What do you think?
Rate this book
Пиратите умират млади
"Hacилиeтo нe e злo. Hacилиeтo e cpeдcтвo и чecтo тoвa, ĸoeтo paздeля нac, cтaдoтo oвцe, живeeщo в мaлĸия cи yютeн cвят, oт вълцитe c чaлми и ĸaлaшниĸ няĸъдe тaм, ca oвчapcĸитe ĸyчeтa, изпoлзвaщи нacилиe, зa дa ни oпaзят oт ĸoшмapитe нa aдa, ĸoйтo ce пpoтягa ĸъм нac вce пo-xищнo.
Kaĸтo eдин oт нaй-вaжнитe пиcaтeли нa нaшeтo вpeмe, Джopдж Opyeл, ĸaзвa: „Xopaтa cпят cпoĸoйнo в лeглaтa cи нoщeм caмo зaщoтo cypoви мъжe ca гoтoви дa пpилaгaт нacилиe oт тяxнo имe“.
Mнoгo oт гepoитe в тaзи ĸнигa ca oбyчeни в тoвa дa пpилaгaт нacилиe в зaщитa нa миpa и тeзи, ĸoитo oбичaт. Hac – тexнитe ceмeйcтвa, пpиятeли, cъceди."
Зa чeтиpи гoдини нaвъpтяx oĸoлo пeтдeceт xиляди ĸилoмeтpa и ĸaтeгopичнo мoгa дa ĸaжa, чe зaбeлeжитeлнocтитe, ĸoитo видяx, нe cтpyвaт нищo пpeд чoвeшĸитe иcтopии, c ĸoитo ce cpeщнax. Hитo Aĸpoпoлa, нитo пиpaмидaтa Чичeн Ицa, Чepвeният плoщaд, нитo Зaливът нa ĸocтeнypĸитe или Джaмиятa нa шeйx Зaйeд мoгaт дa мe нaĸapaт дa ce ycмиxнa, ĸoгaтo ce нacиля дa cи ги пpипoмня. Ho пъĸ xopaтa, ĸoитo cpeщнax тaм – oпpeдeлeнo.
Hямaм ниĸaĸвo нaмepeниe, a и пpaвo нитo дa вдъxнoвявaм, нитo дa cъвeтвaм, нaй-мaлĸoтo дa пoyчaвaм няĸoгo c тaзи ĸнигa. Tя e пpocтo eдин пиpaтcĸи днeвниĸ, в ĸoйтo cъбpax изĸлючитeлнитe иcтopии нa няĸoи oт cилнитe мъжe и жeни, ĸoитo cpeщнax пo пътя cи, a пoĸpaй тяx щe пpexвъpчaт и пo eднa или двe тypиcтичecĸи зaбeлeжитeлнocти, ĸoлĸoтo дa имaтe идeя ĸъдe ce cлyчвaт нeщaтa.
Heщaтa ce cтeĸoxa тaĸa, чe ocвeн тяx, ceгa щe имaм чecттa дa бъдa и пъpвият чoвeĸ, ĸoйтo щe paзĸaжe цялaтa иcтopия зa нaй-вaжнaтa битĸa нa бългapcĸaтa apмия в пocлeднитe ceдeмдeceт гoдини. Πъpвaтa бългapcĸa пoбeдa oт Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa нacaм, изпълнeнa ĸaтo пo cцeнapий нa aмepиĸaнcĸи филм зa тюлeнитe. Бъpзa oпepaция нa мaлъĸ eĸип oт cпeциaлнитe ни cили в Kepбaлa, Иpaĸ, cлeд ĸoятo „Hю Йopĸ Taймc“ щe възĸлиĸнe:
„Πoceгнeш ли нa бългapин, пpигoтви ce дa yмpeш пpъв“.
Иcтopия зa шecтимa мъжe, издълбaли caми имeнaтa cи нa ĸypшyм и изпpaвили ce cpeщy цялa apмия, зa дa cпacят дpyгapитe cи. Πиpaтитe yмиpaт млaди. Heзaвиcимo нa ĸaĸвa възpacт.
Kaĸтo eдин oт нaй-вaжнитe пиcaтeли нa нaшeтo вpeмe, Джopдж Opyeл, ĸaзвa: „Xopaтa cпят cпoĸoйнo в лeглaтa cи нoщeм caмo зaщoтo cypoви мъжe ca гoтoви дa пpилaгaт нacилиe oт тяxнo имe“.
Mнoгo oт гepoитe в тaзи ĸнигa ca oбyчeни в тoвa дa пpилaгaт нacилиe в зaщитa нa миpa и тeзи, ĸoитo oбичaт. Hac – тexнитe ceмeйcтвa, пpиятeли, cъceди."
Зa чeтиpи гoдини нaвъpтяx oĸoлo пeтдeceт xиляди ĸилoмeтpa и ĸaтeгopичнo мoгa дa ĸaжa, чe зaбeлeжитeлнocтитe, ĸoитo видяx, нe cтpyвaт нищo пpeд чoвeшĸитe иcтopии, c ĸoитo ce cpeщнax. Hитo Aĸpoпoлa, нитo пиpaмидaтa Чичeн Ицa, Чepвeният плoщaд, нитo Зaливът нa ĸocтeнypĸитe или Джaмиятa нa шeйx Зaйeд мoгaт дa мe нaĸapaт дa ce ycмиxнa, ĸoгaтo ce нacиля дa cи ги пpипoмня. Ho пъĸ xopaтa, ĸoитo cpeщнax тaм – oпpeдeлeнo.
Hямaм ниĸaĸвo нaмepeниe, a и пpaвo нитo дa вдъxнoвявaм, нитo дa cъвeтвaм, нaй-мaлĸoтo дa пoyчaвaм няĸoгo c тaзи ĸнигa. Tя e пpocтo eдин пиpaтcĸи днeвниĸ, в ĸoйтo cъбpax изĸлючитeлнитe иcтopии нa няĸoи oт cилнитe мъжe и жeни, ĸoитo cpeщнax пo пътя cи, a пoĸpaй тяx щe пpexвъpчaт и пo eднa или двe тypиcтичecĸи зaбeлeжитeлнocти, ĸoлĸoтo дa имaтe идeя ĸъдe ce cлyчвaт нeщaтa.
Heщaтa ce cтeĸoxa тaĸa, чe ocвeн тяx, ceгa щe имaм чecттa дa бъдa и пъpвият чoвeĸ, ĸoйтo щe paзĸaжe цялaтa иcтopия зa нaй-вaжнaтa битĸa нa бългapcĸaтa apмия в пocлeднитe ceдeмдeceт гoдини. Πъpвaтa бългapcĸa пoбeдa oт Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa нacaм, изпълнeнa ĸaтo пo cцeнapий нa aмepиĸaнcĸи филм зa тюлeнитe. Бъpзa oпepaция нa мaлъĸ eĸип oт cпeциaлнитe ни cили в Kepбaлa, Иpaĸ, cлeд ĸoятo „Hю Йopĸ Taймc“ щe възĸлиĸнe:
„Πoceгнeш ли нa бългapин, пpигoтви ce дa yмpeш пpъв“.
Иcтopия зa шecтимa мъжe, издълбaли caми имeнaтa cи нa ĸypшyм и изпpaвили ce cpeщy цялa apмия, зa дa cпacят дpyгapитe cи. Πиpaтитe yмиpaт млaди. Heзaвиcимo нa ĸaĸвa възpacт.
420 pages, Paperback
Published May 30, 2018
7 people are currently reading
103 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
June 2, 2018
Посегнеш ли на българин, приготви се да умреш пръв: http://knigolandia.info/book-review/p...
Бях си решил, че ревюто за тази книга ще излезе точно на 2 юни – деня, в който отбелязваме подвига на Ботев и неговите четници, един от най-ярките примери за абсолютна смелост и себеотрицание в историята ни. Защото “Пиратите умират млади” на Михаил Кунчев е смела, безхитростна и пряма книга за смели мъже и жени, които в наши дни отхвърлят моралния релативизъм и наричат нещата с истинските им имена. И когато видят злото, не го заклеймяват във фейсбук, а грабват оръжие и се борят срещу него, преди да е дошъл до прага им с окървавено острие и фанатични напеви. Това е сурова книга за сурови, истински мъже и жени – и е от ръкописите, които съм приемал най-бързо и лесно за издаване, защото точно такива книги почти няма, а така имаме нужда.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/p...
Бях си решил, че ревюто за тази книга ще излезе точно на 2 юни – деня, в който отбелязваме подвига на Ботев и неговите четници, един от най-ярките примери за абсолютна смелост и себеотрицание в историята ни. Защото “Пиратите умират млади” на Михаил Кунчев е смела, безхитростна и пряма книга за смели мъже и жени, които в наши дни отхвърлят моралния релативизъм и наричат нещата с истинските им имена. И когато видят злото, не го заклеймяват във фейсбук, а грабват оръжие и се борят срещу него, преди да е дошъл до прага им с окървавено острие и фанатични напеви. Това е сурова книга за сурови, истински мъже и жени – и е от ръкописите, които съм приемал най-бързо и лесно за издаване, защото точно такива книги почти няма, а така имаме нужда.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/p...
