What do you think?
Rate this book
Ку-ку бенд: Ад и Рай
Малко са групите, които в продължение на 25 години са на сцена и интересът към тях не намалява. Напротив.
Създадена през 1993 година, "Ку-ку бенд" е една от най-популярните български групи. Зад гърба си има 23 албума, 58 самостоятелни сингъла, стотици концерти, десетки турнета, включително и в САЩ. С концерта в зала "Арена Армеец" през 2015 година групата поставя рекорд за най-бързо продадени билети за музикално събитие - цялата зала е разпродадена в рамките на 9 минути.
Няма българин, който да не знае песен на "Ку-ку бенд", също както няма българин, който да няма мнение за политиката, футбола и секса.
Тази книга разказва историята на групата с думите и през погледа на самите музиканти. История, на моменти смешна, на моменти тъжна, която със сигурност ще ви накара да поплачете и да си пуснете... "Ку-у бенд".
Създадена през 1993 година, "Ку-ку бенд" е една от най-популярните български групи. Зад гърба си има 23 албума, 58 самостоятелни сингъла, стотици концерти, десетки турнета, включително и в САЩ. С концерта в зала "Арена Армеец" през 2015 година групата поставя рекорд за най-бързо продадени билети за музикално събитие - цялата зала е разпродадена в рамките на 9 минути.
Няма българин, който да не знае песен на "Ку-ку бенд", също както няма българин, който да няма мнение за политиката, футбола и секса.
Тази книга разказва историята на групата с думите и през погледа на самите музиканти. История, на моменти смешна, на моменти тъжна, която със сигурност ще ви накара да поплачете и да си пуснете... "Ку-у бенд".
- GenresBiography
304 pages, Paperback
First published June 5, 2018
2 people are currently reading
55 people want to read
About the author
Ivo Siromahov
33 books2,190 followersИво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
June 22, 2018
Няма място за старите кучета - 2.5*/5*
Така, пределно ясно е на всички ни, че в подобен тип книга не можем да търсим нито история, нито стил. "Ку-ку бенд: Ад и Рай" обаче е изключително ниска топка откъм написване, имам чувството, че е направена за 2 седмици. Проявих интерес да я прочета, както се казва от обща култура, все пак бенда е някакъв фактор, само че уви... няма нищо интересно човек да се хване, да запомни, камоли да научи.
Книгата е композиция от словоизлиянията на всичките членове, като през 3-4 страници, разбира се, има слова от Слави - старата песен на нов глас: за политиката, за народните песни, за приятелствата и пр. неща, които сме чели и слушали, ама наистина откакто сме живи! Ясно е, че музикантите от Ку-ку бенд не са писатели, тук-таме са се напънали да разкажат по една две интересни истории, ама не им се е получило, определено на екран са далеч по-харизматични.
Книгата разказва единствено и само за бенда от създаването му, бегла е информацията за живота на музикантите преди това, има по 2-3 изречения. Цялостно - за създаването на групата, но от 10 гледни точки, което е доста досадно и отегчително.
На места книгата прелива от псувни и вулгаризми, особено в частта с кубинския перкусионист; не знам с каква цел автори/редактори са сметнали за нужно да оставят псувните в текста, но определено писанията са огледало на същината им. Големите претенции, а всъщност с цървулите и с каруцарския език.
"Ку-ку бенд: Ад и Рай" за мен е поредното самоизтъкване и разчистване на сметки със стари дружки от страна на Слави, който иначе се има за много широкоскроен. Първо, мине не мине Слави и сие разправят как не пеят чалга, ами някакъв си балкански микс от етно, поп и не знам си още какво. Очевидно думата "чалга" е ахилесова пета на целия екип, който се обижда от това, но за масовия слушател, българин и прочие, включая и мен, музиката им е чалга, поп-фолк или както щете там го наречете... Нито е поп, нито етно, един каламбур от стилове, но с най-силно влияние на чалгата - кларинети, акордеони, тромпети и тъпани - все човек да му дойде да си разклати гъза и тумбака. Освен това слушателите на песните на Слави са предимно селяни (буквално и по душа) както и хора с ниска култура и професии не изискващи голям капацитет. Чак се чудя на тея, които твърдят; "Аааааааа, нйев, Слави не е чалга" и си пускат "Едно ферари с цвят червен", за да играят гьобек.
