What do you think?
Rate this book
Бразилски храст
„Бразилски храст“ е какофония от дълги и кратки разкази, в които абсурдно, но безпроблемно съжителстват плъхове, лели, златни рибки, буржоа бохеми и хамали, Созопол, парижкият май 1968-а, любов, възмездия и какво ли още не. Една деликатна иронична игра на двусмислието.
„Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, „Бразилски храст“ очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор.“
Алек Попов
„Хроники на градското момиче, разказващо с еднаква лекота и за Париж, и за Лондон, и за Лос Анджелис, и за любимата си София. Една от малкото ведри книги, зачената в смутните времена на българския преход, „Бразилски храст“ очарова с привидната си невинност и свежото си чувство за хумор.“
Алек Попов
- GenresBulgarian Literature
160 pages, Paperback
Published January 1, 2018
2 people are currently reading
36 people want to read
About the author
Velina Minkoff
12 books15 followersВелина Минкова е родена през 1974 г. в София. Завършва английска гимназия и заминава за Лос Анджелис, САЩ, където се дипломира с бакалавърска степен от калифорнийския университет (UCLA) със специалност английски език и литература и профил творческо писане. През 2001 г. излиза сборник с нейни разкази на английски език, озаглавен Red Shorts (“Червени къси панталони”). Велина има магистърска степен по европейски науки с профил европейска култура от амстердамския университет (UvA). Член е на Съюза на преводачите в България. През 2014 г. е участник в българо-езичната група на созополския семинар по творческо писане към фондация „Елизабет Костова.“ Живее в Париж, където преподава английски език и литература, превежда и редактира текстове от културния сектор. „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ е първият ѝ роман.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Velina Minkoff was born in Sofia in 1974. She has a Bachelor's degree in English from UCLA with a track in Creative Writing – Fiction. She is the author of Red Shorts (2001) a collection of short stories in English and The Red and Blue Report of the Green Ameba (2015) a novel, in Bulgarian. She has a Master's degree in European Studies from the University of Amsterdam and is a member of the Bulgarian Translators Union. In 2014, she was a Bulgarian language fellow at the annual Sozopol Fiction Seminar of the Elizabeth Kostova Foundation. She lives in Paris with her French husband and their two sons, where she teaches English, freelances as a translator and editor and moonlights as a writer.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Velina Minkoff was born in Sofia in 1974. She has a Bachelor's degree in English from UCLA with a track in Creative Writing – Fiction. She is the author of Red Shorts (2001) a collection of short stories in English and The Red and Blue Report of the Green Ameba (2015) a novel, in Bulgarian. She has a Master's degree in European Studies from the University of Amsterdam and is a member of the Bulgarian Translators Union. In 2014, she was a Bulgarian language fellow at the annual Sozopol Fiction Seminar of the Elizabeth Kostova Foundation. She lives in Paris with her French husband and their two sons, where she teaches English, freelances as a translator and editor and moonlights as a writer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
January 8, 2023
Първата книга, която взимам след като не съм стъпвала от десетилетия в библиотеката.
Знаех, че е добра, но пак бях изненадана - толкова хубаво написани разкази от български автор не бях чела скоро.
Знаех, че е добра, но пак бях изненадана - толкова хубаво написани разкази от български автор не бях чела скоро.
June 5, 2018
Превъзходни разкази със силно експресивен, динамичен език. Разходих се с удоволствие из софийските улици и вътрешните дворове на детството, в онзи важния, моя си Созопол и около Паметника и Синьото, където мина половината ми студентство, из Маре и сред чара на парижките апартаменти, през лукса на Ел Ей (Фиш, първият разказ, е жесток), чак до Люлин, който не познавам, но видях като на снимка. Удивително е как Велина умее да разказва убедително както от името на 8 годишно момиченце, така и като студент хамалин, и като влюбената в Джудаса героиня. Едноименният разказ в сборника е абсолютен трепач. Наблюдателността и детайла - адмирации. Много важно за мен като читател е онова широкото, щедро разказване, космополитното, глобалното. Велина е едновременно световен писател и човек, който носи дома със себе си по органичен, не патриотарски начин. Има го в почти всички разкази с място на действието извън България (Фиш, Бразилски храст, Черква...). Единствената причина да не дам всичките пет звезди е, че тук-там финалите ми бяха недостатъчни - историята увисна някак незавършена ("Херкулес" ЕООД, Черква). Но може пък това да не е недостатък, а сигнал, че искам още и още, че не ми е достатъчно. Със сигурност ще прочета и романа й, който отдавна отлагам.
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 7, 2018
Беше ми кеф да прочета разказите на Велина Минкова. Пише леко и искерно. Не украсява, не товари с някаква прекалена литературност. Усеща се, че важна е историята, а историите ѝ си ги бива. Има и нещо друго - макар да имаме десетина години разлика, някакви отрязъци от детските ни преживявания съвпадат. А в "Бразилския храст" се говори главно за две неща - любов и детство. Почувствах се у дома някак.
September 1, 2018
Велина Минкова е свежо присъствие в съвременната българска литература. С лекота пренася читателите от София в Париж, в Созопол, Лондон, Лос Анджелис… Разказите ѝ са непретенциозни – не целят да те научат на нещо или да те убедят в нещо, просто показват живота. И са забавни. Велина има прекрасно чувство за хумор. Не че ръси смешки по страниците или поставя героите си в откровено комични ситуации. Но те кара да се засмееш и да си кажеш „Ами, да, такъв е животът.“
June 14, 2018
Магични истории, скрити зад един „Бразилски храст“: http://azcheta.com/brazilski-hrast-ve...
Лятото е предопределено за такива четива! Ако трябва да дам кратко определение за сборника с разкази „Бразилски храст“ (изд. „Colibri”), то би било „удоволствие за сетивата“. Въображението на Велина Минкова, разляло се по страниците на единайсетте разказа, е толкова живо и цветно, че само настоящият сезон е способен да го приюти по най-добрия начин, добавяйки му щипка свежа атмосфера.
Чела съм дебютния роман на авторката – „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ – и бях подготвена да очаквам неочакваното от новата й книга. Е, изненадах се, но нали точно в това е смисълът на свободата, която си оставяш за непредвидимото в четенето?
Изненадата ми беше пъстра, вкусна, на моменти шумна, но преди всичко – магична! Това имах предвид по-рано – сборникът се преживява с всички сетива. Насладих му се в продължение на няколко дни, скачах от една нереалност в друга, запознавах се с разнообразните герои, случки, градове и емоции, вплетени в историите.
Почти всички разкази са в първо лице, единствено число и читателят остава с впечатлението, че са автобиографични. Когато стигнеш до историята на един младеж хамалин в София, разбираш, че може би авторката не е преживяла изцяло сюжетите си. Те обаче със сигурност са преминали през сърцето й, щом и ти ги съпреживяваш така лесно.
Случките са ежедневни, но предадени по провокативен начин, лишени от стереотипи и табута. Моето усещане за Велина Минкова е, че е космополит (родена в София, завършила английски език и литература в Калифорния, сега живее и твори в Париж), за чиято фантазия граници няма. Не е необходимо да я познаваш лично, за да разбереш, че е бунтар по душа, а свободомислието е нейно верую.
Лично за мен носталгията по така наречения „соц“ в литературата и киното ми е непонятна и рядко успявам да почувствам близко произведение на подобна тематика. В някои от разказите в „Бразилски храст“ съществува този елемент, но пък е представен с лекота, чувство за хумор и много самоирония. Няма как да не се усмихнеш дори когато си предубеден :)
Няма да давам мнение за всеки разказ поотделно. Със сигурност си струва сами да откриете вълшебството във всеки един от тях. Държа обаче да изкажа възхищението си от последния по ред в изданието – „Американският кашон на Злобара де Мон“. Не, няма смисъл да предполагате какъв е сюжетът според заглавието (нали си спомняте как Велина е нарекла първия си роман?).
Ще повдигна съвсем леко завесата, като ви разкрия, че това е историята на едно издателство, на една мечта и на едно момиче, което вярва, че си струва да гориш в това, което правиш. Обичаш ли нещо, отдаваш му се докрай и не изпитваш необходимост да се напъхваш насила в рамките, които другите ти налагат. Просто следваш порива си, защото усещаш, че е правилно за теб. Няма как този избор да те подведе – рано или малко по-късно ще береш плодовете на упоритостта, която си проявил в осъществяването на стремежите си.
Не смея да твърдя, че „авторът е искал да каже еди-какво си“, но за мен посланието на този текст е именно такова. Ако до този момент сборникът ми беше харесал, то с финала си ме спечели безапелационно!
Лятото е предопределено за такива четива! Ако трябва да дам кратко определение за сборника с разкази „Бразилски храст“ (изд. „Colibri”), то би било „удоволствие за сетивата“. Въображението на Велина Минкова, разляло се по страниците на единайсетте разказа, е толкова живо и цветно, че само настоящият сезон е способен да го приюти по най-добрия начин, добавяйки му щипка свежа атмосфера.
Чела съм дебютния роман на авторката – „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ – и бях подготвена да очаквам неочакваното от новата й книга. Е, изненадах се, но нали точно в това е смисълът на свободата, която си оставяш за непредвидимото в четенето?
Изненадата ми беше пъстра, вкусна, на моменти шумна, но преди всичко – магична! Това имах предвид по-рано – сборникът се преживява с всички сетива. Насладих му се в продължение на няколко дни, скачах от една нереалност в друга, запознавах се с разнообразните герои, случки, градове и емоции, вплетени в историите.
Почти всички разкази са в първо лице, единствено число и читателят остава с впечатлението, че са автобиографични. Когато стигнеш до историята на един младеж хамалин в София, разбираш, че може би авторката не е преживяла изцяло сюжетите си. Те обаче със сигурност са преминали през сърцето й, щом и ти ги съпреживяваш така лесно.
Случките са ежедневни, но предадени по провокативен начин, лишени от стереотипи и табута. Моето усещане за Велина Минкова е, че е космополит (родена в София, завършила английски език и литература в Калифорния, сега живее и твори в Париж), за чиято фантазия граници няма. Не е необходимо да я познаваш лично, за да разбереш, че е бунтар по душа, а свободомислието е нейно верую.
Лично за мен носталгията по така наречения „соц“ в литературата и киното ми е непонятна и рядко успявам да почувствам близко произведение на подобна тематика. В някои от разказите в „Бразилски храст“ съществува този елемент, но пък е представен с лекота, чувство за хумор и много самоирония. Няма как да не се усмихнеш дори когато си предубеден :)
Няма да давам мнение за всеки разказ поотделно. Със сигурност си струва сами да откриете вълшебството във всеки един от тях. Държа обаче да изкажа възхищението си от последния по ред в изданието – „Американският кашон на Злобара де Мон“. Не, няма смисъл да предполагате какъв е сюжетът според заглавието (нали си спомняте как Велина е нарекла първия си роман?).
Ще повдигна съвсем леко завесата, като ви разкрия, че това е историята на едно издателство, на една мечта и на едно момиче, което вярва, че си струва да гориш в това, което правиш. Обичаш ли нещо, отдаваш му се докрай и не изпитваш необходимост да се напъхваш насила в рамките, които другите ти налагат. Просто следваш порива си, защото усещаш, че е правилно за теб. Няма как този избор да те подведе – рано или малко по-късно ще береш плодовете на упоритостта, която си проявил в осъществяването на стремежите си.
Не смея да твърдя, че „авторът е искал да каже еди-какво си“, но за мен посланието на този текст е именно такова. Ако до този момент сборникът ми беше харесал, то с финала си ме спечели безапелационно!
June 6, 2018
Кратко въведение към това как точно тази книга стигна до мен.
Преди няма и месец научих, че за курсова работа по "Критика" се налага да си изберем българска книга на български автор, издадена от тази година, и да напишем резюмета за 3 различни издания. Извън предубежденията, с които ежедневно избирам да живея (защото българските писатели рядко успяват да те грабнат и завлекат някъде), реших, че след прочита на един от кратките разкази, където небрежно се срещаха любими образи като Бийтълс и Созопол, да се гмурна в творчеството на Велина Минкова.
Провокативното заглавие, което едва в следствие ме накара да се засмея с глас, напълно съвпада с ритъма на писане на Велина Минкова. Лековато, модерно, пикантно на места, разчупващо някакви такива пределности, които спъват. В полюса на най-топлите емоции тя събира женската същина, раздробена в различните образи от разказите си.
Четейки историите ѝ в претъпканото понеделнишко метро си мисля за малките неща, които реално изграждат съществуването на дадени действия и техните резултати. Всяко действие има равно по силата си противодействие е част от закона на Нютон, но сякаш в живота това се случва независимо какво правим, мислим или желаем. Помня, че подобно на една от героините от разказите, исках да направя нещо невероятно (като да вляза да уча в хубав университет в чужбина, но блажени са малкото, чиито родители могат да си го позволят). Вярно, че така и не заминах (даже не влязох да уча това, което ми лежеше на сърцето и между другото - за втори път в живота ми се случваше), но се влюбих в нещо магическо - силата на това, да попадаш там, където реално принадлежиш.
Различно от френската дама, която Велина Минкова представя, аз едва ли някога гордо ще нося красиво тяло, обходено с погледи и моливи по бели платна, но именно в разнообразието на нашите животи се ражда красота. Вярвам, че има нещо почти магическо в това да намериш дадена книга, да я прочетеш, многократно съм се убеждавала в това, но и днес, дочитайки разказите, отново си го припомних. И не толкова в историите на писателката, колкото в нейното присъствие в тях. Духа на една осмисленост, която излъчва, в мимолетността на женските желания, в силата да не се страхуваш да бъдеш.
Преди няма и месец научих, че за курсова работа по "Критика" се налага да си изберем българска книга на български автор, издадена от тази година, и да напишем резюмета за 3 различни издания. Извън предубежденията, с които ежедневно избирам да живея (защото българските писатели рядко успяват да те грабнат и завлекат някъде), реших, че след прочита на един от кратките разкази, където небрежно се срещаха любими образи като Бийтълс и Созопол, да се гмурна в творчеството на Велина Минкова.
Провокативното заглавие, което едва в следствие ме накара да се засмея с глас, напълно съвпада с ритъма на писане на Велина Минкова. Лековато, модерно, пикантно на места, разчупващо някакви такива пределности, които спъват. В полюса на най-топлите емоции тя събира женската същина, раздробена в различните образи от разказите си.
Четейки историите ѝ в претъпканото понеделнишко метро си мисля за малките неща, които реално изграждат съществуването на дадени действия и техните резултати. Всяко действие има равно по силата си противодействие е част от закона на Нютон, но сякаш в живота това се случва независимо какво правим, мислим или желаем. Помня, че подобно на една от героините от разказите, исках да направя нещо невероятно (като да вляза да уча в хубав университет в чужбина, но блажени са малкото, чиито родители могат да си го позволят). Вярно, че така и не заминах (даже не влязох да уча това, което ми лежеше на сърцето и между другото - за втори път в живота ми се случваше), но се влюбих в нещо магическо - силата на това, да попадаш там, където реално принадлежиш.
Различно от френската дама, която Велина Минкова представя, аз едва ли някога гордо ще нося красиво тяло, обходено с погледи и моливи по бели платна, но именно в разнообразието на нашите животи се ражда красота. Вярвам, че има нещо почти магическо в това да намериш дадена книга, да я прочетеш, многократно съм се убеждавала в това, но и днес, дочитайки разказите, отново си го припомних. И не толкова в историите на писателката, колкото в нейното присъствие в тях. Духа на една осмисленост, която излъчва, в мимолетността на женските желания, в силата да не се страхуваш да бъдеш.
March 7, 2025
Свежи, живи разкази, изпълнени с лекота, която не е евтина. Не всички ми харесаха еднакво като разгърнатост и посока, но всички без изключение ми доставиха удоволствие стилистично и атмосферично. "Бразилски храст", "Джудаса" и по всяка вероятност ексклузивно автобиографичният "Американският кашон на Злобара де Мон" бяха пиковите точки в моето читателско изживяване. Основната сила на авторката според мен са безкрайно реалистичните и живи персонажи - макар много от тях изглежда да са почерпени от съществуващи хора, това съвсем не е предпоставка за лесното и адекватното им пресъздаване в литературен текст.
November 6, 2019
С усмивка затварям "Бразилски храст" на Велина Минкова, изд. "Колибри".
Усещането ми за този сборник е може да бъде изразено с една дума- "свежест"!
Впечатлена съм най-вече от стила на авторката, от начина на поднасяне на историите- непретенциозно, с намигване и хумор,но без да пресолва манджата; с мъничко носталгия, но не и досадна сантименталност; с трепет, но не и драма; с малко интимности разни, но не и вулгарно.
Географски историите са разположени из много места- София, Холивуд, Париж, Созопол.
В разказите има много любов. Но не се подвеждайте от думичката :) Любовта е от онзи най-най-хубав вид, любовта към живота изобщо, която авторката явно носи в душата си. За това и в сюжетите я има и любовта към животните, и първата голяма любов, и любовта към останалите човеци, и страстната любов към нещата, определящи избора на житейския път.
От разказите лъха такъв позитивизъм, такова спокойно, направо лечебно приемане на живота, в пълен противовес на всичко тъжно, мрачно и посърнало, което сякаш ни заобикаля отвсякъде. Дано обаче не Ви заблудя- книгата няма нищо общо с онези книги, пълни с "мъдрости", в които авторът е някаква "последна инстанция", на която е определено да моделира емоциите Ви и да Ви научи кое е добро и кое не е. Не, няма нищо такова. :)
Най-много ми харесаха разказите "Фиш", "Бразилски храст" и "Американският кашон на Злобара де Мон". Последният разказ е силно автобиографичен, и много, много искрен. Възхитителното в него обаче, за разлика от много други лични истории, е именно позитивизмът, който носи. Ами да, дори и личните истории могат да звучат щастливо. :) Вдъхновението е по-ценно от мрака.
Усещането ми за този сборник е може да бъде изразено с една дума- "свежест"!
Впечатлена съм най-вече от стила на авторката, от начина на поднасяне на историите- непретенциозно, с намигване и хумор,но без да пресолва манджата; с мъничко носталгия, но не и досадна сантименталност; с трепет, но не и драма; с малко интимности разни, но не и вулгарно.
Географски историите са разположени из много места- София, Холивуд, Париж, Созопол.
В разказите има много любов. Но не се подвеждайте от думичката :) Любовта е от онзи най-най-хубав вид, любовта към живота изобщо, която авторката явно носи в душата си. За това и в сюжетите я има и любовта към животните, и първата голяма любов, и любовта към останалите човеци, и страстната любов към нещата, определящи избора на житейския път.
От разказите лъха такъв позитивизъм, такова спокойно, направо лечебно приемане на живота, в пълен противовес на всичко тъжно, мрачно и посърнало, което сякаш ни заобикаля отвсякъде. Дано обаче не Ви заблудя- книгата няма нищо общо с онези книги, пълни с "мъдрости", в които авторът е някаква "последна инстанция", на която е определено да моделира емоциите Ви и да Ви научи кое е добро и кое не е. Не, няма нищо такова. :)
Най-много ми харесаха разказите "Фиш", "Бразилски храст" и "Американският кашон на Злобара де Мон". Последният разказ е силно автобиографичен, и много, много искрен. Възхитителното в него обаче, за разлика от много други лични истории, е именно позитивизмът, който носи. Ами да, дори и личните истории могат да звучат щастливо. :) Вдъхновението е по-ценно от мрака.
June 20, 2018
Ако сте се смели до сълзи с "Доклад на зелената амеба за химическия молив", значи ще останете очаровани и от "Бразилски храст". Забавни, разнообразни, обединени от елегантна българска следа и виртуозно чувство за хумор, разказите на Велина Минкова са гарантирано литературно удоволствие.
Ще започнем с приятелската препоръка да не четете тази книга на обществени места, ако се притеснявате да се смеете с глас, защото сме убедени, че няма да се сдържите. В случай че озадачените погледи на околните не ви притесняват, "Бразилски храст" е прекрасно четиво за плажа, например.
Освен това сме сигурни, че ще искате да я споделите, да разкажете на приятелите си за нея, да им прочетете откъс на глас, изобщо – че ще ви хареса колкото и на нас, защото е забавна, остроумна и очарователна...
Цялото ревю можете да прочетете тук: https://www.avtora.com/brazilski-hras...
Най-прекият път към "Бразилски храст": http://www.colibri.bg/knigi/1577/veli...
Ще започнем с приятелската препоръка да не четете тази книга на обществени места, ако се притеснявате да се смеете с глас, защото сме убедени, че няма да се сдържите. В случай че озадачените погледи на околните не ви притесняват, "Бразилски храст" е прекрасно четиво за плажа, например.
Освен това сме сигурни, че ще искате да я споделите, да разкажете на приятелите си за нея, да им прочетете откъс на глас, изобщо – че ще ви хареса колкото и на нас, защото е забавна, остроумна и очарователна...
Цялото ревю можете да прочетете тук: https://www.avtora.com/brazilski-hras...
Най-прекият път към "Бразилски храст": http://www.colibri.bg/knigi/1577/veli...
July 11, 2018
Често докато чете, човек пътува. Точно такова усещане изпитах, изчитайки на един дъх "Бразилски храст" от Велина. Книга, която те отвежда на най-разнообразни места, запознава те с най-различни персонажи и техните съдби, преплетени в необяснимите поврати на живота. Безпорно разказът, на когото е озаглавена книгата, е перлата на сборника. Бразилски храст е великолепен разказ, който те потапя из Париж и всичките му потайности и още повече изостря болката на онези, които никога не са посетили този вълшебен град.
Успех и наслука на Велина със следващите й начинания!
Успех и наслука на Велина със следващите й начинания!
June 14, 2018
Фиш, Гласове и Американският кашон на Злобара де Мон са моите любими разкази... не трябваше да свършват, четат ми се още! И тази книга, и другата на същия автор - Доклад на зелената амеба за химическия ме оставиха в приповдигнато настроение и ги изчетох на един дъх. Цветна, различна, свежа и намигваща Велина Минкова. Чакам още книги от нея.
January 16, 2023
Много свеж разказвач е Велина Минкова. На някои от разказите се смях с глас ("Фиш" и"Бразилски храст", например). Но всички увличат с изчистеното си, наивистично сладкодумие, без значение в кое десетилетие от близкото минало или в коя част на света се развива действието. Чуден талант! Да й се ненаслушаш.
July 15, 2018
Прекрасни, забавни разкази, изпълнени с редица комични моменти и приятно-носталгични нотки. Умело написани и с чувство за хумор, те пренасят читателя в различни градове, държави и време като му подаряват едно незабравимо преживяване. Книгата се чете леко и с усмивка.
June 25, 2018
Интимната прическа на отминалото време
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Ако сте прочели малката и спретната книжка „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), няма как да не се изпълните с любопитство и към този сборник. Минаха години, а още се усмихвам на онази история за седмокласничката, която описва своите перипетии на пионерски лагер в Северна Корея. Велина Минкова не пише много, но си личи, че влага в историите си доста повече, отколкото може да се побере в един разпокъсан спомен, готов за пренасяне върху хартия. Чел съм изключително много разкази от български автори и рядко попадам на толкова естествен и свеж поглед към определени събития и случки. Каквато и да е историята зад написването на разказите, резултатът е наистина впечатляващ. Ако срещнете Велина някъде и си поговорите дори само за минута, ще разберете не само защо се вълнувам, но и защо държа да прочета всичко, което е написала и ще напише в бъдеще. „Бразилски храст“ („Колибри“, 2018) носи името на интимна прическа, което на пръв поглед е доста провокативно заглавие, но истината е, че съдържанието носи съвсем друго усещане.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Ако сте прочели малката и спретната книжка „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), няма как да не се изпълните с любопитство и към този сборник. Минаха години, а още се усмихвам на онази история за седмокласничката, която описва своите перипетии на пионерски лагер в Северна Корея. Велина Минкова не пише много, но си личи, че влага в историите си доста повече, отколкото може да се побере в един разпокъсан спомен, готов за пренасяне върху хартия. Чел съм изключително много разкази от български автори и рядко попадам на толкова естествен и свеж поглед към определени събития и случки. Каквато и да е историята зад написването на разказите, резултатът е наистина впечатляващ. Ако срещнете Велина някъде и си поговорите дори само за минута, ще разберете не само защо се вълнувам, но и защо държа да прочета всичко, което е написала и ще напише в бъдеще. „Бразилски храст“ („Колибри“, 2018) носи името на интимна прическа, което на пръв поглед е доста провокативно заглавие, но истината е, че съдържанието носи съвсем друго усещане.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
August 23, 2024
Много се забавлявах. Свежо, стегнато писане, което създава усещане за близост, за разказани от приятел истории или писма.
June 21, 2018
За последния разказ давам 6 звезди! Как така не може? Вие пък ще ми кажете!
И малко думички от мен:
http://tebeshirche.blogspot.com/2018/...
И малко думички от мен:
http://tebeshirche.blogspot.com/2018/...
Displaying 1 - 16 of 16 reviews