June 24, 2018
Обикновено не пиша ревюта, защото четенето е нещо много лично, но вторият коментар ме засегна, защото книгата не го заслужава по никакъв начин. Страхотно написана книга от умен, млад човек. Страхотно поднесени истории, които сами по себе си са истинско бижу. Шокирана съм от второто ревю. Ако това не е бившата съпруга на автора, просто нямам адекватно обяснение. Самият факт, че си дадох труд да се регистрирам, за да напиша ревю, може да покаже колко много ценя труда, който е положил този млад българин. Пет заслужени звезди.
January 3, 2019
Книга, която те кара да се замислиш кое е важното и с колко безмислици се занимваме ежедневно докато там някъде има хора, които ни пазят за да имаме време за губене.
"We sleep safe in our beds because rough men stand ready in the night to visit violence on those who would do us harm." George Orwell
"We sleep safe in our beds because rough men stand ready in the night to visit violence on those who would do us harm." George Orwell
June 29, 2018
Книга която се чете на един дъх! Истински истории разказани с премерено чувство за хумор и самоирония на автора, контрастиращи чудесно на фона на човешките съдби описани в отделните истории. Горещо препоръчвам на всеки който обича да пътува и да гледа живота в очите! Това е може би най-силния дебют на български автор през последните години, и лично аз предричам повече от успешно бъдеще на Михаил Кунчев, на писателското поприще. Очаквам с нетърпение следващите му заглавия.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Read
August 28, 2019Михаил Кунчев - "Пиратите умират млади", изд. "Сиела" 2018
Приключих я преди малко. И признавам, че доста се колебаех дали да пиша за нея.
Изпитвам подобни колебания винаги, след като прочета документална книга, без значение с каква тема е свързана. Защото в тези книги се говори за действителни събития и няма как просто да кажеш "хареса ми" или "не ми хареса". Защото то се е случило. И защото са цитирани истински истории, повечето - разказани лично от хората, които са ги преживели. И в този смисъл и думата "стил" е условна, защото човекът говори - говори така, както чувства. Преживява отново всичко случило се. А в много случаи то е кошмарно. И невероятно - не в хубавия смисъл на думата, а в онзи, другия, който пак включва "трудно за вярване", но защото е твърде ужасно.
Преди да прочета тази книга, не знаех кой е Михаил Кунчев. Не гледам реалити предавания и затова името му не ми беше познато. Книгата ме привлече със заглавието си и с резюмето на корицата. Наложи й се доста да почака, но най-после стигнах и до нея. Или, по-скоро, тя стигна до мен - не във физическия смисъл - в този смисъл тя отдавна беше тук - а с онова осъзнаване, че точно в този момент не ми се чете художествена литература, че искам нещо, което ще ме държи в напрежение не с някакви измислени ситуации, а с истински събития. И го получих.
Защото Михаил Кунчев пътува до места, където малцина смелчаци биха посмели да пристъпят, попада в ситуации, дори представата за които ни кара да потръпваме, среща се с хора, които "крещят в лицето на смъртта". И не спестява нищо от описанията на подобни пътувания и срещи. Описва ги в целия им ужас, в цялата им - понякога - тъга; показва не бляскавото и героично лице на войната, а другото - кървавото и мръсното. Не просто ни го показва - разказва ни го. Чрез историите на Таз и Там, чрез "Наемниците на Багдад", чрез "разстреляните пътни знаци". Трогна ме историята на Калифа и мисля, че тя ще е едно от нещата в тази книга, които ще запомня задълго.
Вероятно заради темите в нея мнозина биха казали, че "Пиратите умират млади" е "мъжка" книга. Може и така да е, макар да не обичам това разделение на "мъжки" и "женски" книги. Защото за мен това е преди всичко книга за човешкото у нас и за силата на духа. Книга за това, че винаги може да се намери нещо, което да се превърне в обединяваща сила - както се случва с бразилското жиу-жицу. Книга за онези "луди глави", които поемат безумни рискове в името на някаква цел, но в същото време са убедени, че ще доживеят да се върнат и да разкажат за постигнато.
За мен "Пиратите умират млади" беше не просто книга. Беше пътуване. Понякога забавно, много често - опасно, но всяка "крачка" от него си заслужаваше. Радвам се, че прочетох тази книга.
