хосе Л.Л. Моралес от света на SLANG Убиец ще се появят в три поредни броя на Списанието, като още през зимата се очакват нови три истории – достатъчно основание главната им героиня да краси следващата ни корица.
Двете най-обемни произведения са подгласници в конкурса Windhammer през 2012-та и 2013-та година и за удобство сa разположени по най-вътрешните страници. „Извън времето“ на Пол Щрут е може би черешката на броя – майсторски разгърната история, идеално побрана в 100-те си епизода. Добавихме само карта, която да улесни изиграването.
Постапокалиптичната фантастика „Заветът на Зендари“ пък е написана от Аштън Сайлър, за да занимава 12-годишния му син с многобройните си варианти за преиграване. Време е да видим как авторът прилага на практика съветите си за изграждане на книга-игра, публикувани в предишния ни брой в рубриката „От кухнята на майстора“.
„Зората на Мрачните Лордове“ на Джо Дивър ще подгрее фенската инициатива за издаване на 5-тата книга от поредицата за Самотния вълк. Към него прибавихме и 3 материала, единият от които е статия от самия автор с насоките му в процеса по написване на книга-игра.
Последното приключение идва от Германия и авторът му Зимон Вийзе цели да ни запознае с механиката и света в своята книга-игра „Пътят на Пъдпъдъка“, която също подготвяме за издаване без комерсиална цел. Останалите статии и материали говорят сами за себе си и са всичко друго, но не и пълнеж.
Допълнителни материали: игротеката от Джордж М. Джордж; интервюта с Виктория Викторова, Недялко Петров, Рони Мейдей и Спасимир Игнатов; интересни авторски статии от Сикамор Брайт и Стефан Стефанов; и на последно място (но не по значение) – нова рубрика в Списанието – Новини от света.
Цели 7 книги-игри те очакват в този брой на списанието, както и убийствени статии, горещи интервюта и още занимателни материали.
Авторите този път са 2-ма българи, 2-ма британци, американец, испанец и германец. Мирослав Петров ни представя „Случаят със сър Артър“, първи разказ от очертаващата се детективска поредица „Загадките на Хънтър“. Вероятно помните дебюта му с малко нестандартното „Мис Ефект“ в брой 8. Тук обаче, в 120 епизода, ще трябва доста да подръпвате от лулата си, докато разгадавате класическа заплетена история от Албиона.
Другият български автор – Пламен Иванов, също се изявява за втори път по страниците на Списанието. Лекият уестърн „Разплата“ заслужено заема мястото си като бонус епизод в броя.
Мини екшъните на Хосе Л.Л. Моралес от света на SLANG Убиец ще се появят в три поредни броя на Списанието, като още през зимата се очакват нови три истории – достатъчно основание главната им героиня да краси следващата ни корица.
Двете най-обемни произведения са подгласници в конкурса Windhammer през 2012-та и 2013-та година и за удобство сa разположени по най-вътрешните страници. „Извън времето“ на Пол Щрут е може би черешката на броя – майсторски разгърната история, идеално побрана в 100-те си епизода. Добавихме само карта, която да улесни изиграването.
Постапокалиптичната фантастика „Заветът на Зендари“ пък е написана от Аштън Сайлър, за да занимава 12-годишния му син с многобройните си варианти за преиграване. Време е да видим как авторът прилага на практика съветите си за изграждане на книга-игра, публикувани в предишния ни брой в рубриката „От кухнята на майстора“.
„Зората на Мрачните Лордове“ на Джо Дивър ще подгрее фенската инициатива за издаване на 5-тата книга от поредицата за Самотния вълк. Към него прибавихме и 3 материала, единият от които е статия от самия автор с насоките му в процеса по написване на книга-игра.
Последното приключение идва от Германия и авторът му Зимон Вийзе цели да ни запознае с механиката и света в своята книга-игра „Пътят на Пъдпъдъка“, която също подготвяме за издаване без комерсиална цел. Останалите статии и материали говорят сами за себе си и са всичко друго, но не и пълнеж.
Допълнителни материали: игротеката от Джордж М. Джордж; интервюта с Виктория Викторова, Недялко Петров, Рони Мейдей и Спасимир Игнатов; интересни авторски статии от Сикамор Брайт и Стефан Стефанов; и на последно място (но не по значение) – нова рубрика в Списанието – Новини от света.
144 pages, Paperback
Published May 22, 2018
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
May 28, 2018
Късата версия:
Много солиден брой на списанието - цели шест книги-игри и едно демо, в добавка и интересни статии, които стават все повече и все по-добри. Броят става и за по-малки читатели, даже ми се струва по-добър за такива, но и за старите фенове на жарна ще е интересен, особено предвид допълнителните материали и 1-2 от книгите-игри на по-сериозна тематика. За мен се класира на второ място след седми брой, но два от авторите са същите, а има и от всичко по повече.
В детайли по отделните книги-игри (no spoilers):
Пътя на Пъдпъдъка (демо)
Японски пъдпъдъчи град е нападнат от варвари и трябва да избягате.
Хем е 2 страници, хем успява да те прекара през 4-5 ситуации - минах през три битки, похвърлях зарчета, драматично завърших на 1 живот. Супер. Видях, че това определено няма да е моята книга, тъй като няма абсолютно никаква литература, а изборите са основно накъде ще отидеш (и в крайна сметка все отиваш на едно и също място). Но пък си представям при това количество игра в 13 епизода, какво ще е напъхано в 800 - ако ви кефи да се шляете насам натам, да намирате предмети и да хвърляте зарове, сигурно ще си прекарате бая време с пълната книга, когато излезе. Аз съм излязъл от целевата аудитория преди около 25 години, когато пишех горе долу същите като тази книги-игри в една голяма тетрадка.
Разплата
Поемаш ролята на шерифа Блонд. Злият бандит Майндкрайм те е напълнил с олово, но смъртта не пожелава да те вземе и след няколко седмици в болница си готов за мъст.
Тук Пламен Иванов ме изненада приятно - разписал е късо, но динамично уестърнче в стила на едновремешните екшън миниатюри в Мегаигра/Мегаигри. Игровата система е приятна и ви позволява да изберете силните умения на героя си. Разочароващото тук е насилената лигавня всеки герой да е личност от българската история или форум на книгите-игри - не виждам кой ще го намери за особено смешно и чупи атмосферата.
Зората на Мрачните Лордове
Вие сте калфа магьосник, който трябва да предупреди хората в Манастира на Кай за надвиснала заплаха. Пътят до там е изпълнен с опасности.
Никога не съм бил фен на класическия западен стил КИ и това произведение ми напомня защо. Въпреки това ми беше супер любопитно да го изиграя (два пъти) и да прочета допълнителните материали. Изборът на предмети и умения е интересен, а бойната система е подобна или същата като в книгите за Самотния вълк и Ледената цитадела.
Сюжетът се изчерпва с получаване на мисия, епилог и пълнеж от произволни случки. Геймплеят е на принципа "на къде ще тръгнеш" и "Добре дошъл в локация Б. Ако не си взел предмет Х от локация А - умираш." Като цяло откъсът не е лош, има някаква атмосфера и ще похвърляте зарчета, но мен не успя да ме грабне. Изчитайки съветите на Дивър как да се напише книга-игра, нещата си лягат на мястото. Създайте поредния гигантски фентъзи свят (който най-вероятно ще е доста generic и само вие ще сте въодушевени за него - това, разбира се, не важи за самия Дивър, но вероятно ще стане при вас), нарисувайте си карта и изберете на коя картинка на картата какво ще се случи. Без неуважение към автора, това би било по-скоро удачна техника за настолна игра. Ако писането ви се води по локации и заделения за тях брой епизоди, вместо по изграждане на сюжет, персонажи и сцени, то няма как накрая да имате нещо, което да има стойност като литература. Дори за игра не ми се струва добра техника. Това е изцяло лично мое мнение, знам, че много хора харесват и такива книги-игри.
Случаят със сър Артър
Ще кажа абсолютния минимум за сюжета, защото все пак това е криминале. Вие сте Уилям Хънтър, инспектор от Скотланд Ярд. То това май стига? Убит е богат джентълмен, ще трябва да говорите с други джентълмени и дами, свързани с него, докато пушат пури и пият чай, та в крайна сметка да разберете каква е цялата истина зад случая ;)
Още като прочетох "Мис Ефект" видях неизлъскан диамант в Мирослав Петров и писах, че ми се иска да видя нещо повече от него. След новото му криминале мога само да повторя думите си.
Авторът пише приятно - създава атмосфера и персонажи добре, без да се заиграва прекалено много с тях. Допада ми мярката му за това, особено за такава къса форма. Измисленият от него случай е интересен. Системата е проста и ефективна, макар и сякаш да не е прекалено елегантна - струва ми се, че не рядко записваш някои кодови думи, които са задължително следствие на други такива (т.е. ако имаш едната, ще имаш и другата); също така при разиграването си пропуснах една важна уговорена среща, без да имам избор дали да ида на нея или другаде и да има логическа причина да е така.
Големият недостатък, или по-скоро изпуснат потенциал, е при развитието и изграждането на мистерията като добра смес на литература и игра. Най-вече при разкриването ѝ. От опит казвам, че това е изключително трудно, в Призвание герой винаги е имало нужда от огромна преработка точно на тези произведения (например Щурмберг и Хотелът) и виждам, че "Случаят със сър Артър" е един много добър входен материал, който обаче не е получил толкова нужното полиране.
Първо, липсват ми характерните plot-twist-ове за жанра. Поне за мен, бързо и ясно става ролята на някои от героите - направо от увода. Нищо не ме изненада. Мисля, че с леко бутване на количеството информация и "отношението" към дадени герои в представянето им, това е поправимо. Същевременно, през цялото приключение се събира някаква супер косвена информация, примерно кой с кого е роднина или се познава (има и някои по-съществени неща, но наистина са далече от веществени доказателства). Края е най-зле - главният герой хваща на едно място всички заподозрени (все едно че всичко му е ясно), казва им по едно изречение и всеки си изпява цялата история в детайл, съвсем чинно - сигурно 50% от историята се разкрива по този начин. Друг запомнящ се момент е как главния герой получава ключова улика и направо половината история за двама от героите, защото през нощта пред вратта му двама от героите обсъждат какво са сторили и какво да направят натам. Стига... С две думи, самото "разследване" не е добре развито.
Все пак, още по-силно се вижда потенциалът на Мирослав Петров тук, както и на поредицата за Хънтър - чакам с интерес следващото му произведение, в което се надявам да направи нужните стъпки за пълна реализация на потенциала си.
Въпреки всички забележки, прочитането на тази история е приятно и интересно преживяване, потапящо. Просто ме е яд, защото тя можеше да е от любимите ми такива и след първите няколко епизода бях почти сигурен, че ще бъде.
Slang:Убиец:Линии
Този път ще бъдете мацка - наемен убиец, със задачата да убиете китайски мафиот в хотелска стая, без да оставяте свидетели.
Ако сте запознати с поредицата Slang, знаете какво да очаквате. Интересна система за качества и умения, динамичен екшън с бърза литература, но все пак с персонажи, сюжет, морални избори и т.н. Ами, без да съм от големите фенове на поредицата, мога да кажа, че "Убиец: Линии" надхвърли очакванията ми. Има всичко от изброенотогоре и тук работи добре. Ако минусът на Моралес е, че се губи в големите и по-дълбоки сюжети, то в тази къса форма се е справил чудесно и всичко ми идва точно в правилната доза. При големите му книги произволът много се натрупва и става лавинообразен ефект и това ме демотивира да играя чстно - тази изиграх два пъти по идентичен начин почти до края и единият път завърших с пет рани (почти умрял) - само заради лоши хвърляния, а другият без нито едно одраскване; но тук тази доза шанс е ок. Също и от преиграване не боли, когато не си 2 часа навътре в приключението.
Мисля, че Убиец ще допадне на почти всички читатели.
Заветът на Зендари
Поемате ролята на пилот на мек в една опустошена от извънземни Земя. Разполагате с 24 часа да спасите света, намирайки могъщ артефакт.
Много любопитно ми беше да прочета това приключение на Аштън Сайлър, защото ми харесва като теоретик за механики на книгите-игри, а и предната миниатюра от него в списанието показа добър потенциал.
Останах по-скоро разочарован. Не почувствах въобще атмосферата - да си в опустошена от война Земя; да управляваш мек; да изследваш извънземен кораб - огромният потенциал на това е загубен, заради прекалено повърхностната литература. Има опит за развитие на персонажи, но и той според мен е слаб; дори трупаш точки отношения, но всичко ми се стори много бутафорно. Фантастичните идеи вътре са прилични, но трудно човек може да се вживее, за да ги "почувства".
Играта е с интересна система и започва с избор на мек и умения. Оттам нататък, обаче, е предимно проверка на т��зи умения и показатели, произволни събития, а накрая завършва със също толкова произволно лутане (дето трябва да го излуташ кажи речи цялото така или иначе). Какво липсва ли - ами, интересните избори, например... Има няколко, най-вече в края, но като цяло - бедна работа.
Според мен това произведение ще се хареса предимно на по-малки деца. Лично аз очаквах доста повече. Въпреки това, става за разцъкване, не е лоша мини книга-игра и не ме издразни кой знае колко с нищо, както не ме и грабна с нищо.
Извън Времето
Ще кажа само, че главният герои изпитва времеви парадокси и жанрът е мистерия - трябва да разбере какво става и да се измъкне от неприятна ситуация, в която попада.
Това произведение си оставих за десерт, тъй като е от автора на любимото ми такова от всичките десет броя на списанието.
Геймплеят не ми допадна - бързо се добива усещането, че грешките на героя не водят до нищо. Правилните постъпки на героя са свързани с много циклене през едни и същи ситуации и това също не е кой знае колко интересно и няма как да бъде.
Литературата е приятна - тук няма изненади. За съжаление обаче фантастичната част и сюжетните линии на героите остават прекалено прекалено много висящи въпроси и то сякаш не по добрия начин. Малко като в онези филми, в които се чудиш после (за добро или лошо) какво точно си гледал и каква е била идеята. Със сигурност има и доста хитри хрумки и атмосферата се е получила, но просто ми седи леко неосмислено цялото нещо. Някакви важни герои - представят ти ги, знаеш предварително част от събитията покрай тях, запознаваш се, имате някаква интеракция, излагат се проблемите им и после - нищо. Иначе добре се разгръща постепенно историята, потапя те, но в много отношения развръзката липсва.
Като тегля чертата, очаквах повече и като литература; дори би бил простим липсващият геймплей, ако всичко се беше получило в литературен план.. Въпреки това, все пак е едно интересно произведение, което си струва да се прочете. Но Пол/Паул Щрут може повече.
Много солиден брой на списанието - цели шест книги-игри и едно демо, в добавка и интересни статии, които стават все повече и все по-добри. Броят става и за по-малки читатели, даже ми се струва по-добър за такива, но и за старите фенове на жарна ще е интересен, особено предвид допълнителните материали и 1-2 от книгите-игри на по-сериозна тематика. За мен се класира на второ място след седми брой, но два от авторите са същите, а има и от всичко по повече.
В детайли по отделните книги-игри (no spoilers):
Пътя на Пъдпъдъка (демо)
Японски пъдпъдъчи град е нападнат от варвари и трябва да избягате.
Хем е 2 страници, хем успява да те прекара през 4-5 ситуации - минах през три битки, похвърлях зарчета, драматично завърших на 1 живот. Супер. Видях, че това определено няма да е моята книга, тъй като няма абсолютно никаква литература, а изборите са основно накъде ще отидеш (и в крайна сметка все отиваш на едно и също място). Но пък си представям при това количество игра в 13 епизода, какво ще е напъхано в 800 - ако ви кефи да се шляете насам натам, да намирате предмети и да хвърляте зарове, сигурно ще си прекарате бая време с пълната книга, когато излезе. Аз съм излязъл от целевата аудитория преди около 25 години, когато пишех горе долу същите като тази книги-игри в една голяма тетрадка.
Разплата
Поемаш ролята на шерифа Блонд. Злият бандит Майндкрайм те е напълнил с олово, но смъртта не пожелава да те вземе и след няколко седмици в болница си готов за мъст.
Тук Пламен Иванов ме изненада приятно - разписал е късо, но динамично уестърнче в стила на едновремешните екшън миниатюри в Мегаигра/Мегаигри. Игровата система е приятна и ви позволява да изберете силните умения на героя си. Разочароващото тук е насилената лигавня всеки герой да е личност от българската история или форум на книгите-игри - не виждам кой ще го намери за особено смешно и чупи атмосферата.
Зората на Мрачните Лордове
Вие сте калфа магьосник, който трябва да предупреди хората в Манастира на Кай за надвиснала заплаха. Пътят до там е изпълнен с опасности.
Никога не съм бил фен на класическия западен стил КИ и това произведение ми напомня защо. Въпреки това ми беше супер любопитно да го изиграя (два пъти) и да прочета допълнителните материали. Изборът на предмети и умения е интересен, а бойната система е подобна или същата като в книгите за Самотния вълк и Ледената цитадела.
Сюжетът се изчерпва с получаване на мисия, епилог и пълнеж от произволни случки. Геймплеят е на принципа "на къде ще тръгнеш" и "Добре дошъл в локация Б. Ако не си взел предмет Х от локация А - умираш." Като цяло откъсът не е лош, има някаква атмосфера и ще похвърляте зарчета, но мен не успя да ме грабне. Изчитайки съветите на Дивър как да се напише книга-игра, нещата си лягат на мястото. Създайте поредния гигантски фентъзи свят (който най-вероятно ще е доста generic и само вие ще сте въодушевени за него - това, разбира се, не важи за самия Дивър, но вероятно ще стане при вас), нарисувайте си карта и изберете на коя картинка на картата какво ще се случи. Без неуважение към автора, това би било по-скоро удачна техника за настолна игра. Ако писането ви се води по локации и заделения за тях брой епизоди, вместо по изграждане на сюжет, персонажи и сцени, то няма как накрая да имате нещо, което да има стойност като литература. Дори за игра не ми се струва добра техника. Това е изцяло лично мое мнение, знам, че много хора харесват и такива книги-игри.
Случаят със сър Артър
Ще кажа абсолютния минимум за сюжета, защото все пак това е криминале. Вие сте Уилям Хънтър, инспектор от Скотланд Ярд. То това май стига? Убит е богат джентълмен, ще трябва да говорите с други джентълмени и дами, свързани с него, докато пушат пури и пият чай, та в крайна сметка да разберете каква е цялата истина зад случая ;)
Още като прочетох "Мис Ефект" видях неизлъскан диамант в Мирослав Петров и писах, че ми се иска да видя нещо повече от него. След новото му криминале мога само да повторя думите си.
Авторът пише приятно - създава атмосфера и персонажи добре, без да се заиграва прекалено много с тях. Допада ми мярката му за това, особено за такава къса форма. Измисленият от него случай е интересен. Системата е проста и ефективна, макар и сякаш да не е прекалено елегантна - струва ми се, че не рядко записваш някои кодови думи, които са задължително следствие на други такива (т.е. ако имаш едната, ще имаш и другата); също така при разиграването си пропуснах една важна уговорена среща, без да имам избор дали да ида на нея или другаде и да има логическа причина да е така.
Големият недостатък, или по-скоро изпуснат потенциал, е при развитието и изграждането на мистерията като добра смес на литература и игра. Най-вече при разкриването ѝ. От опит казвам, че това е изключително трудно, в Призвание герой винаги е имало нужда от огромна преработка точно на тези произведения (например Щурмберг и Хотелът) и виждам, че "Случаят със сър Артър" е един много добър входен материал, който обаче не е получил толкова нужното полиране.
Първо, липсват ми характерните plot-twist-ове за жанра. Поне за мен, бързо и ясно става ролята на някои от героите - направо от увода. Нищо не ме изненада. Мисля, че с леко бутване на количеството информация и "отношението" към дадени герои в представянето им, това е поправимо. Същевременно, през цялото приключение се събира някаква супер косвена информация, примерно кой с кого е роднина или се познава (има и някои по-съществени неща, но наистина са далече от веществени доказателства). Края е най-зле - главният герой хваща на едно място всички заподозрени (все едно че всичко му е ясно), казва им по едно изречение и всеки си изпява цялата история в детайл, съвсем чинно - сигурно 50% от историята се разкрива по този начин. Друг запомнящ се момент е как главния герой получава ключова улика и направо половината история за двама от героите, защото през нощта пред вратта му двама от героите обсъждат какво са сторили и какво да направят натам. Стига... С две думи, самото "разследване" не е добре развито.
Все пак, още по-силно се вижда потенциалът на Мирослав Петров тук, както и на поредицата за Хънтър - чакам с интерес следващото му произведение, в което се надявам да направи нужните стъпки за пълна реализация на потенциала си.
Въпреки всички забележки, прочитането на тази история е приятно и интересно преживяване, потапящо. Просто ме е яд, защото тя можеше да е от любимите ми такива и след първите няколко епизода бях почти сигурен, че ще бъде.
Slang:Убиец:Линии
Този път ще бъдете мацка - наемен убиец, със задачата да убиете китайски мафиот в хотелска стая, без да оставяте свидетели.
Ако сте запознати с поредицата Slang, знаете какво да очаквате. Интересна система за качества и умения, динамичен екшън с бърза литература, но все пак с персонажи, сюжет, морални избори и т.н. Ами, без да съм от големите фенове на поредицата, мога да кажа, че "Убиец: Линии" надхвърли очакванията ми. Има всичко от изброенотогоре и тук работи добре. Ако минусът на Моралес е, че се губи в големите и по-дълбоки сюжети, то в тази къса форма се е справил чудесно и всичко ми идва точно в правилната доза. При големите му книги произволът много се натрупва и става лавинообразен ефект и това ме демотивира да играя чстно - тази изиграх два пъти по идентичен начин почти до края и единият път завърших с пет рани (почти умрял) - само заради лоши хвърляния, а другият без нито едно одраскване; но тук тази доза шанс е ок. Също и от преиграване не боли, когато не си 2 часа навътре в приключението.
Мисля, че Убиец ще допадне на почти всички читатели.
Заветът на Зендари
Поемате ролята на пилот на мек в една опустошена от извънземни Земя. Разполагате с 24 часа да спасите света, намирайки могъщ артефакт.
Много любопитно ми беше да прочета това приключение на Аштън Сайлър, защото ми харесва като теоретик за механики на книгите-игри, а и предната миниатюра от него в списанието показа добър потенциал.
Останах по-скоро разочарован. Не почувствах въобще атмосферата - да си в опустошена от война Земя; да управляваш мек; да изследваш извънземен кораб - огромният потенциал на това е загубен, заради прекалено повърхностната литература. Има опит за развитие на персонажи, но и той според мен е слаб; дори трупаш точки отношения, но всичко ми се стори много бутафорно. Фантастичните идеи вътре са прилични, но трудно човек може да се вживее, за да ги "почувства".
Играта е с интересна система и започва с избор на мек и умения. Оттам нататък, обаче, е предимно проверка на т��зи умения и показатели, произволни събития, а накрая завършва със също толкова произволно лутане (дето трябва да го излуташ кажи речи цялото така или иначе). Какво липсва ли - ами, интересните избори, например... Има няколко, най-вече в края, но като цяло - бедна работа.
Според мен това произведение ще се хареса предимно на по-малки деца. Лично аз очаквах доста повече. Въпреки това, става за разцъкване, не е лоша мини книга-игра и не ме издразни кой знае колко с нищо, както не ме и грабна с нищо.
Извън Времето
Ще кажа само, че главният герои изпитва времеви парадокси и жанрът е мистерия - трябва да разбере какво става и да се измъкне от неприятна ситуация, в която попада.
Това произведение си оставих за десерт, тъй като е от автора на любимото ми такова от всичките десет броя на списанието.
Геймплеят не ми допадна - бързо се добива усещането, че грешките на героя не водят до нищо. Правилните постъпки на героя са свързани с много циклене през едни и същи ситуации и това също не е кой знае колко интересно и няма как да бъде.
Литературата е приятна - тук няма изненади. За съжаление обаче фантастичната част и сюжетните линии на героите остават прекалено прекалено много висящи въпроси и то сякаш не по добрия начин. Малко като в онези филми, в които се чудиш после (за добро или лошо) какво точно си гледал и каква е била идеята. Със сигурност има и доста хитри хрумки и атмосферата се е получила, но просто ми седи леко неосмислено цялото нещо. Някакви важни герои - представят ти ги, знаеш предварително част от събитията покрай тях, запознаваш се, имате някаква интеракция, излагат се проблемите им и после - нищо. Иначе добре се разгръща постепенно историята, потапя те, но в много отношения развръзката липсва.
Като тегля чертата, очаквах повече и като литература; дори би бил простим липсващият геймплей, ако всичко се беше получило в литературен план.. Въпреки това, все пак е едно интересно произведение, което си струва да се прочете. Но Пол/Паул Щрут може повече.
April 17, 2019
Продължавам маратона си с Новата вълна на книгите-игри в България с юбилейния брой 10 на „Списание за книги-игри”. В 144 страници голям формат са се сместили цели седем приключения за игра и преиграване, плюс цял куп интересни статии и допълнителни материали. А старите фенове на Самотния вълк определено не искат да пропуснат ТОЧНО това издание, тъй като в него присъстват и текстове от покойния майстор на интерактивното фентъзи – Джо Дивър. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
April 7, 2024
Прекалено дълго четен/игран брой, но кот-такоа:)
1. Случаят със сър Артър (Мирослав Петров): Почитател съм на Миро, а тук криминалната фабула е сериозна! Очаквано добре написана история, в която обикаляш, говориш с разни хора и събираш улики. Когато събереш достатъчно количество от тях, ще ти бъде разказано какво всъщност се е случило. Последното е и единственото, което не ми хареса. 4 *
2. SLANG Убиеш. Линии (Хосе Л.Л. Моралес): Чел съм поне една (май първата) от поредицата, а в тази мини-история впечатленията ми се запазиха. Прилична гангстерска история, която макар и и не блести с оригиналност, е приятна за игра. Идеята със запазването на дневника и продължаването с три възможни игри в следващия брой много ми допада! 4 *
3. Заветът на Зендари (Аштън Сайлър): Постапокалиптични мекове и една доста добра история. Като цяло, не обичам КИ с големи дневници, а механиката с постоянно отбелязване на изминалото време ми е особено неприятна. За разказ-игра, дневникът е неколкократно по-голям, отколкото би ми харесало, но като игнорирах времето беше по-добре. Финалът беше много добър, та доволен! 4 *
4. Извън времето (Пол Щрут): Пренасяне в миналото, времеви парадокси и капани! Тайнствена машина и един младеж, който иска да се върне при приятелката си в 21-и век. Миниатюрен дневник с 2 графи: оценка за решителност (на практика тпчки живот) и списък „спомени", които са тематизирани кодови думи. Освен това, на няколко пъти се налага да се записват и бележки. Самата игра е циклична и това е нужно заради сюжета, но авторът е успял да не отегчи читателите, а дори напротив - имах доволно желание да разръчкам всяка случка, да се сдобия с всеки спомен и да разбера повече от тази наистина интересна история. Финалът е бомба, а този разказ-игра е спокойно с класа над останалите, поне но тук! 5*
5. Зората на Мрачните Лордове (Джо Авър): Разказът е предшестван от много добро описание на историята на света, в който се развива не само той, а и цялата поредица за Самотния вълк. От нея не съм чел нищо и този разказ е добро начало. Стандартно фентъзи, което се изигра доста бързо - 20-на минути. Мисля, че всички системи, както и дневника са същите като книгите-игри от серията. За по-дълго произведение това не би било проблем, но за разказ е голям overkill. 4*
6. Разплата (Пламен Иванов): Пълна с ебавки с реално съществуващи хора от общностите, които се занимават с КИ, но уж е разказ-игра, така че заслужава отзив. Извън това, историята е каубойско клише, което се играе на 5 минути. Шегите са забавни, но не знам защо това е част от списанието. Наясно съм с причините за съществуването му, но мисля, че е трябвало да остане си остане за вътрешна употреба по форумите. 2,5*
Трябва да се споменат и страхотните неигрални материали в списанието за историята и настоящето на КИ по света, както и съвети относно писането им. Те са наистина информативни и добре написани! Комплименти за авторите.
23,5/6=3,92*
1. Случаят със сър Артър (Мирослав Петров): Почитател съм на Миро, а тук криминалната фабула е сериозна! Очаквано добре написана история, в която обикаляш, говориш с разни хора и събираш улики. Когато събереш достатъчно количество от тях, ще ти бъде разказано какво всъщност се е случило. Последното е и единственото, което не ми хареса. 4 *
2. SLANG Убиеш. Линии (Хосе Л.Л. Моралес): Чел съм поне една (май първата) от поредицата, а в тази мини-история впечатленията ми се запазиха. Прилична гангстерска история, която макар и и не блести с оригиналност, е приятна за игра. Идеята със запазването на дневника и продължаването с три възможни игри в следващия брой много ми допада! 4 *
3. Заветът на Зендари (Аштън Сайлър): Постапокалиптични мекове и една доста добра история. Като цяло, не обичам КИ с големи дневници, а механиката с постоянно отбелязване на изминалото време ми е особено неприятна. За разказ-игра, дневникът е неколкократно по-голям, отколкото би ми харесало, но като игнорирах времето беше по-добре. Финалът беше много добър, та доволен! 4 *
4. Извън времето (Пол Щрут): Пренасяне в миналото, времеви парадокси и капани! Тайнствена машина и един младеж, който иска да се върне при приятелката си в 21-и век. Миниатюрен дневник с 2 графи: оценка за решителност (на практика тпчки живот) и списък „спомени", които са тематизирани кодови думи. Освен това, на няколко пъти се налага да се записват и бележки. Самата игра е циклична и това е нужно заради сюжета, но авторът е успял да не отегчи читателите, а дори напротив - имах доволно желание да разръчкам всяка случка, да се сдобия с всеки спомен и да разбера повече от тази наистина интересна история. Финалът е бомба, а този разказ-игра е спокойно с класа над останалите, поне но тук! 5*
5. Зората на Мрачните Лордове (Джо Авър): Разказът е предшестван от много добро описание на историята на света, в който се развива не само той, а и цялата поредица за Самотния вълк. От нея не съм чел нищо и този разказ е добро начало. Стандартно фентъзи, което се изигра доста бързо - 20-на минути. Мисля, че всички системи, както и дневника са същите като книгите-игри от серията. За по-дълго произведение това не би било проблем, но за разказ е голям overkill. 4*
6. Разплата (Пламен Иванов): Пълна с ебавки с реално съществуващи хора от общностите, които се занимават с КИ, но уж е разказ-игра, така че заслужава отзив. Извън това, историята е каубойско клише, което се играе на 5 минути. Шегите са забавни, но не знам защо това е част от списанието. Наясно съм с причините за съществуването му, но мисля, че е трябвало да остане си остане за вътрешна употреба по форумите. 2,5*
Трябва да се споменат и страхотните неигрални материали в списанието за историята и настоящето на КИ по света, както и съвети относно писането им. Те са наистина информативни и добре написани! Комплименти за авторите.
23,5/6=3,92*
January 25, 2021
„Случаят със сър Артър“ - Мирослав Петров
Много добре построено, интересен похват за оценяване на уликите. Има един характерен за книгите-игри анахронизъм, в който едно и също действие се повтаря в епизод 30 и епизод 93. Къде са QA-ите? :D
SLANG Убиец - Хосе Л.Л. Моралес
Супер яка система с един + и един - зар! Стандартна история - нищо впечатляващо. Интересен похват за различно продължение в отделен разказ, в зависимост от финала.
„Заветът на Зендари“ - Аштън Сайлър
Мразя случайните избори, особено, когато не водят до нищо конкретно, а просто раздуват обема. Откровени недомислици като описание на кораби, които не могат да влязат в игра (why?), получаваш точка за нещо, просто само защото вече си получил точка - ъ-ъ, не трябва ли поне да се потрудя за нея? Иначе играта е балансирана - дава се възможност повечето медали да се заработят по няколко различни начина.
„Извън времето“ - Пол Щрут
Супер много ми напомни на градската вещица на Върджил откъм цикленето през едни и същи епизоди. Също е липсвал QA-ът, поне на едно място ми взимат пътеводителя точно след като вече са ми го взели в предишния епизод :D (т.е. не са старателно изследвани всички препратки). След старателно зацикляне винаги се стига до успешния край. Щеше да е добре да е малко по-скрито, за да се гарантира, че героят е извършил определени действия и само тогава да стигне до финала. Епилогът беше отврат (несполучлив опит за черен хумор?) :D
„Зората на Мрачните Лордове“ - Джо Дивър
Това за пореден път ми напомни защо не понасях преводните заглавия: случайни избори на сляпо от типа накъде да тръгнеш, кого да заговориш и имаш ли тая магия или онова оръжие. Изключително небалансирана игра, без карта, по която да се ориентираш как да стигнеш. Единият маршрут с определена магия се минава за нула време. Затова харесвах книгите на Майндкрайм, защото в тях всичко се свеждаше до обосновани избори, а шансът имаше значение, за да направи играта разнообразна. Ако исках рандъм куест, щях да си пусна рандъм видео игра. Книгите-игри не могат да са като случайностите в живота просто ей та така. В тях не може да се изгради богатството и свободата на Гранд Тефт Ауто, затова предпочитам да са честни и логични и повечето неща наистина да завият от мен.
„Разплата“ – Пламен Иванов
Това дори не беше пародия...
„Пътят на Пъдпъдъка“ - Зимон Вийзе
Не срещаш други пъдпъдъци по пътя. Ха-ха-ха. Този откъс ми допадна, най-малко заради оригиналното хрумване. Има потенциал.
Допълнителните материали бяха интересни и любопитни :)
Много добре построено, интересен похват за оценяване на уликите. Има един характерен за книгите-игри анахронизъм, в който едно и също действие се повтаря в епизод 30 и епизод 93. Къде са QA-ите? :D
SLANG Убиец - Хосе Л.Л. Моралес
Супер яка система с един + и един - зар! Стандартна история - нищо впечатляващо. Интересен похват за различно продължение в отделен разказ, в зависимост от финала.
„Заветът на Зендари“ - Аштън Сайлър
Мразя случайните избори, особено, когато не водят до нищо конкретно, а просто раздуват обема. Откровени недомислици като описание на кораби, които не могат да влязат в игра (why?), получаваш точка за нещо, просто само защото вече си получил точка - ъ-ъ, не трябва ли поне да се потрудя за нея? Иначе играта е балансирана - дава се възможност повечето медали да се заработят по няколко различни начина.
„Извън времето“ - Пол Щрут
Супер много ми напомни на градската вещица на Върджил откъм цикленето през едни и същи епизоди. Също е липсвал QA-ът, поне на едно място ми взимат пътеводителя точно след като вече са ми го взели в предишния епизод :D (т.е. не са старателно изследвани всички препратки). След старателно зацикляне винаги се стига до успешния край. Щеше да е добре да е малко по-скрито, за да се гарантира, че героят е извършил определени действия и само тогава да стигне до финала. Епилогът беше отврат (несполучлив опит за черен хумор?) :D
„Зората на Мрачните Лордове“ - Джо Дивър
Това за пореден път ми напомни защо не понасях преводните заглавия: случайни избори на сляпо от типа накъде да тръгнеш, кого да заговориш и имаш ли тая магия или онова оръжие. Изключително небалансирана игра, без карта, по която да се ориентираш как да стигнеш. Единият маршрут с определена магия се минава за нула време. Затова харесвах книгите на Майндкрайм, защото в тях всичко се свеждаше до обосновани избори, а шансът имаше значение, за да направи играта разнообразна. Ако исках рандъм куест, щях да си пусна рандъм видео игра. Книгите-игри не могат да са като случайностите в живота просто ей та така. В тях не може да се изгради богатството и свободата на Гранд Тефт Ауто, затова предпочитам да са честни и логични и повечето неща наистина да завият от мен.
„Разплата“ – Пламен Иванов
Това дори не беше пародия...
„Пътят на Пъдпъдъка“ - Зимон Вийзе
Не срещаш други пъдпъдъци по пътя. Ха-ха-ха. Този откъс ми допадна, най-малко заради оригиналното хрумване. Има потенциал.
Допълнителните материали бяха интересни и любопитни :)
Displaying 1 - 4 of 4 reviews