Дневникът на Стефан Стамболов, който той си води в периода 1886 – 1887 г., e истинска историческа находка. Това четиво е интригуващо и непосредствено – бързи, делови записки, изобилстващи с всякакви съкращения, условни имена, цитирани телеграми и дори неправилно употребени думи. Всичко това е писано през кратките вечери на отмора и през малкото свободни от държавните тегоби почивни дни.
Днес, както преди 120 години, Стефан Стамболов има две лица – за едни той е истински водач на нацията и политик, защитаващ българските интереси, а за други – егоцентрик, държал властта чрез терор. Личната оценка на мнозина от нас обаче е основана на десетките биографии и мемоари на съвременници, част от които далеч не разкриват истинската същност на бележития революционер и държавник – такава, каквато можем да я опознаем единствено в неговия личен дневник.
Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.
"Едно време турците душаха българската свобода и народност, днес същото дело искат да извършат нашите братя освободители. Едно време всяко зло за българите идеше от Цариград, днес иде от Петербург."
Българската криза от 1886-1887 година, особено четена през очите на русофобските убеждения на Стамболов (правилни такива, между другото) няма как да не причинят едно дежавю на читателя за сегашната криза в Украйна. Паралелите са плашещи, особено имайки предвид, че дори тогава се е виждало, че общоевропейска война е неизбежна, нима сега не се вижда по-малко неизбежно повторение на същите случки?
Русия не е променила външната си политика от над 140 години, казаното от Стамболов може да се приложи напълно и днес, стига само да се замени Петербург с новата столица -- Москва. Всеки уважаващ себе си и познаващ историята българин абсолютно не може да подкрепя Русия тогава и сега, защото тя не се е променила нито милиметър, същите дивотии, които правят в България с изявления за фалшифицирани избори и провокация на местни бунтове, чак до наемните чети от мародери, се случват в Украйна от 2014 насам. Същия невъзможен избор, който Русия дава на България, да се откаже от Запада и да се постави в така милостивите ѝ ръце, се дават на Украйна. Можем само да се надяваме, че Украйна ще успее да намери изход от тази ситуация, както са успели и нашите политици, измежду тях с много големи заслуги бидейки Стефан Стамболов.
Но в същия момент, като се замислим за дежавю-то, хубаво Русия сега ни напомня на Русия тогава, но Англия, Германия и Италия дали ни напомнят? Турция? Австрия? Русия ще се пробва да си повтори старите трикове, но Европа изглежда е забравила своите стари принципи.
Тази история трябва да е задължително четене, по мое ученическо време сякаш времето от 1878 до 1912 не е съществувало, нищо важно не се е случило, Батенберг послед Кобург, защо? не питай, Русия ни е освободила и сме си били топ дружки. Да ама не. Същите русофилски предатели от тогава правят същите русофилски предателства сега. Българинът не си знае историята, затова е обречен да я повтори, но този път ги няма великите българи, че да го избавят от собствената му простотия. На чужд гръб и сто тояги са малко, особено, когато си се заблудил, че твоят гръб всъщност е чужд.
Дневникът на Стамболов ни дава възможност да надзърнем зад завесата на голямата политика и да усетим мислите и настроенията на един от най-значимите български държавници на XIX и ХХ век. И все пак, както всеки други текст от подобен жанр, добре е винаги да имаме едно на ум, когато го четем. Също, длъжен съм да предупредя читателите, че този Стамболов, който ще им се разкрие от страниците на книгата, е твърде различен от бъдещия диктатор, който няколко години по-късно ще остане сам сред многобройните си политически противници и лични врагове.
Личният дневник на Стефан Стамболов е не просто достоверен исторически извор на българската криза през 1886-1887 г., но и уникална възможност за потопяване в личността на един от най-видните ни политически мъже. Той(дневникът) е неподправен и искрен, на моменти груб и емоционален, но изпълнен с чисто човешка искреност.
Дневникът е четиво, което запознава читателя не само с политикът Стамболов, но и с човека Стамболов. Той е микс от човешки страсти, лични спомени, политически анализи, телеграми и документи. В общи линии това е една изключително ценна книга, която заслужава своя прочит.
Единственият ѝ минус(на книгата), който може да бъде отчетен, е хаотичното излагане на различните телеграми и документи. Но имайки предвид, че това е личен дневник, а не книга писана с пазарна цел, това е обяснимо. И все пак, това би объркало читателя и би затруднило разбирането на текста.
P.s. Общите познания по въпросите от кризата през 1886/1887 г. биха улеснили значително разбирането на повечето събития и документи.
Много е важно да се каже, че тази книга за да бъде разбрана и оценена изисква познания на историческия период след абдикацията на княз Александър Баатенберг. Книгата е много интересен автентичен погллед върху събитията през този период , при това погледнати от кухнята. Ефектът върху читателя, особено този закърмен с любовта към братушките освободители е много силен. Може би следният цитат от размислите на Стамболов разкрива по най - пряк начин личната му драма, а тя е и драма за цяла България през този период и радялата с илюзиите : " Едно време турците душаха българската свобода и народност, днес същото дело искат да извършат нашите братя осовободители. Едно време всяко зло за българите идеше от Цариград, днес иде от Петербург. Едно време ние се борехме и пазихме от турците , днес същото правим с русите. ....." Без коментар.