Отделно, Слави и сие не спират да повтарят как чалгата била умряла, вече нямала същите позиции и прочие. От тяхната камбанария очевидно не познават нощния живот нито на столицата, нито на прованса, където 70% от пълните клубове са предимно поп-фолк да не говорим, че всичко вече се измести в социални мрежи и цялостно бизнесът е много по-различен, включая видни чалга представители като Криско, Тита и Гери Никол.
Уморително е човек да чете в 300 страници, че Ку-ку бенд са НАЙ-НАЙ-НАЙ, завършекът на книгиата е пак едно излияние от Слави, който поименно разказва как Годжи е гениален, как Евгени Димитров е уникален, единствен и пр. То друго в книгата си няма да напише, но 300 страници подобни повторения са ми ала умря циганката, която ме хвали.
Пък колко му били хубави песните, аранжиментите, каква публика събирали - все млади, активни, будни хора. Да, Слави го устройва да пише така, само че действителността е доста по-различна. В обкръжението ми, не бих ги нарекъл приятели, а познати, имам хора, които наистина се кефят на Слави и сие, ходят по концертите му и пеят с пълно гърло песните му. Предпочитам да си спестя обширното мнение за въпросните, защото за мен тези са еманация на бай ганьовщината, независимо колко байряци веят и пеят Йовано Йованке.
И ако в предишните си книги Славчо се саморазправи с Марта, Камен, Тончо, Лили, Васко Кеца и Магардъч, сега дойде време за момичетата, беквокалистките на Ку-ку бенд, които така злостно коментира, но не спирайки да се изтъква колко е широкоскроен!!! Как Алекс Раева била някаква си водеща на риалити предавания и му отказала да пее в Арена Армеец Нирвана кючек (ами права е), как Деси Добрева го оставила, защото (иронично) щяла да покорява Баркли, как Нели Петкова им показала среден пръст, защото и тя щяла да става световноизвестна в Америка.. пък се била явила на някакъв конкурс в Азербейджайн май беше.. Славчо разсъждава как Ку ку бенд бил най-високото стъпало в живота на тея женици, колко, едва ли не, са глупави да му обърнат гръб и прочие... Ами, не, Трифонов, това че им даваш пари, но ги залостваш в глупавото ти студио не прави човека щастлив. И независимо дали са си повярвали или не, всеки има право да се опита, ако ще и да си счупи главата и евала им за смелостта, че виждат по-далеко от носа си не само глуповатото ти шоу. Какви си ги направил ти? Да ти лижат гъза до живот ли? Ти си имал нужда от певачки, те не са ти са се молили - работили са, плащал си им, толкоз. Ах в какво злобно старче се е превърнал. По-добре да беше пропуснал този момент, но очевидно грандоманията му го е залъгала, че цялата в България по-високо от него няма.
Плюсът на изданието е, че е голям формат, с голямо междуредие, малко бритиш стайл, ама все пак е на Егмонт книгата. Четивна е, това е.
Така, пределно ясно е на всички ни, че в подобен тип книга не можем да търсим нито история, нито стил. "Ку-ку бенд: Ад и Рай" обаче е изключително ниска топка откъм написване, имам чувството, че е направена за 2 седмици. Проявих интерес да я прочета, както се казва от обща култура, все пак бенда е някакъв фактор, само че уви... няма нищо интересно човек да се хване, да запомни, камоли да научи.
Книгата е композиция от словоизлиянията на всичките членове, като през 3-4 страници, разбира се, има слова от Слави - старата песен на нов глас: за политиката, за народните песни, за приятелствата и пр. неща, които сме чели и слушали, ама наистина откакто сме живи! Ясно е, че музикантите от Ку-ку бенд не са писатели, тук-таме са се напънали да разкажат по една две интересни истории, ама не им се е получило, определено на екран са далеч по-харизматични.
Книгата разказва единствено и само за бенда от създаването му, бегла е информацията за живота на музикантите преди това, има по 2-3 изречения. Цялостно - за създаването на групата, но от 10 гледни точки, което е доста досадно и отегчително.
На места книгата прелива от псувни и вулгаризми, особено в частта с кубинския перкусионист; не знам с каква цел автори/редактори са сметнали за нужно да оставят псувните в текста, но определено писанията са огледало на същината им. Големите претенции, а всъщност с цървулите и с каруцарския език.
"Ку-ку бенд: Ад и Рай" за мен е поредното самоизтъкване и разчистване на сметки със стари дружки от страна на Слави, който иначе се има за много широкоскроен. Първо, мине не мине Слави и сие разправят как не пеят чалга, ами някакъв си балкански микс от етно, поп и не знам си още какво. Очевидно думата "чалга" е ахилесова пета на целия екип, който се обижда от това, но за масовия слушател, българин и прочие, включая и мен, музиката им е чалга, поп-фолк или както щете там го наречете... Нито е поп, нито етно, един каламбур от стилове, но с най-силно влияние на чалгата - кларинети, акордеони, тромпети и тъпани - все човек да му дойде да си разклати гъза и тумбака. Освен това слушателите на песните на Слави са предимно селяни (буквално и по душа) както и хора с ниска култура и професии не изискващи голям капацитет. Чак се чудя на тея, които твърдят; "Аааааааа, нйев, Слави не е чалга" и си пускат "Едно ферари с цвят червен", за да играят гьобек.
Отделно, Слави и сие не спират да повтарят как чалгата била умряла, вече нямала същите позиции и прочие. От тяхната камбанария очевидно не познават нощния живот нито на столицата, нито на прованса, където 70% от пълните клубове са предимно поп-фолк да не говорим, че всичко вече се измести в социални мрежи и цялостно бизнесът е много по-различен, включая видни чалга представители като Криско, Тита и Гери Никол.
Уморително е човек да чете в 300 страници, че Ку-ку бенд са НАЙ-НАЙ-НАЙ, завършекът на книгиата е пак едно излияние от Слави, който поименно разказва как Годжи е гениален, как Евгени Димитров е уникален, единствен и пр. То друго в книгата си няма да напише, но 300 страници подобни повторения са ми ала умря циганката, която ме хвали.
Пък колко му били хубави песните, аранжиментите, каква публика събирали - все млади, активни, будни хора. Да, Слави го устройва да пише така, само че действителността е доста по-различна. В обкръжението ми, не бих ги нарекъл приятели, а познати, имам хора, които наистина се кефят на Слави и сие, ходят по концертите му и пеят с пълно гърло песните му. Предпочитам да си спестя обширното мнение за въпросните, защото за мен тези са еманация на бай ганьовщината, независимо колко байряци веят и пеят Йовано Йованке.
И ако в предишните си книги Славчо се саморазправи с Марта, Камен, Тончо, Лили, Васко Кеца и Магардъч, сега дойде време за момичетата, беквокалистките на Ку-ку бенд, които така злостно коментира, но не спирайки да се изтъква колко е широкоскроен!!! Как Алекс Раева била някаква си водеща на риалити предавания и му отказала да пее в Арена Армеец Нирвана кючек (ами права е), как Деси Добрева го оставила, защото (иронично) щяла да покорява Баркли, как Нели Петкова им показала среден пръст, защото и тя щяла да става световноизвестна в Америка.. пък се била явила на някакъв конкурс в Азербейджайн май беше.. Славчо разсъждава как Ку ку бенд бил най-високото стъпало в живота на тея женици, колко, едва ли не, са глупави да му обърнат гръб и прочие... Ами, не, Трифонов, това че им даваш пари, но ги залостваш в глупавото ти студио не прави човека щастлив. И независимо дали са си повярвали или не, всеки има право да се опита, ако ще и да си счупи главата и евала им за смелостта, че виждат по-далеко от носа си не само глуповатото ти шоу. Какви си ги направил ти? Да ти лижат гъза до живот ли? Ти си имал нужда от певачки, те не са ти са се молили - работили са, плащал си им, толкоз. Ах в какво злобно старче се е превърнал. По-добре да беше пропуснал този момент, но очевидно грандоманията му го е залъгала, че цялата в България по-високо от него няма.
