Сказанията на Стрикса е периодичен сборник за български научно-фантастични и фентъзи разкази, който излиза всяко тримесечие.
Втори том, ще ни разкрие нови вселени и светове, много по-мрачни, вълшебни и вълнуващи. Нови герои ще се впуснат в изпитания, някои от които ще променят реалността, други самите тях. А понякога краят ще е такъв, че ще ни се иска да не е имало начало.
Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изпитвали!
Във втори том на „Сказанията на Стрикса“ са включени: „Приказки от блатото“ от Весислава Савова, Коста Сивов „Златната кула“ от Милен Колев „Дартън и черният маг“ от Димитър Цолов „Абхава“ от Делиян Маринов „GAME OVER“ от Петър Петков
Всички автори, участвали във втория том от "Сказанията на Стрикса" са се справили чудесно със задачата си, но все пак искам да обърна специално внимание на Делиян Маринов, който наистина ме възхити. Защо - прочетете в ревюто ми! http://citadelata.com/%D1%81%D0%BA%D0...
По няколко думи за всяко от произведенията в тази подборка:
"Приказки от блатото" - Весислава Савова и Коста Сивов Творческият тандем е създал една наистина красива съвременна приказка, използвайки митологични типажи от така любимия на Коста славянски пантеон. За справка - намери и прочети Славянски хроники :) Любовта на Марина и Кристиян ще бъде подложена на проверка, а залогът е съдбата на царствата Нав, Прав и Яв.
"Златната кула" - Милен Колев Класическо приключенско фентъзи, в което хората от кралство Фийриш, ще трябва да премерят сили с враждебните азари, расата населяваща екзотичната Танария - едни лоши дълголетковци, които при раняване кървят в синьо... Екшън на макс. И загатване за една Вселена, която ще се радвам да видя развита и в други истории.
"Дартън и черният маг" - Димитър Цолов Моето разказче е издържано в духа на "меч и магия". Животът на Дартън Алеорн, капитан от кралската гвардия на Тритания се срутва за една нощ, когато некромантът Гуаногъл, брат на действащия крал Меор, се възкачва на престола след кървав преврат...
"Абхава" - Делиян Маринов Може би най-философският разказ в селекцията. Главната героиня Тамира намира себе си, едва когато е изгубила всичко. Още в самото начало усетих и едно хитроумно намигане към литературните конкурси, дали е така, Дел ще ми каже :)
GAME OVER - Петър Петков За финал - разказ-мазало. Оспорвано съревнование, в една виртуална реалност, където всеки може да избере свой уникален аватар, а целта е да се победи върховния бос Каранул. Но когато има игра, има и мръснишки номера... Харесах - екшънът беше на ниво. Само краят ми дойде някак спуснат от въздуха, ама... здраве да е :)
том на „Стрикса” вдига изненадващо много летвата, поне за мен. Може би защото разказите вътре са доста по-мрачни, както пише и в анотацията, а това е предпочитана форма, но най-вече защото успяха да ме докоснат и всеки от тях да ми каже нещо.
Приказки от блатото – Веси и Коста са един перфектно допълващ се тандем. Писането им до толкова се е сляло, че не можеш да разделиш стиловете на двамата автори. Тук ни предлагат една мрачна приказка, стъпила на мотиви от ненужно непопулярната славянска митология. Една любов ще бъде изправени пред серия предизвикателства, в игра доста по-сериозна от съдбата на двойката влюбени.
Златната кула – Милен Колев израства като творещ буквално пред очите ми. Пиратско-шпионската фентъзи история е едновременно по канона и доста свежо предизвикателна. Включените вътре елементи на маниерен пънк са нещо на което попадам за първи път от роден автор. Една сбирщина пирати са наети да изпълнят шпионска мисия със спасяване на заложници в далечна страна, обитавана от чужда раса. Какво ли може да се обърка? И по-точно, какво не е, такак както изглежда?
Дартън и черният маг – Доктора малко е минал метър с обема, но историята си е напълно завършена. Имаме мрачно фентъзи с психологически елемент и задаване на големи общочовешки въпроси, без еднозначен отговор. Един верен пълководец ще поведе останалите верни на краля войни в отчаяна атака срещу некромант-озурпатор. Изходът от битката, обаче ще се реши по един по-различен начин.
Абхава – Делиян продължава да не зачита всякави жанрови ограничения и ни представя едно философско фентъзи с препратки към нашето съвремие и доста наболели проблвеми в него. Същевременно успява да изгради едно чувство за старинна притча, което доста приляга на формата на разказа. Тамира е млада жена в един невъзможен и все пак твърде реалистичн свят. Когато мечтата и да пише е посечена от киснещите в статуквото оценители, тя намира смисъл, чрез един учител-просяк. Това я води до редица приключения, самоусъвършенстване и намиране на цел по-голяма от който и да е индивид.
Game Over – Петър Петков отдавна е попаднал на литературния ми радар с ненатрапчивия си хумористичен стил на писане. Тук имаме ненормален виртуален екшън с намигане към масовите онлайн игри в реално време. Виртуалната реалност е факт, а най-новата игра на пазара обещава невероятни изживявания на бета тестерите си. Само дето нещо се обърква и играта става непредвидима (ама без онова клише с измирането на участниците, както казах - хумор).
Приказки от блатото - хареса ми как е написан, много приятно се четеше, но историята не ми допадна. Имах чувството че че са две съвсем различни истории свързани в една, които ако си бяха останали отделно щяха да са супер. Едната за променения Кристиян, който решава, че иска да бъде писател и се влюбва в по-възрастната от него Мариана. История без фантастични елементи, а обръщане внимание на любовта им и как биха се справили с мнението на обществото. Другата история за славянските богове и разпада между тях представен може би от гледната точка на блатника и русалката. По начина по който историята е написана ние не разбираме какво точно се е объркало в пантеона, защо на боговете им трябват точно Мариана и Кристиян при положение че в света има милиони други влюбени двойки. Не разбираме какво им е специалното и защо всъщност накрая се превръщат в блатни и русалка. Какво значи, че предишния блатни е бил повишен, станал е новия приносител на бог Троян ли, ами предишната русалка. Има прекалено много въпроси, които остават да висят във въздуха. Ако историята е писана с цел продължение то не мисля, че мястото на което свършва е удачно за край на Първата част.
Златната кула - тук пък е обратното. Много ми хареса историята и обрата накрая, показващ на какви подмолни интриги е способен някой за да запази властта си, но не ми хареса начина на написване. Прекалено много ненужни пояснения, които дразнят. Също така всичките герои говореха като английски джентълмени. Морякът, Брикс, мечоносецът, Мамис. Всички бяха вежливи и учтиви и все едно беше един и същ герой. Също така титлата, която Рахатан има "мечоносец" стои някак кухо. Аз също мога да нося меч, войниците в историята също носят мечове, но очевидно това не ги прави мечоносци, докато в действителност са такива.
Дартън и черният маг - Мисля, че автора се е опитал да преразкаже изпитанието на Исус в пустинята и разговора му с Дявола. Героя му е изкушен от водата така както Исус бива изкушен от Сатаната. Не знам дали това е била целта, но поне аз забелязах този паралел. Като цяло обаче не ми хареса, разказа е най-малкия в сборника и страда от недостатъчно развитие на героите. Дартън е типичния добър от приказките защото трябва да има добър и смел воин, а лошия е типичния лош който е лош защото трябва да има лош. Всичко е прекалено черно-бяло докато, лично аз съм привърженик на сивото. Прекалено клиширана е сцената, когато лошия вместо да му скочи и да му вземе камъка преди Дартън да осъзнае какво точно, има той решава да спре и да си говори , а нашия като един истински детектив в рамките на две страници анализира и обяснява какво всъщност е съответния камък. Накрая след като добрите печелят по простата причина, че са добри някакъв войник намира Дартън и по абсолютно същия начин, по който героя анализираше камъка в размер на последната половин страница също обяснява и спекулира какво се е случило на магьосника.
Абхава - приятен е за четене, наистина ми достави удоволствие, но не мисля, че бих го нарекъл фентъзи. Източни философии с които предполагам, че много хора са запознати. В историята се говори за магия и как тя е направила хората лениви, но ние не виждаме нищо подобно, няма нито една сцена в която да се покаже, какво точно е магията в техния свят и как хората я използват. Малко повече екшън също не би бил излишен по моя преценка.
Game over - Този наистина ми хареса. Като човек, който е прекарал тинейджърските си години и известна част от студентството в игране на онлайн игри мога да потвърдя, че всичко описано в историята отговаря на реалните ситуации от MMORPG игрите. Самия край идва изведнъж, но не смятам това за минус към разказа, а по-скоро още една доза реализъм. Игрите са това, играеш ги когато искаш и ги спираш когато вече ти омръзнат. Затова и разказа свършва така. А самия бъг описан накрая е нещо с което онлайн геймърите са се сблъсквали многократно. Ако разказа беше мой, сигурно щях добавя и малко за хакерите, но тъй като се обяснява, че играта е все още прототип гадинките явно все още не са се навъдили.
Със „Сказанията на стрикса" издателство „ИвиПет", полагат началото на страхотна нова поредица сборници за фентъзи и фантастични разкази, писани от български автори. За мен е повече от чест да участвам в Том 2, сред толкова добри и доказани родни имена. Не давам високата оценка на сборника, защото участвам в него, а защото наистина смятам, че я заслужава. Ето и моето мнение за разказите:
Приказки от блатото“ от Весислава Савова, Коста Сивов: Много ми допаднаха трите основни гледни точки и начинът по който бяха написани, личи си работата и на двамата автори по изграждането и развитието на историята, която смесва съвремението с магичното, особено готино е това, че е използвана родната митология.
„Дартън и черния маг“ от Димитър Цолов - Не скривам, че съм фен на Димитър Цолов, въпреки че не съм изчел още всичко негово. С издаването на самостоятелната му фентъзи книга „Кървави песни" той предостави на феновете на жанра „Меч и магия" един наистина стойностностен продукт, излязал изпод талантливото му перо. Разказът в настоящия сборник отново е в подобен стил - детайлно изпипан, с атмосфера, интересни герои и, според мен, доста разчупен финален сблъсък между добрия и лошия.
„Абхава“ от Делиян Маринов - Младият и талантлив автор и приятел Делиян Маринов е написал страхотно фентъзи, със силен философски елемент, грабващ свят и атмосфера, а краят е много изненадващ. Определено едно от най-добрите неща, които съм чел от Делиян.
GAME OVER“ от Петър Петков - Първото нещо, което чета от Петър Петков, със сигурност не и последното. Много модерно звучащ разказ, написан страхотно, пълен с екшън и интересни герои. Феновете на онлайн RPG игрите и книгите и филмите в стил „Играч първи, приготви се," и въобще идеята за виртуална реалност ще останат доволни.
И няколко думи за моя разказ „Златната кула" - идеята ми беше да напиша нещо приключенско, пълно с много действие и интересен финален обрат. Доколко ми се е получило, оставям на мнението на читателя, но от досегашните прочетени ревюта за сборника, мисля че е станало. Лично имам амбиции да развия света, в който се развива действието.
Дайте шанс на сборничетата - тези и предстоящите да излязат в бъдеще - сигурен съм, че всеки ще си намери нещо, което ще му допадне. И въобще подкрепяйте родната жанрова литература! :)
Вторият том от "Сказанията" е значително по-добър. Всъщност и петте разказа са много качествени. Една идея над всички е разказа на Делиян Маринов. Със сигурност съм много доволен от крайния резултат и с нетърпение чакам да видя какво ще свършат авторите в третия том.
Няма как да не ми е драго когато в ръцете ми попадат книги като „Сказанията на Стрикса, том 2” (изд. „ИвиПет”). Сборник с родно фентъзи и научна фантастика. Пет кратки жанрови произведения, написани с вдъхновение, подбрани с усет, издадени с мерак! Но това, което ме радва още повече е фактът, че става дума за втори том. Много ме радва, че една прекрасна инициатива не остава само в сферата на мечтите и има хора, които се трудят с жар за да превърнат „Сказанията на Стрикса” в така нужната у нас периодична антология на родната фантастична литература. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Приказки от блатото (Велислава Савова и Коста Сивов): Липса на редакция. Малката русалка среща Красавицата и Звярът. Доста клиширани изрази. Добра идея, но труден за четене. 3,5 Златната кула (Милен Колев): Операция за спасяване на заложници в един фентъзи свят! Много доволно приключение в един интересен свят! ☺ 4.5 Дартън и черният маг (Димитър Цолов): Добър разказ, ако победата беше за лошия, щеше да е чук! 4.5 Абхава (Делиян Маринов): Доста интересен и нестандартен! Темпото в началото е леко мъчително. 4.5 GAME OVER (Петър Петков): Не съм запален по MMORPG игрите, но това не ми попречи да се забавлявам с играчите! Обяснението с плъгина малко е изсмукано от пръстите сякаш, но не съм и наясно с гейминг терминологията. 4.5 Много малко не стига за петица, но качеството е по-високо от том 1!
Имаше няколко много добри попадения, други разкази не ми харесаха толкова, но най-много се накефих на Game over, макар финалът да не завърши толкова епично, колкото ми се искаше.
Някакси ми се е изплъзнало това томче, а уж купувам всичко, в което има участие Димитър Цолов... Давам обща оценка от 5 звезди за сборника и разбивам оценката по разкази: "Приказки от блатото" - 4/5 добра идея, има някакъв етно-фентъзи отенък, но краят ми беше неразбираем, въпреки че го прочетох два пъти; "Златната кула" - 5/5 без забележки. Имаше си всичко - и екшън, и интрига, и мистика. "Дартън и черният маг" - 5/5 Причината да купя книгата. Класика. Просто класика в жанра меч и магия. Евларка, Док! <3 "Абхава" - 2,5/5 Харесвам и чета Делиян Маринов, но този разказ не ми се понрави хич. Много ми беше объркано и разпиляно повествованието в началото, а и беше доста абстрактно. "GAME OVER" - 5/5 Чудесно "модерно" фентъзи, много ме израдва. Единствената ми забележка е изписването на някои от геймърските термини на български, но да кажем, че тях ги няма в правописния речник така или иначе. =)