Скъпи мои любопитни приятели, добре дошли, но ако ви е страх, изобщо не влизайте! В Замъка на страха ще преживеете големи приключения, но и много ще треперите...
Сузи и Питър не искат да се местят, но не може да не признаят – макар и изолирана, старинната къща е невероятна! Стаите са просторни, в дневната има камина с уютен огън, градината е огромна и много красива. Но… Още първия ден от тавана се чуват странни шумове, а на един от прозорците се мярка загадъчна сянка на мъж с огромна брада. През нощта децата се събуждат от трясък, който идва от някакъв капак в тавана на стаята. Странно… Сузи и Питър не си спомнят да е бил там, преди да заспят…
„Мистерии от Замъка на страха“ се оказа доста приятна поредица за деца. Предните две книжки бяха на висота и биха привлекли вниманието на хлапетата. Леко, мистериозно, малко страшничко, добре дозирано и кратко – каквото е необходимо, за да навлезеш в света на необяснимите неща, без да изпиташ притеснение. Дори е полезно, ако питате мен. След „Загадъчната ръка“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Една опасна игра“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), нещата изглеждат повече от добре. Прочетох, че Алесандро Гати не е писал детски хорър до този момент и ми беше интересно доколко се е справил с „Въртележката на куклите“ („Фют“, 2018, с превод на Евдокия Златарова). Хич не е лесно да се заиграваш със страховете на децата, без да ги ужасиш до степен да не посегнат повече към подобни книги. Тук историята е класическа – семейство се мести в нова къща, откъсвайки децата си от познатия им живот и сигурните приятелства. На мен ми се стори доста „мека“ в сравнение с предишните две, но пък това я прави напълно подходяща за първо запознанство със страха. Гати прави онова, което би направил и всеки, който пише за пръв път подобни истории – стъпва бавно и внимателно. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Цялата поредица “Мистерии в Замъка на страха” е замислена да представи лесни за четене, недълги истории, в които има загадка и доза здравословен страх. Главите са кратки, героите се броят на пръстите на двете ръце, а сюжетът е динамичен, без да е усложнен с допълнителни сюжетни линии.
Всичко изброено прави “Въртележката на куклите” много подходяща за по-неуверени читатели, които имат нужда да усъвършенстват читателските си умения, но същевременно държат четенето да им носи удоволствие.
Un trasloco, marionette che non sono marionette e burattinai immortali. Può forse piacere a un ragazzino di sette, otto anni. Non più oltre con l'età. Scontato e banalotto, cerca di riproporre le atmosfere di un "Piccoli Brividi" senza minimamente riuscirci. Non ha nemmeno la metà della freschezza di un libro qualunque della storica collana. Anche lo stile è troppo artificioso.
Чудесна мистериозна история с леки страховити елементи, които хем да не плашат децата прекалено много, хем да поддържат любопитството им, че да отгръщат жадно страниците.
Авторът се е справил чудесно с намирането на правилния баланс!