Плюсът на изданието е, че е голям формат, с голямо междуредие, малко бритиш стайл, ама все пак е на Егмонт книгата. Четивна е, това е.
March 24, 2019
Страхотна книга за велики музиканти, велики българи! Не ми се искаше да свършва!! Ще си я препрочитам честичко отново и отново... Както и "За мен е чест" и другата книга на Слави (написана от Л.Дилов Син) "За стърчането". Надявам се да има още подобни книги, а Ку-Ку Бенд да продължава да прави великолепна музика и занапред. Благодаря Ви за страхотните усещания, които ни създавате вече повече от 25 години!!!
September 24, 2018
Крайно не ми хареса начинът, по който книгата е написана. Елементарен изказ, беден речник, все едно слушам продавачките на пазара. Напълно разбирам, че мъжете нямат толкова изискан речник, но затова си има редактор, който да смекчи изказа. Иначе смятам, че книгата е забавна и разтоварваща. Предлага една нова перспектива и представя музикантите в нова светлина, която е напозната на фена. Като изключим пошлия изказ, много ми хареса!
Read
June 7, 2018Това е по-добрата книга на Иво Сиромахов за Слави и Ку-ку. Особено си струва, ако сте фен, пък и ако просто ви е интересно какво се е случвало в България последните три десетилетия. Ку-ку са от малкото неща, които са издържали през тези години и дори са се развивали и наистина "не са същите като едно време". Щото Обратен Ефект се опитват да са същите и виж ги на какво приличат.
Има един красив, лиричен момент, в който Венко се жалва, че Слави повече не идва на репетиции. Жалко, че се случва твърде рано в книгата.
Има и един откровено тъп момент - Слави дръпва горчив монолог за жените какви били на базата на бившите му беквокалистки. Интересно, ако седне да пише книга "Сценаристите: Комбайнеро-интелигентска" ще стигне ли до същите изводи по отношение на мъжете на базата на бившите си приятели?
Между другото, стори ми се забавно, че и в тази книга Бойко Борисов е представен в положителна светлина. В "За мен е чест" той даже беше даден като пример на задна корица, а тук е разказано за това как бил спасил бедния перксусионист от режима на Кастро. Може да е просто съвпадение. Но е любопитно.
Има един красив, лиричен момент, в който Венко се жалва, че Слави повече не идва на репетиции. Жалко, че се случва твърде рано в книгата.
Има и един откровено тъп момент - Слави дръпва горчив монолог за жените какви били на базата на бившите му беквокалистки. Интересно, ако седне да пише книга "Сценаристите: Комбайнеро-интелигентска" ще стигне ли до същите изводи по отношение на мъжете на базата на бившите си приятели?
Между другото, стори ми се забавно, че и в тази книга Бойко Борисов е представен в положителна светлина. В "За мен е чест" той даже беше даден като пример на задна корица, а тук е разказано за това как бил спасил бедния перксусионист от режима на Кастро. Може да е просто съвпадение. Но е любопитно.
July 8, 2018
Агфналсксдлслялоямзнндслмснк
December 28, 2024
Като цяло книгата е добре написана, проследява развитието на групата от самото начало до днес, буди интереса на читателя и е едно леко приятно четиво. НО мака�� че я прочетох с удоволствие, на моменти определено се усеща известна повтаряемост в историите.
December 2, 2019
Историята на бенд с подобна история заслужаваше повече старание...
June 23, 2019
Монго хубава книга и много интересни неща научи за тях
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews