Генерали на следобедна закуска

by Boris Vian, Борис Виан, Мария Коева (Translator)

В краткия си живот Борис Виан (1920–1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат – фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете..

Настоящият сборник включва забавни разкази и сатиричната пиеса „Генерали на следобедна закуска”.

172 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Boris Vian was a French polymath: writer, poet, musician, singer, translator, critic, actor, inventor and engineer. He is best remembered for novels such as L’Écume des jours and L'Arrache-cœur (translated into English as Froth on the Daydream and Heartsnatcher, respectively). He is also known for highly controversial "criminal" fiction released under the pseudonym Vernon Sullivan and some of his songs (particularly the anti-war Le Déserteur). Vian was also fascinated with jazz: he served as liaison for, among others, Duke Ellington and Miles Davis in Paris, wrote for several French jazz-reviews (Le Jazz Hot, Paris Jazz) and published numerous articles dealing with jazz both in the United States and in France.

Reviews

[PostMortem · Rating 3 out of 5]

Сборник, който съдържа няколко разказа и една пиеса. От разказите горе-долу половината ми бяха интересни, а останалите по-скоро твърде странни. Пиесата "Генерали на следобедна закуска" ми хареса. Представлява социална, антивоенна сатира - чете се бързо и леко.

[Селина Йонкова · Rating 3 out of 5]

ако, сте свикнали виан да е многослоен, обвил сарказма си в многобройни, причудливи воали от думи, тук той е директен, сатиричен, безпардонно ясен.
няколко кратки разказа и пиеса, това е съдържанието на този сборник.
пиесата, ме изкефи максимално, толкова е жлъчна и ако заменим действащите лица и декора, с такива от днес, потресаващо актуална.

[Irena · Rating 4 out of 5]

Генералите е кратка пиеса в три действия. Преди нея има пет-шест разказа. Разказите са твърде сюрреалистични и брутални за моя вкус, но пиесата е неочаквано свежа, блика хумор от диалозите и ситуацията и ми достави огромно удоволствие. Самият Виан на едно място в ремарките уточнява, че едва ли някой би я поставил, но аз си представях какви възможности дава в драматургично отношение, освен, че е злободневна и сега. А това я прави петендент за класика, нали?