What do you think?
Rate this book
К като всичко
120 pages, Paperback
First published January 1, 2006
2 people are currently reading
72 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
December 28, 2011
Яна има класически повествователен талант - тя може да каже това, което иска, разказвайки ти сюжет. Колкото и просто да е това определение, удивително малко от съвременната българска проза отговаря на него - или сюжетите са намъчени на прокрустовото ложе на предварително набелязаното внушение, или пък са жанрово втренчени във фабулата си и, на практика, не казват нищо.
"К като всичко" е убедително разсвирване в различни стилистики, литературна почит към високи, и любими, образци. Всеки разказ, сам по себе си завършен, носи намек за основополагащо за авторката четиво, било то старогръцките легенди, Кафка, дзен-коаните и пр. И все пак не бих ги нарекла упражнения по стил - по-скоро те повтарят на различни езици сходни въпроси за знанието и упоритото му отбягване, за абсурда на избора, за вътрешния фатализъм. Или поне така ги разчитам аз.
Много силен почерк, който не се нуждае от каквито и да било манифестни уговорки.
"К като всичко" е убедително разсвирване в различни стилистики, литературна почит към високи, и любими, образци. Всеки разказ, сам по себе си завършен, носи намек за основополагащо за авторката четиво, било то старогръцките легенди, Кафка, дзен-коаните и пр. И все пак не бих ги нарекла упражнения по стил - по-скоро те повтарят на различни езици сходни въпроси за знанието и упоритото му отбягване, за абсурда на избора, за вътрешния фатализъм. Или поне така ги разчитам аз.
Много силен почерк, който не се нуждае от каквито и да било манифестни уговорки.
October 11, 2018
Абстрактна, изпълнена с пластове и разсъждения, множество преплетени нишки, асоциации и препратки, книгата не изневерява на характерния стил на Яна Букова. Разказите ни въвеждат в уж обичайно ежедневни, дори клиширани, но всъщност неочаквано необичайни светове. Разкрива мисли и чуства на объркани, но до болка нормални герои. Ненатрапчиво, но обсебващо е повествованието във всеки разказ без видима връзка с останалите, но сякаш принадлежащи си.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
July 29, 2018
Не знам какво прави Яна с думите, но те определено й се подчиняват.
В тези 120 страници няма нищо излишно, а същеврменно толкова много неизказани неща, скрити пътеки и тайни врати към други светове.
В тези 120 страници няма нищо излишно, а същеврменно толкова много неизказани неща, скрити пътеки и тайни врати към други светове.
August 26, 2018
„К като всичко“ от Яна Букова (изд. ИК Жанет 45, 2018 г.) е привиден аперитив преди „Пътуване по посока на сянката“ (изд. „Жанет 45“, 2014 г.) и прелюдия към „Четири приказки без връщане“.
Неслучайно използвам думата привиден, защото тези няколко истории (дообогатени в конкретното второ издание) са си същинска надпревара със самото разказване и отказ от каквато и да е сюжетност. А връщане назад сякаш няма. Или поне не и в контекста на познатото линейно време.
http://knijno.blogspot.com/2018/08/bl...
Неслучайно използвам думата привиден, защото тези няколко истории (дообогатени в конкретното второ издание) са си същинска надпревара със самото разказване и отказ от каквато и да е сюжетност. А връщане назад сякаш няма. Или поне не и в контекста на познатото линейно време.
http://knijno.blogspot.com/2018/08/bl...
August 20, 2018
Прелестно преживяване да си четеш Яна Букова през август (преди две години точно на датата преди да подхвана за втори път тези разкази, съм приключел Пътуване по посока на сянката, как да не ги обичаш тези симетрии!).
Успях малко да се посъбера и да поговоря за разказите тук.
Успях малко да се посъбера и да поговоря за разказите тук.
June 6, 2018
Много приятно се чете Яна Букова. Така майсторски борави с думите... Искам още.
January 6, 2019
Добре написана, скучна, претециозна, безсмислена и излишна книга. Нито един разказ не ме впечатли. Досада и пари пропилени.
Read
June 10, 2018Думите никога няма да свършат. Ще играе с тях като с онзи тълковен речник, ще ни гъделичка, ще ни се присмива, ще е тъжно и уморено, ще е приказка в приказката.
August 26, 2020
Втората звезда е само заради чудесния стил на писане. Който, за съжаление, нищо не казва. Съдържание - нула.
Бях в ступор до средата някъде, толкова безсмислени писаници, изсипани на едно място, отдавна не бях чела. Абсолютна загуба на време.
Бях в ступор до средата някъде, толкова безсмислени писаници, изсипани на едно място, отдавна не бях чела. Абсолютна загуба на време.
August 27, 2018
От тези, дето са толкова добри, че те отказват. В смисъл, ако бях писател, щях да се откажа да пиша, защото не пиша така. А като читател само мога да се ядосвам още повече на хора, които не пишат така, пък пишат – защо, бе, хора, няма смисъл, оставете. Оставете на Яна Букова тая работа.
(само последният разказ не ми беше по личния вкус, нещо злободневието винаги ми е скучно, но е изряден дори и той, със съвършена мярка)
"По стените още висят свирепите зайци от предишните ми години. Хванати по двойки, танцуват в поляни с подрязана трева и изкуствени маргаритки. Носят къси палтенца с големи копчета и ярки цветове. Забелязали ли сте колко хищно животно може да бъде заекът, подлостта в малките му очички, колко заплашителен може да бъде жестът, с който държи лапичките си присвити над коремчето, полуотворената му уста, плоските му, остри зъби, готови да се впият в гърлото ти?"
"Не съм виждал нищо по-безнадеждно от начина, по който Нана спи."
"Приятелят донася ножиците, които някога ще отрежат един пъп, но сега са чисти и лъскави, и на мястото си в тази къща, където всичко е на мястото си, и Солидад отрязва нишката червено, която изтича като струйка кръв между пръстите ѝ, и се събира на червено кълбо в скута ѝ, и, обърнала гръб на изчезналото море, на градината, където тъмнината се сгъстява, добивайки плът, на приятеля, чието око червене разплакано в мрака, прибира ръкоделието си и влиза в къщата."
"Трябва да спите по-малко, Ферейра, чертите ви стават невинни, сънят не ви отива".
"А той: Да бяхте поседнали малко, Михаил Сергеич, да поприказваме, да се опознаем, така се опознават хората, винаги случайно, поради обстоятелствата, малко търпение трябва. А Вие – като дете, всичко веднага Ви стана скучно, пусто Ви стана, вцепенило се било като мъртвец, преувеличения. Лошо нещо са преувеличенията, Михаил Сергеич, помнете ми думата, всички злини от тях произхождат, не от глупост, не от подлост, преувеличения и нищо друго."
(само последният разказ не ми беше по личния вкус, нещо злободневието винаги ми е скучно, но е изряден дори и той, със съвършена мярка)
"По стените още висят свирепите зайци от предишните ми години. Хванати по двойки, танцуват в поляни с подрязана трева и изкуствени маргаритки. Носят къси палтенца с големи копчета и ярки цветове. Забелязали ли сте колко хищно животно може да бъде заекът, подлостта в малките му очички, колко заплашителен може да бъде жестът, с който държи лапичките си присвити над коремчето, полуотворената му уста, плоските му, остри зъби, готови да се впият в гърлото ти?"
"Не съм виждал нищо по-безнадеждно от начина, по който Нана спи."
"Приятелят донася ножиците, които някога ще отрежат един пъп, но сега са чисти и лъскави, и на мястото си в тази къща, където всичко е на мястото си, и Солидад отрязва нишката червено, която изтича като струйка кръв между пръстите ѝ, и се събира на червено кълбо в скута ѝ, и, обърнала гръб на изчезналото море, на градината, където тъмнината се сгъстява, добивайки плът, на приятеля, чието око червене разплакано в мрака, прибира ръкоделието си и влиза в къщата."
"Трябва да спите по-малко, Ферейра, чертите ви стават невинни, сънят не ви отива".
"А той: Да бяхте поседнали малко, Михаил Сергеич, да поприказваме, да се опознаем, така се опознават хората, винаги случайно, поради обстоятелствата, малко търпение трябва. А Вие – като дете, всичко веднага Ви стана скучно, пусто Ви стана, вцепенило се било като мъртвец, преувеличения. Лошо нещо са преувеличенията, Михаил Сергеич, помнете ми думата, всички злини от тях произхождат, не от глупост, не от подлост, преувеличения и нищо друго."
November 15, 2010
Кратки разкази, в коита всяка дума тежи. Трябва да се чете внимателно, защото всяко изречение носи и подсказка, и скрит смисъл. Майсторско!
Водеща е емоцията, не събитията.
Водеща е емоцията, не събитията.
January 4, 2019
Едноименният разказ е великолепен, но като цяло не е "моята чаша чай".
November 9, 2023
Имах голямо желание да харесам тази книга, докато не я прочетох. Може би аз съм твърде взискателни след няколко прочетени книги с кратки разкази, които бяха просто феноменални и поради тази причинах не успях да обикна К като всичко. Но честно казано се съмнявам.
Книгата беше пълна с откъси от моменти от всеразлични разкази и много ме съмнява, че дори и самата авторка е знаела какво се случва. Обикновено съм винаги "ЗА" с две ръце в подкрепата на българската литература,особено по-модерната, каквато смятак за такави и тази книга, но в случая не мисля, че е редно спрямо самата мен и всичко чудни книги, на които съм дала повече * (а и на тези, на които съм дала по-малко -също).
Бих искала все пак да изразя мнение за тези, които ми направиха по-голямо впечатление:
♡ Каменният квартал - Изненадващо, може би само аз го усетих по този начин, но все едно беше разказана историята през погледа на дете с умствени проблеми, което бе гледна точка, с която не бях запозната. Все пак беше доста интересно, въпреки и недосмислията и празнотите в цялостната картинка. Не знам дали съм права с частта за детето, не съм чела коментарите и изявите, ако има такива, от страна на авторката.
♡ Ябълките - Тази история искам да я спомена само и единствено, защото не разбирам какво място има ED в една толкова кратка и по себе си доста интригуваща ситуация. Имаше твърде много екзистенциални въпроси, които бяха повдигнати и едновременно с тях наблягането върхо хранителното разтройство на момичето ми беше изключително ненужно. Да не говорим колко деликатна тема е това и колко много според мен е нужно да има поне малък warning sign.
♡ К като всичко - Не бих казала, че тази книга заслужава да носи това име, понеже имаше доста по-интересни разкази от нея, но ми хареса речника и цялата история около него. Даже бих казала, че е ЧУДЕСНО описание на това как мозъкът ми мисли. Или по-скоро как мозъкът на един човек с ADHD мисли.
♡ Когато семейството седи около масата - ДА! Тази история вече беше много интересно - почти като Black Mirror епизод. Беше и объркваща, но ако беше самостоятелна, доразвита история, то тогава може бих щях да ѝ се насладя много повече.
Не искам да "плюя" авторката, книгата е сравнително добра, но не бих казала, че е и нещо твърде впечатляващо.
И все пак благодаря на Библиофем, че ми дадоха удоволствието да я прочета. :)
Книгата беше пълна с откъси от моменти от всеразлични разкази и много ме съмнява, че дори и самата авторка е знаела какво се случва. Обикновено съм винаги "ЗА" с две ръце в подкрепата на българската литература,особено по-модерната, каквато смятак за такави и тази книга, но в случая не мисля, че е редно спрямо самата мен и всичко чудни книги, на които съм дала повече * (а и на тези, на които съм дала по-малко -също).
Бих искала все пак да изразя мнение за тези, които ми направиха по-голямо впечатление:
♡ Каменният квартал - Изненадващо, може би само аз го усетих по този начин, но все едно беше разказана историята през погледа на дете с умствени проблеми, което бе гледна точка, с която не бях запозната. Все пак беше доста интересно, въпреки и недосмислията и празнотите в цялостната картинка. Не знам дали съм права с частта за детето, не съм чела коментарите и изявите, ако има такива, от страна на авторката.
♡ Ябълките - Тази история искам да я спомена само и единствено, защото не разбирам какво място има ED в една толкова кратка и по себе си доста интригуваща ситуация. Имаше твърде много екзистенциални въпроси, които бяха повдигнати и едновременно с тях наблягането върхо хранителното разтройство на момичето ми беше изключително ненужно. Да не говорим колко деликатна тема е това и колко много според мен е нужно да има поне малък warning sign.
♡ К като всичко - Не бих казала, че тази книга заслужава да носи това име, понеже имаше доста по-интересни разкази от нея, но ми хареса речника и цялата история около него. Даже бих казала, че е ЧУДЕСНО описание на това как мозъкът ми мисли. Или по-скоро как мозъкът на един човек с ADHD мисли.
♡ Когато семейството седи около масата - ДА! Тази история вече беше много интересно - почти като Black Mirror епизод. Беше и объркваща, но ако беше самостоятелна, доразвита история, то тогава може бих щях да ѝ се насладя много повече.
Не искам да "плюя" авторката, книгата е сравнително добра, но не бих казала, че е и нещо твърде впечатляващо.
И все пак благодаря на Библиофем, че ми дадоха удоволствието да я прочета. :)
June 10, 2022
Яна Букова е българският Рей Бредбъри!
Не си представям по-точно определение за нейния стил, изказ, картинно описание на действителността, леко разми(на)ване на тази действителност (с) нещо въображаемо. Толкова маскарадни случки и пейзажи, описани педантично точно. И в два плана - външно описание и усещане на индивида вътре в картината. Много обаятелна авторка! Чисто удоволствие от четенето. Нямам търспение отново да се срещна с нейното писане, с нейните герои и с палитрата от гледни точки.
Не си представям по-точно определение за нейния стил, изказ, картинно описание на действителността, леко разми(на)ване на тази действителност (с) нещо въображаемо. Толкова маскарадни случки и пейзажи, описани педантично точно. И в два плана - външно описание и усещане на индивида вътре в картината. Много обаятелна авторка! Чисто удоволствие от четенето. Нямам търспение отново да се срещна с нейното писане, с нейните герои и с палитрата от гледни точки.
July 10, 2023
А мислех, че нищо не е способно да достигне величието на Кларис Лиспектор - грешила съм.
Read
February 8, 2024твърде обиграно ми се стори и насочено към сечивата на езика, не успя да ме развълнува.
December 6, 2019
На места, само на места, имах усещането, че стилът преобладава над смисъла, но пък какъв стил! Имах нужда да прочета нещо толкова красиво написано.
November 5, 2014
тя е автор, който невъзмутимо обръща и най-полшлото и болезнено в ежедневието в приказно, нереално. нещо като приказния вариант на "кино ноар". мекотата, с която го предава остана трайно в светогледа ми, оставя ме да крача в облаците и да се усмихвам на отдавна забравените метафори.
Displaying 1 - 18 of 18 reviews