Два сезона след кражбата на магичното Ковчеже войната за властта над златото между Пазителки и Стари е по-ожесточена от всякога. Природата се гневи и страшно зло е надвиснало над хората. Равновесието изглежда невъзможно, а спасението – твърде скъпо. Някой трябва да плати цената…
„Опазено“ е последената книга от трилогия, започнала с романите „Откраднато“ и „Обречено“ – история за чудеса, наши си, български. Съвременна приказка за скрити съкровища и неземни сили, за жестоки убийства и забранени любови, за знанието на кръвта и за могъществото на съдбата.
Искра Урумова е родена на 04.10.1972 г. във Варна. Завършила е журналистика във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Работи като журналист над 15 години – репортер и редактор във вестници, радио, интернет агенции и телевизии. Позната е на широката аудитория като телевизионен кореспондент. Дебютният й роман „Откраднато“ – първа част от трилогия, е издаден през 2017 г., а втората книга „Обречено“ излезе през март тази година. В края на юни 2018-та предстои появата на третия роман от трилогията – „Опазено“. Искра нарича своята трилогия „история за български чудеса“, защото сюжетът й вплита в едно приказни образи от родния фолклор – самодиви и юнаци, любовна история и пътешествия из мистични кътчета на България и по света.
Това беше един страхотен завършек на тази поредица и чудесна трета книга. Много високо темпо на цялата история още от самия старт на Опазено, страхотни обрати, интриги и развръзки. Много силни емоции имаше вътре, много напрежение, такива приказни картини от родните места, в допълнение с частици от нашия фолклор, че жадно поглъщах всяка страница.
Наистина започна леко мудно тази поредица, но после всичко се случваше като на бързи обороти и не сварвах да чета от любопитство какво ще стане напред. Романтиката също беше една идея по-силна и тук, изобщо от цялата палитра от усещания имаше в големи дози.
Много позитивизъм лъхаше от този финал, но и голяма вратичка за развиване на историята отвори, а сега съм още по-нетърпелива да се гмурна в Орисано 💗 Много интригуващ свят, образи и сюжет , които пленяват и вълнуват 💗
Ох, много хубава история - от тези дето нямаш търпение да прочетеш, за да видиш какво ще стане и в същото време не искаш да свършват. Адмирации към авторката, която така успя да ме "запали", макар че първата част аз не я харесах. Важен е крайният резултат и крайното чувство, което поредицата ще остави у мен. Но сега ще напиша СПОЙЛЕРИ, ТАКА ЧЕ ЧЕТЕТЕ НА ВАША ОТГОВОРНОСТ 🙂☺
❗❗❗ СПОЙЛЕР ❗❗❗
Още като видях корицата на третата книга с това яйце и заглавие Опазено ми беше ясно, че ще става въпрос за дете. И много се радвам, че им се случи, защото то ги събра отново. Мислех, че никой от двамата няма да преглътне гордостта си и да превъзмогне егото си, но малкото човече им помогна да надмогнат тези отровни чувства. В същото време действието в трета книга не акцентираше толкова много върху любовта и страстта както във втора, но също беше наситено с много напрежение и съвсем други страсти и кроежи. Имаше толкова много моменти, в които ескалираше едно или друго чуество. Войната между Пазителките и Статите беше в разгара си и всеки се стремеше към първенството. Радвам се, че накрая заради детето и любовта на самодивата и овчаря настъпи хармония и разбирателство и се разминаха с тежките прокоби. Беше просто една вълшебна приказка, но така омайно разказана, че сякаш е реалност. Задължително 5*
This entire review has been hidden because of spoilers.
Определено това не е моят автор и моята поредица! Като че ли през цялото време ми липсваше нещо. В третата книга имаше малко раздвижване, хареса ми една идея повече. Но, въпреки всичко, прочетох цялата поредица до края на инат. Наистина очаквах да ми харесат 2-ра и 3-та книга и не отричам, че са много по-добри от първата, но с изключение от последните 30-на страници на втората и началото на третата книга, почти никъде не ми се задържа вниманието и не ми стана наистина интересна историята. Идеята за книгата е добра, но за мен имаше доста недоизяснени неща, много излишни и ми липсваше чувството и магията, която трябва да носи един такъв сюжет. А в огромната, помитаща всичко и всички, та дори и вековни традиции, любов между Неда и Марко, така и не успях да повярвам.
Ритъмът в "Опазено" става още по- нажежен, напрегнат и динамичен. Появяват се още скрити нишки, които да свързват Марко и Неда по- силно. Финалът на втората част ни оставя с много въпросителни, които намират своите отговори в " Опазено". В последната част се поставят всички карти на масата и се разобличават всички игрички. Истината излиза наяве. Противно на очакванията ми, трилогията ми хареса много. Вълшебна, драматична, мистична, чувствена, приключенска...ето това е тя.
Честно казано, тази ми хареса най-много от трите книги. Имах нужда от повечко екшън и напрежение. На моменти ми беше леко предсказуема, но пък ми хареса как се развиха нещата.
Най-накрая стигнах до дългоочаквания финал на тази поредица! След едно мъчително самоналожено забавяне, тъй като исках непременно да напиша ревю на втората книга преди да съм прочела третата, за да съм сигурна, че няма да се насложат впечатления.
И... Е, доволна съм! "Опазено" беше динамична от началото до края (което, ако си спомняте, бе една от основните ми критики към първите две книги - че след събитийна първа половина, действието замираше) и останах доволна от развръзката на раздора между самодиви и овчари.
Още четири години са минали от събитията от предишната книга. И е настъпил един вече наистина знаков сезон - самата природа се мръщи на кражбата на Ковчежето, станала преди 8 години. Време е да се реши - у кого ще остане то, у овчарите или самодивите, и с какви последствия. Междувременно Неда и Марко са се опитали да се откъснат от старите си животи. Те са считани за мъртви - един за друг, и от старите си съмишленици. Но идва време, когато вече не могат да се крият. "-Балансът, хората, природата, златото... мирът - всичко трябва да бъде опазено. - Магда посочи с грациозен жест към огромния бял кръст на склона под Кожуха. - Всички трябва да носим кръста си в това пазене, овчарю!" А за Неда и Марко... най-вече детето трябва да бъде опазено.
Както си признах в предното ревю, не приех много насериозно онези смърти в края на втората книга. Нямах никакво съмнение, че всички нужни герои ще за живи и здрави, и не останах изненадана. По-голяма чуденка за мен беше какви ще бъдат отношенията на Неда и Марко, веднъж щом се съберат отново, защото във втората половина на "Обречено" не на шега им се подразних. Тук, особено в първите глави, отново успяха малко да ме ядосат - отношенията на Неда и Марко бяха изпълнени с много гняв и неразбиране към другия. В един момент започнаха да подхождат с малко повече уважение към решенията на другия и личното му пространство, но не останах съвсем убедена, че това се дължи на вътрешно разбиране и приемане, а не на натиска на обстоятелствата и нуждата на родителите преди всичко да опазят детето си. Но ще приема, че е по-добрият вариант, и ще ги оставя на мира :D
Една от причините да не им давам толкова зор, е че в моите очи в "Опазено" Неда и Марко малко отстъпиха от пиадестала си на главни герои. И аз нямах нищо против това. За мен най-интересните моменти в книгата бяха тези в България, не заради пристъп на родолюбие, а защото там се развиваше и разследването на самодивата, избрала да предаде своите заради криворазбраните си и себични представи за правилно. Там бе истинската надпревара с времето с още по-голям залог, там се плетеше мрежата от измами и крехката нишка на принуденото примирие напира да се скъса. В миналата книга отчаяно желаех именно Неда и Марко да поемат водеща роля в това разследване и изобличаване. Тук отрано осъзнах, че това надали ще се случи, но не се разочаровах. Дори напротив - супер готино ми беше да чета за Магда, Вида и Марко (най) старши. Нещо, което вярвах, че отново ще бъде недостатък в книгата за мен, изведнъж се превърна в плюс. Много ми хареса как се извъртяха нещата с болестта на децата като нещо основно в сюжета на романа, което на практика върна Неда и Марко обратно у дома, за да вземат участие във финалните сцени. Участие, което наистина беше от критично значение. Краят на трилогията също ми хареса. Без да е захаросан, беше хепи енд, с нишки старовремска жестокос�� и поставени солидни основи за мир, върху който обаче ще трябва много да се работи.
Всяка книга от трилогията имаше нещо особено силно в себе си. В "Откраднато" това бе началното гмуркане в този разкошен свят на горски магьосници и юнаци, в "Обречено" бе изгарящата страст и осъвременената приказка за откраднатата самодива. За мен обаче май "Опазено" бе най-добрата книга книга, балансирана от начало до край. Наистина ми се иска да препоръчам тази трилогия на всички читатели, дори и да не си падате по свръхестествени романси - и аз, както си признах, на места не се съгласявах съвсем с главните герои. В момента на широкия пазар са сравнително малко книгите, които така романизирано да представят елементи от собствената ни митология и фолклор. В първата част те имаха все още съвсем лек характер на инфодъмпове, но във втора и трета тези легенди и места се превърнаха в един богат фон, който се сливаше със сюжета, който самостоятелно си беше интересен. "Откраднато" - "Обречено" - "Опазено" неимоверно ми отвори апетита за това богаство от сюжети, които крият приказките ни. Много силно се надявам да виждам все повече и все по-различни такива сюжети, сред които, сигурна съм, такива и на авторката :)
Хареса ми развръзката,накрая овчари и самодиви стигнаха до някакво споразумение,Неда и Марко са пазители на ковчежето и синът им ще продължи пътя им.Ама пак някак това ковчеже не ми стана много ясно за какво е, защо е важно и защо всички го искат.🤔
"Съдбата пристъпва зад гърба ми като любопитен зрител на спектакъл. Наслаждава се на поредния необичаен обрат в живота ни. Усмихва се доволна от изобретателното си всемогъщество."
Самодивите и Овчарите воюват помежду си за златото на България. Самодивата Неда и Овчарят Марко са на път да нарушат вековните традиции на своите в името на любовта си. Но ще се изправят срещу гнева на най-могъщите от своя род, срещу интриги и предателства. А докато самодивите и овчарите воюват някой друг също се опитва да открадне златото. Невероятно фентъзи, действията се развиват на най-магичните места в България. Старобългарски легенди, митове и песни се преплитат под перото на Искра Урумова, за да създадат повече от приказна атмосфера!
"Може би съм самодива с късмет или нищо не е наред".
Страшно много ми хареса развръзката на историята на Неда и Марко. Много приятно, вълнуващо четиво. Ще прочета и следващата книга за синът им. Начинът на писане е много увлекателен и се хващах в ежедневието си, че се чудя какво ли ще стане нататък с героите, което значи, че ме е грабнала много историята .
This entire review has been hidden because of spoilers.
И след страшно силна втора книга, третата е боза. Хубав замисъл, кофти изпълнение. Особено от първата четвърт нататък. Неда е самотна майка, Марко е мъртъв. Но се оказва, не съвсем. Намират се, карат се, облъскават се, събират се. И дотук е добре. И после.... Сменя се гледната точка на разказа и читателя, влиза в главата на злодея в историята, една от посестримите самодиви на Неда, на име Гюра. Представяна от другите в историята (свои и врагове) като психопат, а от себе си като единствената праведна и достойна, някак си мотивацията и ми се стори твърде плоска. Дори и мислите и бяха такива, когато прекарвахме време, четейки книгата в нейната глава. Не ставаше ясно, защо го е правела? Обяснението за "абсолютна власт" е твърде бегло и недостатъчно. Накрая всички бяха чисти, дори тия дето бяха кликата на Гюра, само тя беше виновна за всичко случило се с последните 3 поколения от семейството на Марко. Твърде удобно, и готово като формулировка, взето като полуфабрикат от латино сериалите, заедно с това, че и той и тя инсценират смъртта си, поради сходни, но различно мотивирани причини. Като цяло слаб край на една обещаваща фетъзи поредица. И въпреки всичко ми е сред любимите от жанра досега.
Честно да си кажа, съвсем не беше моето нещо. Липсваше ми по-задълбочено изграждане на героите, а второстепенните...ами всички ми бяха еднакво описани, бяха като една маса хора, лишени от своята индивидуалност и персонални качества, присъстващи там само за да изпъкнат главните персонажи. В някои случаи разговорите между героите дори ме объркваха с непоследователността си. Дори действията на антагонистите ми бяха лишени от по-дълбок смисъл, та... не знам какви чувства да опиша. Все пак не съжалявам, че прочетох поредицата. Нещо ново е, от българския фолклор, а и за местата, които бяха описани, ми беше повече от интересно да чета. Както и за свързаността на българските природни забележителности със самодивските ритуали.
За разлика от първата книга, тази не ми допадна толкова. Някак авторката беше загубила баланса между любовната история и фолклорния мотив. А и като цяло финалът не ми хареса, искаше ми се да се случат различни неща накрая.
Това ревю определено няма да е дълго. Защото ще ми е изключително трудно да напиша всичко, което искам без да издам финала. Затова ще се опитам да бъда възможно най-сдържана.
Отново са минали 4 години. И са се случили толкова неща, за които едва сега научаваме в трета книга. Финалът на предната лично мен ме запрати в небесата. Да, отново бях изненадана. И още по-неприятно ми стана, когато започнах да чета трети сезон и още от начало да разбера какво се е случило с любимата ми двойка.
От една страна беше логичен раздвой на събитията. Или не чак толкова.
...Сините ти очи са мои.
Докато четях имах чувството, че мога да изживея емоциите на героите. А те бяха толкова много и различни. Определено ми хареса и изводът, че както в природата, така и в отношенията на хората не винаги всичко е черно и бяло. И че не е задължително да се борим с това, което не разбираме. А че понякога е по-добре да отстъпиш на зад и да намериш баланса, за да съхраниш това, което имаш.
Определено съм доволна от финала. С малката забележка, че за мен можеше книгата да е с една идея по-дълга, защото лично за мен имаше неща, които останаха недоизказани. По тази причина, оценката ми е 4.5 звезди.
Днешното ни ревю е посветено на „Откраднато”, „Обречено” и „Опазено”, или иначе казано – трилогията „История за български чудеса” на Искра Урумова. А ето и думите, с които това Young Adult етно фентъзи събуди любопитството ни: „Иcтopия, в ĸoятo oмaйни глacoвe шeпнaт ĸpacиви, нo oпacни тaйни зa cĸpити cъĸpoвищa, зa нeзeмни cили , зa жecтoĸи yбийcтвa и зaбpaнeни любoви, зa знaниeтo нa ĸpъвтa и мoгъщecтвoтo нa cъдбaтa…” Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Изчетох трилогията на един дъх, изключително ме увлече историята и начинът, по който се преплита с непознати енергийни места в страната ни. Искам да ги обиколя и усетя всички. И традициите, и фолклорът ни трябва да бъдат предавани от баби и майки на дъщери.
3.5☆ Хубав завършек на трилогията, нямам търпение да прочета и историята на малкия Марко♡ Краят на Гюра ми стопли душата, толкова да я намразя тази пазителка просто няма накъде!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Може би това е любимата ми книга от трите. Голям обрат още в самото начало, супер интересно преплитане на настояще и минало. Хареса ми, че имахме възможността да наблюдаваме повече герои, постъпките им и последствията след това. Много емоции, много израстване на героите, всичко много добре представено чрез прочита на Яна Кузова.
Цялостно магичният свят, българската митология, представена по този интересен начин, връзката с природата много ми харесват и ми хареса колко от това се разкри пред нас.
Все по-малко ми харесват самодивите, липсва им връзка с реалността. Имам нужда да разбера повече за овчарите и как те се вписват в цялата картинка на баланса. За тях знаем доста малко, надявам се, ако има още една книга за историята на Неда и Марко, да ни запознаят в повече детайл с 2та свята, как те двамата възстановяват баланса в отношенията между овчари и самодиви ... защото на моменти се държат като деца със специални сили.