What do you think?
Rate this book
Дом
Камелия Кучер (1985 г.) издава своя дебютен роман „Дом“ след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева.
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.
Париж, 2016 г.
Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години.
Марсилия, 1967 г.
Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. И го приема за нормално. До деня, в който семейството на най-добрия му приятел Джейкъб го кани на вечеря. Сравнението между уюта и топлината в тяхната къща и студенината и пустотата в неговия дом е болезнено. В тежката и драматична за него нощ Франсоа среща младата и красива алжирка Фатима. И това белязва живота му завинаги. Благодарение на нея той тръгва по пътя на съзряването. Път, който ще го отведе в Париж, но и много по-далеч – към любовта, прошката и осъзнаване смисъла на живота.
Една трогателна история, преплела много човешки съдби по пътя им към Дома!
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.
Париж, 2016 г.
Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години.
Марсилия, 1967 г.
Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. И го приема за нормално. До деня, в който семейството на най-добрия му приятел Джейкъб го кани на вечеря. Сравнението между уюта и топлината в тяхната къща и студенината и пустотата в неговия дом е болезнено. В тежката и драматична за него нощ Франсоа среща младата и красива алжирка Фатима. И това белязва живота му завинаги. Благодарение на нея той тръгва по пътя на съзряването. Път, който ще го отведе в Париж, но и много по-далеч – към любовта, прошката и осъзнаване смисъла на живота.
Една трогателна история, преплела много човешки съдби по пътя им към Дома!
288 pages, Paperback
Published June 12, 2018
10 people are currently reading
348 people want to read
About the author
Камелия Кучер
6 books147 followersКамелия Кучер издава своя дебютен роман "Дом" след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева.
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а "Дом" е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: "едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми".
Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а "Дом" е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: "едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 70 reviews
June 29, 2022
Много хубаво написана книга. Историята е разказана и разгърната много добре. Изграждането на персонажите е солидно и добре подплатено. Стилът на Камелия Кучер определено е интересен и завладяващ.
Цитати от книгата, които ми се откроиха силно:
💡 стр. 48 – „Човек без вяра е като без посока. Прилича на платноходка сред морето без попътен вятър.“
💡 стр. 154 – „Странно как смъртта на последната капка надежда ти дава свобода. Свободата да не се надяваш на нищо, защото това понякога пречи да продължиш напред.“
💡 стр. 180 – „Домът ти е там, където ти казват довиждане, когато си тръгваш. А това значи, че ще ти кажат и здравей, когато се върнеш.“
Това, което ми липсваше в книгата, беше, че след цялата тъга в живота на Франсоа, така и не настъпи радостта. Или ако е настъпила и той е открил щастието си, както се предполага, аз точно това не успях да го усетя. От началото до края не видях някаква съществена промяна във вътрешния му свят. Започна тъжно и някак си докрая си остана тъжно. При Саид и Фатима положението беше горе-долу същото.
Но книгата определено ми хареса. 😊
👌
Цитати от книгата, които ми се откроиха силно:
💡 стр. 48 – „Човек без вяра е като без посока. Прилича на платноходка сред морето без попътен вятър.“
💡 стр. 154 – „Странно как смъртта на последната капка надежда ти дава свобода. Свободата да не се надяваш на нищо, защото това понякога пречи да продължиш напред.“
💡 стр. 180 – „Домът ти е там, където ти казват довиждане, когато си тръгваш. А това значи, че ще ти кажат и здравей, когато се върнеш.“
Това, което ми липсваше в книгата, беше, че след цялата тъга в живота на Франсоа, така и не настъпи радостта. Или ако е настъпила и той е открил щастието си, както се предполага, аз точно това не успях да го усетя. От началото до края не видях някаква съществена промяна във вътрешния му свят. Започна тъжно и някак си докрая си остана тъжно. При Саид и Фатима положението беше горе-долу същото.
Но книгата определено ми хареса. 😊
👌
June 29, 2020
2,5 звезди
Виновно ми е, защото не харесах книга, която е трогнала толкова сърца в читателските групи, съдейки по отзивите там. Но аз съм си сухарка и този тип писане, с много реторични въпроси (“защо, Фатима, защо?”, “И него ли излъга като мен”) и директно поднесени мъдрости не ми е по вкуса. Главният герой ми беше антипатичен от началото до края - мрънкач, който никога не слушаше другия човек, говорещ му насреща. Сцените, в които събеседникът му осъзнава, че не го слушат, са безброй. В същото време тече безмислен вътрешен монолог, чийто външен израз са изхъмкани едносрични думи. Да се чуди човек как през цялото време този социопат имаше приятели, които се втурваха да го спасяват. По-симпатични бяха третостепенните образи, като възрастният библиотекар например. Книгата много ми напомня като стил на “Сага за Балтиморови” от Жоел Дикер. Имаше светли моменти и проблясъци и нелош финал, но цялостно не ме заплени.
Виновно ми е, защото не харесах книга, която е трогнала толкова сърца в читателските групи, съдейки по отзивите там. Но аз съм си сухарка и този тип писане, с много реторични въпроси (“защо, Фатима, защо?”, “И него ли излъга като мен”) и директно поднесени мъдрости не ми е по вкуса. Главният герой ми беше антипатичен от началото до края - мрънкач, който никога не слушаше другия човек, говорещ му насреща. Сцените, в които събеседникът му осъзнава, че не го слушат, са безброй. В същото време тече безмислен вътрешен монолог, чийто външен израз са изхъмкани едносрични думи. Да се чуди човек как през цялото време този социопат имаше приятели, които се втурваха да го спасяват. По-симпатични бяха третостепенните образи, като възрастният библиотекар например. Книгата много ми напомня като стил на “Сага за Балтиморови” от Жоел Дикер. Имаше светли моменти и проблясъци и нелош финал, но цялостно не ме заплени.
October 18, 2020
3.5 звездички
Смесени и противоречиви чувства ми донесе тази книга - на моменти ми хареса, на моменти имах усещането за “Алхимикът”, с едни такива заучени философски включвания и вътрешни монолози.
Камелия Кучер пише много елегантно и красиво и определено ще прочета “Нощ”.
РЕВИЗИЯ:
След месеци на обмисляне ще
кажа, че книгата по-скоро ми хареса. Изгледах и изслушах толкова много интервюта с Камелия Кучер и тази жена ме омагьоса напълно!!!
Сигурна съм, че ще стане както с Радостина А. Ангелова и “Нощ” и “Сън” ще ми харесат много.
Смесени и противоречиви чувства ми донесе тази книга - на моменти ми хареса, на моменти имах усещането за “Алхимикът”, с едни такива заучени философски включвания и вътрешни монолози.
Камелия Кучер пише много елегантно и красиво и определено ще прочета “Нощ”.
РЕВИЗИЯ:
След месеци на обмисляне ще
кажа, че книгата по-скоро ми хареса. Изгледах и изслушах толкова много интервюта с Камелия Кучер и тази жена ме омагьоса напълно!!!
Сигурна съм, че ще стане както с Радостина А. Ангелова и “Нощ” и “Сън” ще ми харесат много.
Read
November 4, 2020Три години и много положителни прочетени ревюта по-късно, решавам, че е време да се запозная с книгите на Камелия Кучер.
Снощи дочетох "Дом" и все още не съм сигурна, дали е моята или не. И не знам, защо. Не виждам нищо нередно в нея.
- идеята е добра;
- стилът на Камелия Кучер е елегантен и борави с добра речникова орнаментика;
- образите на героите са добре разгърнати и притежават известна дълбочина, доколкото е възможно в обема на книгата;
- в логиката и хронологията няма пробойни;
Но въпреки всичко, накрая не можах да я почувствам. Не ме докосна. А това е единственото предназначение на тази история. Тя е написана, за да докосне сърцето на читателя, за да го трогне.
Аз съм много емоционален читател, но въпреки това не успях да съпреживея дълбоката житейска драма в живота на Франсоа, Фатима и Саид, макар че ги харесах като персонажи.
Може би не мога да разбера истинската дълбочина на техните препятствия. Може би техният начин на мислене е твърде далеч от ума ми. Не знам.
Може би ще опитам да прочета и "Нощ" преди окончателно да реша, дали ще следя творчеството й или не.
Снощи дочетох "Дом" и все още не съм сигурна, дали е моята или не. И не знам, защо. Не виждам нищо нередно в нея.
- идеята е добра;
- стилът на Камелия Кучер е елегантен и борави с добра речникова орнаментика;
- образите на героите са добре разгърнати и притежават известна дълбочина, доколкото е възможно в обема на книгата;
- в логиката и хронологията няма пробойни;
Но въпреки всичко, накрая не можах да я почувствам. Не ме докосна. А това е единственото предназначение на тази история. Тя е написана, за да докосне сърцето на читателя, за да го трогне.
Аз съм много емоционален читател, но въпреки това не успях да съпреживея дълбоката житейска драма в живота на Франсоа, Фатима и Саид, макар че ги харесах като персонажи.
Може би не мога да разбера истинската дълбочина на техните препятствия. Може би техният начин на мислене е твърде далеч от ума ми. Не знам.
Може би ще опитам да прочета и "Нощ" преди окончателно да реша, дали ще следя творчеството й или не.
July 16, 2018
Домът е там, където сам избереш да оставиш сърцето си: http://knigolandia.info/book-review/dom/
“Дом” на Камелия Кучер е топла, малко сантиментална книга, описваща живота на Франсоа Бернард. В духа на една друга книга на издателството, “Стъкленият замък” на Джанет Уолс, Кучер проследява нерадостното му детство. Баща му е пленен от чашката, майка му е враждебна, къщата им е батак, а липсата на храна и чисти, камо ли нови дрехи е норма, а не изключение. Но като всяко дете, Франсоа не осъзнава мизерията, преди да опознае нейната противоположност – той открива семейната обич и домашния уют в къщата на своя приятел Джейкъб. И макар да намира там втори дом, болката по това, което му е отказано, става негов постоянен спътник.
Същата вечер обаче Франсоа открива и любовта. Красивата алжирка Фатима утешава сълзите му и макар да е много по-голяма от него, тя му подава своята ръка. Той става близък с нея и нейния любим Саид, като малко по малко опознава трудностите на тяхната връзка, веригите на традициите, които те не могат да отхвърлят, влечението им към дома и към всичко, което осмисля живота и усещането им за идентичност.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/dom/
“Дом” на Камелия Кучер е топла, малко сантиментална книга, описваща живота на Франсоа Бернард. В духа на една друга книга на издателството, “Стъкленият замък” на Джанет Уолс, Кучер проследява нерадостното му детство. Баща му е пленен от чашката, майка му е враждебна, къщата им е батак, а липсата на храна и чисти, камо ли нови дрехи е норма, а не изключение. Но като всяко дете, Франсоа не осъзнава мизерията, преди да опознае нейната противоположност – той открива семейната обич и домашния уют в къщата на своя приятел Джейкъб. И макар да намира там втори дом, болката по това, което му е отказано, става негов постоянен спътник.
Същата вечер обаче Франсоа открива и любовта. Красивата алжирка Фатима утешава сълзите му и макар да е много по-голяма от него, тя му подава своята ръка. Той става близък с нея и нейния любим Саид, като малко по малко опознава трудностите на тяхната връзка, веригите на традициите, които те не могат да отхвърлят, влечението им към дома и към всичко, което осмисля живота и усещането им за идентичност.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/dom/
July 16, 2018
„Дом“ от Камелия Кучер се оказа един от най-хубавите и смислени съвременни български романи, които съм чела. Харесах всичко в нея – историята, героите, стила, посланията…Личеше си, че е книга, която е писана с много внимание и любов.
Първото нещо, което ме привлече в книгата, беше начинът, по който Камелия Кучер говори за дома и семейството. Домът може да има много измерения – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова мило място, към което обичаш да се връщаш. Място, което дава любов и се пълни с любов. Или поне така трябва да е, но не и за Франсоа.
В „Дом“ Камелия Кучер говори още за приятелството и за любовта, които компенсираха поне частично липсите в живота на Франсоа, коментира темата за прошката, която е истинският ключ към свободата.
По-подробно мнение за книгата може да прочетете в ревюто ми в блога. https://goo.gl/dLtLyj
Първото нещо, което ме привлече в книгата, беше начинът, по който Камелия Кучер говори за дома и семейството. Домът може да има много измерения – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова мило място, към което обичаш да се връщаш. Място, което дава любов и се пълни с любов. Или поне така трябва да е, но не и за Франсоа.
В „Дом“ Камелия Кучер говори още за приятелството и за любовта, които компенсираха поне частично липсите в живота на Франсоа, коментира темата за прошката, която е истинският ключ към свободата.
По-подробно мнение за книгата може да прочетете в ревюто ми в блога. https://goo.gl/dLtLyj
October 25, 2020
Толкова обикновен сюжет, но написан по толкова необикновен начин... книгата е страхота! Това е история за пътят на човек към самият себе си, пътят към откриването и запазването на любовта и приятелството и не на последно място-пътят към свободата...
June 28, 2021
"Животът е път към дома...
Често, когато поемаме по този път, не съзнаваме, че не го вървим сами...."
Аз започнах малко в обратен ред срещата си с книгите на Камелия Кучер, прочитайки първо " Сън", от която бях впечатлена и се влюбих искрено в стила на авторката, а след това продължих и с настоящият й дебютен роман " Дом". Тук отново се докосвам до обаятелния език на Камелия, отново срещам колоритни, живи герои и атмосфера. Сюжетът е не по- малко въздействащ, при все че в " Дом" се усеща как авторката опипва почвата и се опитва да отличи и наложи своя ярък и оригинален почерк. Да, няма я онази комплексност на сюжета, но за сметка на това има толкова топлина и дълбока чувственост, характерни за Камелия.
Имах прекрасната възможност да се срещна с Камелия Кучер на щанда на "Хермес" на Пролетния базар на книгата и бях впечатлена от позитивната енергия, която струи от нея. Точно тази енергия тя влага като искра в книгите си и ги облича в емоция, която намира пролука и прониква в мислите, оставяща нежен воал от пъстри впечатления.
Няма да излъжа, ако кажа, че съм пристрастна към творчеството на Камелия, точно защото откривам в него частица от самата нея. Личния досег с автора неминуемо оказва въздействие върху впечатленията от книгите, защото читателят гледа с друг поглед, има различна перспектива и сякаш усеща много по- силно това, което той е искал да предаде като мисли и емоции.
В " Дом" Камелия Кучер ни разказва една меланхолична житейска история и една нереализирана любов, която носталгично напомня за себе си от перспективата на времето. Останал сам, Франсоа се е потопил в спомените си и върви с тихи стъпки към сърцевината на същността си.
Мислите на тогавашното момче се разкъсват между неговия лишен от радости и обич дом, между уюта и топлината, която изпитва в дома на приятеля си Джейкъб, и между една болезнено неосъществима любов- Фатима.
Преминава през всички нерадостни моменти, които са оставили белези в него, но без укор, а с ясно осъзнаване. И това, което го държи на повърхността, докато пътува към себе си, е любовта, която е оставила най- силен отпечатък в съзнанието му. Любовта, която го е преобразила и му е показала истинския смисъл на живота. Момичето, не, по- скоро жената, която ще помни до сетния си дъх, и която се е запечатала в сърцето и съзнанието му. Фатима. Неговото детство. Началото на пълноценния му живот. Очите й, прогарящи го като пречистващ огън. Очите, дълбаещи в него, рушейки високо вдигнатите стени. Фатима- неговото детство и неговия живот.
Това е... Камелия Кучер оказва силно въздействие върху мен с думите си. Опъва нежните струни на моята душа и изкарва сантименталната ми природа наяве. И ако това не е вълшебство, поне за мен, не знам как другояче да го нарека.
=====
" Често надеждата се крие в най- дълбоката безнадеждност." ( стр. 17)
" Колко приспособимо е детското съзнание и колко късно разбираме за последиците от онова, към което сме се приспособили тогава. " ( стр. 34)
October 25, 2020
Една от най-добрите книги, които съм чел някога!
June 21, 2020
Тази меланхолия не ми е по вкуса. Или по-скоро не успя да ме грабне, чела съм подобни, думите тук не ми въздействаха.
January 1, 2021
“Дом” от Камелия Кучер е първата книга, която чета от авторката. Четох десетки мнения относно нейните истории и ако трябва да съм честна си мислех, че е доста прехвалена. Привърших книгата и останах разочарована. Разочарована, че не съм я прочела по-рано! Франсоа, който е уважаван преподавател в Сорбоната ни отвежда на пътешествие из спомените си. Той расте недолюбван от алкохолизираният му баща и майка му, която се държи зле с него. Когато става приятел с Джейкъб живота му се променя. Чрез семейството на приятеля си той вижда какво е обич, но я усеща напълно, когато се запознава с Фатима. Любовта често върви с разочарование и сърцето му е разбито, когато тя заминава. Така ние ставаме свидетели на живота му преди, със и след Фатима.
Първото, което ме грабна в книгата беше стилът на писане на авторката. Успях да усетя магията, която е изписана още на първата страница. Дори и сюжетът на места да не ми допадаше напълно нямаше как да не се захласна по начинът й на оформяне на мислите й. Истинско вълшебство. Веднага подхванах “Нощ”, а ако някой иска да ми направи закъснял коледен подарък под формата на “Сън” няма да му откажа! Много ми хареса как беше представено приятелството между момчетата. Диалозите бяха напълно реалистични и можех да усетя колко близки са всъщност двамата, дори и след години. Мисля, че нещото, което не ми допадна на сто процента беше вманиачаването му във Фатима, което малко ми напомняше мазохистичната любов от “Музей на невинността”. Тук обаче дейсвтието се развива значително бързо и успя да ангажира вниманието ми и прочетох книгата за два дни.
Не мога да кажа, че симпатизирах на Франсоа напълно, но се опитвах да разбера мотивите зад поведението му. Беше ми мъчно за него и начинът, по който е израстнал в нелюбящо семейство. Много ме впечатлиха действията му към отчуждената му майка към края на книгата. Не знам дали на негово място бих постъпила по този начин. Харесах образа на Софи и й завиждах за силата на духа пред чувствата на Франсоа към Фатима. Фатима остана леко мистериозен персонаж за мен, но й симпатизирах и се надявах на друг край за нея. Допадна ми Саид с добротата му и това, че въпреки всичката болка беше готов на прошка. Любим ми стана господин Леви. Можех да усетя топлината, която излъчва и да попия мъдростта на думите му. Мисля, че всички имаме нужда от един господин Леви в живота си.
Както вече споменах най-много ми хареса начинът, по който Камелия Кучер си борави с думите. Успях да си представя доста реално всяко място, което беше описала и да усетя настроението на героят, който се намира там. Сюжетът беше интересен и макар не всичко да ми беше по вкуса ми допадна. Темите за приятелството, любовта, прошката, новото начало и семейството са винаги актуални и тук намират своето място и интригуват читателя. Определено препоръчвам книгата, заслуважа си четенето!
Първото, което ме грабна в книгата беше стилът на писане на авторката. Успях да усетя магията, която е изписана още на първата страница. Дори и сюжетът на места да не ми допадаше напълно нямаше как да не се захласна по начинът й на оформяне на мислите й. Истинско вълшебство. Веднага подхванах “Нощ”, а ако някой иска да ми направи закъснял коледен подарък под формата на “Сън” няма да му откажа! Много ми хареса как беше представено приятелството между момчетата. Диалозите бяха напълно реалистични и можех да усетя колко близки са всъщност двамата, дори и след години. Мисля, че нещото, което не ми допадна на сто процента беше вманиачаването му във Фатима, което малко ми напомняше мазохистичната любов от “Музей на невинността”. Тук обаче дейсвтието се развива значително бързо и успя да ангажира вниманието ми и прочетох книгата за два дни.
Не мога да кажа, че симпатизирах на Франсоа напълно, но се опитвах да разбера мотивите зад поведението му. Беше ми мъчно за него и начинът, по който е израстнал в нелюбящо семейство. Много ме впечатлиха действията му към отчуждената му майка към края на книгата. Не знам дали на негово място бих постъпила по този начин. Харесах образа на Софи и й завиждах за силата на духа пред чувствата на Франсоа към Фатима. Фатима остана леко мистериозен персонаж за мен, но й симпатизирах и се надявах на друг край за нея. Допадна ми Саид с добротата му и това, че въпреки всичката болка беше готов на прошка. Любим ми стана господин Леви. Можех да усетя топлината, която излъчва и да попия мъдростта на думите му. Мисля, че всички имаме нужда от един господин Леви в живота си.
Както вече споменах най-много ми хареса начинът, по който Камелия Кучер си борави с думите. Успях да си представя доста реално всяко място, което беше описала и да усетя настроението на героят, който се намира там. Сюжетът беше интересен и макар не всичко да ми беше по вкуса ми допадна. Темите за приятелството, любовта, прошката, новото начало и семейството са винаги актуални и тук намират своето място и интригуват читателя. Определено препоръчвам книгата, заслуважа си четенето!
January 10, 2025
Прекрасен стил и една страхотна история за порастването. Очарована съм от изказа на Камелия Кучер и с удоволствие ще прочета и останалите й книги.
July 28, 2018
В началото 4, към края 3.5
Хареса ми, ще пиша по-късно подробно.
Хареса ми, ще пиша по-късно подробно.
May 9, 2019
Първата дума, която използвам, за да опиша този роман, е сладък. Написан е от гледната точка на невинно момченце, което – колкото и да расте – не губи детската си чистота, разбиранията си и любовта към приятелите си. По същия начин обаче не губи и твърдоглавието си, което сякаш го кара докрай да остане малко недоволен, макар и щастлив на хартия.
Започвам отзива с възхищението си, що се отнася до езика в „Дом“. Камелия Кучер използва думи, които са много по-свойствени за преводи от чужди езици и рядко съм срещал в българска литература: „бръщолевене“, „накиприла“ и „звънко“ например. Въпреки това обаче текстът звучи много естествено, диалозите сякаш са изговорени от живи хора, а не написани на страниците, използват се разговорни изрази, а не високопарни термини, които биха звучали неестествено (както много романисти биха подходили). Книгата ми напомняше за лековати и приятни четива като „Том Сойер“.
Пак относно езика: често разказвачът цитира други герои, но не поставя думите им в кавички, а в курсив. Така спонтанността на повествованието не се насича, а читателят остава концентрирано заслушан в пленителната история, сякаш Франсоа седи до теб и ти шепне на ухо. Самият разказвач често се обръща във второ лице към една от героините, сякаш това е епистоларен роман с адрес Фатима. Но с напредването на историята, той започва да се обръща и към други герои като така книгата придобива и аурата на разговор на маса. В последната глава разказвачът се променя и историята завършва от гледната точка на периферна героиня.
Такава динамика между разказвачи, адресати и герои спомага за задържането на вниманието на читателя, а кратките глави предразполагат за прочитането на само още една, преди да си легна. Въобще романът е написан с много белетристично умение.
Много държа да отчета факта, че жена автор говори от гледната точка на мъж разказвач. Това е тънко умение – говоренето от гледната точка на другия пол (или човек, съвсем различен от автора), – което дори и някои големи автори не притежават. Мураками има такива несполучливи опити в „1Q84”, Януш Вишневски съвсем го оплесква в „С@мота в мрежата“, някои съвременни български писатели също са се опитвали, но никой толкова успешно. Ус��ехът на Камелия Кучер в това отношение мога да оприлича само на Хосейни в „Хиляда сияйни слънца“. Тя пресъздава трепетите на момчешкото сърчице и съзряването му в мъж по успешен – възхитителен! – начин.
Сюжетът се развива в Марсилия и Париж през втората половина на двайсети век, а събитията и емоциите са така разбираеми, че – в комбинация с преводния език – напомнят и за класическа литература. Романът започва с цитат от „Клетниците“, описание на Жан Валжан, и често Франсоа и Франция през очите на Камелия Кучер ме връщаха и в детските ми години, когато четях Юго. Ако не знаех кой е автор на текста, бих сметнал, че книгата е обиколила няколко континента преди да стигне до ръцете ми.
В този смисъл, по-строг критик от мен би могъл да каже, че романът е на��исан като по учебник, като така би отнел част от заслугата на автора. Аз обаче, тъй като в последните години чета много съвременна литература и съм се уморил от нестандартен изказ и out-of-the-box-thinking, приех „Дом“ като огледалото, което психологът вдига срещу пациент, който забравя кой е и откъде е тръгнал.
Заглавието е избрано с много мисъл. Когато затвориш книгата след последната страница и го осмислиш, се откриват послания, които с друго заглавие биха се скрили дълбоко под сладкодумните разкази на Франсоа. Но с тежко сърце отбелязвам и корицата, която е подвеждаща и съвсем не отговаря на качеството на текста.
Силно препоръчвам „Дом“ и генерално Камелия Кучер. Не отнема повече от няколко вечери, но изживяването е приятно – като да се запознаеш с нов и интересен приятел.
Започвам отзива с възхищението си, що се отнася до езика в „Дом“. Камелия Кучер използва думи, които са много по-свойствени за преводи от чужди езици и рядко съм срещал в българска литература: „бръщолевене“, „накиприла“ и „звънко“ например. Въпреки това обаче текстът звучи много естествено, диалозите сякаш са изговорени от живи хора, а не написани на страниците, използват се разговорни изрази, а не високопарни термини, които биха звучали неестествено (както много романисти биха подходили). Книгата ми напомняше за лековати и приятни четива като „Том Сойер“.
Пак относно езика: често разказвачът цитира други герои, но не поставя думите им в кавички, а в курсив. Така спонтанността на повествованието не се насича, а читателят остава концентрирано заслушан в пленителната история, сякаш Франсоа седи до теб и ти шепне на ухо. Самият разказвач често се обръща във второ лице към една от героините, сякаш това е епистоларен роман с адрес Фатима. Но с напредването на историята, той започва да се обръща и към други герои като така книгата придобива и аурата на разговор на маса. В последната глава разказвачът се променя и историята завършва от гледната точка на периферна героиня.
Такава динамика между разказвачи, адресати и герои спомага за задържането на вниманието на читателя, а кратките глави предразполагат за прочитането на само още една, преди да си легна. Въобще романът е написан с много белетристично умение.
Много държа да отчета факта, че жена автор говори от гледната точка на мъж разказвач. Това е тънко умение – говоренето от гледната точка на другия пол (или човек, съвсем различен от автора), – което дори и някои големи автори не притежават. Мураками има такива несполучливи опити в „1Q84”, Януш Вишневски съвсем го оплесква в „С@мота в мрежата“, някои съвременни български писатели също са се опитвали, но никой толкова успешно. Ус��ехът на Камелия Кучер в това отношение мога да оприлича само на Хосейни в „Хиляда сияйни слънца“. Тя пресъздава трепетите на момчешкото сърчице и съзряването му в мъж по успешен – възхитителен! – начин.
Сюжетът се развива в Марсилия и Париж през втората половина на двайсети век, а събитията и емоциите са така разбираеми, че – в комбинация с преводния език – напомнят и за класическа литература. Романът започва с цитат от „Клетниците“, описание на Жан Валжан, и често Франсоа и Франция през очите на Камелия Кучер ме връщаха и в детските ми години, когато четях Юго. Ако не знаех кой е автор на текста, бих сметнал, че книгата е обиколила няколко континента преди да стигне до ръцете ми.
В този смисъл, по-строг критик от мен би могъл да каже, че романът е на��исан като по учебник, като така би отнел част от заслугата на автора. Аз обаче, тъй като в последните години чета много съвременна литература и съм се уморил от нестандартен изказ и out-of-the-box-thinking, приех „Дом“ като огледалото, което психологът вдига срещу пациент, който забравя кой е и откъде е тръгнал.
Заглавието е избрано с много мисъл. Когато затвориш книгата след последната страница и го осмислиш, се откриват послания, които с друго заглавие биха се скрили дълбоко под сладкодумните разкази на Франсоа. Но с тежко сърце отбелязвам и корицата, която е подвеждаща и съвсем не отговаря на качеството на текста.
Силно препоръчвам „Дом“ и генерално Камелия Кучер. Не отнема повече от няколко вечери, но изживяването е приятно – като да се запознаеш с нов и интересен приятел.
December 15, 2025
Меланхолична, философска, дълбока книга, която те оставя с много размисли.
Домът е там, където избереш да оставиш сърцето си. но намираме ли го някога истински?
Домът е там, където избереш да оставиш сърцето си. но намираме ли го някога истински?
June 21, 2022
Камелия Кучер е първият съвременен български автор по когото така неочаквано и силно се захласнах - с голямо З!
Създала е една много нежна и въздействаща история, която днес прочетох и вече нямам търпение да надникна между страниците и на следващите ѝ творби.
Романът започва с Франсоа - преподавател в Сорбоната - който ни разказва живота си, като започва от деня, когато е на тринайсет години и за първи път вижда какво наистина е един дом; уют и семейство; а и обич, когато приятелят му Джейкъб го кани на гости. В същата вечер среща и Фатима, която напълно преобръща живота му и никога не напуска завинаги мислите му.
Макар и със семпъл сюжет книгата притежава много:
• чистосърдечни и важни послания
• многобройни теми, разгърнати по изключително умел начин: съзряването, прошката, бедността, вярата, приятелството и семейството, дългът и още
• разнообразни и реалистични герои, водещи интересни и реалистични разговори
• Страхотно описани места във Франция през 60-те години, в които да се потопиш с лекота
Историята на Франсоа ме трогна, а на последните няколко страници ме просълзи. Въпреки че на моменти някои черти в характера му не ги разбирах и имаше постъпки, които не одобрявах (макар и да разбирах откъде и защо идват), не спирах да се надявам, че накрая ще открие щастието, по негов си начин. Тъкмо този негов особен нрав направи за мен цялото изживяване по-силно и реалистично.
“Все ми се струва, че истинските преживявания, които оставят вечна диря в теб, трудно се предават с думи. Също като опита и мъдростта. Затова всички онези летни вечери оставаха безмълвни. Както често се случва с историите, погребани в сърцата на хората, които ги помнят.”
Създала е една много нежна и въздействаща история, която днес прочетох и вече нямам търпение да надникна между страниците и на следващите ѝ творби.
Романът започва с Франсоа - преподавател в Сорбоната - който ни разказва живота си, като започва от деня, когато е на тринайсет години и за първи път вижда какво наистина е един дом; уют и семейство; а и обич, когато приятелят му Джейкъб го кани на гости. В същата вечер среща и Фатима, която напълно преобръща живота му и никога не напуска завинаги мислите му.
Макар и със семпъл сюжет книгата притежава много:
• чистосърдечни и важни послания
• многобройни теми, разгърнати по изключително умел начин: съзряването, прошката, бедността, вярата, приятелството и семейството, дългът и още
• разнообразни и реалистични герои, водещи интересни и реалистични разговори
• Страхотно описани места във Франция през 60-те години, в които да се потопиш с лекота
Историята на Франсоа ме трогна, а на последните няколко страници ме просълзи. Въпреки че на моменти някои черти в характера му не ги разбирах и имаше постъпки, които не одобрявах (макар и да разбирах откъде и защо идват), не спирах да се надявам, че накрая ще открие щастието, по негов си начин. Тъкмо този негов особен нрав направи за мен цялото изживяване по-силно и реалистично.
“Все ми се струва, че истинските преживявания, които оставят вечна диря в теб, трудно се предават с думи. Също като опита и мъдростта. Затова всички онези летни вечери оставаха безмълвни. Както често се случва с историите, погребани в сърцата на хората, които ги помнят.”
September 16, 2018
Само да се наплача и ще ви кажа повече за това, което мисля за книгата... Засега само толкова - покъртителна е!!!
Романът заслужава да излезе от границите на страната ни! Надявам се да го видя публикуван във Франция и още много, много страни!
Ще ми се "Дом" да има и в кино версия... но не знам дали цялото кино изкувство би могло да побере колосалните ширини, дълбини и измерения на литературното произведение на К. Кучер.
Ще препоръчвам "Дом" до откат!
Романът заслужава да излезе от границите на страната ни! Надявам се да го видя публикуван във Франция и още много, много страни!
Ще ми се "Дом" да има и в кино версия... но не знам дали цялото кино изкувство би могло да побере колосалните ширини, дълбини и измерения на литературното произведение на К. Кучер.
Ще препоръчвам "Дом" до откат!
July 20, 2018
Купувайки си книгата,нямах очаквания и когато започнах да я чета останах изумена от дълбочината на чувствата в това произведение.Малко би било да кажа,че книгата ми хареса,определям я като изключително затрогващ роман отнасящ се към най-съкровеното в живота ни,а именно семейството.Чакам с нетърпение следващата книга на авторката.
May 19, 2022
“Дом” е книга, която отлагах дълго време. Защото, след като прочетох резюмето ѝ бях сигурна, че ще бъде любов от първа буква. И не сгреших. И я четох бавно, за да ѝ се наслаждавам на малки порции. Франсоа, Фатима, Саид и Джейкъб вече ми липсват.
Адмирации за Камелия Кучер! Разкошна книга, от тези за душата.
💌
Адмирации за Камелия Кучер! Разкошна книга, от тези за душата.
💌
July 27, 2019
“... и се чудя дали единственото нещо, което не остарява, са очите? Или е душата?”
January 19, 2022
Това е от книгите, които остават в теб завинаги. Проследява цял един живот, всичките му обрати и любови. Няма как да не се влюбите и вие.
September 8, 2020
Ревюто в Wanderbook
Малко се чудих дали да пиша по-пространствено за тази книга. Има много, и то чудесно написани мнения за "Дом" накъдето и да се обърнете из интернета. Единственото, което може би мога да добавя от себе си, е че книгата ми хареса - а аз като читател клоня към други жанрове, не към съвременната проза. Но след това се сетих, че така или иначе пиша главно за себе си, и тъй като следващия месец ще подхавана "Нощ", реших че искам да си подредя малко "Дом" в собствената си глава.
Книгата е оформена на няколко части, но за себе си аз я разделих просто на две - първа част събитията от детството на Франсоа в Марсилия, и втора - по-зрелия му живот в Париж. И двете съдържаха в някаква степен разработка на поняитето "дом", но така различни, в което е и големия чар на тази книга - да видиш широкия диапазон на чувства, на случки и понятия, които съдържа тази дума, на това, което носим със себе си като багаж; на това, което отхвърляме и изграждаме наново.
Романът започна страхотно - с един красив цитат от "Клетниците", който ми достави истинско удоволствие. Нататък също успя много бързо да ме погълне, въпреки че когато посягах към книгата, нямах никаква представа дали ще се спогодим.
Сюжетът на първата половина обобщих в анотацията. Но честно казано, тук акцентът е сякаш повече на персонажите, не на събитията; въпреки че именно чрез малките им жестове тук и там ги разчитаме в пълнота. Тук семейство Леви, особено родителите и Джейкъб, бяха едни от любимите ми герои в книгата. Сигурно допирната аудитория на "Дом" и "Хари Потър" не е особено голяма, но все пак се надявам да има хора, които да ме разберат, когато кажа, че те бяха нефантастичните семейство Уизли. Те отвориха дома и сърцето си за Франсоа, и аз малко му се ядосах, че дълго време той не пое напълно тази протегната ръка (и много ми хареса, когато във втората половина на книгата Джейкъб му се развика по въпроса. Любим Джейкъб момент). Освен това чрез тях се разкри сложната динамика вътре в едно наистина задружно семейство, за да ни покаже, че всеки дом преминава през своите вълнения, но обичта и доверието между членовете могат да ги успокоят. Другата страна на "дома" на Франсоа в първата половина на книгата бяха Фатима и Саид. И това също бе е една топла и сгряваща, като чаят с бисквити, който те винаги сервираха (за тях в подробности по-долу). И тя бе също така многопластова, бе едновременно история за доверие, приятелство, споделена болка, за първата любов. Тук искам да се спра на Саид, любимият на Фатима, когото заобичах така искрено, както Франсоа - Фатима; и в неговото спокойствие, и в неговата мъка. Не бих казала, че олицетворява напълно, но ми припомни един цитат от Волтер (така и така сме тръгнали да цитираме известни французи за тази книга ) - "Не споделям мнението ти, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го имаш" (малко свободен цитат по памет.). Той не споделяше изцяло начина на мислене на Фатима, но много се постара да разбере и приеме решението ѝ. Заобичах го, защото някак съумя да не помрачи мъката си с гняв.
Като начин на писане книгата като цяло ми хареса - единствено диалозите не ми бяха на сърце. За моя вкус бяха малко твърде голи, бързи реплики една след друга. А аз обичам онези вметки между думите на героите, обичам да виждам какво правят с ръцете си докато говорят, да следя очите и интонацията им. Когато диалозите са лишени от това и продължават повече от страница, понякога погледът ми се изкушава да се плъзна по тях.
Втората половина на книгата според мен отстъпваше по сила на първата . Пак беше приятна за четене, но категорично въздействието ѝ не беше същото. Дори смислено бих я отделила с друго заглавие - докато първата половина несъмнено бе "Дом", то втората бих кръстила да речем "Път" (заиграх се с други имена като "Вяра" или "Прошка", все да е нещо късо, за да запазя тенденцията). Тази част от книгата също говори за Дома, но може би по-отдалечено - така, както се отдалечава порасналото и самостоятелно дете от родното си място. Тук в центъра сякаш бе темата за дълга, към семейството и към другите. Няма да издавам твърде много от сюжета, но в това се коренеше и голямата мистерия на книгата. Но накрая в главата си се спрях на "Път" - защото това бе и история за пътя на Франсоа в живота към себе си, към другите и дори към своите родители, път, започващ от миналото, за да го отведе, ако някогашното момче посмее да поеме към него, накрая наистина към Дома. Героите от втората половина не изпъкнаха толкова, колкото оригиналните от първата, дори Софи,не оставиха значима следа у мен. Тук обаче ще вметна, че това е първият и засега единственият случай, когато съм променила начина, по който гледам на герой след читателска среща; и мнението ми за Софи значително се омекоти. Но преди всичко във втората част на книгата ми липсваше семейство Леви. За мен те в най- голяма степен отразяваха смисълът на книгата. Те бяха семейството на Франсоа, и ако той им бе позволил, щяха да станат и негов Дом. А събитията около сватбата на Лизет в началото на книгата, и особено един кратък диалог между двете момчета, обобщават всички казуси от втората част.
Въпреки че в сравнението си с първата половина, втората бледнее, не мога да кажа, че останах недоволна от историята или развитието на героите в който и да е било момент. Това беше хубав финал на една красива история. Той ни отведе в няколко, различни дома, някои пълни с хора, други не. Но всички бяха ако не щастливи, то поне в известна степен доволни от себе си.
Малко се чудих дали да пиша по-пространствено за тази книга. Има много, и то чудесно написани мнения за "Дом" накъдето и да се обърнете из интернета. Единственото, което може би мога да добавя от себе си, е че книгата ми хареса - а аз като читател клоня към други жанрове, не към съвременната проза. Но след това се сетих, че така или иначе пиша главно за себе си, и тъй като следващия месец ще подхавана "Нощ", реших че искам да си подредя малко "Дом" в собствената си глава.
Книгата е оформена на няколко части, но за себе си аз я разделих просто на две - първа част събитията от детството на Франсоа в Марсилия, и втора - по-зрелия му живот в Париж. И двете съдържаха в някаква степен разработка на поняитето "дом", но така различни, в което е и големия чар на тази книга - да видиш широкия диапазон на чувства, на случки и понятия, които съдържа тази дума, на това, което носим със себе си като багаж; на това, което отхвърляме и изграждаме наново.
Романът започна страхотно - с един красив цитат от "Клетниците", който ми достави истинско удоволствие. Нататък също успя много бързо да ме погълне, въпреки че когато посягах към книгата, нямах никаква представа дали ще се спогодим.
Сюжетът на първата половина обобщих в анотацията. Но честно казано, тук акцентът е сякаш повече на персонажите, не на събитията; въпреки че именно чрез малките им жестове тук и там ги разчитаме в пълнота. Тук семейство Леви, особено родителите и Джейкъб, бяха едни от любимите ми герои в книгата. Сигурно допирната аудитория на "Дом" и "Хари Потър" не е особено голяма, но все пак се надявам да има хора, които да ме разберат, когато кажа, че те бяха нефантастичните семейство Уизли. Те отвориха дома и сърцето си за Франсоа, и аз малко му се ядосах, че дълго време той не пое напълно тази протегната ръка (и много ми хареса, когато във втората половина на книгата Джейкъб му се развика по въпроса. Любим Джейкъб момент). Освен това чрез тях се разкри сложната динамика вътре в едно наистина задружно семейство, за да ни покаже, че всеки дом преминава през своите вълнения, но обичта и доверието между членовете могат да ги успокоят. Другата страна на "дома" на Франсоа в първата половина на книгата бяха Фатима и Саид. И това също бе е една топла и сгряваща, като чаят с бисквити, който те винаги сервираха (за тях в подробности по-долу). И тя бе също така многопластова, бе едновременно история за доверие, приятелство, споделена болка, за първата любов. Тук искам да се спра на Саид, любимият на Фатима, когото заобичах така искрено, както Франсоа - Фатима; и в неговото спокойствие, и в неговата мъка. Не бих казала, че олицетворява напълно, но ми припомни един цитат от Волтер (така и така сме тръгнали да цитираме известни французи за тази книга ) - "Не споделям мнението ти, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го имаш" (малко свободен цитат по памет.). Той не споделяше изцяло начина на мислене на Фатима, но много се постара да разбере и приеме решението ѝ. Заобичах го, защото някак съумя да не помрачи мъката си с гняв.
Като начин на писане книгата като цяло ми хареса - единствено диалозите не ми бяха на сърце. За моя вкус бяха малко твърде голи, бързи реплики една след друга. А аз обичам онези вметки между думите на героите, обичам да виждам какво правят с ръцете си докато говорят, да следя очите и интонацията им. Когато диалозите са лишени от това и продължават повече от страница, понякога погледът ми се изкушава да се плъзна по тях.
Втората половина на книгата според мен отстъпваше по сила на първата . Пак беше приятна за четене, но категорично въздействието ѝ не беше същото. Дори смислено бих я отделила с друго заглавие - докато първата половина несъмнено бе "Дом", то втората бих кръстила да речем "Път" (заиграх се с други имена като "Вяра" или "Прошка", все да е нещо късо, за да запазя тенденцията). Тази част от книгата също говори за Дома, но може би по-отдалечено - така, както се отдалечава порасналото и самостоятелно дете от родното си място. Тук в центъра сякаш бе темата за дълга, към семейството и към другите. Няма да издавам твърде много от сюжета, но в това се коренеше и голямата мистерия на книгата. Но накрая в главата си се спрях на "Път" - защото това бе и история за пътя на Франсоа в живота към себе си, към другите и дори към своите родители, път, започващ от миналото, за да го отведе, ако някогашното момче посмее да поеме към него, накрая наистина към Дома. Героите от втората половина не изпъкнаха толкова, колкото оригиналните от първата, дори Софи,не оставиха значима следа у мен. Тук обаче ще вметна, че това е първият и засега единственият случай, когато съм променила начина, по който гледам на герой след читателска среща; и мнението ми за Софи значително се омекоти. Но преди всичко във втората част на книгата ми липсваше семейство Леви. За мен те в най- голяма степен отразяваха смисълът на книгата. Те бяха семейството на Франсоа, и ако той им бе позволил, щяха да станат и негов Дом. А събитията около сватбата на Лизет в началото на книгата, и особено един кратък диалог между двете момчета, обобщават всички казуси от втората част.
Въпреки че в сравнението си с първата половина, втората бледнее, не мога да кажа, че останах недоволна от историята или развитието на героите в който и да е било момент. Това беше хубав финал на една красива история. Той ни отведе в няколко, различни дома, някои пълни с хора, други не. Но всички бяха ако не щастливи, то поне в известна степен доволни от себе си.
March 18, 2023
Адмирации за добре свършената работа към авторката. Книгата изпълнява отлично задачата си да внуши идеите си за това какво е "Дом" и какво е "Семейство". Франсоа е симпатяга, който мисли повече, отколкото действа. Това ми харесваше и в същото време дразнеше. Историята беше предвидима. Чел съм по-добри книги с подобна тематика, но искам да дам шанс на Камелия Кучер да продължава смело напред с писането. Очевидно го може и се надявам текстовете й да стават още по-оригинални и въздействащи 👍
October 25, 2020
Отлагах прочитането на "Дом", много дълго време и да си кажа и аз не знам защо, няма конкретна причина и ето че седнах и поправих тази грешка, защото книгата е страхотна. Първата книга която прочетох на Камелия Кучер бе "Нощ" и засега си остава предпочитаната от мен, просто я обикнах от самото и начало. А ревюто ми за нея може да намерите ето тук
Малко се колебая от къде да започна ревюто си, защото смятам че историята е тежка и все пак някак стопляща душата.
Запознаваме се с тринадесет годишният Франсоа и неговото трудно детство. Когато чуя думата ДОМ, веднага у мен изниква мисълта за топло, уютно място, където може да се чувстваш сигурен и защитен, но не така стоят нещата при Франсоа.
Франсоа, непрестанно се сблъсква с неприязънта на майка си, и вечно пияният си баща. Представете си какво е за едно тринадесет годишно дете, да не среща никаква подкрепа от родителите си. И все пак той не се отказва да мечтае за по-добър живот и идеята когато навърши осемнадесет да напусне родният си дом.
Само че преди това ще му се случат много неща, една съвсем наглед обикновена нощ след поредния скандал с майка си, главния ни герои, избягва навън, скрива се в едно дърво и започва да плаче и тогава среща Фатима и Саид.
Фатима е доста по-голяма от него, но тя ще бележи живота му завинаги. Франсоа ще познае какво е истинското приятелство и може би първото си истинско, но не споделено влюбване и няма да го забрави цял живот, тази среща с Фатима ще бъде водеща в живота му и никога няма да я забрави.
Саид е гаджето й, първоначално няма да допадне тази идея на Франсоа, но после Саид ще се окаже много ценна опора за момчето.
В същия момент, е много важно да имаш истински приятели които да те подкрепят колкото и чепати да са те, какъвто е Джейкъб Леви. Винаги насреща за Франсоа, Джейкъб нищо не му спестява но това е породено от любов. И когато, не успява да намери тези така важни неща като любов и подкрепа у родителите си, семейство Леви му дават всичко това че и още.
Според мен Франсоа, израства толкова стойностен като човек, точно заради подкрепата и родителската любов която получава от семейство Леви. Бащата на Джейкъб, заема книги на Франсоа, а майката винаги предлага вкусна храна. И макар у Франсоа, да бушуват много различни емоции като страх, яд, меланхолия и дори срам от начина му на живот, той не престава да се бори за по-добро бъдеще.
Получава едно от първите си разочарования когато Фатима, един ден съвсем неочаквано просто решава да си замине и макар тя да се сбогува с него, той така й не може да и прости и да разбере дълго време защо си е отишла.
Невероятна история!
История за трудното израстване, силната но несподелена любов и за истинската споделена такава. История за разочарования, копнежи, истинско приятелство, намирането на родителска подкрепа у чуждите хора, неспирен копнеж по-някой, за вярата за по-добро бъдеще и не на последно място за повторни срещи и прошка.
"Здравей, Фатима. Колко пъти съм се молил на Бог за втора възможност да кажа тези две думи, след като ти си замина. Колко пъти съм превъртал онзи страшен ден, в който вместо здравей, трябваше да чуя: Тръгвам си, Франсоа. Чудя се, ти премисляла ли си го? Колко често си се сещала за мига, когато затвори вратата на апартамента, където остави сърцето си и никога повече не се върна?"
"Нещо се прокрадва в очите ти. Същото, което често щеше да се прокрадва там и нямаше да ми дава да спя нощем. Тогава още не знаех, че това е страхът от безграничната ти любов; от това, че си намерила своята мечта, но тя ти се изплъзва, а ти не знаеш какво да направиш, та да я задържиш."
"Виждала ли си някога безизразния поглед на майка ми, вкусвала ли си мириса на цигари, прах и застоял живот? Бутала ли си безжизненото тяло на баща си с вратата? Знаеш ли какво е да си безвъзвратно влюбен в единственото същество, за което си наясно, че никога няма да бъде твое? Знаеш ли какво е да започнеш живота си с разбити мечти..."
"- Има такива хора, за които ти се ще още при първата среща да ти бяха казали:
не се запознавай с мен, ще боли. Такива, които цял живот болят. Болят в мислите ти и не знаеш дали болката е от любов или от друго, а само, че боли."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Малко се колебая от къде да започна ревюто си, защото смятам че историята е тежка и все пак някак стопляща душата.
Запознаваме се с тринадесет годишният Франсоа и неговото трудно детство. Когато чуя думата ДОМ, веднага у мен изниква мисълта за топло, уютно място, където може да се чувстваш сигурен и защитен, но не така стоят нещата при Франсоа.
Франсоа, непрестанно се сблъсква с неприязънта на майка си, и вечно пияният си баща. Представете си какво е за едно тринадесет годишно дете, да не среща никаква подкрепа от родителите си. И все пак той не се отказва да мечтае за по-добър живот и идеята когато навърши осемнадесет да напусне родният си дом.
Само че преди това ще му се случат много неща, една съвсем наглед обикновена нощ след поредния скандал с майка си, главния ни герои, избягва навън, скрива се в едно дърво и започва да плаче и тогава среща Фатима и Саид.
Фатима е доста по-голяма от него, но тя ще бележи живота му завинаги. Франсоа ще познае какво е истинското приятелство и може би първото си истинско, но не споделено влюбване и няма да го забрави цял живот, тази среща с Фатима ще бъде водеща в живота му и никога няма да я забрави.
Саид е гаджето й, първоначално няма да допадне тази идея на Франсоа, но после Саид ще се окаже много ценна опора за момчето.
В същия момент, е много важно да имаш истински приятели които да те подкрепят колкото и чепати да са те, какъвто е Джейкъб Леви. Винаги насреща за Франсоа, Джейкъб нищо не му спестява но това е породено от любов. И когато, не успява да намери тези така важни неща като любов и подкрепа у родителите си, семейство Леви му дават всичко това че и още.
Според мен Франсоа, израства толкова стойностен като човек, точно заради подкрепата и родителската любов която получава от семейство Леви. Бащата на Джейкъб, заема книги на Франсоа, а майката винаги предлага вкусна храна. И макар у Франсоа, да бушуват много различни емоции като страх, яд, меланхолия и дори срам от начина му на живот, той не престава да се бори за по-добро бъдеще.
Получава едно от първите си разочарования когато Фатима, един ден съвсем неочаквано просто решава да си замине и макар тя да се сбогува с него, той така й не може да и прости и да разбере дълго време защо си е отишла.
Невероятна история!
История за трудното израстване, силната но несподелена любов и за истинската споделена такава. История за разочарования, копнежи, истинско приятелство, намирането на родителска подкрепа у чуждите хора, неспирен копнеж по-някой, за вярата за по-добро бъдеще и не на последно място за повторни срещи и прошка.
"Здравей, Фатима. Колко пъти съм се молил на Бог за втора възможност да кажа тези две думи, след като ти си замина. Колко пъти съм превъртал онзи страшен ден, в който вместо здравей, трябваше да чуя: Тръгвам си, Франсоа. Чудя се, ти премисляла ли си го? Колко често си се сещала за мига, когато затвори вратата на апартамента, където остави сърцето си и никога повече не се върна?"
"Нещо се прокрадва в очите ти. Същото, което често щеше да се прокрадва там и нямаше да ми дава да спя нощем. Тогава още не знаех, че това е страхът от безграничната ти любов; от това, че си намерила своята мечта, но тя ти се изплъзва, а ти не знаеш какво да направиш, та да я задържиш."
"Виждала ли си някога безизразния поглед на майка ми, вкусвала ли си мириса на цигари, прах и застоял живот? Бутала ли си безжизненото тяло на баща си с вратата? Знаеш ли какво е да си безвъзвратно влюбен в единственото същество, за което си наясно, че никога няма да бъде твое? Знаеш ли какво е да започнеш живота си с разбити мечти..."
"- Има такива хора, за които ти се ще още при първата среща да ти бяха казали:
не се запознавай с мен, ще боли. Такива, които цял живот болят. Болят в мислите ти и не знаеш дали болката е от любов или от друго, а само, че боли."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Currently reading
July 5, 2018Прекрасен роман. Очаквам с нетърпение следващото произведение на автора.
February 18, 2020
Докато четях книгата оценката ми се луташе между 1 и 2. Особено в първата част на романа. Слава богу, във втората имаше малко развитие на сюжета, та не останах с неприятно чувство. Много крайно ми дойде това противопоставяне между топлото и гостоприемно семейство на Джейкъб и незаинтересованото и почти престъпно отношение на родителите на Франсоа спрямо него. Разбирам, че има такива семейства, че и в далеч по-тъмни окраски, но може би моята нагласа не съответстваше на авторовото желание да опише героите си така крайно. Отделно, понякога срещах проблеми с разграничаването между спомените на възрастния Франсоа и чувствата на младия Франсоа. Самият той беше прека��ено вглъбен в миналото си, та на моменти ми идеше да го тупна солидно по главата. Както споменах, обаче, във втората част нещата се раздвижиха, и нашият герой израстна, не без помощта на най-добрия си приятел (който в едно изречение от 20 реда изказа всичко, което и аз мислех по отношение на Франсоа).
January 18, 2023
Болезнена изповед за стъпките към дома, когато стигнеш и погледнеш назад. История за живота, във всичките му нюанси, който учи на важните неща: да превъзмогнеш себе си, да намериш пътя си, да задаваш въпроси, на които никой не дава отговори, за да можеш накрая да ги намериш сам!
"Дом" е втората книга от Камелия Кучер, която чета и която ме завладя, че чак отвя. Стилът на авторката е красив, описателен и завладяващ, а героите и- живи, колоритни и разнообразни.
"Дом" е втората книга от Камелия Кучер, която чета и която ме завладя, че чак отвя. Стилът на авторката е красив, описателен и завладяващ, а героите и- живи, колоритни и разнообразни.
June 6, 2021
Нямам думи, с които да опиша колко много ми хареса.
September 20, 2024
3.5⭐
Авторката има красив и увлекателен начин на писане. Историята е поднесена като разказ от първо лице единствено число. В сюжета на книгата няма много действие.....всичко се лее спокойно и някак не усещаш как годините в живота на главния герой минават една след друга. Това е книга за израстването момчето в младеж, а сред това и в мъж и как влияят родителите и приятелите му в това какъв човек ще се превърне един ден той. Имаше моменти в книгата, по време на които искрено съчувствах на Франсоа, но същевременно ми идваше в повече това повтаряне и изповядване на чувствата му съм Фатима.
Авторката има красив и увлекателен начин на писане. Историята е поднесена като разказ от първо лице единствено число. В сюжета на книгата няма много действие.....всичко се лее спокойно и някак не усещаш как годините в живота на главния герой минават една след друга. Това е книга за израстването момчето в младеж, а сред това и в мъж и как влияят родителите и приятелите му в това какъв човек ще се превърне един ден той. Имаше моменти в книгата, по време на които искрено съчувствах на Франсоа, но същевременно ми идваше в повече това повтаряне и изповядване на чувствата му съм Фатима.
Read
November 2, 2022Това, което всеки търси е своето място , където сърцето и душата са в пълно единение. Романът - увликателен, интересен стил на писане и динамичен сюжет.
Историята на едно дете мечтаещо за нещо повече от живота, който има - с баща пияница и майка, която го е лишила от естествените радости като майчина ласка, обич, любяща и топла прегръдка и загриженост. Дете мечтаещо за любов, привързаност и топлота, но имащо достатъчно сила и дух да осъществи мечтите си.
Историята на едно дете мечтаещо за нещо повече от живота, който има - с баща пияница и майка, която го е лишила от естествените радости като майчина ласка, обич, любяща и топла прегръдка и загриженост. Дете мечтаещо за любов, привързаност и топлота, но имащо достатъчно сила и дух да осъществи мечтите си.
Displaying 1 - 30 of 70 reviews