Брегът, покрит с разкошна тропическа растителност, отдалеч не изглеждаше много стръмен, но когато доплувахме до него, той се оказа скалист и непристъпен. Пред нас се издигаше почти отвесна каменна стена от сив гранит, висока три-четири метра, а на места и повече. Тук и там, където каменливата почва беше по-ронлива, вълните бяха издълбали дълбоки и тъмни пещери, в които нищо не се виждаше. Ние дълго плувахме край отвесните скали и напразно търсехме удобно място да се изкачим по тях. Брегът наистина беше непристъпен. А как ни се искаше по-скоро да стъпим на твърда земя, да си починем след непосилната борба с водната стихия! Всички бяхме изтощени до последни сили...
Роден е на 1 октомври 1898 г. в с. Марча, днес квартал на град Дряново. Сътрудничи на вестник "К’во да е" и сп. "Българан", член на редакцията на сп. "Пламък". След Септемврийското въстание през 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Там завършва литературния институт "Тарас Шевченко". Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Превежда творби на Михаил Шолохов, Максим Горки, Иля Илф и Евгений Петров, Аркадий Гайдар, Жул Верн, Хариет Бичер Стоу и др. Умира в София на 10 април 1962 г.
Чудесна юношеска книга за времето си, Остров Тамбукту днес може да послужи чудесно за пример на социалистическата белетристика, в която са вплетени всички идеологически правилни постановки дотолкова, че по-скоро действието се гради на тях, отколкото обратното - американците, англичаните и като цяло "западът" са лоши, колониалисти и капиталисти, които безмилостно експлоатират де когото сварят. Не се и учудвам де - другите творби на Марчевски включват "Митко Палаузов", "Партийна тайна" и т.н.
Та за книгата - имаме образован, но беден млад български студент по медицина, избягал от германските фашисти, окупирали страната му (какво точно германските фашисти са имали против младите медици не се споменава обаче). Той се скита немил-недраг из Египет, който е под тежкия пост-колониален ботуш на Великобритания и разбира се не може да си намери работа, защото в егоистичното капиталистическо общество човек за човека е вълк и един образован младеж владеещ 3 езика не става даже да носи чували на корабите.
Един мега неприятен капиталист го взема с връзки да му работи като лекар в плантацията (ама разбира се, как капиталист без плантация на която му работят безправни бачкатори), но докато стигнат до там луксозната яхта на плантатора (ама разбира се, как плантатор без луксозна яхта) се разбива и попадат на неизвестен остров населен с диваци.
Естествено, диваците изобщо не са диви а са човешки същества като теб и мен и са толкова благородни, сякаш са излезли от устата на Ж.Ж.Русо (благородни диваци, Русо, get it?) Те показват на нашето момче как в естествената си среда човек е добър и само гнусната цивилизация го прави лош и го кара да воюва - за което имаме за пример не само лошия плантатор, който насъсква диваците да се бият, ами и още по-лошата американска армия, която идва с военни кораби и бомбардира населението на острова защото не иска да й работи робски за строежа на военна база.
Не се ебавам, генералът на американската флотилия даже има албум със снимки на жени от различни континенти, които е изнасилил и разбира се иска да положи мръсните си империалистически лапи на местната хубавица. Рога и опашка не са описани да има, но се подразбират, сигурно ги крие под мундира.
Не стигнах до края, може би разбирате защо. Иначе съм я чел като малък и помня, че доста ми хареса - което е и чудесна илюстрация как работи индоктринирането от детска възраст в социалистическите диктатури като нашата - докато четеш интересна книга, попиваш "правилните" идеи за света, описани на твоето детско ниво. А фактът, че повечето хора тук са оценили книгата с 5* показва колко устойчива във времето е тая индоктринация...
Докато четях този роман, до последната страница си мислех, че това нещо няма как да е написано от български автор. Много изкусно написан и страховито реален роман за това какви сме ние хората всъщност.
След като претърпява корабокрушение, Антон доплува до брега на остров Тамбукту. Там той постепенно започва да изгражда своя бъдещ дом. С течение на времето той се запознава със туземците и разбира, че всъщност са много добър народ. Спирам дотук, защото трябва вие да й се насладите докрай.
Романът не беше отчайващо скучен, но в същото време беше очевидно, че не би могъл да се категоризира като вечен роман. Пропагандата е оставила ясния си отпечатък върху него. Светът там е разделен на черни и бели, и има много забележимо разграничение между добрите и злите. Просто няма средно положение. Освен това авторът се е опитал да изгради в детайли обстановката на острова, както и срещата и по-късно приятелството между циливизованите европейци и диваците от Тамбукту, но поне по мое мнение се е справил доста посредствено. На някои места действието е прекалено забързано, докато на други е разтягал локуми, и в общи линии самият разказ не протича много гладко. Като цяло романът не е нещо, което бих прочела отново.
Това ми беше най-любимата книжка като малък. Изобщо не ми пука за политика и "индокриниране" с някаква си пропаганда. Исках да бъда добър и силен като тана Боамбо , умен и да се сприятелявам с аборигени като Андо , да слушам историите на стари морски вълци като Стерн и да се докосна до магията на шамани като Арики и красавици като Канамеа. П.С. Книгата остана у мен след една училищна инициатива за "детска библиотека". Още си седи с надпис III "Д". Ако оригиналната собственичка някога прочете това- пиши ми, понякога си ходя в родния град ;)
Една от любимите ми детски книги. Пренася ни на изумителни, приказни места които разбира се сега са достъпни с натискане на един бутон, но по времето на моето детство прекарах безброй часове с разтворен атлас мечтаейки един ден да посетя такива места. Като изключим малко социалистическата пропаганда книгата е чудесна.