What do you think?
Rate this book
Вишнево клонче
„Какво е истинското лице на народа, за чийто портрет чуждестранните автори най-често са използвали само две бои: или само розова, или само черна – описвайки или гейши в кимоно, или самураи, които си правят харакири?“
Във „Вишнево клонче“ Япония разцъфва в цялото си пъстро многообразие като ароматен вишнев цвят. Мирогледът на японците, самобитната им култура, хармоничната връзка с природата, философията на ритуалите им са клончета от голямото национално дърво, които от векове събуждат любопитството и подхранват въображението.
Още от първите страници на тази книга познавачът на японската душа Всеволод Овчинников отваря вратата към истинската Япония и ни повежда на пътешествие от древността до съвремието, като дава отговор на многобройните въпроси, които изникват по пътя. Защо стремежът към хармония е толкова важен за японците? Защо раждането се празнува по шинтоисткия ритуал, а погребенията се извършват по будистки обреди? В какво се изразява дългът пред вишните сакура? И защо мълчанието е по-красноречиво от думите?
Публикувана за първи път през 1971 г., „Вишнево клонче“ представлява необятен извор на познания за живота на японците и предлага изключителната възможност да се направи паралел между минало и настояще, между традиции и съвременност, които в Япония и до днес съжителстват в особено единство.
Във „Вишнево клонче“ Япония разцъфва в цялото си пъстро многообразие като ароматен вишнев цвят. Мирогледът на японците, самобитната им култура, хармоничната връзка с природата, философията на ритуалите им са клончета от голямото национално дърво, които от векове събуждат любопитството и подхранват въображението.
Още от първите страници на тази книга познавачът на японската душа Всеволод Овчинников отваря вратата към истинската Япония и ни повежда на пътешествие от древността до съвремието, като дава отговор на многобройните въпроси, които изникват по пътя. Защо стремежът към хармония е толкова важен за японците? Защо раждането се празнува по шинтоисткия ритуал, а погребенията се извършват по будистки обреди? В какво се изразява дългът пред вишните сакура? И защо мълчанието е по-красноречиво от думите?
Публикувана за първи път през 1971 г., „Вишнево клонче“ представлява необятен извор на познания за живота на японците и предлага изключителната възможност да се направи паралел между минало и настояще, между традиции и съвременност, които в Япония и до днес съжителстват в особено единство.
256 pages, Paperback
First published January 1, 1971
15 people are currently reading
160 people want to read
About the author
Vsevolod Ovchinnikov
25 books15 followersВсе́волод Влади́мирович Овчи́нников (р. 17 ноября 1926 года, Ленинград), один из ведущих советских послевоенных журналистов-международников, российский журналист и писатель.
На протяжении почти сорока лет был корреспондентом и политическим обозревателем газеты «Правда».
В настоящее время Всеволод Овчинников является обозревателем «Российской газеты».
Овчинников - почетный член российско-японского "Комитета 21 века", эксперт политической экспертной сети Кремль.Org.
Автор книг «Ветка сакуры (Рассказ о том, что за люди японцы)», «Корни дуба (Впечатления и размышления об Англии и англичанах)», «Горячий пепел (Хроника тайной гонки за обладание ядерным оружием)». За эти книги в 1985 году был удостоен Государственной премии СССР.
На протяжении почти сорока лет был корреспондентом и политическим обозревателем газеты «Правда».
В настоящее время Всеволод Овчинников является обозревателем «Российской газеты».
Овчинников - почетный член российско-японского "Комитета 21 века", эксперт политической экспертной сети Кремль.Org.
Автор книг «Ветка сакуры (Рассказ о том, что за люди японцы)», «Корни дуба (Впечатления и размышления об Англии и англичанах)», «Горячий пепел (Хроника тайной гонки за обладание ядерным оружием)». За эти книги в 1985 году был удостоен Государственной премии СССР.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
March 1, 2021
Тази книга не е точно пътеводител в класическия смисъл на думата. Възприемам я повече като изследване на японските култура, история, промишленост и така нататък, и така нататък. Нещо по-културологично, да кажем.
Не, че искам да звучи като хвалба, задето нещата са ми що-годе добре познати, но повечето от разгледаните теми са разглеждани и от множество други автори, така че вероятно ще са добре познати на хората, които се интересуват от темата "Япония". Като цяло мога да кажа, че авторите пишат едни и същи неща, което би следвало да е положително нещо - означава, че щом толкова много хора твърдят, че нещо е така, значи по всяка вероятност то е така. Овчинников е приятен събеседник, разглежда темите по най-разнообразни начини, подкрепя твърденията и историите си с любопитни факти, лични преживявания и анекдоти, някои от които чувам за първи път (и това е новото и хубавото в книгата). Да, в действителност понякога проличава пропастта "тези, капиталистите, не правят нещата както трябва", но не и дотолкова, че мнението на автора да те подразни. Старателно са избегнати всякакви политически проблеми и опити за сравнения, така че да се направи опит просто да се опише японският дух, точно както е посочено и на самата корица.
Има проблем с транскрипцията на японските думи, което ми носи малко главоболие. Ако книгата беше лично моя, щях да шаркам със знаменития си молив xD. В България май все още цари увереността, че руският език си е направо като българския... обаче (дори и да имаме заемки от руския подход) ние също си имаме наша си система за предаването на японски език, мечтата ми е все някога хората да осъзнаят това. Давам безплатни насоки! Даже съм склонна да е по официалному и ще посочвам дразнещото за мен "дз" xD. Но иначе преводът е чудесен, няма да си кривя душата.
Не, че искам да звучи като хвалба, задето нещата са ми що-годе добре познати, но повечето от разгледаните теми са разглеждани и от множество други автори, така че вероятно ще са добре познати на хората, които се интересуват от темата "Япония". Като цяло мога да кажа, че авторите пишат едни и същи неща, което би следвало да е положително нещо - означава, че щом толкова много хора твърдят, че нещо е така, значи по всяка вероятност то е така. Овчинников е приятен събеседник, разглежда темите по най-разнообразни начини, подкрепя твърденията и историите си с любопитни факти, лични преживявания и анекдоти, някои от които чувам за първи път (и това е новото и хубавото в книгата). Да, в действителност понякога проличава пропастта "тези, капиталистите, не правят нещата както трябва", но не и дотолкова, че мнението на автора да те подразни. Старателно са избегнати всякакви политически проблеми и опити за сравнения, така че да се направи опит просто да се опише японският дух, точно както е посочено и на самата корица.
Има проблем с транскрипцията на японските думи, което ми носи малко главоболие. Ако книгата беше лично моя, щях да шаркам със знаменития си молив xD. В България май все още цари увереността, че руският език си е направо като българския... обаче (дори и да имаме заемки от руския подход) ние също си имаме наша си система за предаването на японски език, мечтата ми е все някога хората да осъзнаят това. Давам безплатни насоки! Даже съм склонна да е по официалному и ще посочвам дразнещото за мен "дз" xD. Но иначе преводът е чудесен, няма да си кривя душата.
January 29, 2020
Это замечательная серия очерков о японском характере, которую я дочитала уже в Японии, много проверив на деле. Версия, опубликованная в 1970 году, почищена и дополнена автором уже в 2000-х.
August 26, 2022
Това е една от забравените книги в библиотеката ми - онези, които винаги остават пренебрегнати, когато търся какво да прочета.
Реших обаче да се заема с нов проект - slow and steady, за която концепция научих в един от подкастовете за книги, които следя. Идеята е винаги да имам книга, която да чета бавно и по малко всеки ден наред с останалите четива.
Заех се с тази и тя учудващо ме увлече - прочетох я бързо и останах приятно изненадана.
Книгата е изключително интересна, но все пак трябва да се има предвид, че е писана от руски автор през 1971 година и на места това много си личи - антикапиталистическата пропаганда е факт.
Но ако пренебрегнем архаичните моменти, книгата е страхотна - много увлекателна написана, интересна, любопитна. Препоръчвам!
Реших обаче да се заема с нов проект - slow and steady, за която концепция научих в един от подкастовете за книги, които следя. Идеята е винаги да имам книга, която да чета бавно и по малко всеки ден наред с останалите четива.
Заех се с тази и тя учудващо ме увлече - прочетох я бързо и останах приятно изненадана.
Книгата е изключително интересна, но все пак трябва да се има предвид, че е писана от руски автор през 1971 година и на места това много си личи - антикапиталистическата пропаганда е факт.
Но ако пренебрегнем архаичните моменти, книгата е страхотна - много увлекателна написана, интересна, любопитна. Препоръчвам!
November 21, 2020
Я так долго читала эту книгу, потому что параллельно все время смотрела разные фильмы о Японии. И у меня получилось полное погружение в эту страну. Для меня это личное открытие. Потому что кроме нескольких названий и слова «оригато», я мало что знала о стране. А книга Овчинниково очень подробная и ориентированная именно на такого читателя как я.
December 11, 2019
Изключително четиво за Япония. Четейки го е добре да се абстрахирата от антикапиталистическата реторика на съветския автор Овчинников.
October 1, 2018
The style and the capitalism critique might be outdated, but it's a book written by a talented journalist with a lot of insight and respect for Japan. A good primer on the culture.
August 26, 2025
Severely outdated and pushing the communist agenda
June 22, 2018
Първите 2/3 бяха доста интересни, от там до края беше своеобразна тирада срещу капитализма.
March 24, 2022
Формат: Аудиокнига Язык: Русский
Записи известного советского публициста о Японии. Думаю для своего времени (дата выхода книги 1971 год) была прорывом. Хотя через 50 лет думаю часть аспектов могла несколько измениться.
В любом случае прочитал с удовольствием. Было достаточное количество познавательных фактов. И вот этот ностальгический тон 70х-80х в Советском Союзе о притягательном, но подгнивающем западе, экономических и социальных проблемах и т.п.
Думаю почитать книгу автора. Ветка сакуры. 30 лет спустя.
К перечтению - возможно, но наверно маловероятно. Но данный факт не умаляет достоинств книги.
Записи известного советского публициста о Японии. Думаю для своего времени (дата выхода книги 1971 год) была прорывом. Хотя через 50 лет думаю часть аспектов могла несколько измениться.
В любом случае прочитал с удовольствием. Было достаточное количество познавательных фактов. И вот этот ностальгический тон 70х-80х в Советском Союзе о притягательном, но подгнивающем западе, экономических и социальных проблемах и т.п.
Думаю почитать книгу автора. Ветка сакуры. 30 лет спустя.
К перечтению - возможно, но наверно маловероятно. Но данный факт не умаляет достоинств книги.
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 23, 2017
It is a good overview of Japanese culture, tradition, history, economics and other aspects. The author проводит глубокий анализ "души японского человека", высвечивая его характерные черты, объясняя его непохожесть на западного человека. Приводя примеры из истории, личного опыта, народного искусства Японии, он открывает перед читателем настоящую Японию, не приукрашенную "туристическим глянцем", часто встречающимся в путеводителях и описаниях писателей-туристов. Приятным дополнением служат вырезки из работ разных исследователей или путешественников, описывающих Японию их глазами.
December 26, 2019
Автор, долгое время проживший в Японии и тонко изучивший жизнь в этой стране, делится своим опытом на страницах этой книги. Он приводит интересные факты из истории страны и проводит параллели на современное время. Как трансформируется страна, что становится лучше или хуже, самобытные японские традиции и уклад души японца. Автор как бы задает вопрос Почему японцы поступают так или иначе через анализ их ментальности, истории, воспитания, культуры и т. д.
December 30, 2023
Atmetus gal nuoširdžius, gal ne, bet ano meto publicistinėse knygose privalomus intarpus apie proletariatą ir amerikiečių imperializmą (merkantilizmą galbūt, bet imperializmą?) ir keistus lyrinius padūsavimus skyrelyje apie Naujuosius Metus, apskritai nebloga ir gana įvairiapusė knyga apie Japoniją.
December 28, 2020
Чудесна книга с много интересна информация в различни аспекти.
February 13, 2024
Important book - I’ve got intrigued by Japanese Kokoro and obsessed with Japanese culture.
July 4, 2024
Parašyta seniai, bet buvo įdomu skaityti. Žinoma, reikėjo atmesti sovietinius intarpus. Tokia gan tikroviška Japonijos apžvalga.
October 26, 2024
"Совершенствование прекраснее, чем совершенство; завершение полнее олицетворяет жизнь, чем завершенность."
Публицистические труды часто весьма познавательны, но не всегда они способны затронуть сердце. "Ветка сакуры" - книга , написанная с душой о Стране Восходящего Солнца. Япония манит и притягивает к себе миллионы людей , и меня в том числе. Безусловно, кое-какими фактами об этих фантастически прекрасных островах я располагала. Но разве не интересно прочитать труд журналиста, жившего там, дышавшего тем воздухом, ходившего под тем небом?
Да, некоторые факты лично для меня были скучноваты, некоторые и вовсе устарели. И все же, главное - дух Японии и ее удивительного народа, он чувствовался на каждой странице. Читая о тысячах людей, выезжающих далеко от дома, чтобы полюбоваться луной, о великой традиции ханами - любовании сакурой, о подводных плантациях жемчуга , о восхождении на Фудзи как о целом культе, о студентах, которые сдают кровь, чтобы купить учебник - как, ну как можно остаться равнодушным?! Страна мечты - это страна неутомимого, непрестанного труда. При этом Япония - страна людей, которые "видят радости жизни там, где другие проходят мимо них".
Безусловно, эту книгу стоит читать!! Помимо того, что она о людях совсем иного склада ума, иного устроя жизни, она еще и о том, как важно уметь видеть мир во всей его многогранности и неоднозначности и как прекрасно уметь наслаждаться им.
Публицистические труды часто весьма познавательны, но не всегда они способны затронуть сердце. "Ветка сакуры" - книга , написанная с душой о Стране Восходящего Солнца. Япония манит и притягивает к себе миллионы людей , и меня в том числе. Безусловно, кое-какими фактами об этих фантастически прекрасных островах я располагала. Но разве не интересно прочитать труд журналиста, жившего там, дышавшего тем воздухом, ходившего под тем небом?
Да, некоторые факты лично для меня были скучноваты, некоторые и вовсе устарели. И все же, главное - дух Японии и ее удивительного народа, он чувствовался на каждой странице. Читая о тысячах людей, выезжающих далеко от дома, чтобы полюбоваться луной, о великой традиции ханами - любовании сакурой, о подводных плантациях жемчуга , о восхождении на Фудзи как о целом культе, о студентах, которые сдают кровь, чтобы купить учебник - как, ну как можно остаться равнодушным?! Страна мечты - это страна неутомимого, непрестанного труда. При этом Япония - страна людей, которые "видят радости жизни там, где другие проходят мимо них".
Безусловно, эту книгу стоит читать!! Помимо того, что она о людях совсем иного склада ума, иного устроя жизни, она еще и о том, как важно уметь видеть мир во всей его многогранности и неоднозначности и как прекрасно уметь наслаждаться им.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews