Дядо Добри. Светецът от Байлово

by Борислав Радославов

Това е истинската история на дядо Добри. За­щото неговият живот може да се проследи най-добре не с автобиографични данни, а с разказите за най-близките му хора. За срещите, случките и разгово­рите между тях. За историите, които оставят поука и време за размисъл. За живота и постъпките на човек, които неминуемо се променят след контакт с дядо Добри и поемат по праведен и честен път. За това, че покаянието и смирението могат да възвисят човек, а суетата и лицемерието да го принизят.

В следващите страници са събрани историите на най-близките хора, които в продължение на 30 годи­ни крепят и доизграждат светлия образ на светеца от Байлово, както завинаги столетникът ще остане в умовете и сърцата на хората.

332 pages, Paperback

Published June 14, 2018

Reviews

[Vladimir · Rating 2 out of 5]

Интересуваше ме историята на дядо Добри, за когото няколко пъти бях чувал и чел тук и там. Историята му е интересна и много човешка и вдъхновяваща. Всеки трябва да намери своята мисия в живота. Дали тя ще е семейството или нещо друго, това трябва всеки сам за себе си да реши и скромно и усърдно да работи над нея. Това, за което няма нужда от спор е че добротата и вярата са много важни за духа на хората. Дядо Добри явно успява да докосне тези две неща в хората.

За съжаление, не мисля че книгата е добре написана. Структурно и стилово има твърде големи разминавания в начина на писане и подходът към темата. Няма единна структура и от биографични, през притчи и интервюта впечатлението е по-скоро на сбор от отделни истории отколкото на книга. Има и доста повторения с почти едни и същи думи, които са за мен недопустими в една добре редактирана книга. Моята оценка е на книгата, а не на живота и историята на дядо Добри. Надявам се да бъде написана и по-добра книга за неговия живот и дело.

[Gergana Georgieva · Rating 5 out of 5]

Рядко успява една книга толкова да ме докосне, както книгата за Дядо Добри! Книга за безпределната доброта, надежда вяра и себеотрицание. Книга, която ме накара отново да се замисля за силно материалния ни свят и колко малко му трябва на човек. Книга, която показва докъде сме стигнали като държава и общество, за абсолютния ни егоизъм, безверие и нехайство. Дядо Добри е истинско олицетвоирение на безграничната доброта, лишена от всякаква суета и его, на отдадеността на една кауза и най-вече вярата в Бог.
Срамно и смешно е, че за най-емблематичния монумент в столицата ни най-голям дарител се явява именно този прегърбен белобрад аскет на 104 години, именно защото държавата и самата институция църквата абдикират от задълженията си. Дядо Добри дарява само за катедралата "Александър Невски" сумата от 37 500,00 лв. Освен това прави дарения за много други обители в цяла България и лично следи как се използват дарените средства. А знаете ли каква сума до момента е събрана от българските граждани за паметника на дядо Добри - 1264 евро. Ето това сме ние като общество и народ!
А ще попитате защо от гражданите и къде е ролята на църката и държавата? Ами те отдавна не хаят за хора като Дядо Добри....

[Iliana Petrovska · Rating 2 out of 5]

Имах съвсем различни очаквания за тази книга.
За съжаление, това е втората книга в последните 10 дни, която ме докарва до предела на търпението ми. Въпреки това, ще устискам до края, защото не обичам да оставям непрочетена книга, колкото и да ме възпрепятства съдържанието й.
Разбирам и подкрепям с две ръце идеята да се опишат животът и делото на дядо Добри, но по-лошо изпълнение не знам дали може да има.
По мое мнение (не съм литератор, но претендирам да съм прилично грамотна), редакторска работа няма и липсва сериозна структура и логическа или идейна последователност в излагането на историите, подкрепени с някакви разсъждения по темата (или по-скоро обратното). Темите и идеите са нахвърляни хаотично, преповтарят се едни и същи неща, вмъкват се ни в клин, ни в ръкав съвсем други истории, някои от които даже не разбирам защо са там или защо им е отделено повече от нужното внимание. Да не говоря за граматическото време, в което са описани историите... Зави ми се свят. Не мога да разбера защо се пише за събития отпреди 2 човешки живота все едно си им бил съвременник и свидетел.
Имала съм не една и две лични срещи с добрия старец, заговарял ме е, подарявал ми е чашка с малини (вероятно дадени му от някой друг добър човек), "защото имам път", понякога само ми е помахвал или ми се е усмихвал. Никога не съм го подминала, когато съм го срещала.
Смятам, че делото му заслужава да бъде увековечено, изучавано, подкрепяно, продължено и умножено от всеки от нас, но със сигурност тази книга няма да помогне.
Въпреки чистата идея, за която поздравявам авгора, редно е за подобно начинание да бъде вложено повече старание и грижа. Сигурна съм, че има възможност да се направи ново издание със сериозна ревизия и редакторска намеса. Няма да се загуби идеята за автентичното, убедена съм.

[Alexander Krastev · Rating 4 out of 5]

Винаги съм бил далеко от иконите и митологизирането на личности, но образът на Дядо Добри през последните няколко години се превърна в толкова важен за обществото ни, че няма как да пропусна подобна биография. И смея да твърдя, че тук наистина липсват легенди, а остава образът, който всички контактували с него ще запомнят.
Още по-малко имах право да отклоня поканата да се включа в създаването на книгата, така че ще прочетете и обширно интервю, което направих с един от "онлайн биографите" на Дядо Добри - Константин Бъчваров.

[Дес Ананиева]

За съжаление книгата не ми хареса. Има страшно много повторения на "факти", изречение и цели пасажи. Въпреки че авторът е против биографичните справки за мен това не е историята на Дядо Добри и неговият живот, а по-скоро на хора, които е допуснал до себе си или такива, които е вдъхновил и как неговото дело е повлияло на техният живот. Ако Борислав Радославов беше погледнал поне частично към биографичните справки може би щеше да има повече материал не само за Дядо Добри, но и за книгата и да избегне всички повторения.

[Деси Вълкова · Rating 5 out of 5]

Книга, която ще те накара да се замислиш. Дядо Добри не само беше свят човек, но и човек, който ще те накара да се замислиш над всичко в живота си. Виждала съм го, говорила съм с него и съм му целувала ръка. Както той се кланяше на всички, така и ние трябва да му се поклоним до земята, защото го заслужава.

[Ivan · Rating 3 out of 5]

Чудестна книга за душата, надеждата и вярата.

[Olena Pittura · Rating 5 out of 5]

НЕВЕРОЯТНА КНИГА!