What do you think?
Rate this book
Не толкова кратка история на самолета
Обиколили света, публикувани на много езици, адаптирани за екран и сцена, разказите от Кратка история на самолета (с наградите „Хеликон“ и „Цветето на Хеликон“) се завръщат заедно с много други текстове и неиздавани досега есета.
Веднъж на малко площадче в калифорнийски град видях бронзова статуя на Марк Твен в човешки ръст – седнал на пейка, кръстосал крака, държи разтворена книга в ръка. Изобразен е не като писател (с писалка или пишеща машина), а като читател. Има и един още по-интересен нюанс. Известният автор не е забил нос в книгата, която чете, а е вдигнал глава, разсеяно погледнал някъде встрани и леко нагоре. Сякаш току-що е прочел нещо, което го е накарало да се замисли, да си припомни нещо друго, нещо свое си.
Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново.
Захари Карабашлиев
Веднъж на малко площадче в калифорнийски град видях бронзова статуя на Марк Твен в човешки ръст – седнал на пейка, кръстосал крака, държи разтворена книга в ръка. Изобразен е не като писател (с писалка или пишеща машина), а като читател. Има и един още по-интересен нюанс. Известният автор не е забил нос в книгата, която чете, а е вдигнал глава, разсеяно погледнал някъде встрани и леко нагоре. Сякаш току-що е прочел нещо, което го е накарало да се замисли, да си припомни нещо друго, нещо свое си.
Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново.
Захари Карабашлиев
332 pages, Paperback
First published June 24, 2018
6 people are currently reading
99 people want to read
About the author
Zachary Karabashliev/ Захари Карабашлиев
18 books841 followersZachary Karabashliev is a Bulgarian novelist, playwright, and screenwriter whose
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
December 10, 2024
Това е някакъв вид харакири.. След Жажда, 18% сиво и Хавра, понеже К бил добър с разказите си взех сборника за самолета.
Чета и се питам, може ли К да напише нещо ново, различно или ако си чел 1 негова книга, все едно си чел цялото му творчество. Жалко е за твореца. Личен "любимец" от този сборник е Жребчето, а повечето (като за 3тата Световна и Никодим) ме успиваха много успешно, затова прекалено дълго отделих на тази книга.
Иначе есетата му ми харесаха повече от разказите, там нямаше претенциозност, нямаше имитиране на Буковски (е, само в едно от есетата).
Чета и се питам, може ли К да напише нещо ново, различно или ако си чел 1 негова книга, все едно си чел цялото му творчество. Жалко е за твореца. Личен "любимец" от този сборник е Жребчето, а повечето (като за 3тата Световна и Никодим) ме успиваха много успешно, затова прекалено дълго отделих на тази книга.
Иначе есетата му ми харесаха повече от разказите, там нямаше претенциозност, нямаше имитиране на Буковски (е, само в едно от есетата).
April 18, 2020
Сборникът с разкази и есета ме остави със смесени впечатления. Някои ми допаднаха, други писания не разбрах докрай. През цялото време имах чувството, че всичко написано в "Не толкова кратка история на самолета" е свързано, защото обща тема в почти всички разкази се явява Америка и животът на българските емигранти там. Вдъхновен от калифорнийското слънце, Захари Карабашлиев разказва история след история, поне по една за всеки вкус.
September 1, 2018
За момент си помислих, че Захари Карабашлиев ще се окаже по-добър разказвач, отколкото есеист. Мина ми през ума, защото разкази от типа на „Акуа Алта” например ме разтърсват из основи, просълзяват ме и не ми позволяват да продължа да чета, защото някак си трябва да отдам необходимото на вече прочетената и така впечатлила ме история. Такива разкази боготворя. Есетата му обаче се оказаха не по-малко стойностни... може би защото авторът преплита в тях истории, които самият той е преживял (или поне такова впечатление оставя у читателя)... и след като съм толкова впечатлена от всяка страница от тази книга, няма как да ѝ дам по-малко от пет звезди... за съжаление не може и повече.
December 21, 2021
Четат се на един дъх. Особено прекрасни "История с торта", "Изпращане", "Наследството на Никодим Никса".
November 4, 2022
Мъкичка си беше.
Не всеки може да пише разкази. Не съм чела друго от Карабашлиев, бих му дала шанс с някой от романите (купих си “Опашката”, понеже чувам много добри отзиви за постановката и с надежда да ми се оправи лошият вкус в устата от тази книга), но просто разказът не е неговото.
Претенция за емоционалност, която аха-аха да стигне до кулминация… и идва последната точка. Не един или два разказа имаха сериозен потенциал да ме докоснат, а накрая им оставах безразлична. Някои от тях, дори и от гореспоменатите с потенциал да ме разчувстват, ми бяха откровено безсмислени и ме оставяха без капка възможност да тълкувам нещо или да си изсмуча от пръстите някоя метафора. Повечето (да не кажа всички) оставиха в мен чувството, че са незавършени, и то не в добрия смисъл на отворен край, който да можеш сам да си измислиш според предпочитанията, а като започната от дементен старец история, разказана едва до средата, понеже не може вече да си спомни продължението. Имаше едно гласче в мен, което ми казваше, че може би нещо не разбирам, защото съм просто едно момиче на 20 без достатъчно житейски опит, но не - просто по моето (скромно) мнение човекът не умее да пише разкази и точка.
Повторяемостта на части от сюжета - почти във всеки разказ се споменава това, че авторът живее в Америка и има съпруга и дъщеря, в доста от разказите го има мотивът за подтика (понякога осъществен, понякога не) към изневяра, за мъртвата съпруга, камерата, писателството и т.н. - след един момент (който предполагам за всеки би бил различен, аз бях от издръжливите) превръща книгата в скучна и предвидима: не знаеш какво точно ще се случи в следващите разкази, но имаш понятие какво ще съдържат. Преди този момент да дойде определено не ми беше скучно да чета, въпреки че разказите не ме вълнуваха почти никак - стилът на Карабашлиев не е лош, описанията му са горе-долу по вкуса ми, не прекалено протяжни, но все пак достатъчно описателни - но после в мен се прокрадна чувството, че от издателството са дали задача на автора да запълни 300 страници и той просто е направил различни вариации на 5 разказа с тази цел. Ако пък идеята е била именно да има някаква свързаност между разказите, боя се че е избран грешният жанр. Груба грешка според мен - в случай, че беше опитал да сътвори роман от тези истории, смятам че Карабашлиев би постигнал като резултат по-голям успех или поне по-гладка за четене книга.
Есетата бяха прилични. След като преодолях първоначалния блокаж, предизвикан от факта, че трябва да чета именно есета (завърших гимназия преди година и половина и все още ги свързвам с гонене на точки на матура) и объркването, което те причиняват в мен (дори тези, които сама си пишех, ме объркваха докато ги четях), се оказаха нелоши, но отново - с нищо забележителни. В първото есе ме спечели с препратките към Царя (Политология уча, да ми се дават такива примери винаги е плюс) и света на киното - илюстрирането на тезата с “Междузвездни войни” и Лукас беше готино, а черешката на тортата беше споменаването на “Боен клуб” (болен фен съм). Но освен тия неща - нищо друго не предизвика никаква реакция от моя страна.
Силно се надявам Карабашлиев поне в романите да е толкова добър, за колкото го смятат. Истината е, че съм трудна за впечатляване от кратки истории и не знам и дали критериите ми за оценка също са адекватни, за това в обобщение ще ги сведа до един - емоционалният. Какво почувствах? Ми, нищо. Само знам, че не ми хареса, и толкова.
Не всеки може да пише разкази. Не съм чела друго от Карабашлиев, бих му дала шанс с някой от романите (купих си “Опашката”, понеже чувам много добри отзиви за постановката и с надежда да ми се оправи лошият вкус в устата от тази книга), но просто разказът не е неговото.
Претенция за емоционалност, която аха-аха да стигне до кулминация… и идва последната точка. Не един или два разказа имаха сериозен потенциал да ме докоснат, а накрая им оставах безразлична. Някои от тях, дори и от гореспоменатите с потенциал да ме разчувстват, ми бяха откровено безсмислени и ме оставяха без капка възможност да тълкувам нещо или да си изсмуча от пръстите някоя метафора. Повечето (да не кажа всички) оставиха в мен чувството, че са незавършени, и то не в добрия смисъл на отворен край, който да можеш сам да си измислиш според предпочитанията, а като започната от дементен старец история, разказана едва до средата, понеже не може вече да си спомни продължението. Имаше едно гласче в мен, което ми казваше, че може би нещо не разбирам, защото съм просто едно момиче на 20 без достатъчно житейски опит, но не - просто по моето (скромно) мнение човекът не умее да пише разкази и точка.
Повторяемостта на части от сюжета - почти във всеки разказ се споменава това, че авторът живее в Америка и има съпруга и дъщеря, в доста от разказите го има мотивът за подтика (понякога осъществен, понякога не) към изневяра, за мъртвата съпруга, камерата, писателството и т.н. - след един момент (който предполагам за всеки би бил различен, аз бях от издръжливите) превръща книгата в скучна и предвидима: не знаеш какво точно ще се случи в следващите разкази, но имаш понятие какво ще съдържат. Преди този момент да дойде определено не ми беше скучно да чета, въпреки че разказите не ме вълнуваха почти никак - стилът на Карабашлиев не е лош, описанията му са горе-долу по вкуса ми, не прекалено протяжни, но все пак достатъчно описателни - но после в мен се прокрадна чувството, че от издателството са дали задача на автора да запълни 300 страници и той просто е направил различни вариации на 5 разказа с тази цел. Ако пък идеята е била именно да има някаква свързаност между разказите, боя се че е избран грешният жанр. Груба грешка според мен - в случай, че беше опитал да сътвори роман от тези истории, смятам че Карабашлиев би постигнал като резултат по-голям успех или поне по-гладка за четене книга.
Есетата бяха прилични. След като преодолях първоначалния блокаж, предизвикан от факта, че трябва да чета именно есета (завърших гимназия преди година и половина и все още ги свързвам с гонене на точки на матура) и объркването, което те причиняват в мен (дори тези, които сама си пишех, ме объркваха докато ги четях), се оказаха нелоши, но отново - с нищо забележителни. В първото есе ме спечели с препратките към Царя (Политология уча, да ми се дават такива примери винаги е плюс) и света на киното - илюстрирането на тезата с “Междузвездни войни” и Лукас беше готино, а черешката на тортата беше споменаването на “Боен клуб” (болен фен съм). Но освен тия неща - нищо друго не предизвика никаква реакция от моя страна.
Силно се надявам Карабашлиев поне в романите да е толкова добър, за колкото го смятат. Истината е, че съм трудна за впечатляване от кратки истории и не знам и дали критериите ми за оценка също са адекватни, за това в обобщение ще ги сведа до един - емоционалният. Какво почувствах? Ми, нищо. Само знам, че не ми хареса, и толкова.
October 30, 2023
забавно ми е да чета отзиви за работата на Карабашлиев и как не им допада, защото толкова много набляга на живота в чужбина. хора, които не разбират, че 'българин в чужбина' си е цяла институция, универсално състояние, което силно те определя като индивид-независимо дали е волно или не. Повечето българска литература въобще не ми допада, но Карабашлиев успява не само да разказва невероятни истории, но и да използва българския език по толкова иновативен (за мен) и красив начин и е невероятно приятно изживяване. доволна!
July 28, 2019
Не знаех какво да очаквам от историите, но много ми харесаха. Всяка една се усещаше толкова истинска и позната. Не една ме докосна и разчувства много повече от колкото си мислех, че е възможно. Историите се четат лесно, но самите те невинаги са леки. С всяка се пренасям на различно място, по различно време с различни герои, но ги усещах все едно са все за един и същи човек.... Не съм чела нищо на Захари, което да ме разочарова, така че се радвам да добавя и тази към колекцията си!
July 30, 2020
Чист изказ, невероятно увлекалетни разкази, с щипка цинизъм, които поглъщаш на един дъх. Карабашлиев е лицето на съвременната българска проза. Дори по-тежки теми в някои от разказите се четат с лекота. Прочетете я на самолета, на плажа или в леглото. Заслужава си.
August 17, 2022
Истории, в които можеш да намериш себе си. Оставят те замислен, понякога усмихнат, а друг път тъжен. Приятно четиво за душата.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews