Срещу мен стоеше мъжът скала, мъжът, който единствен можеше да ми е равен, под чиято сянка единствено можех да се сниша… Загубих миналото. Остана само частица от миг. Не бях никоя и започвах отначало.
След няколко години във Франция Габриела е на прага на нов живот в София, когато неочакваната среща със Самуил преобръща света й. Привличането е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги. От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия.
„Диана Петрова безспорно е един от най-провокативните и смели гласове в съвременната българска литература.“ Габриела Кожухарова, главен редактор на „Аз чета“
За всички, които ме питаха дали има секс в книгата - да, има. Подробен. Тези, които се интересуват от подробности, може да погледнат и остатъка от ревюто.
Когато говорим за жанрова литература, винаги гледаме към хорърите, трилърите, фентъзи и фантастика... а любовните и new adult романите всъщност са най-успешната жанрова литература изобщо - няма да вадя справки за тиражи, брой заглавия и продажби, защото ще дойде някой да говори за качество, а това е съвсем отделен разговор.
Тази литература обаче като цяло липсва в български контекст. Няма ги романите (с наистина малки изключения, аз се сещам само за СЛЕД 22) за двайсет и няколко годишни жени и мъже, които балансират работата, живота, секса, връзките. Не харесвам сравнения от типа на "българската еди какво си", защото няма как нещо да бъде побългарено копие на друго нещо и да работи добре. В този смисъл "Деветте кръга" не е нито "българските 50 нюанса сиво", нито нещо друго.
Романът е свъременен прочит на приказката за Пепеляшка - малдо момиче среща богат мъж, който отваря пред нея a whole new world (Disney pun intended). Диана не е успяла да избяга от себе си и е надхвърлила рамките на любовния/new adult роман, изграждайки реалистични герои, които се отличават с дълбок психологизъм и мотивация.
Всъщност Самуил не е толкова интересен, той е събирателен образ на това, което жените между 15 и 45 намират за "идеално" в момента. Виж, израстването на Габриела като жена и личност е много по-вълнуващо. Осъзнаването ѝ и порастването ѝ, счупването на момичешката мекота са интересната част, тази която надхвърля границите на любовния роман и страстните описания на екзотични сексулани практики.
Израстването на едно момиче в жена, не е нещо, което се случва за една нощ. Това е процес, който отнема години и се случва в постоянно взаимодействие със света наоколо. А това означава с колегите, с приятелите, с работата, с мъжете. И да, това израстване минава през секса, през различните връзки и през секса.
А секс Габриела прави много в романа, така че ако просто искате да прочетете гореща и романтична любовна история, тази книга ще ви хареса. Ако решите да се задълбочите и да погледнете отвъд розовото на корицата - също.
Харесвам книги и автори, които надскачат себе си и не се срамуват и самоцензурират. Чела "Деветте кръга" общо 3 пъти и половина в процеса на писане и редакция и всеки път нямах търпение да стигна до края на книгата и да видя какво става.
Харесвам Диана Петрова като авторка още от дебютния ѝ роман „Ана“, а последвалият го „Синестезия“ се нарежда сред най-любимите ми съвременни български книги. За съжаление, с излязлата през 2016 г. „Лилит“ не постигнахме разбирателство – не открих почти нищо за себе си в тази история, не и в настоящия етап от живота ми. Това разминаване обаче не променя качествата, които ме привличат в писането на Диана, нито пък потуши нетърпеливото ми очакване на най-новия й роман.
„Деветте кръга“ пристига с обещанието за модерна любовна история, развиваща се в сърцето на София. Двайсет и три годишната Габриела се завръща в България в търсене на ново начало след тежките разочарования, които е преживяла във Франция. Работата в престижна софтуерна фирма и подкрепата на разкрепостените ѝ приятели Андре и Соня дават добър старт на промяната. Идеята да започнеш начисто обаче често е илюзия, защото това, от което бягаш, винаги те настига, било то и под различна форма. Не след дълго в живота на младата жена нахлува гениалният, енигматичен милиардер Самуил. Двамата ще преобърнат взаимно телата и душите си с хастара навън и ще се потопят в дълбините на удоволствието и жестокостта, които често вървят ръка за ръка по пътя на голямата любов.
Що се отнася до същността на деветте кръга… Е, ще оставя любопитството да ви погложди.
Обичам любовните романи – това е предпочитаният ми жанр за разпускане и презареждане на батериите. Въпреки това спокойно мога да заявя, че ако сте прочели една еротична сцена от тях, то вече сте ги прочели всичките. Не съм срещала кой знае какво разнообразие при описанията или предаването на емоциите на тези моменти. В „Деветте кръга“ обаче Диана се е развихрила така, както, признавам си, не съм срещала в която и да е друга книга.
Предупреждавам, че „Деветте кръга“ не е роман за пуритани. Физическото привличане и неудържимият копнеж по човека, обсебил съзнанието и сърцето ти, са природните стихии в тази история. Еротичните сцени изобилстват, написани са без капка свян и не личат каквито и да било опити да им се придаде сладникав ореол чрез използване на евфемизми, завъртяни изрази или леко смехотворни названия на ключови части от тялото. Обрисувани са изключително богато и напоително и ценителите на еротиката определено ще им се насладят. Аз не бих се наредила сред въпросните ценители и може би заради това сексът в първата половина на книгата ми дойде прекалено дори за ню адълт роман.
За щастие, във втората част намерих много повече разнообразие в сюжета и постъпките на героите. Диана дори ни изпраща на околосветско пътешествие и ни поднася доста напрегнати моменти – от смъртоносните планините до лъскавите офиси на софтуерните гиганти, криещи не по-малко опасности. Нещо повече, из цялата книга има пръснати страхотни попадения, които да накарат читателя да поспре за миг и да си извади някой и друг запомнящ се цитат.
Диана също така разчупва клишетата на стандартния еротичен роман, като изгражда сложни и противоречиви образи. Вярно, че обикновено не посягаме към този жанр в търсене на особен психологизъм, но след прочита на „Дветте кръга“ ви уверявам, че когато го има, преживяването е много по-въздействащо и удовлетворяващо.
Героите тук не са надуваеми кукли, а многопластови, често вбесяващи персонажи, обременени от миналото си, изтърпените болки, слабостите си и неспособността да устоят на другия. Второстепенните образи пък си съперничат с главната двойка за вниманието и симпатиите на читателя, вместо да бъдат просто рамене, на които Габриела да поплаче. Самата тя претърпява сериозно развитие по пътя на себеосъзнаването. Диана не се бои да разголи и най-несимпатичните ѝ черти, за да я направи пълнокръвна и да ни помогне да повярваме в жената, в която се превръща накрая. От друга страна, Самуил е от онези обсесивни литературни мъже, които ми е много трудно – да не кажа невъзможно – да харесам, дори и да приема, че са въплътена женска фантазия. Той е като острие, което пуска кръв на всеки, попаднал в орбитата му.
В крайна сметка е лято, задават се почивни дни, а „Деветте кръга“ е от онези романи, които вървят със сезона като мохитото и плажното масло. Ако клоните повече към романтичния спектър, може би не е най-подходящото четиво за вас, но със сигурност ще ви провокира и ще ви предложи едно написано с размах изживяване. Най-хубавото е, че българските автори започват да се отварят към тези така популярни по света жанрове и постепенно запълват празните ниши у нас.
Тъжната истина е, че аз и тази книга не се спогодихме. Твърде много неща ме дразнеха и ядосваха в сюжета и 90% от тях нямат нищо общо със сектантския секс, който се случва между Габриела и Самуил. И понеже усещам как леко минавам на хейт, спирам да коментирам. Не ми хареса и толкова!
Дързък, провокативен, а някои сигурно ще нарекат и скандален – „Деветте кръга“ на Диана Петрова е модерен роман, който никой български автор до момента не се е осмелил да напише. А всъщност всеки от нас може да открие частица от себе си в него, просто ни липсва смелост да си го признаем.
„Деветте кръга“ е любовен роман, в който романтиката и еротиката, любовта и насладата вървят ръка за ръка. Лишен е от свенливост и излишна суета, изпълнен със страст и емоции.
Пристрастна съм към тази книга, но пък четенето така или иначе никога не е обективно. Затова – лично мнение, ако се чудите дали да посегнете към нея. Прочетете я, ако: 1. Харесвате романтично-еротични романи (тип Силвия Дей). Тук освен горещи сцени, откровено дързък език и изобретателност в описанията има и щипка мистика в секса, която го прави още по-парещ. 2. Не харесвате особено англоезичните романи от жанра заради твърде идеалните герои. Не е нужно да се влюбите веднага в героите на „Деветте кръга“, на моменти те откровено ще ви дразнят. Точно като хората, които срещате извън страниците всеки ден. 3. Обичате книги, които пречупват познатата реалност. София, Стара Загора, ИТ компании, луксозни хотели, пешеходци по Витошка, фризьорски салони из моловете и обяд на самообслужване – този роман е български в най-добрия смисъл на думата и затова носи особената тръпка да видиш черно на бяло познатото. Което не отменя плюсовете на онези части от сюжета, които се развиват извън България и са като картички от пътуване на приятел. 4. Пристрастени сте към стила на Диана Петрова или към всеки жив, хаплив, изпъстрен с необичайни сравнения, но и със стряскаща натуралност език. Само пример: "Загубих миналото. Остана само частица от миг. Не бях никоя и започвах отначало. Бях пух с нежни бели щръкнали нишки, който се носи върху раменете на вятъра." 5. На почивка сте – дори да не харесвате подобен тип романи, дайте им шанс на плажа. „Деветте кръга“ се комбинира перфектно с изстудени напитки и горещи слънчеви лъчи по кожата.
"Деветте кръга" е дръзка книга за любовта, удоволствието и изпитанията, пред които ни изправя животът. Този роман предизвика в мен много противоречиви емоции, ала със сигурност си заслужаваше да се пребора с всички почти 500 страници.
Гледам, че има доста негативни отзиви за тази книга, което ме учудва. Написана е изключително професионално, езикът е богат, метафорите са прекрасни, героите плътни, динамични, с развитие. Може би и аз съм малко субективна, защото ми се четеше точно нещо тип "50 нюанса сиво", но тази книга е далеч по-добра от последната. Най-вече защото еротиката не беше вулгарна, а изящна и фина и защото авторката ме накара да повярвам на героите ѝ - дори на класическия жесток "мъжкар" Самуил. Накара ме да преживея любовта им, което определено не можа да се случи при "50 нюанса сиво"(всъщност онази книга я захвърлих някъде посредата, беше ми невъзможна просто). Накара ме и да се замисля за вложената философия за сливането на духа чрез телесното сливане и вероятно ще потърся да прочета повече по въпроса, ако ми остане време. Така че - от мен пет звезди.
Тази книга със сигурност не беше моята чаша чай, както се казва. Въпреки това, не бяха малко моментите, в които наистина ми се четеше и ми се пиеше още. При всички положения - не заради секс сцените. Не, защото не бяха най-добрите, които съм чела някога, а защото ми е трудно да намеря смисъла в това те да преобладават до такава степен в която и да е история. Знаех, че ще е така още преди да започна да чета и все пак ми беше интересно да прочета бг-версията на "50 нюанса сиво" (единствената част от поредицата, щоято съм чела и ще прочета някога), както чувам да я наричат. В началото най-много ме увлече "гнездото" на тримата приятели (ателието на Андре), защото през последните две години минавам всеки ден покрай сградата, в която се намира и пазарувам от същия хипермаркет, от който сигурно те са си купували продуктите за вечеря. Със сигурност обаче оценявам "Деветте кръга" най-много поради факта, че в лицето на Диана Попова открих още един фаворит сред българските писатели. Талантът на тази жена извира като лава от действащ вулкан, за да се превърне в чудото на думите, пропито между страниците на този роман. За мен това беше първото "Здрасти!" с нейно произведение, но при никакви обстоятелства, да сме живи и здрави, няма да бъде "последно сбогом!". Напротив. Считам тази книжка за предястието, подготвило ме да потъна в предишните текстове, създадени от авторката. Искрено вярвам, че няма да сгреша с тях, защото, ако изключим от уравнението историята на повърхностната девойка (за съжаление, символ на голяма част от жените по света) и господина за милиони, облечен в милиони, остават въображението на Диана и нейният талант, пред които се прекланям, без да се поколебая и за миг.
Много ми хареса. Много страстна и увлекателна любовна история В началото ми наподобяваше на “50 нюанса сиво”,но по-нататък ми доказа,че и много по-добра. Говори се за новото начало,за израстването ни като личност и по-конкретно като жени, за това какво си готов да понесеш в името на любовта. Страхотно първо впечатление ми направи Диана със стила и умението си на писане,със удоволствие бих прочела и други нейни творби. 🙂
Това е моят първи експеримент в любовната литература, но не е първи в еротичната. Навлязох в света на Габриела с такава сила, че без малко да се влюбя в идеалния ѝ мъж. Момичета, желая ви да изживеете своя роман като моята героиня! Той е картичка с пожелание за всички, които имат нужда да бъдат пометени от голямата любов.