Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1970). Работил е в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978) и като редактор в Студия за анимационни филми “София” (от 1978). Той е един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник “Тримата глупаци” (излизал до 1999 г.).
Автор е на 15 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Най-популярни сред тях са стихосбирките “Моментално фото” (1972), “Нощем тръгват снегорини” (1977), “Конецът между нас и небесата" (1988), “Страхът на спасения Ной” (2006); сатиричните книги “Няма как” (1982), “Ни Бог, ни дявол, ни муза” (1989); поетичните книги за деца “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005).
Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Автор на текстове на песни, карикатурист, преводач.
Лауреат е на литературните награди „Владимир Башев” и „Димчо Дебелянов” (за дебют, 1973), на годишната награда на СБП (2005), на наградата „Хр. Г. Данов” (2006), на националните награди „Константин Константинов” (2005) и „Петко Рачов Славейков” (2004) за принос в детската литература. Книгата му „Опако дете” спечелва през 2007 г. Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
Колко е хубаво, когато правилните хора обединят сили, а после на света не му остава нищо друго, освен да се радва и удивлява на плодовете на труда им! В случая, правилните хора са писателят и поет Виктор Самуилов и художничката Люба Халева, а плодът се нарича… „Нъцки” (изд. „Жанет 45”). А какъв е вкусът на този плод, ще попитате вие? За децата (на години и по дух) – ще преобладава сладкото. За начумерените, гордо вдигнали нос възрастни – най-вероятно толкова кисел, че да стиснат устни и сбръчкат вежди. (Но на всички ни е известно, че точно тоя тип възрастни май така или иначе не са мерило за вкус!). Едно обаче е ясно – имаме нужда от повече такива „плодове” в книжната си диета, за да пораснем Големи Хора. Прочетете ревюто на "Книжни К риле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...