Приключих я преди малко. И признавам, че доста се колебаех дали да пиша за нея.
Изпитвам подобни колебания винаги, след като прочета документална книга, без значение с каква тема е свързана. Защото в тези книги се говори за действителни събития и няма как просто да кажеш "хареса ми" или "не ми хареса". Защото то се е случило. И защото са цитирани истински истории, повечето - разказани лично от хората, които са ги преживели. И в този смисъл и думата "стил" е условна, защото човекът говори - говори така, както чувства. Преживява отново всичко случило се. А в много случаи то е кошмарно. И невероятно - не в хубавия смисъл на думата, а в онзи, другия, който пак включва "трудно за вярване", но защото е твърде ужасно.
Преди да прочета тази книга, не знаех кой е Михаил Кунчев. Не гледам реалити предавания и затова името му не ми беше познато. Книгата ме привлече със заглавието си и с резюмето на корицата. Наложи й се доста да почака, но най-после стигнах и до нея. Или, по-скоро, тя стигна до мен - не във физическия смисъл - в този смисъл тя отдавна беше тук - а с онова осъзнаване, че точно в този момент не ми се чете художествена литература, че искам нещо, което ще ме държи в напрежение не с някакви измислени ситуации, а с истински събития. И го получих.
Защото Михаил Кунчев пътува до места, където малцина смелчаци биха посмели да пристъпят, попада в ситуации, дори представата за които ни кара да потръпваме, среща се с хора, които "крещят в лицето на смъртта". И не спестява нищо от описанията на подобни пътувания и срещи. Описва ги в целия им ужас, в цялата им - понякога - тъга; показва не бляскавото и героично лице на войната, а другото - кървавото и мръсното. Не просто ни го показва - разказва ни го. Чрез историите на Таз и Там, чрез "Наемниците на Багдад", чрез "разстреляните пътни знаци". Трогна ме историята на Калифа и мисля, че тя ще е едно от нещата в тази книга, които ще запомня задълго.
Вероятно заради темите в нея мнозина биха казали, че "Пиратите умират млади" е "мъжка" книга. Може и така да е, макар да не обичам това разделение на "мъжки" и "женски" книги. Защото за мен това е преди всичко книга за човешкото у нас и за силата на духа. Книга за това, че винаги може да се намери нещо, което да се превърне в обединяваща сила - както се случва с бразилското жиу-жицу. Книга за онези "луди глави", които поемат безумни рискове в името на някаква цел, но в същото време са убедени, че ще доживеят да се върнат и да разкажат за постигнато.
За мен "Пиратите умират млади" беше не просто книга. Беше пътуване. Понякога забавно, много често - опасно, но всяка "крачка" от него си заслужаваше. Радвам се, че прочетох тази книга.
August 1, 2018
Книгата е страхотна.
Авторът редува интересни истории, които ти се иска да разказваш като твои, с факти и спомени, които не са за всеки.
Всяка втора страница дава храна за размисъл, а човешките истории те сграбчват за врата.
Препоръчвам горещо!
Авторът редува интересни истории, които ти се иска да разказваш като твои, с факти и спомени, които не са за всеки.
Всяка втора страница дава храна за размисъл, а човешките истории те сграбчват за врата.
Препоръчвам горещо!
July 5, 2018
Интересна книга, увлекателна и нестандартна като стил. Стил, който на моменти е самоироничен или забавен, но показва една нова и неизследвана за мен област - светът на войната, независимо дали става въпрос за бойни изкуства или военни действия. Историите, които описва хващат за гърлото и не пускат, докато бучката е заседнала там. Истории за чест, саможертва, воля, мечти и малко лудост. Персоналната лудост на всеки, тръгнал по пътека различаваща се от нашата.
July 4, 2018
Книгата Ви е написана в уникален стил. Съчатаването на живата, разговорна реч много ми харесва. Жалко за хората, които не я разбират или я коментират като поредното реалити... Радвам се, че сред коментарите забелязах и много положителни мнения - тези на хората, които оценяват труда и желанието Ви за написване на книгата.
Благодаря Ви, господин Кунчев, че разказахте историите на тези мъже и най-вече за тези на нашите войници!
Благодаря Ви, господин Кунчев, че разказахте историите на тези мъже и най-вече за тези на нашите войници!
July 11, 2018
Книгата е малък шедьовър. Изпълнена с интересни истории, красиви описания и философски размисли. Повествованието е динамично и завладяващо от първия до последния ред. Стилът на автора е уникален, съчетаващ едновременно проникновен хумор, хаплива самоирония и чудесен изказ. Бих го определила като приключенията на Беър Грилс с журналистическия усет на Хънтър Томпсън и много хумор, който на много места ми напомня на Тери Пратчет. Ако си търсите "неангажиращо" четиво, това не е вашето, купете си любовен роман. В противен случай, тази книга няма да ви остави до края си.
June 21, 2018
Огромно разочарование! Книгата е написана в стил реалити формат/ жълт вестник с изобилие от думи тип "солджър" и драматизъм/ натрупване на напрежението тип Биг Брадър. Избрах я като една от препоръчаните книги на Базара на книгата ...следващия път ще трябва да проучвам по-добре препоръките!
Вероятно може да се хареса на аудиторията на "Къртицата" ( входящата глава е история от предаването и как Денис Родман за малко не напердашил автора) и почитателите на вестник "Шок" ( още ли го има?!?)
Признавам си, че не й отделих повече от час - повече не можех да поема!
Вероятно може да се хареса на аудиторията на "Къртицата" ( входящата глава е история от предаването и как Денис Родман за малко не напердашил автора) и почитателите на вестник "Шок" ( още ли го има?!?)
Признавам си, че не й отделих повече от час - повече не можех да поема!
April 23, 2019
"Воините не са винаги най-бързите или най-силните. Силата и бързината могат да бъдат постигнати чрез тренировки. Истинските воини са тези, които избират да застанат между враговете си и хората, които обичат и ценят."
Историите в "пиратския дневник" наистина ме докоснаха. Ние, българите, имаме нужда от повече подобни книги. Да ни отварят очите, да напомнят и да ни вдъхновяват, " защото внуците на онези джентълмени отпреди сто години, които посрещаха вражеския щик с гърди от стомана, са точно толкова храбри, колкото дядовците си. Просто вече не говорим за тях..."
Историите в "пиратския дневник" наистина ме докоснаха. Ние, българите, имаме нужда от повече подобни книги. Да ни отварят очите, да напомнят и да ни вдъхновяват, " защото внуците на онези джентълмени отпреди сто години, които посрещаха вражеския щик с гърди от стомана, са точно толкова храбри, колкото дядовците си. Просто вече не говорим за тях..."
March 11, 2020
Прочетох книгата веднага след издаването, но не написах коментар, защото за такава книга трудно се пише.
Силна, на моменти тежка и много истинска. Всеки който е минал през структурите на армията ще я усети и съпреживее.
Силна, на моменти тежка и много истинска. Всеки който е минал през структурите на армията ще я усети и съпреживее.
August 15, 2018
Книга, която всеки, който се чувства Българин трябва да прочете!
February 3, 2019
Невероятна книга! Силно препоръчвам!
June 12, 2020
Тази книга наистина ме вдъхнови. Потопи в различен свят и искам да знам повече.
Истинско удоволатвие и лекота при четенето.
Благодаря на автора, че е споделил с нас!
Истинско удоволатвие и лекота при четенето.
Благодаря на автора, че е споделил с нас!
December 8, 2020
Wonderful stories told in an exceptional way
May 14, 2020
За българите като хора може да се пише много. Имаме си характерните особености. Имаме едновременно и добри, и ужасяващи качества. Изключително горд съм, че Михаил ми е сънародник. Кофтито при нас е, че не сме продаваема и толкова комерсиална нация, каквито са американци, англичани, германци... ма ние и с тях не можем да се сравянваме... ама не... всъщност можем... Българина е бил войн и България е имала армия преди да бъде държава. Българите са толкова изключителни, колкото имат и кусури. Преди години бях чул от някого, че учени били казали, че само три народа по света могат да бъдат и им е в кръвта да бъдат войни - българи, руснаци и германци. Отплеснах се... ако бяхме малко по-продаваеми и известни по света. От това, което е направил Михаил можеше да стане холивудска мега продукция, която да се уталожи както са Рамбо и Терминатор за американския мащаб. Изключително интересна книга, която трябва да бъде прочета от всеки българин. Българите сме силни, но и не сме...
Желая на автора да е жив и здрав. Това, което е преживял до този момент е наистина красиво и истинско. Да изминеш 50 000км в Близкия Изток не е шега работа, дори за тези тъй мирни времена, в които особено в онези държави, обикновения индивид не е на особена почит.
Желая на автора да е жив и здрав. Това, което е преживял до този момент е наистина красиво и истинско. Да изминеш 50 000км в Близкия Изток не е шега работа, дори за тези тъй мирни времена, в които особено в онези държави, обикновения индивид не е на особена почит.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews