Анатомия на илюзиите

by Ludmila Filipova, Людмила Филипова

Дванайсет години след първата публикация на дебютния роман на Людмила Филипова, той излиза отново – обновен и допълнен.

Два свята, разделени от стена.
Два живота, които не могат да бъдат едно.
Две съдби, толкова различни и толкова еднакви.

„Анатомия на илюзиите“ е посветена на годините малко преди и след падането на комунизма в България, на това „преди и сега“, обозначаващо началото на прехода.
Това е една книга – дисекция на съвремието, в която Людмила Филипова разкрива истините за две икономически системи, изградени върху много мечти, но и много илюзии; за любовта, страстите и болката; за човешката мотивация и тайната на успеха, за стремежите и безскрупулността и силите, които ги движат и рушат.
Какво се случва с копнежите на сърцето, които умишлено задушаваме, вместо да последваме? Какво ни прави хора или мъртви души? Кои са личностите, които сътвориха съвременния свят и каква бе цената за изграждането му?

Genres: Fiction, Bulgarian Literature

496 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

English profile for Людмила Филипова

Reviews

[Антоанета · Rating 2 out of 5]

Не е мой тип книга и по-скоро ми беше досадна отколкото интересна! Прочетох тук там коментари, че има доза биографичност в сюжета, но тъй като не съм запозната съвсем с фактите, не знам къде свършва реалността и къде започва фантазията, не знам кое наистина се е случило и кое е плод на авторското въображение, а подобен род писане честно казано ми е дразнещо (да трябва да се рови човек след това в сума източници и сам да намери истината - би трябвало да е упоменато без недомлъвки, все пак се споменават и реално съществуващи хора, при това живи). Виждам от коментарите в ГР, че и други хора са направили аналогия с Тютюн и не знам дали това е случайно или нарочно търсен ефект (за мен по-скоро дефект). Книгата показва периода малко преди и малко след демократичните промени, но и в двата случая колко е трудно да се оцелява в България - и в двата случая с връзки. Показани са доста сцени на безпомощност, крайна нищета и труден живот, но не се чувства емоцията, поне при мен не се получи. Много телеграфичен стил на писане, много журналистически, а не художествен, много накъсан и прескачащ между сцените. И на цялата описана картина с грозни краски - краят беше прекалено блудкав и съшит с бели конци, прекалено нереалистичен и не на място. 2*

[Danito · Rating 4 out of 5]

Копирани части от резюмето:
"Анатомия на илюзиите" е история за бурите, които за няколко нощи преобърнаха обществото и страната ни, но и за силата на любовта, която се бори с всички тези турбуленции, за да ни връща към себе си, към всичко онова, в което сме вярвали. Тя е за тънката призрачна граница между стойностните неща в живота и илюзиите, които често ни объркват.
Романът проследява две паралелни нишки. Едната отразява емоционалните промени, настъпили у героите Борис и Анна, които са огледало на поколенията преди и след прехода в бившите социалистически страни в последните 30-40 години. Другата нишка рисува реалната история на България, променила изцяло страната ни през последния половин век.
Мнението ми:
Прекалено разтегнати политически теми и анализи, интересни са да,но можеше малко да се съкрати.Имаше повторения на мисли и анализи, исках повече развитие между героите.
И все пак...
Усетих тази книга като един анализ за смисъла на живота. За детското сърце, което от най-малкото камъче може да пробуди в себе си омраза и болни амбиции ,за да се докаже и потъпче своите мъчители. Дори да надмине самите тях в безмилостта си.
Най-големият катализатор в копнежа и омразата на Борис е Анна - красива, недостъпна, фантастична, живееща в Рая.
Интелигентността, решителността и амбициите на Борис Буков са достойни за възхищение. Потъпква слабостите си , с годинте губи човечността си гонейки своите илюзии.
Но съдбата върти устремено своето колело и раят на Анна Вертова е разбит, докато Борис е в своя апогей.
Анна ще извърви стремглавия път на амбициите, в който също се плаща не с време, не с пари , а с душата си.
Двама герои били на дъното и на върха в две различни епохи ,този на комунизма и демокрацията.
Колко още ще дадат от душата си, докато не осъзнаят това ли е което искаха? За това ли се бориха? Могат ли вече да живеят и да обичат? Да се усмихват и да се радват на малките неща, както когато бяха деца?

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Няколко пъти безуспешно започвах да чета книги на Людмила Филипова, последно беше "Войната на буквите".
Препоръчаха ми Анатомията, като нещо по-различно. Да, тази книга е читаема, но за това има причини.
Най-общо може да се раздели на две части - първата е силно автобиографична. Тя описва животът на собствената си фамилия и то по начин, който звучи достоверен, въпреки че съм чувал и други версии. Тук четох с голям интерес, съвременик съм на тези събития, минал съм през всичко това и ми беше интересен и погледа на авторката.
Мъчех се да разпозная героите - кой на кой отговаря, да сверявам достоверността на събитията с моите спомени.
Втората част, където тя описва работата си при Васил Божков е типично криминале и е много зле.
Изобщо не споменавам финала в стил "Бригада". Но за последните години се написаха много мутренски романи и заемките от тях личат. Авторката изобщо не е успяла да се справи с развиването на история, в която не е участвала. Лично, според мен, тя изобщо не е виждала толкова самотен човек, какъвто се мъчи да опише. Тя се хваща само за празнотата на живота му, а изобщо не стига до кошмарите, които го преследват.
Но да, като цяло, особено за хора родени след 10-ти книгата си струва, показва едни събития за които отдавна не се говори. А и е хубаво да се види откъде е тръгнала авторката. За малките и незапознатите - тя все пак е внучка на дългогодишния министър председател Гриша Филипов, за който се говореше че в България имало три бедствия - суша, киша и Гриша.
П.С. Самото размишление за илюзиите е много интересно. Но за него, както и за архива на дядо ѝ, използван в книгата, се говори че не е нейно и затова фамилията не и говори.

[Yordanka Markova · Rating 5 out of 5]

Тази книга ме докосна много надълбоко. Може би защото съм от поколението на авторката, не с нейния произход (пък кой избира родителите си), но преживяванията ни са сходни. През прословутата 89-та не само изпратих в съседната държава скъпа приятелка, станах свидетел на главоломни промени, загубих един родител, а бях само на 17. Описаните моменти с недостига на храна, режим на тока, липсата на каквото и да е светлинка в бъдещето е белязало оформянето ми като личност и ме е научило да ценя много неща. Описаните в книгата събития са съпровождали живота ми, но благодарение на Людмила успях да се докосна толкова близо до тях. Тук не очаквайте зрелищни описания на тези смутни, мътни и нелицеприятни периоди, където властваха мрачни субекти. Те съпровождат действието, но не са спец-ефект. Тук е заложено на ценността на човешката душа и как е възможно тя да се възвиси и пропадне. Разбира се, че намесена любовта, първичната виновница за всичко. Не очаквах края, но не бях разочарована от него. Аз вярвам в добрия край и затова авторката е една от любимите ми. Тя съумява да преплете вълнуващите човешки съдби и някак да ги успокои в единство и мир в края. Обичам доброто и любовта да побеждават, колкото и наивно да звучи. Или поне в книгите, които са ми пристан в разлюляното ежедневие. Аз лично благодаря на Людмила Филипова, че ме върна в онези години и преживях наново младостта си.

[Christina Zafirova · Rating 1 out of 5]

Разочаровах се. Може би тръгнах с голямата кошница, но истината е, че аз не видях литература в написаното. Слаби диалози, твърде протяжни описания на мисли и чувства, фрапантни фактологични разминавания ( поради недоглеждане, предполагам, но все пак недопустимо за сериозна публикация)... Сюжетът също е слаб. Темата с мутрите се поизтърка последните 10тина години. И тази нелепа любовна история ми стои доста евтино. Сигурно е писана набързо. Според мен авторката можеше да направи нещо много по-добро, използвайки мемоарите на дядо си (дори и в художествен план...).

[Sonya · Rating 4 out of 5]

Тази книга ме изненада. Започна някак хаотично, трудно ми беше да проследя нишката на историите. После описанието на прехода, промяната на властта ми се стори прекалено фактологично описано и цялата завоалираност в промяната на имената на героите... Но след това сякаш всичко си дойде на мястото, очерта се цялата картина, историята на главните герои започна да се нарежда до неочакваната смърт на Борис и още по-изненадващото му завръщане. Финалът е уникален - прекрасно написан. Определено Людмила Филипова е автор извън рамките, защото всеки един роман е коренно различен от предишния.

[Ренета Кирова · Rating 4 out of 5]

Тръгна ми трудно в началото. Много ме ядосаха амбициите на Борис, заради които отхвърли любовта от самото начало. Той пренасочи емоциите си срещу нея и нейното обкръжение, загубвайки сърцето си. Твърде дълго време той не осъзнаваше, че живее празен живот, че си е загубил душата. Анна също едва не се загуби, но тя осъзна нещата много преди него. Краят, ах, краят ми хареса! Обичам любовта да побеждава.

[Marina Maidou · Rating 3 out of 5]

Ξεκίνησα το βιβλίο με την περιέργεια για τις ψευδαισθήσεις που αναφέρει η συγγραφέας, η οποία είναι από Βουλγαρία (αν και η ίδια έχει μεταφραστεί στα αγγλικά, το συγκεκριμένο βιβλίο, που είναι και το πρώτο της, δεν συγκαταλέγεται σ' αυτά). Ως δημοσιογράφος, φαίνονται τα στοιχεία που εξαρχής παρεμβάλλονται στο βιβλίο, όπου ντοκουμέντα μιας άγνωστης πλευράς της γειτονικής χώρας μπλέκονται μ' ένα ατέρμονο παιχνίδι αγάπης/μίσους μεταξύ δύο νέων που είναι και άθελά τους εκπρόσωποι της πάλαι ποτέ άρχουσας τάξης και της νέας τάξης ισχυρών. Ίσως επειδή είναι το πρώτο της, υπάρχουν ακόμα ακατέργαστα κομμάτια δημοσιογραφίας και ρομάντσου που δεν δένουν ακόμα τόσο λογοτεχνικά. Οι χαρακτήρες έχουν μια τάση υπερβολής, ειδικά ο Μπορίς, όπου για να δοθεί έμφαση στο ανελέητο κυνήγι του για την επιτυχία μετατρέπεται σε έναν τερατώδες πλάσμα και μετά, όλα μέλι-γάλα με την Άννα. Η ιστορία κυλάει μ' ενδιαφέρον, όπου παρεμβάλλονται αποσπάσματα ψυχολογίας σχετικά με τις ψευδαισθήσεις, αλλά και ημερολόγια των χαρακτήρων που δείχνουν τη μετάβαση από την σοβιετική στην νεοπλουτίστική Βουλγαρία. Θα μου ήταν περισσότερο ενδιαφέρον αν υπήρχε πιο λεπτομερής απεικόνιση της μετάβασης της βουλγαρικής κοινωνίας, παρόλα αυτά είναι μια ενδιαφέρουσα αρχή μιας συγγραφέα που, απ' όσο βλέπω στα ξενόγλωσσα βιβλία της, έχει ακολουθήσει λαμπρή καριέρα με ακόμα πιο ενδιαφέρουσες ιστορίες.

[Doroti · Rating 5 out of 5]

Изключително силно като емоция и разказ.

[Daniela · Rating 2 out of 5]

Малко по-добре от ужасно много зле. Историята е нереалистична, образите - двуизмерни. Главният герой Борис Буков е почти дословно преписан от Борис Морев от "Тютюн". А най-лошото от всичко са безкрайните повторения и сладникавата мелодраматичност, обилно поляла както дребните, така и по-съществените завои на "сюжета". Да не говорим за разсъжденията относно анатомията на илюзиите и подобаващият некадърен завършек. Все едно гледам турска сапунка. Четенето й ме възнагради с перманентна досада, накрая ескалирала до силно раздразнение. Пред това предпочитам дъвките на Паулу Коелю. Те поне са по-кратки. Първа и последна книга от тази авторка. Не желая да си го причинявам отново.

[Nina Alexander · Rating 5 out of 5]

I think it is quite funny that most people (even Bulgarians) fail to recognize the real people behind the characters in this book. Being one of the few that did and personally knowing some of those people I actually fell an amazing amount of pain getting deeper and deeper in their minds...
I have no doubt that this book contains very little fiction and way too many facts...

[Петя Маркова · Rating 2 out of 5]

За мен това е една безцветна книга, пълна с клишета за живота, доста нелогична на места, доста наивна в края. Комбинация от розов роман и истории за тъмната страна на прехода. Общо взето е един доста претрупан начин да се кажат "истини", които знаем от чалга песните. "Живей за мига", "Щастие с пари не се купува" и други подобни.

[Kris · Rating 3 out of 5]

Прочетох книгата с интереса на човек, преживял прехода, за който събитията и героите са познати.
За съжаление повечето диалози бяха изкуствени като в някои български филми - четеш и се чудиш никой ли не е попитал автора или сценариста кой говори така?!

[Десислава Тодорова · Rating 2 out of 5]

Харесвам романите за този период от историята ни, но признавам, че този беше най-несполучливият, който съм чела. Мисля, че сюжетната линия можеше да бъде разказана и в 300 стр., без да се изпада в десетки повторения на мислите на така или иначе не особено дълбоките персонажи.

[Suzanna Ilcheva · Rating 4 out of 5]

Вълнуващ и реалистичен разказ за съдбата на двама души, пораснали от двете страни на "равенството" преди демократичните промени и с разменени роли в смутните и мътни води на първите години от прехода.

[Maria Kamenova · Rating 5 out of 5]

Колкото и пъти да прочета тази книга винаги откривам нещо ново в нея ... ще остане любимата ми книга !

[Gergana Karabelyova · Rating 4 out of 5]

От хубавите книги на Филипова. Истински роман, без затрупване с факти, проучвания и статии (като в другите ѝ книги). Образите бяха доста кухи, но това никога не е било силата на авторката. Някак невинно и по детски е разгледан прехода и годините преди него, с една неправдоподобна, но някак интересна и грабваща история. Не е лоша книгата. Ако имаше една идея по-разработени образи, които реално да опозная и да изпитам някакво чувство към тях, бих дала и 5 звезди.

[Dessa Iv · Rating 3 out of 5]

Перфектен пример за това как с лека ръка удряш черта на целия си труд с тъп, бозав край. Преди края беше готино, раздвижено, интересно, обаче вместо човек да остане с това впечатление за цялата книга, то остава разочарован и с един блудкав послевкус, който не се маха току тъй. Язък.

[Iva · Rating 5 out of 5]

Уникална книга!! Не съм чела по-добра от години.

[Vesela Pechenyakova-Tatarlieva · Rating 4 out of 5]

Много отдавна се каних да прочета книга на Людмила Филипова. Книга беше завладяваща и много приятна за четене. Мисля, че описва много житейски истини и поуки! Прочетох я на един дъх. Бих и дала 4.3

[Erkan Aziz · Rating 5 out of 5]

I recommend it.

[flower4e · Rating 2 out of 5]

🤦‍♀️

[Bozhana Petrova · Rating 5 out of 5]

Любима книга!

[Lyublina · Rating 3 out of 5]

Интересна среща с персонажите. Очаквах повече истории от гледната точка на Борис, а не на Анна и по-малко любов и философия. Като цяло не беше лоша книгата.

[Деница Денева · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга за човешките амбиции и цената на сбъдването им. Хареса ми, че в нея има място за истинската любов. Прекрасна книга от която мисля че би станал чудесен филм.

[StiliYana Angelova · Rating 3 out of 5]

Книгата е интересна в по-голямата си част, но нищо особено, на моменти е скучна и дори клиширана, предвидима.

[Katerina Dimitrova · Rating 2 out of 5]

Романът започва интересно и обещаващо, но за съжаление се развива изключително банално и с всички възможни клишета, събрани на едно място.

[Sonya Racheva · Rating 4 out of 5]

Първата хубава книга, която прочетох от Людмила Филипова. Станай й почитател.

[Mochi · Rating 2 out of 5]

Борис е на 14 и среща малката Анна, която е на 8. Авторката говори за поривите на Борис и неговата изпепеляваща любов към Анна сякаш двамата са големи хора. Става въпрос буквално за неосъзнати деца и не мисля, че е адекватно, логично, приемливо и като цяло биологично издържано едно 14 годишно дете да изпитва толкова силни и пламенни емоции и да има емоционалната осъзнатост да ги разбира сам за себе си. Каква страст, за каква несподелена любов може да става дума? То е просто смешно.
Пример:
"А понякога си я представяше пораснала. Лежи до него в ефирна рокля, нежно се усмихва и го гледа. С онези очи, зелени, дълбоки, в които сякаш целият свят е стаен, но без звезди и слънце, защото тях тя вече ги е погълнала. В които времето е спряло... По лицето й пада рижа букла... и той усеща с тялото си топлите й гърди, опрени в неговите... нежния й дъх. Тя повдига ръка и го погалва по лицето... Сърцето му забива, дъхът му спира…"
???????
Дори и да има момченце на 14 години, което си фантазира за женски гърди, то едва ли това ще са гърдите на едно 8 годишно момиченце? Смисъл ????????
Изключително ми е любопитно защо авторката е решила, че е уместно да пише по този начин за две дечица и да им внедрява мисли и емоции на възрастни хора. Още повече, как по-точно това й се е сторило логично?
Не е лоша историята засега, но това е толкова неуместно, че чак е отблъскващо. И колкото повече се замислям, толкова повече се питам "С какъв акъл, аджеба???"
Не е дадена ясна линия, по която да следим събитията. Случват се разни неща, но не е индикирано на колко години са персонажите, колко време е минало от еди кое си събитие. Тук-таме авторката е написала "след няколко години" или "след няколко месеца", но това е крайно недостатъчно, за да бъдат избегнати такива недоразумения като казуса по-горе.

На седма глава вече бях убедена, че авторката е била силно впечатлена и вдъхновена от Димитър Димов и всъщност нейният малък Борис е Борис от "Тютюн" като дете. Твърде зрелите емоции, които му преписва, неговите терзания, пориви и т.н. са едно към едно с големия Борис. И ето, тя даже сама споменава, че малкият Борис бил чел "Тютюн" и много харесвал образа на Борис, даже се гордеел, че имат еднакви имена.
Дотук две ярко червени флагчета, едното чисто и просто педофилско, другото криндж и лишено от оригинална мисъл.

Историята се развива интересно, макар и малко банално, а безкрайните описания на вътрешните терзания на героите малко се изтъркват. Интересно четиво, като изключим главите, в които четем "дневниците" на този и онзи. Клиширани фрази, плоски заключения и разни общи приказки за смисъла на живота и т.н.
Авторката се е престарала да описва вътрешните светове на образите, когато би следвало да получим идея за тях, подплатена от техните действия и думи - златно правило, що се отнася до създаването на художествена литература - "Не казвай, а покажи". Проста, но значителна грешка, тъй като тя прави романа затормозяващо досаден за четене. Язък, както се казва, защото периодът, описан в книгата, е знаков в историята на България и, доколкото разбирам, достоверно представен, което прави събитията още по-интересни, дори и от чисто историческа гледна точка. Може би човек трябва да е малко инат, за да преглътне излишните описания на душевните гърчове, че да си прочете историята на спокойствие, но ... it is what it is.
Малко смешен и нереалистичен ми се стори краят на тази история. Надявах се да не свърши толкова банално, но го очаквах. Обичам да чета българска литература от този исторически период на страната ни и се радвам, че имах възможността да прочета този роман, въпреки че очакванията ми се оказаха тройно по-големи от реалността.

[Dessyslava Timcheva · Rating 2 out of 5]

Получих книгата като подарък за Коледа.Започнах да я чета малко след това,бавно,за да вникна в нея,а и,защото бях развълнувана,че държа в ръцете си роман от този тип.Има си и историческия момент,който намирам за много любопитен,и любовна история,която обаче върви доста бавно,и борбата на човека да си намери място под слънцето.Прилича ми на рецепта за един гениален роман.Да,ама...не.Отне ми толкова време да прочета ''Анатомия на илюзиите'',защото много скоро след като я започнах,си дадох сметка,че е досадна като турски сериал.Всъщност ужасно много ми напомни някоя сапунка,само,че българска такава.Людмила Филипова отново се говори със своя си нравоучителен тон,който ми дойде малко в повече.Това,което ми хареса са въведенията към всяка глава от първа част,определено са неща,които си заслужава да бъдат запомнени и не само те.Има и други моменти в книгата,в които главните герои се оказват много проницателни и споделят възгледите си за живота,определено има хубави попадения.Но като цяло на мен не ми хареса езика,мога да заключа,че екранизацията ще е по-добра от книгата.