Jump to ratings and reviews
Rate this book

Пробитите граници. В терапията на граничността и бордерлайн

Rate this book
Доколко е възможно и безопасно размиването на психологичните ни граници, свързано ли е то с въпросите на психичното здраве и психичните разстройства? Тая тема започва дълбоко в митологията, още преди зараждането на историческото мислене: границите на структурата, общността и огъня, където се чувстваме сигурни, и отвъд тях – хаоса на дивото и чудовищата: змейове, хали, зли магьосници, към който водят страховете ни. Интрапсихичният ни свят е изграден на същия принцип като културния.

Драстичните случаи на тоя двуполюсен модел, свързан с пробивите и размиването между „отсам” и „отвъд”, в психопатологията се наричат „граничност”. А крайното му проявление е бордерлайн, или граничното личностно разстройство като тежка личностна абнормност. То визира хора, чието рисково съществуване, изпълнено със сътресения и психични сривове, протича в граничната зона на съществуването. И които животът разлюлява като махало в различни крайности – между „отсам” и „отвъд”.

248 pages, Paperback

Published January 1, 2018

2 people are currently reading
26 people want to read

About the author

Петър Кралев

3 books1 follower
Петър Кралев е магистър по психология и специалист по неорайхианска психотерапия, дипломиран във Вестдойче Академия, Лугано, Швейцария (2001). От 2007 г. е консултант по зависимостите към Международната фондация „Стефан Батори“, Полша. Завършил е всички модули на курс по трансперсонална психология и холотропно дишане към EUROTAS (2007–2009). Бил е главен редактор на списание за трансперсонална психология и холотропно дишане „Катарзис“. Преподавал е психотерапия на зависимостите и биоенергетика на студенти по неорайхианска психотерапия от 2011 до 2017 г. Водил е курс по въведение в Неорайхианска психотерапия по програма „Еразъм“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ на психотерапевти и на студенти по психология в Скопие, Македония (2018–2019). Автор е на книгите „Прахът, който пазим“ (1996), „Психотерапия на алкохолизма“ (2008), „Аяхуаска. Свещеният дар на слънцето“ (2011) и „Пробитите граници. В терапията на граничността и бордерлайн“ (2018). Работи като психолог и психотерапевт в Стара Загора, Пловдив и София. Организира тренингови групи и семинари навсякъде в България. Член е на Българската асоциация по психотерапия.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
4 (28%)
4 stars
5 (35%)
3 stars
4 (28%)
2 stars
1 (7%)
1 star
0 (0%)
Displaying 1 of 1 review
Profile Image for Martina Rizova.
22 reviews7 followers
June 2, 2023
„Пробитите граници“ успя не само да задържи вниманието ми, но и да подклажда постепенно и продължително интереса ми все повече и повече — един чудесен научен труд, разглеждащ както граничната личностна структура, така и граничното личностно разстройство.

Авторът успява да премине през проблематиката сравнително обективно, позовавайки се на множество източници. Това, което още повече ми допадна, беше, че погледът му не е прекомерно изолиран — изграден като неорайхиански психотерапевт, не се изкушава да насочва вниманието си главно (или единствено) към теоретичната интерпретация, заложена в съответната призма, а поглежда и от друг ъгъл — този на психодинамичното, на когнитивно-поведенческото и т.н. Клиничните случаи, с които пък допълнително запознава читателя, успешно подкрепят теоретичното и служат като сравнително добра илюстрация на това, което предстои един психотерапевт да преживее, работейки с клиенти/пациенти от този регистър. Процесът е все пак двустранен и ролята на това, което би могло да се предизвиква и у професионалиста, също е от значение.

Книгата определено притежава и друга ценност — открива „граничното“ в рамките на културните явления и на творчеството — изразява битката между желанието да създадеш и да разрушиш, която, изглежда, и днес продължаваме все така усърдно и упорито да водим.

Единственото, което предизвика известна доза съмнение, дори притеснение в дадени моменти, бе свързано с конкретен подход, който не бих одобрила — вероятно имам различни разбирания за психотерапевтичния процес; прекомерно подсиленият личен контакт с клиент/пациент (в рамките на физическото) представлява граница, която не бива да се прекрачва. В този контекст, масажите, с които авторът борави, ми се сториха неудачни. Професионалната етика в моя случай може би е доста различно изградена (или изграждаща се все още) и вероятно това оказва своето влияние.
Displaying 1 of 1 review

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.