Дихание от сянка: избрана проза

by Yevgeny Zamyatin, Румяна Евтимова (Translator)

Осемдесет години след смъртта си авторът на бележития антиутопичен роман „Ние“ (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази „друга реалност“, която кара страниците да се прелистват. „Преживяването“ на „Ние“ причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: „Неми задъхани дни...“ (разказът „Сам" от 1908 г., който се счита за първата публикация на писателя).

В настоящия сборник с избрана проза от писателя ще откриете: „Автобиография" (1928), „Девойката“ (1910), „Пройдохата“ (1913), „Алатир“ (1914), „Африка“ (1916), „Островитяни“ (1917), „Знамението“ (1918), „Мамай“ (1920), „Стенка Разин“ (1932-1933), „За моите съпруги, за ледоразбивачите и за Русия“ (1932).

256 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Yevgeny Zamyatin (Russian: Евгений Замятин, sometimes also seen spelled Eugene Zamiatin) Russian novelist, playwright, short story writer, and essayist, whose famous anti-utopia (1924, We) prefigured Aldous Huxley's Brave New World (1932), and inspired George Orwell's 1984 (1949). The book was considered a "malicious slander on socialism" in the Soviet Union, and it was not until 1988 when Zamyatin was rehabilitated. In the English-speaking world We has appeared in several translations.

"And then, just the way it was this morning in the hangar, I saw again, as though right then for the first time in my life, I saw everything: the unalterably straight streets, the sparkling glass of the sidewalks, the divine parallelepipeds of the transparent dwellings, the squared harmony of our gray-blue ranks. And so I felt that I - not generations of people, but I myself - I had conquered the old God and the old life, I myself had created all this, and I'm like a tower, I'm afraid to move my elbow for fear of shattering the walls, the cupolas, the machines..." (from We, trans. by Clarence Brown)
Yevgeny Ivanovich Zamyatin was born in the provincial town of Lebedian, some two hundred miles south of Moscow. His father was an Orthodox priest and schoolmaster, and his mother a musician. He attended Progymnasium in Lebedian and gymnasium in Voronezh. From 1902 to 1908 he studied naval engineering at St. Petersburg Polytechnic Institute. While still a student, he joined the Bolshevik Party. In 1905 he made a study trip in the Near East. Due to his revolutionary activities Zamyatin was arrested in 1905 and exiled. His first short story, 'Odin' (1908), was drew on his experiences in prison.
Zamyatin applied to Stalin for permission to emigrate in 1931 and lived in Paris until his death.

Reviews

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Харесвам Евгений Замятин още откакто прочетох неговата антиутопия "Ние". Тя предхожда с доста години по-популярната "1984" на Оруел и е вдъхновена от творчеството на Хърбърт Уелс.

В сборника "Дихание от сянка" са събрани разнообразни по-кратки творби на Замятин - от мини автобиография до очерк за работата му като инженер по конструирането на ледоразбивачи, от приказки, написани в типичния за руския фолклор стил, до новела, посветена на англичаните (самият Замятин е живял известно време на Острова). Изключително много харесвам стила му на писане, той достойно може да застане до големите руски класици, без да натежава на читателя с нравоучения или прекалено орнаментирани фрази. Тук ще вмъкна собственото описание на Замятин от разказа "Автобиография" за развитието на литературните му вкусове, за да добиете по-ясна представа за него: "Много самота, много книги, много рано - Достоевски. Той задълго си остана по-голям и даже страшен; приятел ми беше Гогол (и много по-късно - Анатол Франс)."

Искрено се надявам моята оценка на сборника да не остане единствената тук, както е в момента. Замятин заслужава повече внимание.